РЕШЕНИЕ
№ 2012
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20211100508787 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 22.12.2020г., постановено по гр.д. № 36672/2019г. по
описа на СРС, ГО, 29 състав, е отхвърлен предявеният от М. АНГ. Г.,
малолетен, действащ чрез неговия баща и законен представител АНГ. Р. Г.
против „Частно средно училище с немски език В.“ ООД иск с правно
основание чл.49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на настъпил на 23.01.2019 г. инцидент с негови
съученици, както е отхвърлен и предявеният от АНГ. Р. Г. против „Частно
средно училище с немски език В.“ иск с правно основание чл. 79 ал.1 вр.
чл.82 ЗЗД за сумата в размер на 4 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди от неизпълнение на договорно задължение съгласно чл. 3, т.3.2 от
сключения между страните договор №/20.04.2018 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците М. АНГ. Г.,
малолетен, действащ чрез неговия баща и законен представител АНГ. Р. Г. и
1
от АНГ. Р. Г., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не е обсъдил детайлно
показанията на разпитаните по делото свидетели. Не били правилно отразени
и изводите на вещото лице по назначената психологическа експертиза.
Поради тези съображения е изградено погрешно становище, че след
инцидента за ищеца М. не е имало негативни последици и по този начин
съдът е неглижирал значението за пострадалото от физическо насилие дете.
Счита, че следва да се кредитират показанията на свидетелката Г. Г.а в частта
относно механизма на увреждане. А показанията на свид. А. и Л. следва да
бъдат преценявани по реда на чл. 172 от ГПК с оглед тяхната
заинтересованост, тъй като са служители на ответното дружество. Релевират
се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от
ищците доводи и съображения, поради което е достигнал до неправилен
извод за недоказаност на твърдяното противоправно деяние. Считат, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява бездействието на
ответника във връзка с нормативно установеното задължение за
предприемане на превантивни мерки за недопускане на такива инциденти
като процесния. Поддържат, че ответното училище не е реагирало адекватно
и не е имало дължимото поведение според изискванията на чл. 171, ал. 1 от
Закона за предучилищното и училищно образование. Налице било лошо
изпълнение и пълно неизпълнение на нормативните задължения, което е в
пряка причинна връзка с процесния инцидент. С така описаните действия и
бездействия била създадена враждебна среда за ищеца М.Г.. Наведени са
съображения, че предявеният от А.Р. иск неправилно е квалифициран по чл.
82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на
ответника. Твърди, че претенцията е предявена по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от
ЗЗД с оглед въведените твърдения за осъществено противоправно поведение
на служители на ответното училище. Изложени са аргументи, че предявените
искове са доказани по основание и размер. По тези съображения е направено
искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се уважат в пълните им размери.
Насрещната страна Частно средно училище с немски език „В.“ ООД не
е подал отговор на въззивната жалба. В хода на производството е взето
2
становище за неоснователност на жалбата и е направено искане за
потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която се
твърди, че ищецът АНГ. Р. Г. е сключил на 20.04.2018г. с ответното
дружество договор, по силата на който училището поело задължение да
обучава за учебната 2018 г. – 2019 г. сина му М.Г. и същият бил записан в 3
„б“ клас. Сочи се, че на 23.01.2019 г. около 15,40 ч. в междучасието, в
сградата на училището, М.Г. бил издърпан от класната стая от двама ученици
от 4 „а“ клас от същото училище – П.К. и К.К.. Излага, че П. ударил М. в
дясната част на лицето, докато К. държал ръцете му, за да не може да се
защити. Тогава П. минал зад гърба на М. и започнал да го души, в резултат на
което за момент пострадалият загубил възможността да диша. Действията им
били прекъснати от медицинската сестра на училището, като веднага след
това дошла и класната ръководителка на М., която отнесла възникналата
ситуация на вниманието на заместник – директора и директора. В исковата
молба се поддържа, че ищецът М.Г. бил травмиран от случилото се, не искал
да ходи на училище, успехът му останал на заден план, изместен от
отношението към него, предавано и от съучениците му. М. се страхувал да
излиза сам в коридора, да ходи до училищната тоалетна, изпитвал пристъпи
на страх и спи неспокойно. Непосредствено след случката изпитвал и силни
физически болки в областта на лицето. Твърди се, че е налице противоправно
бездействие на служители на ответното дружество, които имат нормативно
вменено задължение да опазват живота и здравето на децата и учениците по
време на образователния процес в училището. Считат, че инцидентът се е
случил именно в резултат на неизпълнението на това задължение, тъй като
ответникът не е осигурил здравословна, безопасна и сигурна среда на ищеца
М. и не е опазил живота и здравето му. Вторият ищец А.Г. твърди, че в
резултат на нанесения побой върху сина му, търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в тревога и страх за живота, физическото и психическо здраве
на детето, притеснение от възможните неблагоприятни последици от побоя,
3
стрес и страх дали отново няма да бъде упражнено насилие върху детето му,
като били нарушени клаузите на чл. 3, т. 2 от договора, с които ответникът се
задължил като изпълнител да организира и провежда учебно-възпитателния
процес съгласно ЗПУО, като отговаря за живота и здравето на учениците.
При така изложените фактически твърдения се налага извод, че са
предявени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение на причинени на ищеца М.Г. неимуществени вреди в резултат на
виновно противоправно бездействие на служители на ответника при и по
повод възложената им работа и иск с правно основание чл. 82, ал. 1, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗЗД за репариране на претърпени от ищеца А.Г. неимуществени
вреди от неизпълнение на договорно задължение на ответника.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е
приел, че по делото не е установено твърдяното противоправно бездействие
на ръководството на училището за осигуряване на здравословна, безопасна и
сигурна среда на ищеца М.Г., което да е в причинна връзка с описания
инцидент. Посочено е, че когато между двете деца е възникнал конфликтът,
на етажа е имало дежурни учители, както и лице от медицинския персонал,
които са следили за спазване на реда при влизане и напускане на паралелките
в столовата. Установил е, че свидетелката К. А. е била дежурна на етажа, на
който е станал инцидентът. Свидетелката се е намесила непосредствено при
възникване на инцидента и разтървала учениците. Прието е също, че
ответникът е осъществил дейности по превенция и интервенция на тормоза и
насилието, разработени въз основа на Механизъм за противодействие на
тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и
училищното образование. Установено е, че на основание чл. 47 от
Правилника за устройството и дейността на ЧСУ с немски език „В.“ за
учебната 2018/2019г., на 05.02.2019г. педагогическият съвет на ЧСУНЕ „В.“ е
взел решение, съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование /ЗПУО/, да бъде наложено наказание „преместване
в друга паралелка“ на ученика П.К., считано от 11.02.2019г., а съгласно чл.
199, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование
ЗПУО/, на К.К. да бъде наложено наказание „забележка“ със заповед на
директора. В мотивите на решението е направен извод, че ответникът е имал
правомерно поведение - осигурил е дежурни учители и лице от медицинския
4
персонал за осъществяване надзор над малолетните ученици по време на
храненето в столовата и фоайето, и е информирал учениците за задължението
им да спазват правилника на училището, с което е положил дължимата грижа
за изпълнение на задълженията си по ЗПУО.
Предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД е
отхвърлен по съображения за недоказаност на твърдяното неизпълнение на
поетото с договора от 20.04.2018г. задължение за опазване на живота и
здравето на учениците в училището, като този извод е мотивиран с
обстоятелството, че ответното училище е осигурило дежурни учители и лице
от медицинския персонал за осъществяване надзор над малолетните ученици
по време на храненето в столовата и фоайето, и е информирало учениците за
задължението им да спазват правилника на училището
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По делото не е спорно обстоятелството, че М. АНГ. Г. е син на ищеца
АНГ. Р. Г., както и че на 20.04.2018г. между А.Г., в качеството възложител, и
„Частно средно училище с немски език В.“ ООД, в качеството на изпълнител,
е сключен договор, по силата на който училището е приело да организира и
проведе обучението и подготовката на М.Г. през учебната 2018г. – 2019г.
Установено е, че ищецът М.Г. е бил записан в ответното училище в 3 „б“
клас. Съгласно чл.3.2 от Раздел II от договора - „Права и задължения на
изпълнителя“, изпълнителят се задължил да организира и провежда учебно-
възпитателния процес при спазване изискванията на Закона за
предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и всички други
нормативни актове, задължителни за системата на предучилищното
образование в България, като отговаря за опазване живота и здравето на
учениците.
По делото е представен Правилник за устройството и дейността на
ЧСУ с немски език „В.“ за учебната 2018/2019 г., от който е видно, че
съгласно чл. 44 т. 2 педагогическите специалисти имат задължение да опазват
живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на
други дейности, организирани от институцията. Съгласно чл. 47 ал. 1 от
правилника, учителите дежурят по определен график, утвърден от директора,
5
и отговарят за дисциплината и материалната база на етажа. В ал. 2 от същата
норма е предвидено, че дежурният учител е длъжен да бъде в училището 45
минути преди началото на първия учебен час; да изисква от учениците да са в
клас след биенето на звънеца; да следи за униформеното облекло; да извежда
учениците на двора през междучасията или при евакуация. Съгласно чл. 50 т.
1, т. 11 и т.12 от правилника, всеки ученик в ЧСУ „В.“ се задължава да спазва
правилника за устройството и дейността на училището, да спазва правилата
за добро възпитание и да уважава чуждите права и собственост.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г. Г. – Г.а /майка на ищеца М.Г. и съпруга на ищеца А.Г./, Л. Л.
/класен ръководител на ищеца М.Г. и дежурен учител в столовата на
23.01.2019г./ и К. А. /медицинска сестра в ответното училище/, чиито
показания следва да се кредитират. Показанията на свидетелите не съдържат
съществени различия относно релевантните за спора обстоятелства. При
съвкупната преценка на същите и при съобразяване на фактите, които не са
оспорени в отговора на исковата молба, се установяват обстоятелствата, при
които е настъпил процесния инцидент, а именно:
На 23.01.2019г. по време на раздаване на следобедната закуска на
учениците, които се обучават в целодневна форма на обучение /от 1-ви до 4-
ти клас/, между ищеца М.Г. и П.К. /ученик в същото училище от 4-ти клас/ се
зародил словесен конфликт, който приключил в столовата. След това М. се
върнал в класната си стая. П.К. отишъл при него и поискал да изяснят
ситуацията. М. не искал да излезе от стаята, поради което П. го хванал за
ръката на прага на стаята и го издърпал в коридора, където го ударил по
бузата и ухото с ръка. Двамата започнали да се боричкат. В този момент към
тях се приближил друг ученик – К.К., който решил да помогне на П.. Затова
хванал ръцете на ищеца. Тогава П. успял да притисне М. с ръка, като натискът
бил върху областта на шията на ищеца. Децата били разтървани от
служителката на ответника – свид. А.. Този инцидент се случил по време на
междучасие.
Този механизъм на увреждане е установен от показанията на свид. Г.
Г.а, която не е очевидец на инцидента, а преразказва получените от своя син
сведения. Независимо от това и доколкото липсват доказателства, които да
опровергават показанията на свидетелката, същите следва да се кредитират. В
6
представените по делото отговори на жалби до ищеца, изпратени от
директора на ответното дружество, се съдържа идентично описание на
процесния инцидент, като сведенията за това са установени при разговори с
участниците в сбиването. Освен това ответникът изрично е признал в
отговора на исковата молба, че механизмът на увреждането е този, описан в
исковата молба, и поддържан в показанията на свид. Г.а.
Свидетелката Г.а има непосредствени възприятия относно състоянието
на сина си, който е разказал за случката още в колата по време на пътуването
им вечерта на 23.01.2019г. от училището до дома им. Той е бил много
неспокоен, разказал на свидетелката за инцидента през сълзи и с много
притеснение. На следващия ден не искал да ходи на училище, като при всяко
отиване на училище се налагало да го убеждават. Ищецът А.Г. бил
изключително притеснен и изпитвал безпокойство за сигурността на детето.
Свидетелката сочи, че Михаил имал спокоен сън, но след случая започнал да
настоява да спи на светната лампа, сънувал кошмари. Не си разказвал
кошмарите. Поради тази причина родителите решили да посетят психолог в
началото на м.март и април на същата година. Свидетелката сочи още, че след
инцидента съпругът й не можел да спи, изпитвал страх за физическата
сигурност на детето, не можел да се съсредоточи в работата си поради своята
тревожност от случилия се инцидент и от преживяванията на детето след
това.
Свид. А. е служител на ответното дружество и работи като медицинска
сестра. От нейните показания се установява каква е създадената е училището
организация по осъществяване на контрол за спазване на реда и дисциплината
по време на учебния процес и конкретно по време на междучасията.
