Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С.., 05.07.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 7 състав, в публичното съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:

                  

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

 

при участието на секретаря П.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4952 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата М.Г.В. твърди, че на 28.08.2008 г. спряла с автомобил  ,,А.**” с ДК № ****** на светофар на бул.”А.М.” в гр.С.. в посока ул. ,,В.М..”, като автомобилът се управлявал от нея. Около 09:10 часа друг автомобил ,,Ф.М.” с ДК № ******, който идвал от бул.,,Х.К..” не спазил дистанцията между автомобилите и се ударил в него. Твърди още, че вследствие на удара получила силни болки в кръста и гърба, особено при движение. Била подложена на различни изследвания, защото болката се усилила и след направено компютърно-томографско изследване се установило, че има разместване на прешлените. Препоръчали й оперативно лечение-метална стабилизация на разместените прешлени, като била принудена да си закупи такава стабилизация на стойност 4 200 лв. Сочи, че 10 дни след извършената на 27.10.2008 г. операция  била обездвижена на легло и изпитвала невероятни болки, които не отшумявали дори с аналгетици. Сочи още, че към датата на подаване на исковата молба болките не намаляват, като се очаква възстановителният период да продължи около 6 месеца, но прогнозата на лекарите е че и занапред ще има ограничени движения в кръста. Моли съда да осъди ответника ЗД ,,Д.З.” АД  да й заплати сумата от 54 300 лева, от които 4 300 лева обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди и 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни болки и страдания вследствие на процесното ПТП. Претендира ответника да й заплати законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деликта 28.08.2008 г. до подаване на исковата молба в съда и дължимата законна лихва то датата на предявяване на иска до окончателното й до окончателното изплащане на дължимата сума.

С исковата си молба ищцата е предявила и евентуално съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу прекия причинител на деликта  водача на лек автомобил „Ф.М.” с ДК № ****** – Р.С.С., като иска от съда в случай, че отхвърли предявените искове срещу „Д.З.” АД да осъди деликвента да й заплати претендираните суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ,,Д.З.” АД оспорва предявения иск по основание и размер. В отговора на исковата молба сочи, че не е застраховател на причинителя на увреждането по задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност” на автомобилиститe. Счита, че исковата претенция за неимуществени вреди е значително завишена по размер, а исковата претенция за имуществени вреди не е конкретизирана. Оспорва и началния момент, от който застрахователят дължи законна лихва.

 Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

          Видно от Протокол за ПТП № 1173595 от органите на реда е посетено  ПТП, настъпило на 28.08.2008 г., около 09.10 ч., в гр. С.., ул.,,А.М.” № ** с участници л.а ,,Ф.М.” с ДК № ******, управляван от Р.С.С. *** и л.а. ,,А.**” с ДК № ******, управляван от М.Г.В. ***. Като обстоятелства и причини за ПТП-то е отразено в протокола, че на 28.08.2008 г. л.а ,,Ф.М.” с ДК № ****** се движи по ул.,,А.М.” с посока от бул.,,Х.К..” към ул.,,В.М..” и пред № ** поради недостатъчно разстояние реализира ПТП със спиращият пред него л.а. ,,А.**” с ДК № ******.

Съгласно справка изх.№ 24-01-28/04.02.2009 г., изготвена от Г.Ф. от базата данни на Информационния център към Г.Ф. на база на подадените данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиститe по отношение на лек автомобил с ДК № ****** е била сключена такава застраховка със „Д.З.” АД за периода 19.07.2008 г.- 18.07.2009 г.

От представената от ответното дружество справка от информационната му система се установява, че за л.а. с ДК № ****** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиститe по полица № 085080073269 за периода  19.07.2008 г. - 18.07.2009 г.

От представената по делото фактура № **********/ 17.10.2008 г. и фискален бон към същата става ясно, че ищцата М.Г.В. е заплатила на фирма „ПСД К.” ООД, гр.С.. 4 200 /четири хиляди и двеста/ лева за транспедикуларна гръбначна стабилизация.

           От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д-р Б.Б. става ясно, че вследствие на процесното ПТП ищцата по делото е получила следните травматични увреждания: спондилолиза (разграждане, разрушаване) на пети поясен прешлен, спондилолистеза (плъзване, разместване) на пети поясен прешлен върху първи сакрален прешлен. По делото са представени медицински документи, които са коментирани от вещото лице при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза, поради което съда не следва да обсъжда тяхното съдържание.

         Видно от представените пет на брой болнични листи ищцата е била в отпуск по болест за периода от 15.12.2008 г. до 09.04.2009 г. с посочената в същите диагноза спондилолистезис и спондилолиза Л5.

