О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е №267
гр.Кюстендил, 16.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание на шестнадесети април, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№117/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е
образувано по частната жалба на „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.**, подадена чрез пълномощника адв.В.Г., против разпореждане №613 от 10.02.2020г.,
постановено от Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№277/2020г. по описа на същия
съд, с което е отхвърлено изцяло депозираното от „***“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу В. А.Я., с ЕГН **********, с адрес ***.
В частната
жалба се прави искане за отмяна на разпореждането и за постановяване на съдебен
акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника
да бъде уважено. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен
и прегражда по-нататъшното развитие на производството.
Излагат се аргументи за несъгласие с констатацията на съда за неравноправност
на клаузата за договорна неустойка, тъй като същата е била съразмерена с три
месечните абонаментни такси и е дължима поради неизпълнение на задълженията на
абоната. Твърди се, че операторът не би получил облага, каквато не му се
следва, още повече, че договореният размер на неустойката е бил съобразен със
сключена спогодба между дружеството и КЗП от 12.01.2018г. Правят се и
оплаквания в посока, че районният съд неоправдано е приел, че заявителят е
претендирал неустойка за целия срок на договора, което е в разрез с изрично
посочените в заявлението факти. Изразява се и несъгласие с доводи на съда
относно съществуваща неяснота на претенцията, като се сочи, че такава не е била
налице, но дори да е съществувала, съдът е следвало да даде указания на
заявителя. Впрочем, подобни доводи в обжалваното разпореждане не се
съдържат.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Частната
жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и
срещу подлежаш на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във
вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Преценена по
същество жалбата се явява основателна. Съображенията за формирания извод се
заключват в следното:
РС-Кюстендил
е бил сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, подадено от „***“ ЕАД против В. А. Я.от гр.*, съдържащо искане за издаване на заповед за
изпълнение срещу Я. за следните суми: 56.49 лева, представляващи дължими и
неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по силата на договор за мобилни услуги, сключен
на 28.03.2018г., в това число: 30.61 лева по фактура №********** от
15.04.2018г. за отчетен период от 15.03.2018г. до 14.04.2018г. и 25.88 лева по
фактура №********** от 15.05.2018г. за отчетен период от 15.04.2018г. до
14.05.2018г., както и 62.46 лева,
представляваща неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги от 28.03.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на подаване на заявлението – 06.02.2010г., до окончателното
изплащане. Претендирани са и сторените деловодни разноски — 25.00 лева за държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Заявителят е
пояснил, че Василка Якимова е абонат на „***“ ЕАД, по силата на сключен договор за мобилни услуги
от 28.03.2018г., посредством който Я. е ползвала
мобилен номер **********. Като абонат на дружеството, Я. е имала правото да получава месечен абонамент в
избран от нея размер, съобразно договорен абонаментен план или пакет срещу
задължението от нейна страна да заплаща всеки месец абонаментна цена, съобразно
всички използвани услуги, при отчетен период на ежемесечна база. Заявителят е
посочил, че за отчетен период от 15.03.2018г. до 14.04.2018г. дължимата
стойност на месечните абонаментни такси за потребените от абоната услуги е
възлизала на 30.61 лева, за които е била издадена фактура
№**********/15.04.2018г., а за отчетен период от 15.04.2018г. до 14.05.2018г. –
на 25.88 лева, за които е била издадена фактура№**********/15.05.2018г.
посочено е, че нито една от двете фактури не е била заплатена от Я., както и, че поради неизпълнение на това й задължение
дружеството е прекратило едностранно договора и на основание т.11 от същия е
начислило неустойка в трикратен размер на стандартния месечен абонамент.
Заявителят е посочил, че този размер на неустойката е съответен на постигната
извънсъдебна спогодба между дружеството и КЗП от 12.01.2018г., както и, че за
начислената и дължима от абоната неустойка в размер общо на 62.46 лева е издал
фактура №**********/15.07.2018г.
