РЕШЕНИЕ
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
с участието на секретар Румяна Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 2381/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:
Първоначално производството е било
образувано по искане на П.Т.Т., с което
са били предявени следните искове: 1. Установителен иск по чл.128
ал.2 от АПК за установяване несъществуването на нарушение на разпоредба на
чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата по акт за установяване на
административно нарушение № 195417/30.07.2020г., издаден от служители на ОД на
МВР – Варна, във връзка с което
нарушените е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка
№20-0819-001279/30.07.2020г.; 2. Установителен иск по чл.128 ал.2 от АПК
за установяване, че не са му отнети 12 контролни точки към 15.10.2020г. по
влезли в сила наказателни постановления, както е посочено в справка за
нарушител/водач представена от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на
МВР-Варна с УРИ 819000-48978 входиран в Административен съд – Врана със с.д.№
12656/15.10.2020г.; 3. Установителен иска по чл.128 ал.2 от АПК за
установяване, че не са му отнети общо 18 контролни точки към 15.10.2020г.,
посочено в справка за нарушител водач, представена от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Врана с УРИ
819000-48978, входирана в АС-Варна с.д.№ 12656/15.10.2020г.; 4. Иска за
прогласяване нищожността на чл.5 и чл.30 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на
вътрешните работи; 5. Искане по
чл.250 от АПК за прекратяване действия, извършени от административен орган или
длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона,
представляващи осъществяван от звено „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна
отчет на наложените наказания и
приложените административни мерки по чл.5 от Наредба №
І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
издадена от министъра на вътрешните работи, и действия, представляващи
съхраняване на информация за съставените
актове за установяване на административни нарушения, фишове, наказателни
постановления, издадени заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки, решения, присъди, както и вида и размера на наложените наказания и броя
на отнетите контролни точки.
С
определение №2330/30.10.2020г. настоящия съд е
отхвърлил искането по чл.250 от Административнопроцесуалния кодекс на П.Т.Т.
за прекратяване действията на служителите на звено „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Варна, представляващи водене
на отчет на наложените наказания и приложените принудителни административни
мерки по чл.5 от Наредба №
І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи и действията по
съхраняване на информацията по чл.30 от същата наредба. И е оставил без разглеждане като недопустим иска на
П.Т.Т. по чл.128 ал.2 от АПК за установяване несъществуването на нарушение на
разпоредба на чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата по акт за
установяване на административно нарушение № 195417/30.07.2020г., издаден от
служители на ОД на МВР – Варна, във
връзка с което нарушените е издадена заповед за налагане на принудителна
административна мярка №20-0819-001279/30.07.2020г. Препратил е по
подсъдност, на основание чл. 135 ал.1 от АПК във връзка с чл.132 ал.2
т.1 от АПК, на Върховния административен съд иска на П.Т.Т. за прогласяване нищожността на чл.5 и
чл.30 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи.
Горецитираното определение е било
обжалвано в частта, с която е оставен без разглеждане като недопустим искът по
чл.128 ал.2 от АПК за установяване несъществуването на нарушение на разпоредба
на чл.190 ал.3 от Закона за движение по пътищата по акт за установяване на
административно нарушение № 195417/30.07.2020г., издаден от служители на ОД на
МВР – Варна, във връзка с което
нарушените е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка
№20-0819-001279/30.07.2020г. В останалата част определението като необжалвано е
влязло в сила след изтичане на 7-дневния срок за това. В обжалваната му част е
оставено в сила от Върховния административен съд с определение
№2404/22.02.2021г., постановено по административно дело № 840/2021г.
С определение №2330/30.10.2020г., съдът е дал указания по движението на
исковата молба на П.Т. в частта, която не е била прекратена. На 18.11.2020г. е
постъпила уточняваща молба от ищеца във връзка с дадените от съда указания,
представено е доказателство за платена държавна такса от 10 лева и пълномощно
за адвокат В.В..
