Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 406 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Л.Р.Ц., чрез адв. С.Р., депозирана против
наказателно постановление № 19-1085-003602 от 08.01.2020г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя, са
наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер
на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10
лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление в частта му по
т. 1 е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и е
неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния
закон. Оспорват се изложените в АУАН фактически констатации и се твърди, че
жалбоподателят не е извършил нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Релевират се
доводи, че липсва субективният елемент на деянието, тъй като жалбоподателят не
е форсирал умишлено двигателя, нито пък умишлено е приплъзнал задните си гуми,
а същото се дължи на особеностите на пътната настилка и шофьорските умения на
водача. На следващо място се инвокираат доводи, че актосъставителя и
впоследствие административнонаказващия орган са допуснали груби нарушения при
установяване и определяне на административното нарушение, тъй като не са
описани всички обективни и субективни признаци от фактическия му състав,
съгласно легалното определение, дадено в чл. 6 ЗАНН. Излагат се съображения, че
не е описано по съответния начин, че целта на водача е била, именно ползването
на пътищата с дадена цел, различна от тази за превоз на хора и товари и констатираната
липса на този релевантен факт за обективната съставомерност като елемент на
инкриминираното нарушение, съществено засяга правата на обвиненото в
нарушението лице и му отнемат възможността да разбере, в какво точно е обвинено
като това представлява и неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН. Посочва се, че от АУАН и НП не става ясно къде точно е извършено
предполагаемото нарушение. На последно място се излагат съображения, касаещи
приложението на чл. 28 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по
същество на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, прецени събраните по
делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-003602/31.10.2019г.
(бл. № 378423) против жалбоподателя, за това, че на 31.10.2019г., около 14,10
часа, в град Русе, бул. „България“, варианта с бул. „Стефан Стамболов (Охлюва)
посока бул. „Мидия Енос“, управлявал лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № Р 97 24
КА, собственост на М.А.Ц., като извършил следните нарушения: 1. Водачът,
използва пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари – извършва
демонстрационни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на двигателя на
автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и поднасянето му вдясно
и вляво по посоката за движение, с което създава опасност за останалите
участници в движението, което е прието, че осъществява състав на нарушение по
чл. 104б, т. 2 ЗДвП. 2. Водачът не носи контролен талон към СУМПС, с което е
прието, че е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, с отразяване, че има възражения.
Такива
са били депозирани в срока, и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН и в същите
санкционираното лице е изложило, че поднасянето не е направено умишлено, а
колата се е поднесла поради това, че е имало валеж и разпилян пясък.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на всяко едно от деянията, идентично с
описаното в АУАН, като на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП и по т.
2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни доказателства, приобщени посредством разпита в процесуалното качество на
свидетел на актосъставителя А.Н.Н. и свидетелите М.В.А. и С.Н.М., както и
писмените доказателства - АУАН № 19-1085-003602/31.10.2019г. (бл. № 378423),
докладна записка, ЗППАМ, възражение и справка за нарушител.
С оглед съдържащите се
противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр.
чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно
главният факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на
свидетелите А.Н.Н. и М.В.А.. На тези показания противостоят показанията на
свидетеля С.Н.М..
Съдът кредитира показанията на
свидетелите А.Н.Н. и М.В.А., доколкото същите са депозирани от лица, пряко и
непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези
двама свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите
преки впечатления, без да са налице каквито и да било противоречия в изнесеното
от всеки един от тях или вътрешна нестабилност на изложението. Показанията на
свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и
обективни реалии, всеки един от тези свидетели е имал обективна възможност да
възприеме фактите, за които свидетелства, като същевременно с това не са налице
и най-общи данни за възможна заинтересованост в показанията на тези двама
свидетели.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля С.Н.М., тъй като същите напълно се опровергават от показанията на
свидетелите Н. и А., в частта им, че жалбоподателят не е изфорсирвал двигателя
и се касае само за едно единствено унасяне на автомобила. Показанията на
свидетелите Н. и А., в частта им, че именно шумът от изфорсиране на двигателя е
насочило тяхното внимание към автомобила управляван от жалбоподателя са
житейски логични и в пълно съответствие с правилата на формалната логика.
Същевременно в своите показания всеки един от тези двама свидетели
добросъвестно изнася само и единствено възприетите от него факти, касаещи конкретният
момент, в който всеки един от тях е възприел автомобила, управляван от
жалбоподателя и неговото поведение на пътното платно, което също е безспорен
критерии за обективността в показанията на тези двама свидетели. Всеки един от
тези двама свидетели, изрично е възприел нееднократно изфорсирване на двигателят
на автомобила и нееднократно поднасяне, а това, че се касае за неколкократно изфорсираване
и поднасяне на автомобила наляво и надясно. По изложените мотиви съдът намира,
че показания на свидетеля М., не отразяват вярно, осъществилите се факти от
обективната действителност, а показанията на този свидетел са депозирани
единствено и само в подкрепа на застъпваната от жалбоподателя теза, че се касае
за случайно деяние, като както беше посочено показанията на този свидетел
напълно се сугестират от показанията на свидетелите Н. и А., които съдът
кредитира по изложените по-горе мотиви. Показанията на този свидетел не намират
опора във формалната и житейска логика, тъй като макар и да е била мокра
пътната настилка, ако жалбоподателят, както посочва самият свидетел, не се е
движил бързо, то това изключва възможността, задните му гуми да изгубят
сцепление, още повече, че самото деяние е извършено в ранния следобяд и липсват
доказателства пътното платно да е било заледено, а същото само е било мокро.
С оглед извършената оценка на
гласните доказателства, следва и извода, че не е опровергана и придадената от
законодателя доказателствена сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП и същата не е оборена от останалите събрани в хода на производството
доказателства, а напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите А.Н.Н. и М.В.А., по
отношение на чиито показания не са налице и най-общи данни, които да не дават
основание на настоящия съдебен състав да не ги кредитира.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на
доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от
нарушенията е описано съобразно изискванията на процесуалния закон. По
отношение на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, във връзка с твърденията в
жалбата, поддържани и в хода по същество, съдът намира, че същите са
неоснователни и не намират опора в материалите по делото. На първо място
противно на твърденията в жалбата, изрично в АУАН и НП е конкретизирано
мястото, където е извършено това нарушение, а именно град Русе, бул. „България“
варианта с бул. „Стефан Стамболов“, посока бул. „Мидия Енос“. Както в акта,
така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за
осъществили се факти от обективната действителност, а именно демонстрационни
маневри, изразяващи се във форсиране на двигателя на автомобила, приплъзване на
задните му задвижващи колела и поднасянето му вдясно и вляво по посоката за
движение. Противно на твърденията с жалбата видно от АУАН и НП в същите изрично
е посочено, че именно посредством тези му действия е прието, че жалбоподателят
използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и формата на вината,
а именно, че се касае за умишлени действия от негова страна, изразяващи се
именно в умишлено повишаване оборотите на двигателя, съчетано с приплъзване на
задните му задвижващи колела и конкретното движение на автомобила в резултат на
това. Посочени са и конкретните писмени доказателства, въз основа на които
административнонаказващия орган е приел за доказани изложените факти.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата доводи, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
По
отношение нарушението по т. 1 от НП, съдът намира, че от събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен
единственият възможен от правна страна извод, а именно че жалбоподателят е
осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна,
така и от субективна страна.
От
обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се установява и
доказва, че жалбоподателят на 31.10.2019г., около 14,10 часа, в град Русе, бул.
„България“, варианта с бул. „Стефан Стамболов (охлюва) посока бул. „Мидия Енос“
е управлявал лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № Р 97 24 КА, собственост на М.А.Ц.,
като е използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, а именно
извършва демонстрационни маневри, изразяващи се в умишлено форсиране на
двигателя на автомобила, приплъзване на задните му задвижващи колела и
поднасянето му вдясно и вляво по посоката за движение, с което свое поведение е
създал опасност за останалите участници в движението.
От
показанията на свидетели Н. и А., категорично се опровергава тезата на
жалбоподателя, че липсва виновно негово поведение.
Всеки
един от тези двама свидетели – очевидци, в депозираните от тях показания,
изнасят че жалбоподателят е изфорсирал двигателя на два пъти и на два пъти с
управлявания от него лек автомобил е нарушавал устойчивостта на задните му задвижващи
колела и е поднасял вляво и дясно, което категорично изключва тезата, че се касае
за случайно деяние и, че това се дължи на пътната настилка.