         Съда като доказателства по делото е приел квитанция №349/2008 г., издадена от съдебен лекар, фактура от 13.10.2008 г., фактура от 03.11.2008 г. Обективираните във посочените документи разходи за медицински прегледи не са заявени и конкретизирани с исковата молба. Същите не са включени и в претенцията за имуществени вреди, поради което не следва да бъдат обсъждани в детайли.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите И. В. Р. и И. Л. И.. В показанията, дадени пред съда, свидетелят И. В. Р., живеещ с ищцата на семейни начала, заявява лични възприятия на факта, че последната е преживяла интензивни болки и страдания след ПТП-то, както и че в продължение на месец и половина лекарите не са успели да поставят точна диагноза и да разберат причината за болките. Разказва още, че такава била поставена чак когато с ищцата отишли в Трета травматологична клиника в ,,Пирогов”, където ищцата била оперирана. Сочи, че тя  продължава да изпитва болки при промяна на времето, както и при продължително стоене. Разказва още, че преди ПТП-то е била жизнерадостен и енергичен човек, докато след него не желае да излиза и е ограничила контактите си с приятели. Свидетелят И. Л. И., който познава ищцата от 4-5 години, разказва, че в края на месец август 2008 г., докато отивал на работа, се движел през една кола от тази на ищцата М.Г.В..***,,А.М.” ищцата спряла на червен светофар, а колата пред него директно се ударила в нейния автомобил. Не видял да светят стоповете на този автомобил. Разказва още, че не познава шофьора на автомобила, ударил ищцата, но разбрал, че се казва Р. след ПТП-то. При разговор с него водача на автомобила казал на свидетеля, че си търсел цигарите от таблото и за това не бил натиснал спирачките. Непосредствено след катастрофата М. се оплакала, че я боли главата. Разказва, че след около месец ищцата била оперирана, като дори след операцията продължавала да се оплаква от болки в кръста.

 

По иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ:

 

Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по смисъла на втората алинея на посочената норма са собственикът на МПС-то, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За да бъде уважен иск по чл.226 КЗ е необходимо  наличието на всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската (деликтна) отговорност на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането и наличие на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/водача на това МПС, предоставено от ответника.

От представената от ищцата справка от Гаранционния фонд се установява предоставеното от ответника застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за л.а.,,Ф.М.” с рег.№ ****** за периода 19.07.2008 г. -18.07.2009г. Съгласно чл.295, ал.7 КЗ справката от Г.Ф. представлява официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно обстоятелствата, индивидуализиращи застрахователното правоотношение. От представената от ответното дружество справка от информационната му система също се установява, че за л.а. с ДК № ****** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилиститe по полица № 085080073269 за периода  19.07.2008г.- 18.07.2009г.         

         Съдът намира за установени всички предвидени в закона предпоставки за ангажиране на гражданската (деликтна) отговорност на водача на участвалия в ПТП л.а. ,,Ф.М.” с ДК № ******. За да достигне до този извод, съдът съобрази на първо място - че е налице е противоправен резултат - травматично увреждане на здравето на ищцата М.Г.В.. На второ място – установи се и противоправно поведение на водача на споменатия по- горе лек автомобил. За да достигне до този извод, съдът съобрази логическата връзка между показанията на свидетеля И.Л.И., очевидец на ПТП-то и констатациите в Протокол за ПТП № 1173595 от 28.08.2008 г. Заключението на съдебно-медицинската експертиза косвено подкрепя същия извод. Противоправният характер на поведението на водача Р.С.С. се изразява в нарушение разпоредбите на чл.5, ал. 1 и чл. 23,ал.1 от ЗДвП. Същият не е изпълнил задължението вменено му в чл.23, ал.1 от ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. На трето място съществува пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това травматично увреждане от една страна и поведението на водача на лекия автомобил. Този извод следва от заключението на вещото лице Д-р Б.Б. по изготвената съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно дадено съгласно което вследствие на процесното ПТП ищцата по делото е получила следните травматични увреждания: спондилолиза (разграждане, разрушаване) на пети поясен прешлен, спондилолистеза (плъзване, разместване) на пети поясен прешлен върху първи сакрален прешлен, както и от показанията на свидетеля Илиян В. Рангелов, от които става ясно, че болките на ищцата в поясната област са започнали след претърпяното от нея ПТП на 28.08.2008 г.

             С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл.226 КЗ е доказан по основание, поради което спорът се концентрира върху размера на платимото застрахователно обезщетение. Съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД.

             В конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението, което може да компенсира адекватно претърпените вреди, съдът взе предвид характера на причинените телесни увреждания на ищцата вследствие на претърпяното пътнотранспортно произшествие, продължителността и интензитета на претърпените от същата болки и страдания, както и евентуални остатъчни последствия за нейното здраве. Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза получената от ищцата травма вследствие на процесното ПТП може да бъде определена като сложна по вид и трудна за лечение. Тя е довела на ищцата трайно затруднение на движенията на снагата за срок около 3 месеца. На 27.10.2008г. ищцата е била оперирана –извършена е била вертебродеза( обездвижване) на четвърти и пети поясни и първи сакрален прешлен, стабилизация на пети поясен и първи сакрален прешлени с имобилизираща DHS система. Лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил около 3 месеца. Полученото увреждане е довело на ищцата болки и страдания за срок от около 3 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер.След този период болките са намалили интензивността си и са се явявали само при преумора на гръбначния стълб или при рязко настъпила промяна на времето. Полученото увреждане определя на ищцата частично намаление на работоспособността, тъй като увреждането е довело до трайно ограничение на движенията в поясния отдел на гръбначния стълб. Получената костна увреда на четвърти и пети поясни и първи опашен прешлен при ищцата остава трайна, пожизнена. Трайно нарушени остават и междупрешленните ставни повърхности. Извършената операция е стабилизирала прешлените, т.е те са вече неподвижни спрямо един друг, но силните болки в поясната област вече са премахнати, което дава възможност на ищцата да упражнява трудова дейност, но с някои ограничения: без вдигане на тежести, без работа в принудителна стойка или дейност, която обременява гръбначния стълб.  

           С оглед на всички изложени по-горе доводи, съдът съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и със задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 10 000 /десет хиляди/ лева, което ще възмезди ищцата в най-пълна степен за претърпените от нея болки и страдания във връзка с причинените й телесни увреждания при процесното ПТП. Съда следва да отхвърли предявения иск до пълния размер от 50 000 лева.

Предявеният иск за присъждане в полза на ищцата на претърпените от същата имуществени вреди се явява доказан до размер от 4 200 лева, като до пълния предявен размер от 4 300 лева иска следва да бъде отхвърлен като недоказан. От представената по делото фактура № **********/17.10.2008 г. и фискален бон към същата се установява, че ищцата М.Г.В. е заплатила на фирма „ПСД К.” ООД, гр.С.. 4 200 /четири хиляди и двеста/ лева за транспедикуларна гръбначна стабилизация, която следва да й бъде възстановена от ищеца.

С оглед уважаването на предявените искове срещу „Д.З.” АД съда следва да остави без разглеждане евентуално предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу Р.С.С..

   

По предявения иск с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД:

 

Прякото право на увредените лица, регламентирано в нормата на чл.226, ал.1 КЗ, да претендират обезщетение директно от застрахователя, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при застраховка „Гражданска отговорност” на пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие. Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е обстоятелството, че увредените лица не черпят права от застрахователния договор, а от закона за причинените им от застрахованото лице вреди от непозволено увреждане. Дължимото по силата на закона обезщетение от застрахователя замества деликтното обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането. Ето защо и доколкото отговорността на ответника замества деликтното обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането –28.08.2008 г.

 

По разноските:

 

 При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно 271,51 /двеста седемдесет и един лева и петдесет и една стотинка/ лева, заплаетно адвоктаско възнаграждение е депозит за съдебно-медицинска експертиза.  

 На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в хода на производството разноски съразмерно на отхвърлената част на иска за юрисконсулстско възнаграждение в размер на 1089,82 /хиляда осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лева доколкото ответникът е защитаван по делото от юрисконсулт.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК съда следва да осъди ответника „Д.З.” АД да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 /четиристотин лева/ лева.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.., бул.”К. Ал.Д.” № **, представлявано от К.С. В. и Д. Н. М., в качеството им на членове на управителния съвет да заплати на М.Г.В., ЕГН: **********,***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 28.08.2008 г. ПТП  ведно със законната лихва от датата на деликта 28.08.2008 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от  50 000 /петдесет хиляди/ лева.  

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.., бул.” К. Ал.Д.” № **, представлявано от К.С.В. и Д. Ни. М., в качеството им на членове на управителния съвет да заплати на М.Г.В., ЕГН: **********,***, сумата от 4 200 /четири хиляди и двеста/ лева, на основание чл.226, ал.1 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с настъпилото на 28.08.2008 г. ПТП  ведно със законната лихва от датата на деликта 28.08.2008 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от  4 300  /четири хиляди и триста/ лева.  

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.С.., бул.”К.Ал.Д.” №68, представлявано от К. С. В. и Д. Н. М., в качеството им на членове на управителния съвет и В. Т. да заплати на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на М.Г.В., ЕГН: **********,*** сумата от  271,51 /двеста седемдесет и един лева и петдесет и една стотинка/ лева

ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН: **********,*** да заплати на осн. чл.78, ал.3 ГПК на „Д.З.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.С.., бул. „К. Ал.Д.” №**, представлявано от К.С.В. и Д.Н.М.., в качеството им на членове на управителния съвет  сумата от 1089,82 /хиляда осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника „Д.З.” АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.С.., бул.”К. Ал.Д.” №**, представлявано от К.С.В. и Д.Н.М.., в качеството им на членове на управителния съвети  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: