Р Е Ш Е Н И Е № 176/23.10.2020
г.
23.10.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На двадесет и първи октомври
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 218 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс/АПК/ във вр. с чл. 172, ал. 5 от
Закон за движението по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
Д.Я.К. ЕГН **********,*** от АК-Ямбол срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0358-000106/20.07.2020г., издадена
от началник на РУ Тополовград при ОД на
МВР гр.Хасково, с която на основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДП е
временно отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
В жалбата се
сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните правила и в
противоречие с материалноправни разпоредби. Прави се
искане процесната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Ответната страна началник на РУ Тополовград
при ОД на МВР гр.Хасково редовно призована не се явява и не изпраща представител.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:
На 19.07.2020 г. в гр.
Тополовград, служител на РУ Тополовград към ОД МВР Хасково на длъжност
младши автоконтрольор, в присъствието на двама свидетели,
е съставил Акт за установяване на административно нарушение серия АA № 525780 на Д.Я.К. за това, че: на същата дата, в 01, 30ч. в гр. Тополовград по ул. *** управлявал лек
автомобил **с рег. № ***** при което отказва проверка с техническо
средство за употреба на алкохол в кръвта и отказва талон за изследване № 0051080
с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, като водача има силен
мирис на алкохол, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП; не носи контролен талон към СУМПС, с което е нарушил чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на оспорващия К., като
същия е отказал да го подпише, както е отказал да подпише и издадения талон за
изследване, което обстоятелство е удостоверено с подписа на един свидетел. При съставяне на АУАН, актосъставителя
е иззел СУМПС на К.. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено НП №
20-0358-000320/05.08.2020г. на началник на РУ Тополовград при ОД на МВР гр.Хасково, за което липсват данни за връчване, както и относно
влизането в сила на същото.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0358-000106/20.07.2020г.,
издадена от началник на РУ Тополовград
при ОД на МВР гр.Хасково, на основание чл. 22 от ЗАНН на Д.К. е наложена принудителна административна мярка
на основание чл. 171, т. 1,
б. Д от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса
за отговорността му, но не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е посочено като установено при извършената проверка, че К. управлява процесното МПС, като отказва
проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с талон
за изследване № 0051080, в който не избира един от двата начина за изследване
- с доказателствен
анализатор или медицинско изследване.
Заповедта
е връчена на оспорващия срещу подпис на 27.07.2020 г., видно от отбелязването
върху екземпляр от самата заповед, а
жалбата е подадена чрез адм. орган с вх.№ 358000-988
от 07.08.2020г.
По
делото е приета адм. преписка по издаване на
оспорената заповед.
Представени са също докладни записки с №№
358р-9008, 358р-9009 и 358р-9011, всички от 20.07.2020г. изготвени от служители
на РУ Тополовград, които са извършили
проверка по постъпилия сигнал в дежурната част, касаещ
извършено от оспорващия нарушение по ЗДвП, като и справка за нарушител/водач за оспорващия Д.Я.К..
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което
е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр.
чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146
от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като
установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания. За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен
орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата на някое от
посочените изисквания за законосъобразност опорочават административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
с оглед служебно известната на съда Заповед № 272з-906/20.03.2019 г. на
Директора на ОД на МВР Хасково.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1,
2, 2а, 4,
т.
5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Това законово изискване е спазено при издаване на оспорената Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0358-000106/20.07.2020г. – в същата са посочени както фактическите, така и правното
основание послужили за издаването й. Съдът не констатира при издаване на
оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административно
производствени правила. Като правно основание
за издаване на последната е посочена
разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, съгласно която за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В обстоятелствената част на оспорения акт
е посочено, че в нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
оспорващия е управлявал лек автомобил и при извършената проверка отказва проверка с техническо средство за употреба на
алкохол в кръвта и не изпълнява предписание дадено с талон за изследване №
0051080 с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Именно
във връзка с това нарушение и на основание чл. 22 от ЗАНН на оспорващият е наложена
принудителната административна мярка със срок до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Наличието на
материално правните предпоставки в случая –
отказ за извършване на проверка с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване, се установи по
категоричен начин от представените писмени доказателства в настоящето
производство, които не бяха оспорени. Следва да се посочи, че с жалбата се
отрича управлението на МПС от страна на оспорващия на посочената дата и час, но
доказателствата в тази насока не бяха ангажирани, въпреки предоставената от съда
възможност за това, като
последният не прояви каквато и да било
процесуална активност. Съставения АУАН е допустимо доказателствено средство по смисъла на
чл. 39 от АПК. Такива са и приетите по
делото докладни записки с №№ 358р-9008,
358р-9009 и 358р-9011, всички от 20.07.2020г. изготвени от служители на РУ Тополовград, които като редовно събрани в
производството пред административния орган имат сила и пред съда, досежно отразените в същите факти и обстоятелства. Изложеното налага извода, че
обжалваната заповед е съобразена с материалния закон.
Административният
орган в случая е действал при условията на обвързана компетентност, доколкото
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП не му дава право да преценява дали да приложи мярката отнемане
на свидетелството за управление на МПС, то същата е приложена под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на
оспорващия, но за не повече от 18 месеца. Правомощието на органа да приложи
тази мярка е едновременно и задължение и не е обвързано от други изисквания на
закона.
Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0358-000106/20.07.2020г., е съобразена и
с целта на закона. Целта на ЗДвП е регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл.
171 и тя е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.
Предвид изложеното, съдът счита, че
заповедта, като постановена от компетентен орган, при спазване на изискуемата
форма на акта, и в съответствие с административнопроизводствените
правила и материалния закон и с целта на закона се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Я А С, трети административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.К.
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0358-000106/20.07.2020г., издадена от
началник на РУ Тополовград при ОД на МВР гр.Хасково, с която на
основание чл.171 т.1 б.Б от ЗДП е временно отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /п/ не се чете