Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1313 29.05.2019
година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и втори май две
хиляди и деветнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Илияна Гальова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 5002 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град София 1336, район
Люлин, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, чрез
пълномощника юрисконсулт Камелия Красимирова Тодорова, срещу П.А.П., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 4920/2017
г. по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/ № 3353 от
02.08.2017 г., за сумата от 2878.84 лева, представляваща неплатена част от
2533.31 лева-главница и 325.53 лева-договорна възнаградителна лихви, по договор
за потребителски кредит № 1735950 от 27 юни 2016 г. и общите условия към него,
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на
4812.06 лева, платим на 33 анюитетни вноски, всяка от 145.82 лева, с неплатени
две последователни вноски, обявен за предсрочно изискуем на 27 юни 2016 г., на
основание чл. 16 от общите условия, вземането по който договор е прехвърлено на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с договор за цесия от 27.06.2016 г., за
което длъжникът е уведомен от стария кредитор, заедно със законна лихва върху главницата
от подаването на заявлението-05.06.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението. Ангажира доказателства. Претендира направените по
делото разноски.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустими и с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, чл. 79, ал. 1 и чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, вр. чл. 286 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен
интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа
задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът П.П., своевременно
с отговора на исковата молба, чрез особения представител по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва изцяло исковете като неоснователни. Навежда
доводи, че с договора за потребителски кредит не е предвидена възможността за
цедиране на вземането, каквато предпоставка предвижда чл. 26 от Засона за
потребителския кредит/ЗПК/, поради което извършената в нарушение на
разпоредбата цесия е нищожна. На второ место, прави възражения, че липсват
доказателства за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането по договора и за извършената цесия. Ангажира доказателства.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните, намира, че исковете по делото са неоснователни, поради
следното:
Вземането по процесната заповед № 3353 от 02.08.2017 г. е
за сумата от 2878.84 лева, представляваща неплатена част от 2533.31
лева-главница и 325.53 лева-договорна възнаградителна лихви, по договор за
потребителски кредит № 1735950 от 27 юни 2016 г. и общите условия към него, в размер
от 4812.06 лева, платим на 33 анюитетни вноски, всяка от 145.82 лева, с
неплатени две последователни вноски, обявен за предсрочно изискуем на 27 юни
2016 г., на основание чл. 16 от общите условия, вземането по който договор е
прехвърлено на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с договор за цесия от
27.06.2016 г.
Действително, както твърди пасивно легитимираната страна
по делото, нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗПК, приложима в правоотношението,
предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност, но неоснователно по делото от фактическа страна се
твърди, че процесният договор не предвижда такава възможност. В процесните общи
условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД/УКФ/, приложени към
исковата молба, по чл. 1.1 е предвидено, че връзката попада в приложното поле
на ЗПК и по силата на чл. 13, ал. 6 от тях УКФ може по всяко време да прехвърли правата си
по договора за кредит на трети лица или част от него, заедно с дължимите лихви,
такси, комисиони и други разноски, като уведоми потребителя писмено за това, в
съответствие със закона. Няма възражения по делото за нищожност на самите общи
условия, поради което съдът приема това възражение за нищожност на цесията за
неоснователно.
Основателно е второто възражение на ответната страна по
делото, за нередовното съобщение на цесията, по предвиждането на чл. 99 от ЗЗД
и чл. 13, ал. 6 от посочените горе общи условия към договора за потребителски кредит № 1735950 от 27 юни 2016 г. Предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. При разпределението на доказателствената тежест по делото,
съдът е възложил на ищцовата страна да докаже главно и пълно валидното
възникване, съществуването на задълженията и техният размер, включително
валидността на цесията, каквото доказване няма проведено по делото.На пасивно
легитимираната по делото страна й е достатъчно да разколебае доказването на
ищеца „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърди се в заповедното производство
и в исковата молба, че цесията е била съобщена на длъжника, по реда на чл. 99 ЗЗД, чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в
договора. Признава се в исковата молба
релевантният факт, че пратката не е била доставена на адресата, поради неговото
отсъствие, като кредиторът е позована на своята добросъвестност. От
представеното и прието като доказателство по делото заверено копие от
известието за доставяне/лист 13 от делото/ е видно, че реално съобщението за
цесията не е било получено, не е връчено. Неоснователно в исковата молба се
твърди, че е налице виновно поведение на потребителя, защото съгласно чл. 3 (3)
от общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, потребителят се е задължил да съобщава в срок от две
седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на договора
за потребителски кредит информация, в това число и за промени в личния адрес.
Такова предвиждане в представените с исковата молба общи условия няма, клаузата
на чл. 3, ал. 3 касае уреждане на друга част от отношенията-хипотезата на отказ
на потребителя от стоката по договора, адресът на потребителя не е част от това
уреждане.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че
е налице незавършен материален фактически състав на цесията/чл. 99 от ЗЗД/,
защото длъжникът не е уведомен за нея, поради което исковете по делото са преждевременно
предявени. Към исковата молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне
на вземанията по процесния договор, но
въпреки това материалният състав е незавършен, защото връчването на
първоначалните съдебни книжа по делото е по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, чрез
назначения по делото особен представител. Нормата на чл. 47 от ГПК е по
съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху
материалното правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил добросъвестен,
както твърди по делото. Добросъвестността касае само изпълнената част от
облигационната връзка, действително съществувалото/чл. 63 от ЗЗД/. Няма
законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответника П.
обстоятелството, че е сменил своя адрес и с тази вина да се замести
незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по делото
ищцовата страна. Ето защо, установителните искове по делото следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област София
(столица), община Столична, град София 1336, район Люлин, бул. Панчо Владигеров
№ 21, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, срещу П.А.П., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за
установяване съществува вземането му по частно гражданско дело № 4920/2017 г.
по описа на Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3353 от 02.08.2017 г., за сумата от
2878.84 лева, представляваща неплатена част от 2533.31 лева-главница и 325.53
лева-договорна възнаградителна лихви, по договор за потребителски кредит №
1735950 от 27 юни 2016 г. и общите условия към него, сключен с „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, в размер на 4812.06 лева, обявен за
предсрочно изискуем на 27 юни 2016 г., на основание чл. 16 от общите условия,
вземането по който му е прехвърлено, с договор за цесия от 27.06.2016 г.,
заедно със законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението-05.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен съдия :/п/
Р.Кирякова
Вярно с оригинала:
И.Г.