Категорично
в случая това негово поведение не сочи на случайно деяние, а не умишлена и
целена от водача принудителна загуба на сцеплението на задните колела на
управлявания от него лек автомобил, с цел извършване на фигури по платното за
движение, които са характерни при провеждане на състезания по демонстрационно шофиране
и показване на умения във връзка с управлението на моторно превозно средство. В
случая не се касае само и единствено за загуба на сцеплението на задните колела
при завой, а за целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление
на лекия автомобил, с цел същият да загуби сцепление на задните колела и да
изпълни описваните от свидетелите поднасяния на задната част на автомобила на
завой.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение, а
именно принудителна загуба на сцепление на автомобила и задържането му
принудително в това състояние, а във волево отношение същият пряко е целял
настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние, а
именно да използва път отворен за обществено ползване за извършване на фигури с
управлявания от него лек автомобил.
Разпоредбата на чл. 104б ЗДвП не
намира приложение само и единствено при провеждането на нерегламентирани
състезания по пътищата отворени за обществено ползване, а се прилага за всяка
една проява, която обективира използването на пътищата за различни от
посочените цели, което следва от буквалното тълкуване на същата, като в
конкретния случай, жалбоподателят е използвал път отворен за обществено
ползване за извършване на шофиране с управляваното от него МПС, което е
типично за състезания по демонстрационно шофиране и показване на умения във
връзка с управлението и контрола на моторно превозно средство, като в случая
изложените в АУАН и НП факти, са субсумирани именно като нарушение на т. 2 на
чл. 104б ЗДвП, а не по т. 1, която запретява именно участието в
нерегламентирани състезания по пътища отворени за обществено ползване.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Обстоятелството, че в лекия
автомобил освен водача е имало още едно лице не само не сочи, че жалбоподателят
е използвал пътищата отворени за обществено ползване съобразно тяхното
предназначение, а именно за превоз на хора и товари, а сочи на значително по-висока
укоримост на извършеното от него деяние, тъй като със своето поведение, жалбоподателят
е поставил в опасност живота и здравето и на това лице.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха едно изключително по своя характер или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид, а напротив с
поведението си жалбоподателят е поставил в пряка и непосредствена опасност
живота и здравето на още едно лице и е създал пряка и непосредствена опасност
за останалите участници в движението, поради и което извършеното нарушение, не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това видно от справката за нарушител на
жалбоподателя, същият многократно е санкциониран за извършени от него нарушения
на правилата за движението по пътищата, което сочи и на по-висока степен на
обществена опасност на дееца, което също изключва приложението на института на
маловажен случай по отношение на жалбоподателя.
По т. 2
от НП съдът намира също за безспорно установено и доказано, че жалбоподателят
не е носил в себе си свидетелството за регистрация на моторното превозно
средство, което е управлявал. Този факт, освен че се доказва от приобщените в
хода на производството гласни и писмени доказателства, не се и оспорва от
жалбоподателя, и едновременно с това не са ангажирани, каквито и да било
доказателства, които да оборят доказателствената сила на съставения АУАН,
придадена от законодателя съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Правилно
така установените факти са подведени под хипотезата на правната норма на чл.
100, ал. 1, т. 2 ЗДвП и правилно е издирена и приложена съответната на това
нарушение санкция, предвидена в чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП, която е в
абсолютен размер, а именно 10 лева.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН и по отношение на това нарушение, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, за по-ниска степен
на обществена опасност и на това деяние, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. Отделно от това видно от доказателствата по делото е
видно, че се касае за повече от едно нарушения на правилата за движението по
пътищата, извършени от страна на жалбоподателя, което също изключва
приложението на чл. 28 ЗАНН. Приложението на този институт се изключва и от
личността на дееца, по отношение на когото, както беше посочено по-горе в
мотивите многократно са били прилагани различни форми на
административнонаказателно въздействие, които обаче не са постигнали целите на
наказанието по чл. 12 ЗАНН, а именно да поправят и превъзпитат нарушителя,
което от своя страна определя и нарушителя като лице с по-висока степен на
обществена опасност, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на делото, неоснователно е искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-1085-003602 от 08.01.2020г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на Л.Р.Ц., ЕГН: **********,***,
са наложени следните административни наказания: по т. 1 от НП, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“
в размер на 3000 (три хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл. 104б, т.
2 ЗДвП. и по т. 2 от НП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП
му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 10 (десет)
лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: