№ 1540
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260057/6.01.2022г, постановено по гр.д.№ 9366/2020г по описа на СГС,
е осъден Л. Т. В. с ЕГН ********** да заплати на К. Г. Й. с ЕГН ********** сумата от
15 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили в пряка причинна връзка от деликт, осъществен на 5.09.2015г в
гр.София и установен с влязлата в сила на 27.01.2020г присъда от 8.06.2018г, постановена
по НОХД №1542/2017г по описа на СРС, НО, 17с-в, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 3.09.2017г до окончателното изплащане, като е отхвърлен като
неоснователен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от
15 000лв. до претендираната сума от 30 000лв., да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 750лв. за разноски. Отхвърлен е като погасен по давност искът с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от датата на
деликта-5.09.2015г до 2.09.2017г. Осъден е К. Г. Й. да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. на АД „С., д-р В. и ко” гр.София, адвокатско възнаграждение в размер на 715лв.
Осъден е Л. Т. В. да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на СГС държавна такса върху размера на уважения иск-600лв., както и
сумата от 125лв.-възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
Решението е обжалвано от Л. Т. В., чрез адв.Гр.В. от САК, в частта му, с която е
уважена исковата претенция по чл.45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди.
Възразява срещу приетото от съда, че не е доказано възражението за съпричиняване на К.
Й.. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че ищецът първи му е нанесъл удар,
както и, че е отправял заплахи.
Алтернативно поддържа, че определеният размер на обезщетението е завишен и не е
съобразен чл.52 ЗЗД. Не е съобразено, че показанията на свидетелката Л. Й., майка на
1
ищеца, не се потвърждават от други доказателства. Не е доказано, че ищецът е прекъснал
образованието си, че е търсел работа и не е бил назначаван зарази деликта, че са били
купувани лекарства.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски.
Решението е обжалвано и от К. Г. Й., чрез адв. П.К. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция. Възразява, че определеното обезщетение е занижено по
размер и не репарира в пълен обем претърпените неимуществени вреди вследствие на
травматичните увреждания, както и, че е прието съпричиняване във висок размер.
Поддържа, че не е съобразен чл.52 ЗЗД., с оглед вида и характера на претърпените
травматични увреждания, техният обем, нуждата от чужда помощ за дълъг период от време,
трайността на уврежданията. Сочи още, че не е доказано възражението за съпричиняване,
изразяващо се в провокация, предизвикване от страна на пострадалия и нанасяне на удари
от негова страна.
Поддържа, че съдът не е съобразил тежките емоционални страдания, че не е можел да
работи поради влошено здравословно състояние, не е можел да учи, да спортува. Не е
отчетена възрастта му, периода и степента на възстановяване.
Счита, че неправилно съдът е уважил възражението за изтекла давност по иска за
лихва за забава, тъй като лихва се дължи от датата на увреждането.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи изцяло
исковата претенция, ведно със законната лихва и да се присъдят направените по делото
разноски.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са неоснователни.
Ищецът по делото К. Г. Й. е посочил в исковата молба, че с влязла в сила на
27.01.2020 г. присъда от 08.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1542/2017 г. по описа на
СРС, НО, 17 състав, ответникът е признат за виновен в това, че на 05.09.2015 г., около 02,00
часа, в гр. София, на брега на язовир Искър, на около 300 метра северно от вилно селище
„Иструм парк“, чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на главата, му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана в дясната
теменно-слепоочна област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и
слепоочна кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област, реализирало
медико-биологичния признак: нараняване проникващо в черепната кухина.
Вследствие на причинената травма е търпял големи физически неудобства, болки и
страдания. Лечението му е продължило дълго време, включващо и оперативна интервенция
и зашиване на раните, наложило се е да прекъсне работата, която до произшествието полагал
по трудово правоотношение, както и следването си в университет. Цялото му ежедневие
станало зависимо от помощта на близките му, на които разчитал за всички елементарни
битови нужди. Станал разсеян, бил в невъзможност да се концентрира и да чете, не можел
да гледа телевизия, да излиза с приятели и да се разхожда, изпитвал болки в главата и не
можел да спи и да се храни нормално дълго време, изпаднал в тежка депресия.
Претендирал е да бъде осъден ответника на основание чл.45 ЗЗД да му заплати
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането-05.09.2015 г. до окончателното
изплащане.
