Р Е Ш Е Н И Е
№ 2157
гр. Русе, 19.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети декември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5182 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че О.Р.Ш. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №13000410030,
находящ се в гр.Р., ул.”П.“№….., бл.“П.“, ет………..
Заявява, че ответникът не е заплатил, дължимата
½ от стойността на ползваната в периода
24.02.2018г. – 21.02.2019г. топлинна енергия, визирана в 6 фактури,
на обща стойност 160.13 лева. Счита, че потребителят дължи 5.20 лева - лихва за
забава за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставка до 27.05.2019г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу О.Р.Ш. за
претендираните главница, лихви и разноски. Предвид факта, че заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, заповедният съд, указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че О.Р.Ш., ЕГН ********** *** ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж.сумите: 160.13 лева – ½
от главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за
периода 24.02.2018г. – 21.02.2019г. за абонатен
№13000410030, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2019г.
до окончателното й изплащане; 5.20 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на всяко задължение до 27.05.2019г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо
производство.
В срока по чл.131 от ГПК адв.М.Д. – особен
представител на ответника О.Р.Ш. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че не са налице доказателства, установяващи
наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото, основана на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Присъединяването на бл.“Попович“, находящ се в гр.Русе
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор,
сключен на 09.11.1998г.
На 24.10.2017г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и
„Дикей-Л“ ООД е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество
възложило, а „Дикей-Л“ ООД приело да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в сгради – етажна собственост по списък, съгласно Приложение 1 и
Приложение 2 към контракта, в които фигурира и сграда в гр.Русе, бл.“Попович“.
Идентичен договор между двете дружества е сключен на 02.11.2018г.
През м.май 2012г. М.С.Ш., собственик на обект в
бл.“Попович“, ет.1, депозирала заявление до Изпълнителния директор на ищцовото
дружество, в което признала задължения за неплатена топлинна енергия и моли
същите да бъдат разсрочени на равни месечни вноски.
Марийка Шишкова, починала на 06.06.2014г. оставила
следните наследници по закон: В. Л. Т. – дъщеря; С. Р.Ш. – син и О.Р.Ш. – син.
На 28.10.2014г., под №143, в РРС е вписан отказа на В.
Т. от наследството, останала след смъртта на М.С.Ш..
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може
да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
топлоснабдяване за домакинството си.
За периода 24.02.2018г.
– 21.02.2019г.,
"Топлофикация Русе" ЕАД начислило на ответника сумата 160.13 лева,
визирана в 6 фактури за доставена топлоенергия в процесния имот.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в РРС е образувано
ЧГД №3370/2019г. и на 29.05.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу О.Р.Ш. за сумите: 160.13 лева – ½ от главница
за доставена и разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.02.2018г.
– 21.02.2019г.
за абонатен №13000410030, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019г.
до окончателното й изплащане; 5.20 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на всяко задължение до 27.05.2019г.; 27
лева – разноски по делото и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният
съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите: 160.13 лева – ½ от главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 6 фактури за периода 24.02.2018г. – 21.02.2019г. за абонатен
№13000410030, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019г.
до окончателното й изплащане; 5.20 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на всяко задължение до 27.05.2019г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №1655/29.05.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №3370/2019г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано
гражданско дело е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
(ответник в настоящото производство) по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК заповедният съд указал на ищцовото
дружество възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя
в законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже
наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния
период ответникът в качеството на купувач е ползвал топлинна енергия и сумите
за нея са начислени законосъобразно, а ответникът – фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават.
Спорен по делото е въпросът притежава ли ответникът
качеството потребител на топлинна енергия (респективно страна по облигационно
правоотношение с топлоснабдителното дружество), съответно дължи ли същият
начислените от „Топлофикация Русе“ ЕАД суми за консумираната в рамките на
процесния период топлинна енергия.
Този въпрос следва да бъде разгледан на плоскостта на
законовия регламент, даден със Закона за енергетиката.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, качеството потребител на
топлинна енергия се придобива ex lege, с придобиване право на собственост
или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за
която вече е сключен договор за доставка на топлинна енергия. Разпределението
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост (каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент), се извършва по система за дялово разпределение
(чл.139, ал.1 ЗЕ). Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл.142, ал.2 ЗЕ).
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички
клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Следователно страни по договорното правоотношение,
свързано с продажба на топлоенергия за битови нужди за обект в сграда – етажна
собственост са топлопреносното предприятие и собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота.
В настоящия случай бившия собственик на жилището – М.С.Ш.
е починала на 06.06.2014г. и е наследена от децата си: Виолета Любомирова
Тодорова – дъщеря; Станчо Р.Ш. – син и О.Р.Ш. – син. Установено е, че Виолета
Тодорова се е отказала от наследството, останало след смъртта на нейната майка.
След като ответникът не е заявил отказ от наследство е придобил собствеността
върху ½ идеална част от апартамента и с оглед цитираните по-горе законови
разпоредби се явява потребител, респективно отговаря за задължения, свързани с
доставената в имота топлинна енергия след смъртта на родителите си.
Ирелевантен за спора е факта, че той не живее в имота
и не упражнява фактическото ползване, доколкото претенцията, насочена към него
е само за половината от дължимите суми, съобразени с правата му в
съсобствеността.
Ответникът не установява изпълнение на договорното си
задължение в срок, поради което искът като доказан следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер
на 329.50 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждения за процесуално представителство.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. С оглед факта, че претенцията е основателна,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата 77 лева – разноски по ЧГД №3370/2019г.
по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че О.Р.Ш., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от
изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж.сумите: 160.13
лева – ½ от главница за доставена и разпределена топлинна енергия по
6 фактури за периода 24.02.2018г. – 21.02.2019г. за абонатен
№13000410030, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.05.2019г.
до окончателното й изплащане; 5.20 лева
– мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 27.05.2019г., предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение №1655/29.05.2019г., издадена по
реда на чл.410 ГПК по ЧГД №3370/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА О.Р.Ш., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 329.50 лева – разноски по ГД №5182/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА О.Р.Ш., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 77 лева – разноски по ЧГД №3370/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: