№ 745
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
П. Н. Славчев
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
в присъствието на прокурора Р. Ст. Б.
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100603610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 17.02.2022г., постановена по НОХД №8436/2019г., СРС,
НО, 99-ти състав, е признал подсъдимия Х. В. Д. за ВИНОВЕН в това, че на
03.12.2017 г. около 02:00 часа, в гр. София, по бул. „България” с посока на
движение от бул. „П. Ю. Т.” към бул. „Драган Цанков” и под моста на бул.
„Витоша”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Форд”, модел „Фиеста” с рег.№ ******* с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно - 3,45 на хиляда, установено по надлежния ред
- с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта № 1354/04.12.2017 г. на УМБАЛ „Света Анна“ - София“ АД
- съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г./, поради което и
на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание на
лишаване от свобода за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, чието изпълнение на
1
основание чл.66, ал. 1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 4 години и
наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.
На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което
подсъдимият Х. Д. е бил лишен от право да управлява моторно превозно
средство по административен ред.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. е бил
осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 574,76 лева,
представляваща направени разноски по делото в хода на досъдебната фаза на
процеса, а по сметка на СРС сумата от 120,00, представляваща сторените в
съдебното производство разноски.
Срещу тази присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия -
адв. П. Ч., с която се иска отмяна на присъдата на първия съд като неправилна
и незаконосъобразна и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение, алтернативно се претендира връщане на делото за разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени
процесуални нарушения без същите да се посочват изрично, алтернативно се
иска намаляване на наложените с присъдата наказания.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Р. Т.,
в качеството й на защитник на подсъдимия, с което присъдата на районната
инстанция се окачествява като неправилна и незаконосъобразна, сочи се, че
по делото не се установява фактическата обстановка, приета от първия съд, не
се доказва от събраните доказателства, че подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, навеждат се твърдения за допуснати процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия, които
нарушения не се сочи в какво се изразяват. Заявява се недоволство от
отмереното от районната инстанция наказание, като се изтъква, че съдът не е
отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за
отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото
на първата инстанция поради допуснати процесуални нарушения, или за
намаляване на наказанието.
2
Постъпило е и още едно допълнение към въззивната жалба от адв. И. Д.,
преупълномощен от адв. Ч., в което се сочи, че е налице нарушение на
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, което се изразява в неспазване на темпоралната рамка за
вземане на кръвната проба на територията на София-град, констатирано на л.7
от мотивите към присъдата. Това, според защитника, представлява
съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на оправдателна такава. Посочва се още, че предвид
наличието на разминаване в действията на разследващите органи и
медицинските лица по отношение на времето на извършване на деянието,
постъпването на подсъдимия в института „Пирогов“ след ПТП и посочените
часове в талона за медицинско изследване, протокола за СХЕ за часа на
вземане на кръвната проба и времето на постъпване на епруветките в
лабораторията в УМБАЛ „Св. Ана“, обосновават постановената присъда да е
при съществени процесуални нарушения, което налага отмяната й и връщане
на делото за разглеждане от друг състав на районния съд.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание
на21.09.2022г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото
не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други
доказателства.
Пред въззивната инстанция не се явяват упълномощените защитници на
подсъдимия – адв. П. Ч. и адв. И. Д.. Депозирана е молба от адв. Ч., в която се
сочи, че поради възникнали противоречия в линията на защитата, той както и
адв. Д. няма да осъществяват процесуалното представителство на
подсъдимия, като във въззивното производство същият ще се представлява
единствено от адв. Т..
При възползване от правото си по чл.55 НПК – да дава обяснения, в с.з.
на 31.10.2022г. подсъдимият Д. дава обяснения. Изразява съжаление за
стореното от него, признава грешката, която е допуснал с поведението си.
Отправя молба наказанието му бъде намалено.
Пред настоящата инстанция подс. Д. се представлява от упълномощения
от него защитник в лицето на адв. Т.. Защитникът в хода на съдебните прения
3
заявява, че прави искане да се уважи подадената от нея жалба само в частта,
касаеща определения размер на наложеното спрямо подсъдимия наказание.
Посочва, че при вземане на своето решение въззивната инстанция следва да
отчете чистото съдебно минало на подзащитният й, неговото активно участие
в наказателното производство, изказаното съжаление, както и изминалия
дълъг период от време от процесното деяние. Моли да се измени присъдата
на СРС в тази й част и да бъде намален размер на наложеното наказание.
Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че
в хода на досъдебното производство, както и в съдебното следствие пред
първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от
своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и
категоричен начин, а наложените наказания са справедливи.
Подсъдимият Х. Д. в правото си на лична защита заявява, че поддържа
казаното от защитника му, изразява отново искрено съжаление и заявява, че
няма как да върне времето назад, в предоставеното му право на последна
дума, изразява съжаление за стореното.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав
намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена
фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране
гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и
непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и
виновността на подс. Х. Д.. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Х. В. Д. е роден на ******* г. в гр. Кюстендил. Същият е
българин, български гражданин, с висше образование, разведен е, безработен,
4
с адрес: гр. Кюстендил, ул. „*******, с ЕГН: **********.
В първите часове след полунощ на 03.12.2017 г., подсъдимият Х. Д. и
свидетелят Б.П. били в дома на свидетеля Б.П. в град София, където
употребили значително количество алкохол. Около 02:00 часа на 03.12.2017
г., двамата се качили в автомобил, собственост на свидетеля Б.П. — лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ******* и потеглили, като
автомобилът бил управляван от подсъдимия Х. Д., а свидетелят Б.П. се возел
на предната дясна седалка до шофьора. Движели се в гр. София, по бул.
„България“ с посока на движение от бул. „П. Ю. Т.“ към бул. „Драган
Цанков“. Минавайки под моста на бул. „Витоша“, подсъдимият Д. загубил
контрол върху управляваното от него МПС и катастрофирали.
Свидетели очевидци на катастрофата веднага подали сигнал в
полицията и мястото било посетено от служители на 04 РУ-СДВР, които
запазили местопроизшествието. Те установили свидетеля Б.П., който се
намирал извън автомобила, а подсъдимият бил в безсъзнание в превозното
средство. Служителите на 04 РУ-СДВР уведомили ОДЧ и поискали екип от
ОПП-СДВР за съдействие. Понеже подсъдимият Д. бил в тежко състояние, за
да установят самоличността му го извадили от автомобила от седалката на
водача и полицаите потърсили документи за самоличност, като намерили в
него служебна карта на служител от „Съдебна охрана“. Местопроизшествието
било посетено от два екипа на ЦСМП, които оказали медицинска помощ и с
две линейки закарали пострадалите от произшествието в медицински
заведения. Подсъдимият Х. Д., който бил в по-тежко състояние, бил откаран в
„Пирогов“, а свидетелят Б.П. във ВМА. След приемането на подсъдимия в
„Пирогов“ му били извършени редица изследвания, като освен това около
03:30 часа му била взета и кръвна проба, за да се установи дали е употребил
алкохол. Служителите при ОПП-СДВР - свидетелите К.К. и А.А. посетили
„Пирогов“ и около 06:00 часа сутринта, когато подсъдимият вече бил в
съзнание, изпробвали водача с техническо средство за употреба на алкохол
„Дрегер 7510“ № 0141, проба № 05217, който отчел положителен резултат
3,38 промила на хиляда съдържание на алкохол в издишания от подсъдимия
Д. въздух. На подсъдимия Х. Д. бил съставен АУАН бланков № 026339 от
03.12.2017 г., като му бил издаден и талон за химическо изследване.
Кръвните проби на подсъдимия Д. били занесени в лабораторията в
5
УМБАЛ „Света Анна - София“ АД на 04.12.2017 г. в 11:40 часа от служители
на тежки ПТП при СДВР. В лабораторията постъпили два броя вакуумни
епруветки с трите имена на изследваното лице, час и дата на вземане на
пробата, облепени с лейкопласт и парафинирани съгласно разпоредбите на
чл.17 от Наредба № 1/2017 г. От протокола за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1354/04.12.2017 г. на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна - София“
АД било установено, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия Д.
е 3,45 промила на хиляда.
От изготвените съдебно медицински експертизи на подсъдимия Х. Д. и
на свидетеля Б.П., както и комплексна медицинска автотехническа
експертиза, от се установява, че вследствие на катастрофата подсъдимият Д.
е получил средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма с контузия на
главния мозък, вътремозъчен кръвоизлив, остър кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка в ляво, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки двустранно, хеморагия във вентрикулите, а свидетелят Б.П. е
получил лека телесна повреда - контузия на главата с мозъчно сътресение и
контузия на шията. Според експертите, изготвили КМАТЕ, причината за
настъпване на произшествието била субективното поведение на водача на
лекия автомобил, изразяваща се в загуба на контрол върху управлението на
автомобила при конкретните пътни условия, както и предприетите от него
действия или бездействие с органите за управление, довели до излизане извън
платното за движение и последвалия удар в бетонната стена на мостовото
пространство.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че
подсъдимият Д. не е осъждан.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен
материал: показанията на свидетелите С.Ц., И.Ц., Г.С., К.К., Б.Т., Д.Н.-П.,
А.З., Б.П., В.Е., А.К., К.К., С.Е., М. Т., К.С., Д.Б., Г.Я. и С.С.; заключенията на
изготвените по делото съдебно медицински експертизи на подсъдимия Х. Д. и
на свидетеля Б.П., както и комплексна медицинска автотехническа
експертиза; приложените по делото писмени доказателства - съставения
АУАН № 026339/03.12.2017 г., приложения талон за медицинско изследване
6
№ 0006720, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол в кръвта № 1354/04.12.2017 г., информация от УМБАЛ „Пирогов“
ЕАД и УМБАЛ „Света Анна - София“ АД, протокол за медицинска
експертиза за употреба на алкохол или друго силно упойващо вещество,
информация за техническата годност на дрегера и справка за съдимост на
подсъдимия Д..
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на
формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния
съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното
му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.
Решаващият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав отчете, че установената от СРС фактическа обстановка не се оспорва
от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява
безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста ( решение № 181/2012г. на
ВКС,Iн.о.; решение № 372/2012г. на ВКС,II н.о.; решение № 513/2013г. на
ВКС,I .о. и решение № 371/2016г. на ВКС, III н.о.).
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че
наведените доводи и възражения във въззивните жалби, касаещи
нарушението на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и
7
че от събраните доказателства по делото не може да се установи категорично,
че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, са оттеглени във
въззивното съдебно заседание, проведено на 31.10.2022г., поради което
същите се е безпредметно да бъдат обсъждани.
Следва да бъде отбелязано, че първоинстанционният съд е извършил
подробен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като е преценил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и е извел правилно фактически изводи. Не са допуснати и
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като
съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателствени източници и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се
подкрепя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите
факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс.
Х. Д., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената
съвкупност, в която от решаващо значение са данните от кредитираните
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по
делото.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно
законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по
чл. 343б, ал.1 НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на
това, че извършеното на инкриминираната дата и място от подсъдимото
лице, от обективна и субективна страна, съставлява състава именно на това
престъпление.
От обективна страна, подсъдимият на 03.12.2017 г., в гр. София,
управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно- 3,45 на хиляда.
От субективна страна, районният съд правилно е приел, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е управлявал инкриминираното
8
превозно средство, съзнавайки, че е употребил алкохол, като и съзнавайки
наличието на законова забрана в това състояние да управлява моторно
превозно средство и въпреки това е предприел управление на автомобила.
Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие
не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на
дееца. Поради това изводите на съда за субективната страна на
престъплението се основават на обективните данни по делото. При така
установените обективни факти, подробно посочени по- горе, е безспорно, че
подсъдимият е имал вярна представа за всички фактически и обстоятелства
от състава на извършеното деяние, които му придават обществена опасност и
които са послужили за инкриминирането му като престъпление по транспорта
– шофиране в нетрезво състояние.
Предвид безспорно доказаните обективна и субективна страна признаци
на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, произнасянето на първата инстанция
по това обвинение се явява правилно и законосъобразно.
Всъщност основният въпрос, който подлежи на разглеждане от
настоящият състав и който се поддържа във въззивната жалба, е относно
справедливостта на наложеното на подс. Д. наказание.
Въззивният съд обсъди внимателно доводите за нарушение на
материалния закон при прилагане от първата инстанция на разпоредбата на
чл.54 от НК и свързаното с него оплакване за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание и прецени искането на защитата за
намаляване на размера му за основателно.
При индивидуализацията на наказанието, наложено на подс. Д.
първоинстанционният съд правилно е приел, че същото следва да се определи
при условията на чл. 54 НК, като е отчел като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи –
високата концентрация на алкохол в кръвта му, високата степен на
обществена опасност на деянието, което се отличава от обичайните деяния от
същия вид и длъжността, която е заемал към момента на деянието.
Въззивният съд изразява несъгласие с отчетеното от районната инстанция
като отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно заеманата от
подсъдимия длъжност към момента на деянието. Видно от материалите по
делото, подсъдимият Д. е бил служител на ГДО до 06.07.2015г., след което е
9
бил освободен от длъжност. Настоящето деяние е извършено на 03.12.2017г.,
т.е. към момента на деянието подсъдимият не е бил държавен служител, респ.
това обстоятелство няма как да бъде ценено като отегчаващо отговорността
му. При извършената проверка този съдебен състав откри и други
обстоятелства, които да смекчат отговорността на дееца. На първо място
следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство – изтеклия
период от време от датата на деянието до датата на разглеждане на делото
пред СГС, който е почти пет години. Следва да се обърне внимание, че
делото е продължило в рамките на над година и половина в досъдебната фаза,
а след това до постановяването на присъдата на 17.02.2022г. още близо три
години. Следва да се отчете, че не може да се приеме по никакъв начин, че се
касае за сложно от фактическа и правна страна производство или казус, нито
че подсъдимият е шиканирал процеса, че свидетелите са много на брой и т.н.