Ответникът е въвел график за дежурства на учителите, в който е участвала и
свид. А.. По време на дежурствата ангажираните служители били длъжни да
не допускат да има шум, учениците да тичат, да се блъскат помежду си, да не
пренасят храна от столовата в училищните стаи. В конкретния ден и час /след
14, 00 часа на 23.01.2019г./ свид. А. е била дежурна на етажа, на който се
намира класната стая на ищеца М.Г.. Докато била на коридора и наблюдавала
стълбите, чула глъчка, обърнала се и видяла учиниците П. и М., които се
държали с протегнати ръце един към друг. Тя веднага отишла при тях и ги
разтървала. Видяла, че бузата и ухото на М. са зачервени. В този момент при
тях дошла и свид. Л. – класен ръководител на М., която била дежурна в
7
столовата. От проведения разговор с участниците в сбиването и с други деца,
присъствали на инцидента, ръководството на училището установило, че П.
ударил М. по бузата и ухото.
Установено е въз основа на представените писмени доказателства, че на
свое заседание от 05.02.2019г. педагогическият съвет на ЧСУНЕ „В.“ е взел
решение съгласно чл. 199, ал. 1, т. 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование, да бъде наложено наказание „преместване в друга
паралелка“ на ученика П. К., считано от 11.02.2019г., а съгласно чл. 199, ал. 1,
т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, на К. К. да бъде
наложено наказание „забележка“ със заповед на директора. Взето е решение
да бъде възложено на Координационния съвет за справяне с насилието да
изработи програма за работа с третите и четвъртите класове и замесените в
случая деца. Видно е от протокол №/06.02.2019г., че в изпълнение решението
на педагогическия съвет, на свое заседание от 06.02.2019г.,
координационният съвет за справяне с насилието е взел решение в срок до
28.02.2019г. училищният психолог и класните ръководители да проВ.т серия
от анкети, разговори и дискусии с класовете за по-ясно разграничаване на
понятията „насилие“, „тормоз“ и „агресия“, с цел ограничаване и
елиминиране на предпоставките, допринасящи за насилие.
По делото е прието заключение на съдебно-психологическа експертиза,
което следва да бъде кредитирано като пълно и обективно. От същото се
установява, че преживеният от М. Г. на 23.01.2019г. инцидент има
травматичен характер, като преодоляването на травмата се случва в
нормативни за подобни събития срокове. Вещото лице е посочило, че не са
налице данни за последствия към настоящия момент, които да имат
патологичен характер, въпреки наличието на прояви на тревожност и
страхове като остатъчни последствия от преживяното. Нивото на тревожност
на детето било повишено Социалната и емоционалната му интелигентност
съответствали на възрастта му. Експертът е посочил, че детето умее да
поддържа нормални за възрастта си приятелски взаимоотношения, като в
семейната динамика не са налице особености. Поведението на ищеца М.Г. не
било несъразмерно и необичайно за възрастта и пола на детето. В съдебно
заседание вещото лице е уточнило, че М. Г. няма повишение в скалата
„социална тревожност“, която отговаря за преживявания и поведение,
свързани с комуникацията и с общуването с други хора.
8
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна
до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази
отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за
лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата,
а от тази на изпълнителя на същата.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по
възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2
ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
9
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано
нормативно задължение за действие. Бездействието на възложителя на
определена работа по чл. 49 от ЗЗД, както и на този, на който е била
възложена работата, би било основание за отговорност за увреждането, когато
е било установено, че е налице бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и
от характера на възложената работа, и когато това бездействие е в причинна
връзка с увреждането.
При деяние, което се състои в бездействие, е достатъчно ищецът да
твърди, че изпълнителят не е взел всички необходими мерки за безопасност,
възложени от закона, от технически и други правила или от възложителя, а за
да се освободи от отговорност възложителят е този, който следва да докаже,
че са взети всички необходими мерки и е направено всичко необходимо, но
увреждането е било непредвидимо или непреодолимо. Възложителят може да
се освободи от отговорност, когато докаже, че лицето, на което е възложена
работата не е действало виновно /ППВС № 7/1958г./. Вината се изключва при
случайно събитие и непреодолима сила /решение № 204/10г. на ВКС,
Четвърто ГО/.
В конкретния случай се твърди, че противоправното деяние на
ответника се изразява в неизпълнение на задължението за осигуряване на
безопасни условия за възпитание и обучение, както и неизпълнение на
задължението за опазване на живота и здравето на децата и учениците по
време на образователния процес. Тези нормативни задължения са вменени на
директора на училището съгласно нормата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от
Правилника за прилагане на закона за народната просвета /ППЗНП/, съгласно
която директорът осигурява безопасни условия за възпитание, обучение и
труд. А според чл. 219, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищно
образоване /ЗПУО/ педагогическите специалисти имат задължения да опазват
живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес
и на други дейности, организирани от институцията. С оглед спецификата на
конкретното правоотношение се налага извод, че за да е налице основание за
ангажиране на имуществената отговорност на ответника е необходимо да се
установи бездействие на ръководството на училището, изразяващо се в
10
невземане на необходимите мерки за недопускане и предотвратяване на
проявни форми на агресия между учениците.