Ответникът по делото-Л. Т. В. е ангажирал становище, че исковите претенции са
допустими и частично основателни. Релевирал е възражение, че за случилото се увреждане
ищецът е допринесъл със своето провокативно и предизвикателно поведение и
претендираното обезщетение е завишено по размер. Изложил е, че ищецът след употребата
2
на алкохол, заедно с неговата група са заплашвали лицата от групата на ответника, че ще им
откраднат колата и че ще им вземат момичетата, че пръв и без причина го е нападнал и
ударил силно по главата, откъдето потекла кръв. Претендирал е, че съпричиняването от
ищеца е от висока степен, защото ако той не го е нападнал и не му е нанесъл ударите по
главата, нямало да стане и инцидентът, предизвикан от ищеца. Навел е възражение за
погасяване по давност на лихвата за забава до три години преди подаване на исковата молба.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл. 45 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди, приел е, че претенцията за лихва за
забава е погасена по давност за периода 4.09.2015г до 2.09.2017г. и че възражението за
съпричиняване е неоснователно.
Не се спори между страните по делото, че с влязла в сила на 27.01.2020 г. присъда от
08.06.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 1542/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 17 състав, Л. Т. В. е признат за виновен в това, че на 05.09.2015 г. около 02,00 часа в
София, на брега на язовир „Искър“, на около триста метра северно от вилно селище
„Иструм парк“, чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака в областта на главата на К.
Г. Й., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана в
дясната теменно-слепоочна област на главата с линейно счупване на подлежащата теменна и
слепоочни кости и малък субдурален кръвоизлив в дясната теменна област, реализирало
медико-биологичния признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“. Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско-правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на ответника Л. Т. В.
и настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение телесна повреда на
ищеца К. Г. Й., изразяваща се в разкъсно - контузна рана в дясната теменно-слепоочна
област на главата, с линейно счупване на подлежащата теменна и слепоочни кости и малък
субдурален кръвоизлив в дясната теменна област, са установени в настоящия процес.
От представената медицинска документация и заключението по СМЕ се установява,
че получената от ищеца при процесния инцидент лека по степен контузия на мозъка без
изява на отпадна неврологична симптоматика, е реализирала медико-биологичния критерий
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“. На 05.09.2015 г., веднага след
инцидента, ищецът постъпил за болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, което
продължило до 11.09.2015 г., когато е бил изписан. За лечението на получените травми е
проведено оперативно лечение-реплантация на скалп. Разкъсно – контузната рана в дясната
слепоочна-теменна област на главата с линейно счупване на подлежащите слепоочна и
теменна кости с развитие на малък травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка
/епидурален/ са реализирали критериите на медико-биологичния признак „нараняване
проникващо в черепната кухина“. Травматичното кръвонасядане в средната трета на ляво
бедро на площ 12/8 см е причинило на ищеца болки и страдания. Към момента на изготвяне
на експертизата ищецът е в добро общо здравословно състояние, а неврологичният му
статус е без данни за отпадна неврологична симптоматика. В двете теменни области на
главата са налице добре зараснали, линейни по форма белези с размери 4 см от разкъсно-
контузните рани. Ищецът е търпял най-интензивни болки и страдания непосредствено след
травмата, по време на обработката на разкъсно-контузните рани, при превръзките и при
свалянето на конците. Възстановителният период при леката по степен на тежест контузия
на мозъка, при нормално протичане на оздравителния процес, е в рамките до една година.
Свидетелката Л. Т. Д., майка на ищеца, е дала показания, че е видяла сина си след
инцидента в „Пирогов“ пред спешния кабинет. Главата му била обляна в кръв, поради което
веднага го вкарали в кабинета, почистили, зашили раните, след което го приели в
Неврологично отделение. По време на болничния престой му помагала, тъй като не му
3
разрешавали да става. Придружавала го до тоалетна, при ставането му помагала, давала му
вода, нощно време го наблюдавала, тъй като ищецът не спял и бил по-изнервен. Боляла го
главата, на мястото на раните имал пулсираща болка. Налагало се да взема обезболяващи.
Бил уплашен и стресиран. По-неспокоен ставал вечерно време, когато се стъмвало.
Болничното лечение продължило около шест дни, след което ищецът продължил домашно-
амбулаторно лечение, с указания да лежи, да не става, освен до тоалетна, да не гледа
телевизия, да не чете, да бъде в по-притъмнена обстановка, за да не му дразни светлината
очите. Повече от месец ищецът вземал болкоуспокояващи. Станал по-затворен, не можел да
излиза навън, да се вижда с приятели, а и нямал желание. През м. октомври трябвало да
тръгне на лекции, но това не се случило, защото в Техническия университет, където учел,
обучението му било доста тежко и при създаване на напрежение в главата се усилвала
болката. Трудно му било да приеме като цяло материала, който му се преподава, а след това
загубил интерес заради пропуските и не можел да навакса, което наложило да прекъсне
образованието си, което така и не продължил. Свидетелката е дала показания, че след
инцидента синът й станал по-объркан, трудно намирал неща, с които да се занимава, загубил
се като идея за това да учи, какво да прави по-нататък с живота си. Започнал да работи по-
ниско квалифицирана работа. Преди произшествието спортувал плуване. Бил много
контактен човек, подвижен, излизал с приятели, ходел на екскурзии, театър, кино. След
инцидента се затворил за дълго време вкъщи и спрял да спортува.
Свидетелите Л. М. Х. и Й. А. М. са дали показания, че не са присъствали на
инцидента през 2015 г., но от разговор с техен приятел, който бил на мястото на инцидента,
разбрали че С. и групата му били заплашвани от момчета, които били в непосредствена
близост до тях, че ще ги оберат, ще им вземат колите, ще изнасилят момичетата им,
обиждали ги. По този повод и по молба на С., свидетелите и други също повикани момчета
отишли на място на язовир „Искър“. Свидетелстват, че едно високо момче нападнало Л. и го
ударило. Групата от момчета продължили да заплашват и да провокират и първо те
нападнали. Замеряли ги с бутилки, с огнени дървета. След като си тръгвали Л. имал кръв по
главата, но не е ходил в болница.
Свидетелят В. Г. Г. е дал показания, че присъствал по време на инцидента и видял
всичко. С. бил на почивка на язовир „Искър“ заедно с приятелката си и с още една двойка.
С. се обадил на Й., който от своя страна се обадил на свидетеля Г. и казал, че С. и
компанията му имат проблем с друга компания, която се намира в близост до тях,
получавали са заплахи от тяхна страна и помолили да идат при тях, защото се чувствали в
опасност. Свидетелят, заедно с другите, отишъл на мястото. Докато събирали багажа си
чули заплахи от съседната компания и отишли при тях да питат какъв е проблема. Още с
отиването Л. бил нападнат от едно едро момче и след това станало меле. Нито един от
тримата свидетели не е посочило кое е момчето нападнало Л..
От заключението на СППЕ се установява, че ответникът не е бил самоцелно
враждебен и агресивен тип личност. В останалата част заключението не касае изводи, които
изискват специални знания на вещо лице, а такива, които съдът следва да направи въз основа
на представените доказателства по делото, поради което не следва да се кредитира.
По делото е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. От обсъдените по-горе
доказателства се установява, че ответникът е причинил на ищеца телесни повреди: разкъсно
– контузната рана в дясната слепоочна-теменна област на главата с линейно счупване на
подлежащите слепоочна и теменна кости с развитие на малък травматичен кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка /епидурален/, реализирали критериите на медико-биологичния
признак „нараняване, проникващо в черепната кухина“. Виновното и противоправно
поведение на ответника се установява и от обсъдената и задължителна за гражданския съд
присъда. Получените увреждания са в пряка връзка с противоправното поведение на
ответника, като претърпените вреди следва да бъдат обезщетени. Следва да се съобразят
4
характера на увреждането, краткият престой в болнично заведение, оздравителният период
до една година, леката оперативната интервенция. Нарушени са били ежедневните дейности
на пострадалия-учебни занятия, спорт, социални контакти. Имал е нужда от чужда помощ.
Въз основа на това следва да му се определи обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 15 000лв.
По отношение на направеното възражение за съпричиняване следва да се приеме
същото за недоказано. От ангажираните по делото гласни доказателства не се установява, че
именно ищецът е ударил ответника, тъй като свидетелите дават показания за „едно високо
момче”, което е нападнало Л., поради което възраженията във въззивната жалба в тази
насока са неоснователни
До пълния предявен размер исковата претенция по чл.45 ЗЗД следва да се отхвърли
като неоснователна.
По отношение на иска за лихва за забава и направеното възражение за погасяването и
по давност въззивният съд приема, че за периода 5.09.2015г до 2.09.2017г същото е
основателно, поради което лихва се дължи за три години назад от подаване на исковата
молба-3.09.2020г, а именно от 3.09.2017г.
Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди на основание чл.271
ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. следва да бъде осъден Л. Т.
В. с ЕГН ********** да заплати на адвокат П. Я. К. от САК сумата от 715лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260057/6.01.2022г, постановено по гр.д.№ 9366/2020г
по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Л. Т. В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П. Я. К. от САК сумата от 715лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 от ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5