С
обжалваното разпореждане Районен съд – Кюстендил е отхвърлил изцяло така
подаденото заявление, позовавайки се на разбиране за вероятна неравноправност
на договора досежно клаузата за неустойка, тъй като тя ползвала само една от
страните- търговеца, предоставил мобилни услуги, без получателят на тези услуги
да може да й влияе, като дава възможност на оператора сам да прекрати договора
и да претендира под формата на неустойка възнаграждение за престация по вече
прекратен договор, която не е предоставил. Това обстоятелство, според съда,
сочело на явно несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Такъв извод, според съда, се налагал и относно клаузата, предвиждаща възможност
за оператора едностранно да изменя месечния абонаментен план. Обобщено е, че
надлежна проверка следвало да се извърши в състезателно производство, с участие
на двете страни.
Настоящата
инстанция намира постановения от РС-Кюстендил съдебен акт–разпореждане
№613/10.02.2020г. - за валиден и допустим такъв.
Извършвайки
преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото за
неправилно, а разглежданата жалба за основателна, поради следното:
За да бъде уважено искането за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва
да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и
чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане,
както и от изложените твърдения да се
установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК,
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза.
При анализа
на изложените в заявлението факти относно естеството на съществувалото
договорно правоотношение се установява, че с оглед качеството на абоната -
физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение
представлява договор за услуга, при който освен нормите на ЗЕС и ЗЗД, с оглед
качеството на абоната на „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1 от ДР на ЗЗП,
приложими са и нормите именно на Закона за защита на потребителите, чл.146 от
който прогласява неравноправните клаузи в договорите с потребители за нищожни,
поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя, като
по-слаба в икономическо отношение страна.
При
посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителят основава вземането
си за незаплатени месечни абонаментни такси и за законна лихва върху тях от
датата на подаване на заявлението необосновано районният съд е приел, че
претенцията за тези суми следва да се отхвърли поради вероятна неравноправност
на договора, досежно клаузата за неустойка и за възможност за едностранна
промяна на абонаментния план. Като се има предвид, че претенцията за изпълнение
на насрещна престация по договор е различна от претенцията за неустойка, може
да се заключи, че основният мотив на районния съд е неотносим към заявлението в
частта, в която се претендират месечните абонаментни такси и то без наличие на
твърдения за осъществена едностранна промяна на тарифния план.
Заявителят е
претендирал главници, представляващи договорени и незаплатени от страна на
абоната месечни абонаментни такси и законна лихва върху тях от датата на
подаване на заявлението. Не е ясно какви са аргументите на първостепенния съд
да счете, че за търсените суми липсват предпоставки за издаване на заповед за
изпълнение. При стеснения обхват на проверката, която заповедния съд следва да
извършва, може да се приеме, че по силата на договора дружеството е престирало
дължимото, а абонатът не е изпълнил насрещното си задължение за плащане за
съответните периоди и в посочените размер – на практика за два отчетни периода.
От външна страна представените договор за мобилни услуги и Общи условия не
съдържат неравноправни клаузи относно същинските права и задължения на
страните, поради което въззивният съд счита, че по отношение на месечните
абонаментни такси е следвало да се издаде заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението.
На следващо
място, претендирано е издаване на заповед за изпълнение и за неустойка,
начислена от оператора, поради прекратяване на договора по вина на абоната в
размер на три стандартни месечни абонаментни такси в размер на 62.46 лева.
Установява се, че месечният абонамент по договора за мобилни услуги от 28.03.2018г.
е в размер на 24.99 лева, а начислената неустойка от 62.46 лева се равнява на
трикратния размер без ДДС. Обстоятелството,ч е за неустойката е била издадена
фактура от 15.07.2018г. сочи на извод, че към тази дата действието на
договорното правоотношение е било прекратено. Въззивният съд счита, че и в тази
част обжалваното разпореждане е неправилно.
Съгласно т.
3 от ТР № 1/ 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
В конкретния
случай, клаузата за неустойка е уговорена като компенсаторна и според въззивния
съд същата кореспондира на присъщите й функции на такава.
Несъмнено,
свободата на договаряне, прогласена в чл.9 от ЗЗД, представлява общоважащ
принцип, намиращ приложение и при сключване на договорите с потребители.