С определение №2494/19.11.2020г. настоящия
съд е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в частта
на предявените: отрицателен установителен иск по чл.128 ал.2 от АПК за
установяване, че не са му отнети 12 контролни точки към 15.10.2020г. по влезли
в сила наказателни постановления, както е посочено в справка за нарушител/водач
представена от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Варна с УРИ
819000-48978 входиран в Административен съд – Врана със с.д.№
12656/15.10.2020г. и отрицателен установителен иска по чл.128 ал.2 от АПК за
установяване, че не са му отнети общо 18 контролни точки към 15.10.2020г.,
посочено в справка за нарушител водач, представена от началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Врана с УРИ
819000-48978, входирана в АС-Варна с.д.№ 12656/15.10.2020г.
Второто определение е отменено от
Върховния административен съд с определение №2873/02.03.2021г., постановено по
административно дело № 2300/2021г. и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В производството по разглеждане на
отрицателен установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Във
връзка с това правило, с разпореждане №4871/14.04.2021г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и е конституира като ответник в
настоящото производство - сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, като е
взел предвид исковата молба и уточняваща молба с вх.№14425/18.11.2020г., както
и на основание чл.28 ал.1 и чл.30 от НАРЕДБА
№ I-157 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО
ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА, ОТЧЕТА НА ВОДАЧИТЕ И ТЯХНАТА
ДИСЦИПЛИНА, според която въвеждането на
броя на отнетите точки се извършва в автоматизираната информационна система
за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) от звеното „Пътна
полиция“.
Ответникът
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна чрез гл.юрисконсулт Г. Г.оспорва
исковата претенция по двата отрицателни установителни иска на П.Т.Т.. Смята, че
неточното отразяване се е дължало на техническа грешка, която е била отстранена
в автоматизираната информационна система на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна, поради което намира исковете за недопустими. Изтъква, че от
последната справка става ясно, че на ищеца са му останали 27 броя контролни
точки. Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С уточняваща молба
с вх.№14891/27.11.2020г. ищецът П.Т. чрез адв.В.В. е посочено, че в справка
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна със с.д.№ 12656/15.10.2020г. е
посочено, че са му отнети 30 контролни точки, формирани от отнети 18 контролни
точки и отнети 12 контролни точки от влезли в сила наказателни постановления,
като е отбелязано, че по този начин органа не е изпълнил законовото си
задължение по чл.5 ал.1 от Наредба №І-157.
Ищецът е поискал от съда с уточняващата
молба, да приеме за установено, че към 15.10.2020г. не са му отнети 24
контролни точки, представляващи част от 30 точки формирани от общо отнети 18 и
отнети 12 точки от влезли в сила наказателни постановления. С молба от П.Т. с
вх.№8891/14.06.2021г. е поискано от съда да
съобрази решението си с негова уточняваща молба с вх.№14891/27.11.2020г.
В съдебното заседание, проведено на 16 юни 2021г., съдът е приел, че с
уточняваща молба с вх.№14891/27.11.2020г. е направено недопустимо изменение на
основанието и петитума на първоначално предявените два отрицателни установителни
иска по чл.128 ал.2 от АПК, което само по себе си представлява предявяване на
нов иск, което е недопустимо в хода на производството, макар и да е направено
преди първото по делото открито съдебно заседание, поради следните съображения:
Изменението на иска е налице когато ищецът
въвежда ново основание или петитум или ответник по първоначалния иск като
прибавя към вече заявените с първоначалния иск основание, петитум или ответник
или пък ги заменя с ново основание, петитум или нова страна. Изменението на
иска се налага при грешка, която ищецът е допуснал при предявяване на иска и се
цели поправка на тази грешка или при новонастъпили в процеса факти. Изменението
на иска е средство, което законът предоставя на ищеца да постави търсената от
него защита в съответствие с действителното правно положение. Ищецът въвежда
ново основание, когато се позовава на друг юридически факт в сравнение с този,
посочен в исковата молба и извежда от него претендираното право. Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК ищецът може да измени основанието на иска, ако изменението не
затруднява защитата на ответника като това изменение е процесуално допустимо в
първото заседание за разглеждане на делото /или до неговото провеждане/. Ищецът
изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до
съда ново искане за защита. Изменението на петитума е допустимо само ако ищецът
запазва същото основание.
В случая, ищецът чрез адв.В. е извършил
едновременно изменение на основанието и петитума на първоначално предявените
два отрицателни установителни иска по чл.128 ал.2 от АПК. Едновременното
изменение на основанието и петитума е недопустимо - решение № 59 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2014 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Олга Керелска.
Твърдението, че не са му отнети 24
контролни точки, защото органа не е изпълнил задължението си по чл.5 от НАРЕДБА № I-157 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА
УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА, ОТЧЕТА НА ВОДАЧИТЕ И ТЯХНАТА ДИСЦИПЛИНА, не представлява добавяне на
нови обстоятелства към първоначално заявените, с оглед на настъпила промяна
след подаване на исковата молба. Това представлява изменение на основанието на двата иска, тъй като ищецът е
променил юридическия факт, от който твърди, че произтича правото му: при
първоначално предявените два иска твърди, че не са му отнети 12 контролни точки
към 15.10.2020г. по влезли в сила наказателни постановления и не са му отнети
общо 18 контролни точки към 15.10.2020г., посочено в справка за нарушител
водач, представена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Врана с УРИ 819000-48978, входирана
в АС-Варна с.д.№ 12656/15.10.2020г. С уточняваща молба с вх.№14891/27.11.2020г.
заявява, че не са му отнети 24 контролни точки представляващи част от 30 точки
формирани от общо отнети 18 и отнети 12 точки от влезли в сила наказателни
постановления, поради неизпълнение на законовото задължение на органа по чл.5 ал.1 от Наредба
№І-157.
Ищецът е изменил и петитума на двата
отрицателни установителни иска, предявявайки нов такъв, по който настоява съда
да се произнесе с решение, с което да приеме за установено, че към 15.10.2020г.
не са му отнети 24 точки, представляващи 30 точки, формирани от общо отнети 18
точки и отнети 12 точки от влезли в сила наказателни постановления.
По изложените съображения в откритото съдебно
заседание на 16.06.2021г., в което ищеца П.Т. е присъствал лично, съдът с протоколно
определение е отхвърлил искането му за изменение на основанието и петитума на първоначално предявените два отрицателни
установителни иска, като недопустимо.
Следователно, предмет на делото са:
отрицателен установителен иск по чл.128 ал.2 от АПК за установяване, че не са му отнети 12 контролни точки към 15.10.2020г.
по влезли в сила наказателни постановления, както е посочено в справка за
нарушител/водач представена от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Варна
с УРИ 819000-48978 входиран в Административен съд – Врана със с.д.№
12656/15.10.2020г., като е поискано от съда да приеме за установени, че към
15.10.2020г. не са му отнети 12 точки по влезли в сила наказателни
постановления. Вторият отрицателен установителен
иска по чл.128 ал.2 от АПК е за установяване, че не са му отнети общо 18
контролни точки към 15.10.2020г., посочено в справка за нарушител водач,
представена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Врана с УРИ 819000-48978, входирана
в АС-Варна с.д.№ 12656/15.10.2020г., като е поискано от съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че към 15.10.2020г. не са му отнети
общо 18 точки.
Ищецът подчертава, че към 15.10.2020г. е
имал само едно влязло в сила наказателно постановление, с което са му били
отнети 6 контролни точки, поради което смята за основателна и доказана исковата
си претенция, че към процесната дата 15.10.2020г. не е имал отнети 12 контролни
точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления, нито е имал 18
отнети контролни точки. Иска да бъдат
уважени и двата отрицателни установителни
иска. Представя договор с адв.В.В. за договорено адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поединично и в тяхната съвкупност, прави следните фактически
изводи:
В спорната справка за нарушител/водач
относно П.Т.Т. с ЕГН **********, изготвена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр.Варна е записано, че са му отнети точки от влезли в сила наказателни
постановление – 12 броя и са му отнети общо 18 контролни точки, като е
отбелязано, че притежава 27 броя контролни точки.
Към писмо на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна с вх.№6453/29.04.2021г. е приложена нова справка за
нарушител/водач, според която на П.Т. са му отнети 12 броя контролни точки от
влезли в сила наказателни постановления или общо са му отнети 12 броя контролни
точки, като са му останали 27 броя контролни точки. Вписаните в тази справка
наказателни постановления са същите, както в тази към писмо на ответника с
вх.№12656/15.10.2020г., а именно: наказателни постановления с
№19-0819-004270/19.07.2019г., с №19-0433-000203/06.08.2019г., с
№19-0433-000448/29.01.2020г. и с №20-0819-003102/01.09.2020г., които са
представени по делото. В писмото е отбелязано, че е била извършена
служебна корекция в автоматизираната информационна система за управление на
административно-наказателната дейност на МВР – АИС АНД и е отразено, че притежаваните
от П.Т. контролни точки към 27.04.2021г. са 27 на брой. Приложените към това
писмо наказателни постановления бяха предявени на ищеца в съдебното заседание
на 16.06.2021г. и във всяко от тях той
потвърди, че сам е изписал името и се е подписал, т.е. не оспорва връчването
им.
Контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление в изпълнение на чл.3 ал.1 от НАРЕДБА № Із-2539 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2012 Г.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ МАКСИМАЛНИЯ РАЗМЕР НА КОНТРОЛНИТЕ ТОЧКИ, УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА
ОТНЕМАНЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ИМ, СПИСЪКА НА НАРУШЕНИЯТА, ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА
КОИТО ОТ НАЛИЧНИТЕ КОНТРОЛНИ ТОЧКИ НА ВОДАЧА, ИЗВЪРШИЛ НАРУШЕНИЕТО, СЕ ОТНЕМАТ
ТОЧКИ СЪОБРАЗНО ДОПУСНАТОТО НАРУШЕНИЕ, КАКТО И УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗДАВАНЕ НА
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБУЧЕНИЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 26 ОТ
2018 Г., В СИЛА ОТ 23.03.2018 Г.) - наричана за краткост „Наредба
№Із-2539/17.12.2012г.“.
Доколкото
исковата претенция на ищецът касае отнети с влезли в сила наказателни постановления
контролни точки, съдът съобрази наказателните постановления вписани в
оспорената справка за нарушител/водач П.Т., изготвена от сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна, които са следните: наказателни постановления с №19-0819-004270/19.07.2019г.,
с №19-0433-000203/06.08.2019г., с №19-0433-000448/29.01.2020г. и с
№20-0819-003102/01.09.2020г. Същите бяха представени по делото към писмо на
ответника с вх.№6453/29.04.2021г.
С наказателно
постановление №19-0819-004270/19.07.2019г., с което на ищеца я е наложена глоба
от 200 лева на основание чл.179 ал.2 във връзка к чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП, което му е било връчено на 24.03.2019г.
Отбелязано е, че към 19.07.2019г. на водача му остават 39 контролни точки, т.е.
не са му отнети с него контролни точки. Наказателното постановление е било
обжалвано и потвърдено с решение №1808/09.10.2019г. на Варненския районен съд
по н.а.х.д. №3612/2019г., което е оставено в сила с решение №2418/12.12.2019г.
на Варненския административен съд по к.а.д. №3163/2019г.
С
наказателно постановление №19-0433-000203/06.08.2019г. на П.Т. е наложена глоба
от 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от
същия закон и с него не са му отнети контролни точки, като е вписано, че към
06.08.2019г. на водача му остават 39 контролни точки. Връчено му е на
07.08.2019г. Няма данни да е било обжалвано, поради което на 15.08.2019г. е
влязло в сила.
С
наказателно постановление №19-0433-000448/29.01.2020г. за нарушения по чл.6 т.1
от ЗДвП, чл.137а ал.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от същия закон на ищеца я са
наложени глоби на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1, чл.183 ал.4 т.7 пр.1, чл.183
ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и са му отнети 6 броя контролни точки при налични към
29.01.2020г. – 39 броя. Било му е връчено на 05.02.2020г. Обжалвано е и е
отменено с решение №260338/09.03.2021г. на Варненския районен съд по н.а.х.д.№
4686/2020г., което е влязло в законна сила на 31.03.2021г.
С
наказателно постановление №20-0819-003102/01.09.2020г. на П.Т. е наложена глоба
на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 от същия
закон и са му отнети 6 контролни точки, като е отбелязано, че са му останали 33
контролни точки към 01.09.2020г. Връчено
ме у на 16.09.2020г. Не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.08.2020г.
Следователно, с изброените
наказателни постановления във въпросната справка, представена към писмо
вх.№12656/15.10.2020г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна единствено е влязло в сила наказателно
постановление №20-0819-003102/01.09.2020г., с което на П.Т. са били отнети 6
броя контролни точки и към 01.09.2020г. са му останали 33 броя.