Поради това изминалия период от време от датата на извършване на деянието
до датата на постановяване на присъдата по независещи от дееца причини,
според съдебния състав се явява смекчаващо отговорността му обстоятелство,
което води до извода за прекрачване границите на разумния срок. В такава
насока е и практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на
продължаване на производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо
вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото на справедлив
процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и
справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на наказателната
отговорност на подсъдимия / в този смисъл р. №711 от 22.10.2007г. по н.д. №
481/2007г. на III – то н.о. но ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу
България/.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъда отчетени
изказаното искрено съжаление за стореното, разкаянието за извършеното,
направени пред въззивния съд и данните от справката-картон на водача,
приложена в кориците на досъдебното производство. Съгласно посочената
справка, подсъдимият е бил наказван с административни актове за нарушения
по ЗДвП през 2007 и 2008г. Срещу него има издадени общо три наказателни
постановления, датиращи от 2007г. и 2008г., няма издадени фишове. Тези
нарушения на правилата за движение по пътищата са с голяма давност
сравнено с датата на деянието по настоящето дело, поради което няма как да
се отчетат като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Нещо повече,
10
липсата на административни нарушения по ЗДвП в период от почти 10
години до датата на настоящето деяние, следва да се отчете като смекчаващо
отговорността му обстоятелство. При наличието на само две отегчаващи
отговорността обстоятелства и значителен превес на смекчаващи такива,
въззивният съд намери, че наказанието, отмерено от първия съдебен състав се
явява явно несправедливо и следва да бъде редуцирано в посока
намаляването му. Макар че бяха отчетени от настоящата инстанция
значителен брой смекчаващи отговорността обстоятелства, не са налице
многобройни такива или едно, което да е изключително по своята същност,
поради което редукцията на наложеното на подсъдимия Д. наказание следва
да се извърши в границите, определени от чл.54 от НК.
Ето защо и като анализира индивидуализиращите отговорността
обстоятелствата, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната
съвкупност, въззивният съд прецени, че наказанието за подс. Д., следва да
бъде индивидуализирано при условията на чл.54 от НК, но като същото му
бъде определено към минимума. Настоящата инстанция намира, че наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година ще окаже нужния
възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на Д.,
но и върху другите членове на обществото, които следва да се въздържат от
такъв род противоправни прояви. В същото време, ще се даде възможност на
подсъдимия да се поправи, без да бъде демотивиран от едно ненужно тежко
наказание. При определянето на кумулативното наказание „Глоба“,
въззивният съд прие, че същото следва да бъде намалено в размер на 400 лева.
Въззивният съд споделя и извода на контролираната инстанция, че са
налице материално-правните предпоставки за приложение на чл.66, ал.1 от
НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, но счита че
изпълнението на същото следва да е отложено за изпитателен срок от три
години, тъй като целите на наказанието биха се изпълнили и по този начин.
Въззивният състав намира за резонно и наложеното на осн. чл.343г от
НК кумулативно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС“, но
смята че размера му следва да бъде намален на 1,6г. / една година и шест
месеца/ и по този начин същият ще бъде съобразен с обществената опасност
на конкретното деяние и на дееца, а в случая при приложението на чл.54 НК
и с изискванията на чл.49, ал.2 НК и задължителната съдебна практика.
11
Законосъобразно и на основание чл. чл. 59, ал.4 от НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред и в тази част присъдата на първата
инстанция ще трябва да се потвърди.
Правилно с оглед изхода от делото, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, е осъдил подсъдимият Д. да заплати направените по делото разноски,
които са били правилно изчислени.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
НПК служебна проверка, въззивната инстанция констатира основания за
изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт в насока
намаляване на наложените на подсъдимия наказания „Лишаване от свобода“ ,
„Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“.
С оглед изложеното и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337, ал.1, т.1 и
чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски Градски съд, НО, ХV въззивен
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 17.02.2022г., постановена по н.о.х.д. №
8436/2019г. по описа на Софийски районен съд, НО, 99-ти състав, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието „Лишаване от свобода“ от 2 /две/
години на 1 /една/ година, както и размера на определения изпитателен срок
на осн. чл.66, ал.1 от НК, от 4 /четири/ години на 3 / три/ години, размера на
наказанието „Глоба“ от 800 /осемстотин/ лева на 400 /четиристотин/ лева и
размера на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ от 3 години
на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, наложени на подсъдимия Х. В. Д..
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13