Фактът, че едната страна по договора има качеството на потребител не означава
априори, че последиците от неизпълнение на договора не биха били приложими в отношенията
й с другата страна.
В конкретния
случай, заявителят е поддържал, че поради предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги, сключен за срок от 24 месеца, имащо на практика правната
същност на разваляне на договора от изправната страна поради виновно
неизпълнение на задължения на абоната, за последния е възникнало отнапред
уговореното задължение да обезщети Оператора, посредством заплащане на
неустойка в размер на три месечни абонамента.
Според
чл.143 ал.1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
При
положение, че имуществената договорна отговорност на потребителя се търси да
бъде ангажирана в следствие на виновно неизпълнение на основното задължение на
абоната – да заплаща ежемесечно в срок абонаментните такси за потребени мобилни
услуги, на този етап не може да се приеме, че клаузата за неустойка е уговорена
във вреда на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй
като дължимостта й е обвързана единствено и само с неточното изпълнение на
договора от страна на самия потребител. Т.е. една от кумулативните предпоставки
на чл.143 ал.1 от ЗЗП не е налице.
На следващо
място, според чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. При наличните данни, основани на твърденията
в заявлението и на приложенията към него, според настоящия състав, не може да
се аргументира извод за необосновано висока стойност на неустойката, така,
както е уговорена. При положение, че за целия срок на действие на договора,
операторът би получил двадесет и четири месечни абонаментни такси и вероятно
суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение
на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното
правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, която
санкция е в размер на три месечни абонаментни такси не би могла да се
квалифицира като необосновано висока.
Самият факт
на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен
абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за
престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го
постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката
кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди,
които не е потребно да се доказват и не може да се трактува като израз на
несъответствие с присъщите й функции.
Изложените
аргументи водят до извод за вероятна липса на неравноправност в клаузата за
неустойка, съдържаща се в сключения договор за мобилни услуги, държат сметка и
за целта на заповедното производство, а именно – установяване дали дадено
вземане е безспорно или не. При данните, посочени от заявителя и с оглед
естеството на производството, развиващо се като формално и едностранно на този
етап, без предоставена на страните възможност за становище, не може да се
обоснове извод, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенцията за
неустойка сочат на вероятна неравноправност на договорната клауза, на основание
на която се претендира. На длъжника е предоставена законовата възможност да
защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково
производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и
подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната
нищожност, но след като е уведомил страните за това.
Изложеното
очертава извода, че разпореждането, с което е отхвърлено изцяло заявлението за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК следва да бъде отменено като неправилно и
да бъдат дадени указания за издаване на заповед за изпълнение за претендираните
суми.
Относно
разноските:
Заявителят е
претендирал и сторените деловодни разноски — 25.00 лева за държавна такса и
180.00 лева адвокатско възнаграждение, които следва да се зачетат изцяло и в
полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение и за тези суми.
Воден от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №613 от 10.02.2020г., постановено от
Районен съд-Кюстендил по ч.гр.д.№277/2020г. по описа на същия съд, с което е
отхвърлено изцяло депозираното от „***“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. А. Я., с ЕГН **********, с адрес ***, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по подаденото
от „***“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.*, заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу В. А. Я., с ЕГН **********, с адрес ***, за
следните суми: 56.49 лева,
представляващи дължими и неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по силата на
договор за мобилни услуги, сключен на 28.03.2018г., в това число: 30.61 лева по
фактура №********** от 15.04.2018г. за отчетен период от 15.03.2018г. до
14.04.2018г. и 25.88 лева по фактура №********** от 15.05.2018г. за отчетен
период от 15.04.2018г. до 14.05.2018г., както и 62.46 лева, представляваща неустойка, дължима при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от 28.03.2018г., за която е била
издадена фактура №********** от 15.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на заявлението – 06.02.2010г., до окончателното изплащане, както и за
сторените деловодни разноски — 25.00 лева за държавна такса и 180.00 лева за адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед
за изпълнение съгласно диспозитива на настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.