Изложеното
обосновава извода, че в справката, приложена към писмо
вх.№12656/15.10.2020г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
гр.Варна невярно е отразено, че към 15.10.2020г. П.Т. е имал отнети с влезли в сила наказателни постановления -
12 броя контролни точки и общо отнети 18
броя контролни точки, като са му останали 27 броя контролни точки. Неправилно е
отразяването и в справката, приложена към писмо с вх.№6453/29.04.2021г. на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, в която е посочено, че на П.Т. са
отнети 12 броя контролни въз основа на влезли в сила наказателни постановления
и общо са му отнети 12 броя контролни точки, като са му останали 27 броя
контролни точки.
Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г., максималният размер
на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39 и
видно от разпоредбата на чл.3 ал.1 от същата наредба могат да бъдат отнемани
само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. С наказателно постановление
№20-0819-003102/01.09.2020г. на П.Т. е наложена глоба на основание чл.183 ал.4
т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а ал.1 от същия закон и са му отнети 6
контролни точки, като е отбелязано, че са му останали 33 контролни точки към 01.09.2020г. Връчено ме у на 16.09.2020г.
Не е било обжалвано и е влязло в сила на 24.08.2020г. Това наказателно
постановление е последното издадено по хронологичен ред от изброените в
справката към писмо вх.№12656/15.10.2020г. на началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Варна.
С оглед на изложените съображения,
към 15.10.2020г. ищецът П.Т. е имал отнети само 6 броя контролни точки въз
основа на влязло в сила наказателно постановление №20-0819-003102/01.09.2020г.
и към 01.09.2020г. са му останали 33 контролни точки от максималния брой от 39
контролни точки.
Исковете по чл.128 ал.2 от АПК са допустими за разглеждане, когато правният
субект има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Законодателят
изрично урежда иска като субсидиарен, с което, наред с правния интерес, важим
за всички видове защита, добавя и допълнително условие за неговата допустимост
– липсата на уреден от закона правен ред защита. В действителност, липсва
правен ред за оспорване отнемането на контролни точки, което обосновава
допустимостта на двата отрицателни установителни искове по чл.128 ал.2 от АПК. Въз основа на установените факти, съдът намира за
основателни и доказани и двата отрицателни установителни иска, поради което следва да бъдат уважени.
В съдебното заседание на
16.06.2021г. ищецът представи договор с адв.В.В. за договорено
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на ищеца по
реда на чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, защото
договорът е представен едва в съдебното заседание на 16.06.2021г. и то в
нечетлив и неприлежен вид, неотговарящ на адвокатските стандарти. Исковата молба е подписана от Т. с изписване
на името му, макар и в нея да е вписано името на адв.В.В.. Приложените към нея
документи също са заверени за вярност от Т. с изписване на името му.
Документите представени от ищеца, които са подписани електронно са с електронен
подпис притежание на П.Т.. По делото на
стр.54 е представено пълномощно от П.Т. за адв. В.В., но липсва договор за
правна защита и съдействие. Тоест, всички документи представени по делото са с
изписано име „Т.“ и подписани саморъчно от него или с електронен подпис,
регистриран на неговото име. Няма данни по делото ищецът в действителност да е
получил адвокатска помощ и съдействие от адв.В.. В единственото по делото открито съдебно
заседание на 16 юни 2021г. ищецът се е явил лично и без адв.В.. Изложеното
обосновава извода, че не следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата в полза на ищеца, поради липса на
доказателства за осъществена правна помощ и съдействие от страна на адв.В..
Воден от изложените съображения и на основание чл.128 ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на сектор „пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Варна, че на П.Т.Т. с ЕГН ********** не са му отнети 12 контролни точки към
15.10.2020г. по влезли в сила наказателни постановления, както е посочено в
справка за нарушител/водач представена от началник сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР-Варна с УРИ 819000-48978 входиран в Административен съд – Врана със
с.д.№ 12656/15.10.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на сектор „пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Варна, че на П.Т.Т. с ЕГН ********** не са му отнети
общо 18 контролни точки
към 15.10.2020г., посочено в справка за нарушител водач, представена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР-Врана с УРИ 819000-48978, входирана в АС-Варна с.д.№ 12656/15.10.2020г.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването
му с касационна жалба пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: