Решение по дело №562/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1032
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Борислав Георгиев Милачков
Дело: 20227050700562
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………2022 г.                                                                               гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд,

двадесет и четвърти състав

в открито заседание, проведено на четвърти юли 2022 г.,

в следния състав:     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ

 

при участието на секретаря Добринка Долчинкова,

като разгледа докладваното от съдия Милачков

административно дело №562 по описа за 2022 година

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалбата на Н.А.Н. *** срещу Решение № РД-50/01.03.2022 година на Административния ръководител -Председател на Окръжен съд – Варна, в частта с която е отказан достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 2-22 ЗДОИ/21.02.2021 година.

В жалбата се твърди, че исканата от него информация, която касае качеството на работа на съдиите във ВОС за месец януари 2022 г. е публична и следва да се систематизира и да му бъде предоставена. Същото е твърдението му и по отношение на отказаната му информация по т.1 от заявлението му, касаеща броя на разрешенията по ЗЕС издадени от ВОС по дела, на които престъплението е подсъдно на РС- Варна. Молбата към съда е да задължи ответника да му предостави исканата информация.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява, не се представлява. Процесуалният му представител в депозирани писмени бележки, поддържа жалбата с твърдения, че липсват законови предпоставки за отказ да бъде предоставена обществена информация визирани в чл.37 от ЗДОИ. На следващо място се твърди, че след като органа не е притежавал исканата обществена информация не е следвало да постановява отказ същата дъ бъде предоставена, а е следвало да уведоми за това заявителя, на основание чл.33 от ЗДОИ. Искането към съда е за отмяна на решението с което е отказан достъп до обществена информация.

Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Чрез депозирани писмени бележки оспорва жалбата.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателят. Същият е подал заявление за достъп до информация с вх.№2-22/21.02.2022 г. В заявлението са формулирани два въпроса, както следва:

1.         По колко ЧНД дела в Окръжен съд - Варна е дадено разрешение по ЗЕС, на основание чл. 250 от ЗЕС по дела, на които престъплението е подсъдно но Районен съд - Варна.

2.         Предоставяне на таблица за качеството на съдебните актове за всеки съдия от Окръжен съд - Варна за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., при възможност и за м. януари 2022 г.

След дадени указания, в рамките на предоставения срок, заявителят е уточнил, че желае да получи предоставената информация по електронен път на електронна поща.

По така подаденото заявление за достъп до обществена информация, Административен ръководител – Председател на Окръжен съд - Варна е издал процесното решение, като е предоставил исканата обществена информация, а именно:

1.         Уведомил е заявителя, че в Окръжен съд - Варна за 2021 г. са издадени 25 разрешения по реда на ЗЕС.

2.         Указал е на заявителя да се изпратят по електронна поща справки по съдии за резултатите по върнати от обжалване дела за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Отказал е предоставянето на информация, поискана със заявление вх. № 2-22 ЗДОИ / 21.02.2022 г., по отношение на:

1.         Информация за правното основание на заявлението по ЗЕС, както и правната квалификация на престъплението, обусловило необходимостта от депозиране на искане пред Окръжен съд - Варна.

2.         Справка по съдии за качеството на съдебните актове за месец януари 2022 г.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу решението е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество същата са явява неоснователна по следните съображения.

Дефиницията на понятието “обществена информация” е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Съобразявайки тази дефиниция, административният орган е предоставил на заявителя тази информация, с която разполага и която представлява „обществена“ такава, по смисъла на закона.

Не се споделя възражението, че липсва законова пречка органа да предостави исканата информация по точка 1 от заявлението, така както е формулирано.

В чл.37, ал.1 от ЗДОИ, са посочени изключенията от общото правило, които препятстват възможността на  административния орган да предостави исканата обществена информация. В посочения текст ясно е разписано, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Такъв закон е именно ЗЕС, както правилно е посочил ответника в обжалваното решение. Редът за предоставяне на достъп до данните по чл.251б, ал.1 от ЗЕС е разписан в чл.251г от същия закон. В чл.251г, ал.7 от ЗЕС е посочено, че за дадените мотивирани разрешения или откази се води специален регистър, който не е публичен. След като в специален закон изрично е посочено, че регистърът не е публичен, няма законово основание информацията от този регистър да е достъпна по реда на ЗДОИ.

Съдът намира за правилен и законосъобразен отказа формиран от ответника и по т.2 от заявлението, в частта с която е отказано предоставяне на информация относно „качеството на съдебните актове“ във ВОС за месец януари 2022 г.

Съдът намира, че за да може да бъде предоставена една информация на заявителя, тя на първо място трябва да е съществуваща, а не тепърва да бъде създавана за да може да се удовлетвори искането. Този извод се налага от тълкуването на легалната дефиниция на понятието обществена информация дадено в чл.2, ал.3 от ЗДОИ, а именно всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Както е посочено в процесното решение, информацията за резултатите от инстанционния контрол в съдилищата се обобщава на годишна база и се публикува заедно с годишния отчет за работата на съответния съд. Месечни справки за този контрол не се създават и не се публикуват. Тоест към месец февруари 2022 г. не е съществувала обществена информация за резултатите от инстанционния контрол в ОС-Варна за м.януари 2022г. и поради тази причина няма как да бъде предоставена на заявителя. Между другото, самият жалбоподател в заявлението си е посочил, че иска тази информация „при възможност“.

На следващо място съдът прецени и разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, в контекста на целта на търсената информация, а именно, информация даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обжалваното решене на заявителя е предоставена информация за резултатите по върнати от обжалване дела за четири години 2018, 2019, 2020 и 2021 г., като по този начин му е предоставена възможност да изгради собствено мнение за дейността на ОС-Варна, преценявайки фактите в един относително продължителен период от време, като по този начин настоящият състав на съда намира, че целта на закона е изпълнена.

Основателно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че при липса на обществена информация по т.2 от заявлението, ответникът е следвало да уведоми заявителя по реда на чл.33 от ЗДОИ, а не да постановява отказ за предоставянето й, но в конкретния случай това нарушение не води до незаконосъобразност на решението, тъй като крайният резултат е един и същ.

 

            Изложените по-горе доводи навеждат на извод за липса на основанията, предвидени в чл.146 от АПК за отмяна на проверявания акт. Жалбата е неоснователна.

           

            Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно съдът

 

                            

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н. *** срещу Решение № РД-50/01.03.2022 година на Административния ръководител -Председател на Окръжен съд – Варна, в частта с която е отказан достъп до обществена информация по Заявление с вх. № 2-22 ЗДОИ/21.02.2021 година.

 

Решението, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ, е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ :