Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.09.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „А“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Добрева-Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 7428 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 42969 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 2240/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 128 състав, е уважил предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ф.И.“ ЕАД срещу Б.К.К. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 852,57 лева, представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит № CREX-10469427/04.12.2013 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 на Договор за цесия от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2018 г. по ч. гр. дело № 55343/2018 г. на СРС, ГО, 128 състав.

С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 771,74 лева - разноски в производство.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от Б.К.К. чрез назначения му особен представител адв. Х.Й., в която прави оплакване, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът погрешно е приложил материалния закон приемайки, че цесията може да бъде съобщена на особен представител с оглед което оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца по изложени в жалбата доводи. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е постъпил от въззиваемата страна „Ф.И.“ ЕАД. С молба в открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба, прави искане същата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати и нарушения на императивна материалноправна норма. Разгледано по същество обаче решението е неправилно по следните съображения:

Настоящият състав на въззивния съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай ищецът не оспорва обстоятелството, че длъжникът не е бил уведомен за прехвърлянето към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, напротив – в исковата молба прави изрично искане до съда уведомлението за цесията, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента да бъде връчено на длъжника с исковата молба.

Няма спор, че когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. По силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията (така и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК).

Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомен за цесията може да бъде и пълномощник на цедирания длъжник, упълномощен от него по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 39 от ЗЗД – според това, което упълномощителят е изявил. Получаването на уведомлението ще породи правно действие за упълномощителя, защото последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Уведомлението за извършената цесия може да бъде прието за връчено на адресата, дори същото да не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми цедирания длъжник за извършената цесия на адреса, по реда и начините, уговорени в договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в договора адрес чрез куриер, така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за връчване, известен и на двете страни. Този извод следва от Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

В настоящия случай цесионерът, действащ като пълномощник на цедента, не е установил, че е изпратил уведомлението за извършената цесия, както и въобще да е правил опит за връчване на уведомлението, което следва да се осъществи независимо от уговорката в чл. 14 от Договора, проверка на валидността на която не е въведена в предмета на спора.

Същевременно според настоящият състав на въззивния съд, особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, в това число и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като същият е процесуална фигура, която фигура упражнява чужди процесуални, а не материални права, по аргумент от чл. 29, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 39 от ЗЗД, който определя обема на материалната представителна власт според волята на упълномощителя. Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същият, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС). Така учредената представителна власт е ограничена по арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК. Ето защо особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, поради което цесията, не е съобщена надлежно и не е породила своето действие спрямо длъжника, а цесионерът не е материално легитимиран да получи изпълнение (в този смисъл е и възприетото от състава на съда разрешение в решение № 261018 от 15.02.2021 г. по в. гр. д. № 13107/2019 г. на Софийски градски съд).

Предвид изложеното, решението с което предявеният иск е уважен следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По разноските:

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 42969 от 17.02.2020 г., постановено по гр. дело № 2240/2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 128 състав и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Б.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, сумата от 852,57 лева, представляваща неплатена главница по Договор за стоков кредит № CREX-10469427/04.12.2013 г., сключен с „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 17.08.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 29.08.2018 г. по ч. гр. дело № 55343/2018 г. на СРС, ГО, 128 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.