В случая по делото е установено, че увреждането на ищеца М.Г. е
причинено от друг ученик в ответното училище, на територията на
училището и по време на учебния ден /в учебния ден се включват учебните
часове и почивките между тях – чл. 103, ал. 1 от ЗПУО/. В този случай
надзорът върху учениците се упражнява от учителите, възпитателите и
всички други лица от училището, на които е възложена дейност по обучение и
възпитание.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдението на
ищеца, че децата са били оставени без надзор по време на междучасието.
Напротив, от показанията на свид. А. е видно, че в училището е създадена
организация за контрол и недопускане нарушаване на реда и дисциплината по
време на междучасията. Бил въведен график за дежурства, като в посочения
ден – 23.01.2019г., дежурният служител на етажа, на който е станал
инцидентът, е била именно свид. А.. При липса на нормативни изисквания за
минимален брой на дежурни учители, възпитатели и др. за всеки отделен
етаж или друго обособено помещение на територията на училището,
отговарящи за съблюдаване на реда и дисциплината по време на междучасия,
както и предвид липсата на данни за големината на участъка, за който е
отговаряла свид. А., се налага извод, че ответникът е предприел
необходимите мерки за осигуряване на надзор върху учениците. Данни за
обратното не са установени по делото. Ищецът нито твърди, нито се
установява по делото, да е налице виновно неизпълнение на възложената
дейност от страна на дежурния служител по време на инцидента. Напротив,
свид. А. е била на коридора, реагирала е незабавно и с действията си е
предотвратила настъпването на други вредни последици. Следва да се има
предвид и обстоятелството, че не се установява служител на ответника да е
имал възможност да предотврати увреждането, но да не е предприел
необходимите мерки за това. Не може да се приеме теза, че училището е
длъжно да осигури във всяка или пред всяка класна стая отделен служител,
който да осъществява надзор върху учениците по време на междучасие.
С оглед изложеното се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД е неоснователен. Не е налице твърдяното
11
противоправно бездействие и не са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на ответника.
По иска с правно основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
По делото е установено наличието на валидно възникнало
правоотношение по договор за обучение, по силата на което ответникът е
приел да организира и проведе обучението и подготовката на М.Г. през
учебната 2018г. – 2019г. срещу задължение на възложителя А.Г. за заплащане
на уговореното възнаграждение. Съгласно чл.3.2 от Раздел II от договора -
„Права и задължения на изпълнителя“, изпълнителят се задължил да
организира и провежда учебно-възпитателния процес при спазване
изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/ и всички други нормативни актове, задължителни за системата на
предучилищното образование в България, като отговаря за опазване живота и
здравето на учениците. В конкретния случай ищецът твърди да е претърпял
неимуществени вреди от неизпълнение на посоченото договорно задължение,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, като
фактическите твърдения са за пълно неизпълнение, а в условията на
евентуалност – за неполагане на дължимата грижа от страна на изпълнителя.
Съгласно чл. 63 ЗЗД всяка от страните по договора трябва да изпълнява
задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на
закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения
по същия начин, като задълженията трябва да бъдат изпълнени с грижата на
добър стопанин (освен в случаите, в които законът изисква друга грижа). В
случая ответникът е търговец, ангажиран е в сферата на професионалната си
дейност да обучава ученика по утвърдените от МОН учебен план и учебни
програми съгласно изискванията на ЗПУО и всички други нормативни
актове, задължителни за системата на предучилищното образование в
Република България, като дължимата грижа според чл. 302 от ТЗ е тази на
добрия търговец. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист,
упражняващ дейността по занятие, което предполага знание за специфичните
охранителни мерки с цел опазване живота и здравето на учениците. Грижата
на добрия търговец (чл. 302 от Търговския закон) е тази, която добрият,
почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в
даден бранш и условията на извършването й, обикновено проявява при
12
изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание,
внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен
интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел -
изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а
от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които
поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би
положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези
към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист и
се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на
дейността по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи
отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца. Законът е по-
строг към него, отколкото към другите длъжници. Тази грижа трябва да се
полага, когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка
сделка, както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали
притежава търговско качество. Критерият е обективен, като абстрактното
понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в
практика, добрите нрави и справедливостта /така Решение № 180 от
10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3837/2014 г., IV ГО/.
