Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 14.06.2022 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на седми март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Н. Чеуз
при
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.
дело № 16 157 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищцата Т.Г.С., починала в хода на
съдебното производство и заместена на основание чл. 227 от ГПК от нейните
наследници по закон – Н.С.Н. и П.С.Н., твърди в исковата си молба, че на
10.11.2015 г. е сключила предварителен договор с ответното дружество, съгласно
който то се задължава да проектира, построи и продаде ап. 9 на трети жилищен
етаж с идентификатор 68134.403.60.3.9 и застроена площ от 88,50 кв. м. и гараж
4 със застроена площ от 35,66 кв.м., находящ се на партера на многофункционална
жилищна сграда с надземни гаражи, изградена в недвижим имот, находящ се в гр.
София, район „Оборище“, ул. „************, представляващо дворно място, цялото
с площ от 414 кв.м., съставляващо УПИ VIII-2, от кв. 711, съгласно действащия план за застрояване и регулация на гр.
София, местност „Зона ГГЦ-14“. Твърди се в исковата молба, че в изпълнение на
договора ищецът заплатил на 5 вноски сума в размер на 27 013 евро. Въпреки
платената сума и многобройните електронни съобщения, ответното дружество не
предприело действия по сключване на окончателен договор. При справка било
установено, че същият прехвърлил имотите, предмет на предварителния договор на
трето лице, поради което било невъзможно и да се сключи такъв. Твърди се, че с
оглед неизпълнението на продавача предварителния договор е развален поради
което е мотивиран правен интерес от иска по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД за връщане
на платената сума по договора в размер на 27 013 евро, както и на
основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 9 от договора да се заплати на ищеца сумата
от 1 000 евро – договорна неустойка. Претендира се законна лихва върху
сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда, както и сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът „Т.М.“ ЕООД, редовно уведомено, оспорва исковете по съображения,
заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира
разноски. Представени са и писмени бележки в срока, определен от съдебния
състав.
Исковете се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Е.П..
Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Н.Г..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно разпоредбата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е
сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. При тези искове в тежест на ищеца
е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото обедняване
ответникът пряко се е обогатил поради отпаднало основание. Следователно
дължимото следва да е дадено пряко от обеднилия се на обогатилия се и то на
основание, което впоследствие е отпаднало.
Страните не са формирали спор относно факта, че са били в договорни
правоотношения по повод сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, а и в тази връзка са ангажирани писмени доказателства,
установяваща облигационната им връзка.
Не се спори по делото, че по силата на сключения процесен предварителен
договор ответното дружество се е задължило да продаде на ищеца, купувач по тях,
договорените недвижими имоти срещу насрещното задължение на купувача – ищец да
заплати уговорената продажна цена в размерите и сроковете, посочени в договора
/чл. 3 от договора/. Съобразно уговореното между страните купувачът е следвало
да заплати сума в размер на 30% от продажната цена, равняваща се на
25 618, 50 евро при сключване на предварителния договор като от сумата се
приспада платено капаро в размер на 5 000 евро т.е. дължимата сума възлиза
на 30 618, 50 евро. Страните са уговорили, че следващите 30% от продажната
цена ще се заплатят при подписване на договор в нотариална форма за прехвърляне
правото на строеж върху имотите, предмет на договора в срок до 7 дни от писмена покана от
продавача вкл. по електронна поща и издаден акт 14. Съобразно уговорките в
договора, поредните 30% от продажната цена ще бъдат заплатени от купувача в
срок до 7 дни от издаването на акт 15 и след писмена покана от продавача.
Окончателното заплащане на продажната цена в размер на 8 359, 50 евро е
платима от купувача в срок до 7 дни от издаване на акт 16 и след писмена покана
от продавача.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че ищецът е заплатил
на ответното дружество сума в размер на 22 013 евро на четири вноски /
05.12.2015 г., 07.12.2015 г., 30.12.2015 г., 18.01.2016 г./. Това обстоятелство
се установява и от приложения по делото приходен ордер от 18.01.2016 г., изходящ
от ответника /стр.11 в делото/. Не е формиран спор и относно обстоятелството,
че към сключване на договора е платена и сума в размер на 5 000 евро като
капаро, а това се установява и от словесната конфигурация, използвана в чл. 3
от договора те.е в тази част същият инкорпорира и разписка за получената сума. Поради което факта на
заплащане на сумата, предмет на ищцовата претенция, в полза на ответника е
установена.
Видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства, акт образец 14 по
отношение на сградата, в която се намират обектите, предмет на сключения
предварителен договор, е издаден на 11.05.2016 г. Съгласно уговореното в
договора между страните, това е падежът на задължението за заплащане на втората
вноска от определената продажна цена /30%/. Данни за извършено плащане на
падежа и в размера, уговорен от страните, от страна на купувача-ищец не са
ангажирани. Не се и твърди от същия такова да е реализирано, въпреки отправена
покана от страна на ответника – продавач с оглед депозираното по делото електронно
писмо /стр. 59 в делото/, изпратено на електронен адрес, даден като такъв за
кореспонденция между страните в предварителния договор.
Видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства, акт образец 15 по
отношение на сградата, в която се намират обектите, предмет на сключения
предварителен договор, е издаден на 21.12.2016 г. Съгласно уговореното в
договора между страните, това е падежът на задължението за заплащане на третата
вноска от определената продажна цена /30%/. Данни за извършено плащане на
падежа и в размера, уговорен от страните, от страна на купувача-ищец не са
ангажирани. Не се и твърди от същия такова да е реализирано, въпреки отправени
уведомления от страна на ответника – продавач от 02.12.2016 г. и 03.01.2017 г.
/стр. 57 и стр. 58 в делото/, приети като доказателства, неоспорени от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Съдебната практика в общата хипотеза на чл.87, ал.1 ЗЗД
последователно приема, че развалянето на договора поражда последици и ако
изявлението не съдържа определен срок за изпълнение. Тогава ефектът на
развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни работата до изтичане на
обективно подходящ с оглед на обстоятелствата срок. Видно от трите уведомления,
отправени до ищеца и с оглед датата на обективираните изявления, ищецът е имал
достатъчно дълъг период от време /7 месеца/ да изпълни договорното си
задължение да извърши плащане, което той не е сторил.
Предвид което и с оглед отправеното изявление на продавача - ответник за
разваляне на договора от 28.01.2017 г. /стр. 54 в делото/ същият следва да се
счита развален. Видно от приложената разписка /стр. 56/ адресатът – ищец е
отказал да получи пратката. Същата е изпратена на адреса, посочен от купувача –
ищец като адрес за кореспонденция за целите на сключения договор. Правните
последици на изпращане на уведомление до адреса за кореспонденция на страните
по договора са уговорени в чл. 13 от същия – същите се считат валидно
извършени. Поради което, настоящият съдебен състав намира, че процесният договор
по делото е валидно развален от продавача на 13.02.2017 г. /датата, посочена в
разписката с обективиран отказ от страна на адресата да получи същата/ респ. с
оглед неизпълнение на договорните задължения от страна на купувача. Съобразно разпоредбата на чл. 88 ал.1 от ЗЗД
развалянето има обратно действие доколкото процесният договор не е с
продължително или периодично действие. С оглед валидното разваляне на договора
респ. ретроактивното му действие и съобразно чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД
получената от продавача сума по договора подлежи на връщане. Вземането става
изискуемо от момента, в който отпадне основанието за нейното получаване, а то е
отпаднало с оглед разваляне на договора от страна на продавача. В този смисъл е
и ППВС 1/79 г. на ВС. Отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от
вината за неговото неизпълнение / в този смисъл решение 128/11.10.2013 г. по
т.д. 1100/2012 г. на Първо ТО на ВКС/. Няма данни продавачът да е върнал
платеното на купувача по разваления договор, поради което искът като
основателен следва да бъде уважен.
При проведено
насрещно доказване ответникът-продавач е противопоставил възражение, основано
на чл. 10 от договора, съгласно който имал право да задържи платените от купувача
вноски. Тази уговорка между страните е нищожна на основание чл. 26 ал.1 предл.1
от ЗЗД с оглед противоречието й със закона. Възражение в този
смисъл не е въведено от ищеца, но дори и без възражение при съблюдаване
принципа на законност съдът следва служебно да приложи императивна норма при
оценка на правното действие на дадена клауза в договора, доколкото принципа, обективиран
в чл. 9 от ЗЗД не е абсолютен. Налице е константна съдебна практика в този
смисъл, обобщена в последващото ТР 1/27.04.2022 г. на ОСГТК на ВКС.
Противоречието на цитираната договорна разпоредба на чл. 9 от договора с
повелителна норма на закона е очевидна с оглед установеното в чл. 206 ал.3 от ЗЗД, съгласно която уговорка, че платените вноски остават за продавача е
недействителна.
Заявеното от ответното дружество
възражение за прихващане е сторено едва в хода на съдебното производство / 2
години и половина след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК/, поради което е
преклудирано. Дори и да не беше преклудирано, от данните по делото не се
установява ликвидно и изискуемо вземане на продавача, с което същият да
компенсира собственото си задължение за връщане на платената от купувача сума
по договора. Видно от приложените доказателства е съставен протокол за
прихващане от 03.12.2018 г. /стр. 134 в делото/ с вземания по чл. 10 от
договора т.е. тези, за които е налице посочената по-горе забрана на чл. 206
ал.3 от ЗЗД.
Неоснователно е и възражението,
заявено едва в писмените бележки на ответника с основание решение
227/29.10.2018 г. по гр.д. 431/2018 г. на Четвърто ГО на ВКС, което касае
хипотеза, различна от настоящата, поради което същото е неотносимо в случая. Разгледаната
хипотеза в цитираното решение на ВКС касае прихващане с оглед налична неустоечна
клауза за забавено изпълнение, която следва да се съобрази със задължителните
указания, дадени с ТР 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при разваляне
на договори, които не са с продължително или периодично действие, се дължи само
неустойка за разваляне. Такава клауза в процесния предварителен договор не е
уговаряна, нито може да бъде изведена по тълкувателен път с оглед нормата на
чл. 20 от ЗЗД или чрез индиции. Прихващане, изцяло хипотетично, би могло да се
обоснове с претърпени за продавача вреди от неизпълнението с оглед нормата на чл.
88 ал.1 изр. 2 от ЗЗД, но такова нито е заявено, нито са релевирани твърдения
за наличие на такива вреди.
При тези ангажирани от страните
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 55 ал.1 пр. 3
от ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен като на всеки един от
двамата ищци, конституирани по реда на чл. 227 от ГПК следва да се присъди суми
в размер на по ½ от цената на заявения иск с оглед наследствената им
квота, съобразно чл. 5 ал.1 от ЗН.
Съобразно посоченото по-горе ТР
7/2013 г. на ОСГТК на ВКС при развален двустранен договор се дължи само
неустойка за разваляне на договора. Право на такава неустойка има само
изправната страна по договора. По съображенията, изложени по-горе от настоящият
съдебен състав, намира, че договорът е развален поради виновно неизпълнение на
купувача да заплати вноските за уговорена продажна цена на имотите в размерите
и сроковете по договора т.е. същият е неизправна страна по договора и не са
налице условията на чл. 9 от същия. Заявеният иск по чл. 92 от ЗЗД като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва припадащата се част от
сторените разноски, съобразно уважената част от исковете. В списъка по чл. 80
от ГПК ищецът П.Н. е посочил сумата от 5 000 лв. – адвокатско
възнаграждение като са налични данни за тяхното реално заплащане с оглед
отбелязването в договора за правна помощ /стр. 191 от делото/. За същото е
заявено своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК от ответника,
което настоящият съдебен състав намира за основателно. Минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед цената на заявените искове възлиза на
сумата от сумата от 1 351, 83 лв., която сума с оглед фактическата и
правна сложност на делото и извършените процесуални действия по делото от
процесуалния представител на този ищец е адекватният размер на
възнаграждението. Припадащата се част от него с оглед уважената част от
исковете възлиза на 1 303, 57 лв. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на
ищците се следват съдебни разноски и за заплатена държавна такса, припадащият
се размер на която възлиза на сума 2 113, 31 лв. т.е. по 1 056, 66
лв. за всеки от двамата ищци.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответника се следва сума в размер на 28, 56 лв., платима по-равно от ищците.
Водим
от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, секция „Д“, ет. 9, офис
17/18 – адв. Н.Г. да заплати на П.С.Н., ЕГН ********** и Н.С.Н., ЕГН **********
и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Е.П., конституирани по реда на чл. 227
от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Т.Г.С., на
основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД сумата от сумата от по 13 506, 50 евро на всеки един от двамата, платена на отпаднало
основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 10.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Н., ЕГН **********
и Н.С.Н., ЕГН ********** и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Е.П.,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
производството ищца Т.Г.С. иск срещу „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, секция „Д“, ет. 9, офис 17/18 – адв. Н.Г. с правно основание чл. 92
от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 евро – договорна неустойка като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, секция „Д“, ет. 9, офис
17/18 – адв. Н.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на П.С.Н., ЕГН **********
сумата от 2 360, 26 лв. – съдебни
разноски, а на Н.С.Н., ЕГН ********** и двамата на съдебен адрес: *** – адв. Е.П.,
конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на
производството ищца Т.Г.С., сумата от 1 056, 66 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА П.С.Н., ЕГН ********** и Н.С.Н., ЕГН ********** и двамата на съдебен адрес:
*** – адв. Е.П., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на
починалата в хода на производството ищца Т.Г.С. да заплатят на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „Т.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***, секция „Д“,
ет. 9, офис 17/18 – адв. Н.Г. сумата от по 14, 28 лв., всеки един от двамата –
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: