№ 257
гр. Варна, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100502008 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е след като Върховният касационен съд е постановил
Решение № 512 от 31.07.2024 г. гр. д № 3965 по описа 2022 г., с което е
обезсилил въззивно решение № 894 от 08.07.2022 г. постановено по в. гр.д №
1038/2022 по описа на ВОС и е дал задължителни указания въззивния съд да
остави исковата молба без движение, с указания за отстраняване на
констатираните нередовности.
Подадена е въззивната жалба с вх. № 262816/08.03.2022 г. на Държавата,
представлявА. от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
чрез юрисконсулт Св. В. срещу решение № 260110/21.02.2022г., постановено
по гр.д. № 3105/2020г. на ВРС, с което е прието за установено между страните
по делото, че ищеца ЕТ“СЕ ЛА ВИ-И.К.“, ЕИК ********* е собственик на
119,07 кв.м. ид. части от ПИ с площ от 1343 кв.м., защрИ.н с червен цвят, с
идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № 18-5395/13.07.2015г. на
Началника на СГКК Варна, при граници: ПИ *** и ПИ *****.
Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно
изследване и тълкуване на доказателствата. Претендира се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли като
неоснователен. Излага се, че от събраните по делото доказателства безспорна
се установява, че процесният имот представлява изключителна държавна
1
собственост на основание чл.2, л.2, т.1 от ЗДС, за който и на основание чл.18,
ал.1 Конституцията на Р България е съставен АДС №603/2000г., предхождан
от АДС № 1073/1998г. Посочва се, че Държавата е собственик на имота на
основание ЗУЧК, както и, че имотът попада в Зона на особена териториално-
устройствена защита по чл.9, т.1 ЗУЧК и е в непосредствена близост до
морския бряг, като всички характеристики на имота сочат, че същият
представлява публична държавна собственост. Собствеността на Държавата
върху имота е установено в редица административни производства. Поради
необсъждане на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност
и необосновано и немотивирано кредитиране единствено на заключението на
единичната СТЕ и игнориране на заключението на тройната СТЕ, съдът е
достигнал до неправилни и неверни изводи относно собствеността върху
процесния имот. По подробно изложени в жалбата доводи и съображения,
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с
което иска да се отхвърли като неоснователен.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който
последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на
обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът държавата чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, се представлява от юрисконсулт
Св. В., който поддържа въззивната жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата стрА. ЕТ „СЕ ЛА ВИ-И.К.“, не се явява, не се
представлява.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от
страните.
В исковата си молба въззиваемият – ищец излага следното:
Придобил собствеността върху недвижим имот: 1140 кв.м. ид.части,
включени в ПИ с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Варна, одобрени
със заповед №18-5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК Варна, въз основа
на договор за покупко-продажба, сключен на 27.10.2008г., обективиран в НА
№ 112/20028г., с който е закупил 1 кв.м. ид.ч. от ПИ ***, целият с площ от
1681кв.м. и въз основа на договор за покупко-продажба от 20.06.2011г.,
обективиран в НА № 152/2011г., с който са закупени още 119,7 кв.м. ид.ч. от
ПИ *** и **,93 кв.м. ид.ч. от ПИ ***.
Посочените имоти са идентични с части от имот пл.** по КП от 2001г.,
който е идентичен с части от ПИ №*** и ПИ №*** по КП и РП на предградие
„Л.“, одобрен с указ №1681/02.06.1937г. С решение от 21.08.2002г. на
НЕСУТРП е приет ПУП за „Приморска зона Варна“, с който са образувани
УПИ ХIII, УПИ ХIV и УПИ ХV, като ПИ №№** попадат в тези УПИ. По
действащата КК, ищецът е записан като собственик само на 1039 кв.м. ид.ч. от
ПИ ***, макар, че 119,07 кв.м. ид.ч. от имота му попадат в ПИ ***, който е
идентичен с ПИ ***. Като собственик на ПИ ***, целият с площ от *** кв.м. е
записА. Държавата. Действащата кадастрална карта за посочените имоти е
одобрена със заповед № 18-5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК Варна.
Счита, че по този начин държавата оспорва правото му на собственост върху
ПИ ***, поради което и отправя искане до съда да бъде установено по
2
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м. ид.ч. от
описания недвижим имот.
След като исковата му молба е оставена няколко пъти без движения от
настоящия съдебен състав, съобразно указанията на ВКС, ищецът прави
уточнения:
С нотариален акт № 151 д. № 7940/20.06.2011г., поправен с нотариален
акт № 16 д. № 16/03.01.2013г. е придобил следните имоти:
119,07 кв. метра ид. ч от ПИ ***, целият с площ от 1681кв.м
**,93 кв. метра ид. ч от ПИ ***.
ПИ *** по действащата кадастрална карта е включен в ПИ *** и за това
е собственик на 119,07 кв. метра ид. ч от ПИ ***
Размерът на притежаваните кв.м ид.ч от стар ПИ *** е **,93 кв. метра
ид. ч е включен в ПИ 0135.2536.1029.
Приет е и одобрен ПУП „Приморска зона – Варна“, с който за
образувани три УПИ – ****. За спорения имот е отреден УПИ ** – за
рибарски ресторант и в него са включени процесните 119,07 кв. м.
Претендира да е собственик на 119, 07 кв. метра ид. ч. УПИ ** – за
рибарски ресторант, целия с площ от 1279 кв.м
Държавата, представлявА. от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, е оспорила иска като неоснователен. Твърди се, че имот с
идентификатор *** представлява изключителна държавна собственост на
основание чл.2, ал.2, т.1 от ЗДС, като за имота на основание чл.18, ал.1 от
Конституцията на Република България е съставен АДС №603/2000г.,
предхождан от АДС 1073/1998г. Собствеността на Държавата е възникнала
въз основа на закона. Имотът представлява изключителна държавна
собственост и на основание на Закона за устройство на черноморското
крайбрежие, поради статутът му на обект по чл.2, ал.2, т.1 ЗДС. Твърди се, че
имотът попада в зона „А“ на особена териториално-устройствена защита по
чл.9, т.1 ЗУЧК. Излага също, че видно от твърденията на ищеца и
представените документи за собственост процесните идеални части не
попадат в имот ***, който е публична държавна собственост, а в имот ***.
Оспорва твърдението, че ищецът е записан като собственик на 1039 кв.м. от
имот ПИ ***, като твърди, че ищецът е вписан като съсобственик на
посочения имот с 1139 кв.м. ид.ч. и отделно като собственик на 1 кв.м. ид.ч.,
които формират заявените 1140 кв.м. ид.ч.. Настоява, че площта, за която
претендира ищецът е записА. на негово име в КР за имот ***, като същият
неоснователно се допитва да се домогне до собственост върху имот, който е
върху част от морския бряг и крайбрежната алея.
От представените писмени доказателства, от назначените по делото
съдебно – техническа и тройно съдебно – техническа експертизи, от
становището на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че: с НА №2/200г. Д. И.С., А.И.С., И. И.С., Ф. И. С., П. И.С., Н. И.
С., А. И.С. и Ф.Т. са признати за собственици на имот, придобит по наследство
от Д. С. и възстановен по ЗВСОНИ- дворно място с площ от 31000 кв.м., а по
3
скица – 36727 кв.м., находящо се в гр. Варна, м. С.Н., представляващо имоти с
пл.№№ *** с площ 1000 кв.м., 175, с площ 18000 кв.м., *** с площ 12000 кв.м.
по КП на местност С.л., при граници: морски бряг и имоти № ***, заедно с
построената в него двуетажна масивна сграда, при съсобственост: по ¼ ид.ч. за
Д. С., А. С., И. С., Ф.о С., П., С., Н. С., А. С. и 7/14 ид.ч. за Ф.Т..
С договор за продажба, обективиран в НА № 132/2008г. И. С. е продал на
ЕТ“ Се Ла Ви-И.К.“ 1 кв.м. ид.част от своята ¼ ид.ч. от имот, целия с площ от
14279 кв.м., представляващ ПИ *** по КК, одобрена със заповед № 300-5-
18/04.03.2004г., идентичен с част от имот пл.** по КП от 2001г.
С договор, обективиран в НА № 152/2011г. И. С. е продал на
съсобственика си „ЕТ“ Се Ла Ви-И.К.“: 119,07 кв.м. ид.ч. от поземлен имот,
целият с площ от 1681, находящ се в гр .Варна, СЗ „П.п.“, местност С.,
представляващ ПИ *** по КК, одобрена със заповед №300-5-18/04.03.2004г.,
идентичен с част от имот ** по КП от 2001г., целият с площ от 14279 кв.м. и
**,93 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ от 30610 кв.м., находящ се в гр.Варна
СЗ“ П.п.“, м.С., представляващ ПИ ***, идентичен с част от имот пл.** по КП
от 2001г., целият с площ от 14279 кв.м.
С НА № 69/22.11.2012г. ЕТ“ Се ла ви-И.К., Д. С., А. С., А.А., И. де Р. С.,
А. С., Ф.Т. са признати за собственици на имот, придобит по наследство от Д.
С. и възстановен по ЗВСОНИ, а именно: ПИ *** по КККР, одобрени със
заповед №300-5-18/04.03.2004г., находящ се в гр.Варна, м.“С.Н.“, по документ
за собственост, а по скица „П.п.“, м.“С.“ с площ 1681 кв.м./ по скица/ при
квоти: 7/14 за Ф.Т. и по ¼ за остА.лите съсобственици.
По делото са представени: АНДС № 1073/14.05.1998г. и АИДС №
603/17.05.2000г. относно собствеността върху имот с площ от 140 000 кв.м.,
представляващ крайбрежна ивица, находяща се между горния ръб на ската и
крайбрежния път / домбата/. В акта е посочено, че няма бивш собственик и
съсобственици на имота.
От приетите по първоинстанционното дело заключения по допуснатите
единична и тричленна СТЕ, които съдът кредитира като пълни ясни и
компетентно извършени се установява следното:
ПИ *** се появява за първи път в КККР/2004г за м. „П.п./С.“ с площ
1681 кв.м., записан като собственост на И. С., а в последствие на И. С. и още 8
лица, включително и ищеца ЕТ „Се Ла Ви-И.К.“, с начин на трайно ползване-
обществен парк. Границите на имота не са променяни до заличаването му със
заповед №18-5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК Варна.
Съгласно КККР/2008г. за Район Приморски, Варна, имот № ***, с площ
от 30611 кв.м. е записан като собственост на Държавата, на основание АПДС
№503/2000г. и АПДС №604/2000г.
След промяната на КККР, съгласно заповед №18- 5395/2015г. имот ***е
заличен, като се образуват няколко нови имота: *** и процесния имот ***,
които са разположено основно в границите на дотогавашния имот.
Новообразуваните имоти са разположени в границите на стария имот
*** и имот *** Имот *** е с площ от 14273 кв.м. е записан като собственост
на ЕТ“Се Ла Ви-И.К.“, И. С. и още 7 лица, на основание НА №№ 151/2011,
165/2013г., 8/2008г., с граници: имоти ***; ***.
4
Новообразуваните имоти № ***** е с площ от 6 кв.м., и ***** с площ от
18 284 кв.м. са записани като собственост на Държавата на основание АПДС
603/2000г. и 604/2000г.
Имотите *** и процесния *** никога не се съществували в никои план
едновременно и първия от тях /*** не попада в границите на втория /***/.
Заличения имот *** само граничи – но, не попада в границите на
процесния новообразуван имот *** по КККР на район Приморски.
Между претендираното от ищеца УПИ ** „за рибарски ресторант“(кв.1)
по ПРЗ на „Приморска зона“ – Варна (предварителен проект) и респективно
план-извадка за крайбрежната зона от същия устройствен план и имота
***описан в НА № 152/2011г. от 20.06.2011г., не е налице идентичност.
Поземленият имот *** е идентичен с ПИ пл. ***, същия включва цялата
площ от ПИ *** така и част от бивши ПИ ***.
Площта от 120,5 кв.м се намира в границите на поземлен имот с
идентификатор *** и не попада в границите на ПИ ***
Собствеността на ЕТ „Се Ла Ви-И.К.“ отразена в ПИ *** е в пълния
размер – 1140 кв.м и. ч на основание на документите за собственост.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвА.та му част. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен
от посочените в жалбата оплаквания.
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
По въпросите касаещи неправилността на решението, съдът приема
следното:
На разглеждане в настоящото производство, подлежи предявен
положителен установителен иск, с предмет правото на собственост на ищеца
върху 119,07 кв.м идеални от УПИ ** по ПУП „Приморска зона – Варна“ с
площ 1279 кв.м. За да бъде уважен искът следва ищецът да докаже
твърденията си, че по силата на НА № 151/2011г., е придобил твърдените
идеални части от процесното УПИ.
Урегулиран поземлен имот (УПИ) - § 5, т. 11 ДР ЗУТ е поземлен имот, за
който с ПУП са определни граници, достъп до улица, път или алея, конкретно
предназначение и режим на устройството. УПИ показва възможностите за
бъдещо използване и застрояване на имота, както и допустимите дейности и
ограниченията при неговото използване. Тези предвиждания влияят пряко
върху потребителната стойност и пазарната цена на УПИ и го характеризират
като самостоятелен обект на правото на собственост.
Процесното УПИ е възникнало като самостоятелен обект на правото на
собственост с Решение 21.08.2002г. на НЕСУТРП, с което е приет ПУП на за
„Приморска зона – Варна“. Към момента на сключване на НА № 152/2011г -
20.06.2011 г., УПИ ** с площ 1279 кв.м/ кв. 1/ „за рибарски ресторант“( кв.1)
5
по ПРЗ на „ Приморска зона – Варна, е съществувал като самостоятелен обект
на право на собственост. Горният имот /целият или ид.ч. от него/ не е бил
включен в договора за продажба, предвид което ищецът не е могъл да
придобие собственост върху него.
На следващо място от назначените СТЕ безспорно се установи, че
територия стария ПИ ***, не попада в границите нито на новообразувания
имот с имот с идентификатор *** по КП на гр. Варна, нито в границите в УПИ
** по ПУП „Приморска зона – Варна“. От което следва, че ЕТ „СЕ ЛА ВИ-
И.К.“ не се легитимира като собствени и не притежава идеални части от
процесния имот.
По горните съображения следва, че предявения от ЕТ „СЕ ЛА ВИ-И.К.“
срещу Държавата, представлявА. от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване на установено, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м идеални
части от УПИ ** по ПУП „Приморска зона – Варна“ с площ 1279 кв.м/ кв. 1/
„за рибарски ресторант“( кв.1) по ПРЗ на „ Приморска зона – Варна, на
основание договор за покупко – продажба от 20.06.2011г. обективиран в
нотариален акт № 152 том XX**II дело № 7940 на нотариус Огнян
Шарабански поправен с нотариален акт № 16 том I дело № 16 от 03.01.2013 г.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението
на ВРС следва да бъде изцяло отменено, като вместо него се постанови
отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултското възнаграждение се
определя от съда, като не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен в Наредба № 4 от 01.01.2006 г. за заплащането
на правната помощ.
Съгласно чл. 25 от наредба № 4 за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Юрисконсултското възнаграждение за гр. д №3105/ 2020 г. по описа на
ВРС, предвид характера на делото, броя на проведените заседания и
събраните доказателства, следва да е в размер на 300 лв.
Юрисконсултското възнаграждение за в. гр. д №1038/ 2022 г. по описа на
ВОС, предвид че е проведено едно съдебно заседание и не са събирани
доказателства следва да е в размер на 100 лв.
Юрисконсултското възнаграждение за гр. д №3965/ 2022 г. по описа на
ВОС, предвид че е проведено едно съдебно заседание на което страните не са
се явили следва да е в размер на 100 лв.
Юрисконсултското възнаграждение за настоящото в. гр. д №2008/ 2024
г. по описа на ВОС, предвид че е проведено едно съдебно заседание и не са
събирани доказателства следва да е в размер на 100 лв.
6
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260110/21.02.2022г., постановено по гр.д.
№ 3105/2020г., по описа на Районен съд - Варна, с което се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ЕТ “Се Ла Ви- И.К.“, ЕИК *********,
гр.Варна, местност „С.Н.“ №*** представляван от И. С.К., ЕГН ********** и
Държавата, представлявА. от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр.София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 17-19, че ЕТ
“Се Ла Ви- И.К.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление,
гр.Варна, местност „С.Н.“ №***, е собственик на недвижим имот: 119,07 кв.м.
идеални части от ПИ с площ от 1343 кв.м., с идентификатор *** по КККР,
одобрени със заповед № 18- 5395/13.07.2015г. на Началника на СГКК Варна,
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и се ОСЪЖДА Държавата да заплати на ЕТ
“Се Ла Ви- И.К.“ сумата в размер на 317,32 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ “Се Ла Ви- И.К.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „С.Н.“ №*** срещу
Държавата, представлявА. от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, гр. София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 17-19 иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че
ищецът е собственик на 119,07 квадратни метра идеални части от УПИ ** с
площ 1279 кв.м „за рибарски ресторант“( кв.1) по ПРЗ на „ Приморска зона –
Варна, защрИ.н със сини линии, на комбинирА. скица № 3 към съдебно-
техническата експертиза на л. 118 от делото, която приподписА. от състава на
съда съставлява неразделна част от решението, при граници: ПИ с
идентификатор ***** /дамба/, ПИ с идентификатор *** и от две срани ПИ с
идентификатор ***, на основание договор за покупко – продажба от
20.06.2011г. обективиран в нотариален акт № 152 том XX**II дело № 7940 на
нотариус Огнян Шарабански поправен с нотариален акт № 16 том I дело № 16
от 03.01.2013г.
ОСЪЖДА ЕТ “Се Ла Ви- И.К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, местност „С.Н.“ №602, А да заплати на Държавата,
представлявА. от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
гр. София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“ № 17-19 сумата от 600/ шестстотин/
лева, представляваща сбора от следните суми: 300 лева юрисконсултското
възнаграждение за процесуално представителство по гр. д №3105/ 2020 г. по
описа на ВРС; 100 лева юрисконсултското възнаграждение за процесуално
представителство по в. гр. д №1038/ 2022 г. по описа на ВОС; 100 лева
юрисконсултското възнаграждение за процесуално представителство по гр. д
№3965/ 2022 г. по описа на ВКС; 100 лева юрисконсултското възнаграждение
за процесуално представителство по гр. д №2008/ 2024 г. по описа на ВОС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред Върховния Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8