Осъществяването на дейност по обучение на ученици по занятие
предполага, че училището /неговите служители и ръководство/ познават
приложимото законодателство в областта на сферата на училищното
образование и че спазват неговите правила при осъществяване на дължимия
по договора резултат. Дължимата грижа на добрия търговец изисква от него в
процеса на провеждане на обучението да проявява необходимата
компетентност и да прилага на практика своите професионални знания и
умения, за да обезпечи провеждането на обучение и подготовка на ученика
съобразно нормативните изисквания, включително и да обезпечи по
подходящ начин изпълнение на задължението си по опазване на живота и
здравето на учениците. Всяка от страните по договорното правоотношение
носи негативните последици от нейната недобросъвестност, от неточното
изпълнение (във времево, количествено или качествено отношение), както и
от неполагането на дължимата грижа.
Въпросът дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди от
неизпълнението на договорно задължение е разрешен с Тълкувателно
13
решение № 4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2012 г.,
ОСГТК. Според разясненията в мотивите към същото решение законът не
съдържа ограничение в смисъл, че е невъзможно присъждане на
неимуществени вреди в случаите на договорна отговорност. Тъй като липсва
обща уредба относно вредата от неизпълнението на договорни задължения и
наличието на общи правила за пределите на отговорността за обезщетение на
имуществени вреди в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението
за неимуществени вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването
на общата забрана да се вреди другиму, и нарушаването на договорно
задължение могат да причинят неимуществени вреди. Когато те са причинени
от деликт, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането съгласно чл. 51 ЗЗД. Когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника /тоест знание на фактите, обуславящи по-
тежката му отговорност/ - обезщетението е за всички преки и непосредствени
неимуществени вреди.
В конкретния случай ищецът е обосновал качеството си на кредитор по
спорното вземане с твърдения за виновно неизпълнение на договорните
задължения на ответника по чл. 3.2 от Раздел II от договора - „Права и
задължения на изпълнителя“, съгласно който изпълнителят се задължил да
организира и провежда учебно-възпитателния процес при спазване
изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование
/ЗПУО/ и всички други нормативни актове, задължителни за системата на
предучилищното образование в България, като отговаря за опазване живота и
здравето на учениците. Доколкото фактическите твърдения за неизпълнение
на договорните задължения на ответника са идентични със заявените по иска
с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, се налага извод за
неоснователност на предявената претенция за обезщетение за неимуществени
вреди от договорно неизпълнение. Подробни съображения относно
изпълнението на поетите от ответното дружество договорни задължения по
предприемане на всички необходими мерки за недопускане и
предотвратяване на проявни форми на агресия между учениците, са изложени
14
по-горе в мотивите на съдебното решение и не следва да се преповтарят. Тези
мерки са предприети с дължимата от търговеца професионална грижа,
вменена по чл. 302 от ТЗ. Осигурени са дежурни учители и медицинска
сестра, които да съблюдават реда и дисциплината по време на междучасията.
Не е установено по делото неизпълнение на задълженията от страна на
дежурните служители. Напротив, свид. А. се е намирала на коридора, където
е настъпил инцидентът, и със своята намеса е предотвратила настъпването на
по-тежки вредни последици. Отговорът на въпроса дали е било достатъчно
обезпечено изпълнението на задължението чрез присъствието само на един
служител на коридора би бил хипотетичен с оглед липсата на възражения от
страна на ищците в този смисъл и предвид липсата на ангажирани
доказателства за обратното.
При липсата на една от кумулативните предпоставки на съдебно
предявеното вземане се налага извод за неоснователност на претенцията.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което такива не
следва да се присъждат независимо от изхода на спора.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото решение на подлежи на
касационно обжалване. Предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД е за
парично вземане, оценяем е и делото е гражданско. В случая цената на иска е
5 000 лева, а съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване не
подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с
цена до 5 000 лв., включително. В този смисъл определение № 39 от
29.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 463/2015г., IV ГО.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20282752 от 22.12.2020г., постановено
по гр.дело № 36672/2019г. по описа на СРС, ГО, 29 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16