Р Е
Ш Е Н
И Е № 1647
гр.
Бургас, 27.06.2019
год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зинаида
Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3346 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.45, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от П.В. Д, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В. Д. Д.,
против М.Д.Д.,***.
В исковата молба се твърди, че на 29.09.2014г. в гр.Бургас, в “Приморски
парк“, при управление на велосипед, ответницата е блъснала малолетния ищец, при
което му е причинила, по непредпазливост, средна телесна повреда, изразяваща се
в непълно счуп-ване на ляв голям пищял, довело до трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за срок, повече от един месец. Твърди се също
така, че с влязло в сила решение по НАХД № 1981/2017г. на РС Бургас тя е била
призната за виновна в това, че е извър-шила престъпление по чл.133 от НК и на
основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност. От съда се
иска да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вре-ди: болки и страдания от
травмата, в размер от 6 000 лв. Претендират се законната лих-ва върху
главницата от датата на деликта до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски.
Ответницата оспорва иска по размер, излагайки съображения, че претенцията е
завишена, тъй като травмата на детето е била сравнително лека и то се е
възстановило изцяло, без да са останали трайни негативни последици за неговото
здраве. Сочи и че е в недобро финансово състояние.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
С Решение,
постановено по НАХД № 1981/2017г. на РС Бургас, изменено с Ре-шение по ВНАХД №
783/2017г. на ОС Б, Д. е призната за виновна в това, че на
29.09.2014г. в “Приморски парк“, гр.Б, при
управление на велосипед – марка ”Регата СТВ”, собственост
на Община Б, е блъснала малолетния ищец
и
му е при-чинила по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в непълно счупване на ляв
голям пищял, което е довело до трайно затруднение на движението на ляв долен
крайник за срок от повече от един месец – престъпление по чл.133 от НК, като на осно-вание чл.78а от НК
тя е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено админи-стративно наказание ”Глоба” в размер на 1 400 лв.
От
показанията на свидетеля В. А. се установява, че след инцидента и в резултат на
травмата детето е било стресирано. Плакало е много. Счупването е било открито
при втория преглед, след което кракът му е бил обездвижен и гипсиран за срок от
около 40 дни. През това време то не е могло да ходи. Било е придвижвано от
близки-те си – родителите, бабата и дядото, с количка. Усещало е болка и е
страдало. След сва-лянето на гипса детето се е успокоило. Възстановило се е
изцяло.
При
така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са:
противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и
ви-на у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага
– по си-лата на оборимата презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то
останалите подле-жат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Доказателствената тежест за тях-ното установяване, съобразно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца – при условията на пълно и главно
доказване.
Съгласно чл.300
от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задъл-жителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, и той е длъжен
да я зачете относно следните обстоятелства – дали е извършено деянието, него-вата
противоправност и виновността на дееца. Съобразно константната практика на
съ-дилищата разпоредбата се прилага субсидиарно и за решенията, с които
обвиняемият се освобождава от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК.
Предвид
горното, Съдът приема, че в резултат на действията на ответницата, а именно –
при управлението на велосипед е блъснала ищеца и по непредпазливост, му е
причинила средна телесна повреда, изразяваща се в непълно счупване на ляв голям
пи-щял, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за
срок, по-вече от един месец, В.Д.Д. е претърпял неимуществени вреди – преживени
болки и страдания.
Ето
защо, Д., която с противоправното си и виновно поведение е причи-нила същите,
следва да бъде осъдена да му заплати обезщетение за тях.
Съдът,
след като съобрази характера и тежестта на травмата, младата възраст на ищеца,
сравнително бързото и пълно, без последващи усложнения, възстановяване, на-мира,
че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което от-ветницата
следва да заплати на Д. за причинените му неимуществени вреди е в раз-мер на 3
000 лв. За разликата над тази сума – до 6 000 лв., претенцията следва да
се от-хвърли, като неоснователна.
Обстоятелствата,
свързани с финансовото състояние на Д. са ирелевант-ни.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска – 500 лв. платено адвокатско възнаграж-дение,
а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 120 лв.
По
изложените съображения, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Д.Д.,
ЕГН: **********,*** да заплати на В.Д.Д.,
ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител – П.В.Д., с ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, сумата 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
стра-дания, от причинената му, в резултат на извършеното от нея престъпление по
чл.133 от НК, за което е призната за виновна с решението по НАХД № 1981/2017г.
на РС Бургас, изменено с решението по ВНАХД № 783/2017г. на ОС Б, средна
телесна повреда, изразяваща се в непълно счупване на ляв голям пищял, довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок, повече от един
месец, ведно със закон-ната лихва върху
нея, считано от датата на деликта – 29.09.2014г., до окончателното й изплащане,
както и сумата 500 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, като за разли-ката до пълния предявен размер – от 6
000 лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.Д.Д. да заплати по сметка на РС Бургас
дър-жавна такса в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връч-ването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно
с оригинала: З.М.