Р Е Ш Е Н И Е
№ 67
гр.Шумен, 09 Март 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. С.
Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, и в
присъствието на прокурора Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдия Маринов
В.гр.дело №3 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №1177 от 05.12.2019г. по гр.д.№2256/2019г.,
Районен съд - гр.Ш. е отхвърлил молбата на Д.Е. /Celal Efendiler/, гражданин на
Република Т., роден на *** год. в Република Б., гр. Ш., за поправка в Акт за
раждане № ..46 год., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при
Община Ш., като в графа „пол" на акта да се впише „мъжки“ вместо „женски“,
както и да се допусне поправка в Акт за раждане № 349 от 15.05.1946 год.
относно промяна в имената /бащино и фамилно/ на молителя, като се запишат
имената Д. М. С. вместо Д. М. С., като неоснователна.
Недоволен от така постановеното решение
останал молителя, който го обжалва, навеждайки доводи за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъде уважена молбата му.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна -
Община Ш. не е депозирала отговор на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Ш., изразява
становище за неоснователност на претенцията.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен
е бил сезиран с молба с правно основание чл.547, вр. с чл.542 от ГПК, предявена
от Д.Е. /Celal Efendiler/, гражданин на Република Т.. Молителят твърди, че е
роден на *** г. в гр.Ш., от родители: майка - Х.М.С. и баща - М.С.С.. При
раждането му били дадени имената Д. М.С.. През 1951 г. той и част от
семейството му, в това число родителите и сестра му Ф.М.С., се изселили в
Република Т. и с Решение №3/13827 от 05.11.1951 г. на Министерски съвет на
Република Т. придобили турско гражданство. Молителят получил имена по турската
именна система Д.Е., с които имена му били издадени и съответните турски
документи за самоличност. От горепосочения момент до датата на подаване на
молбата молителят живеел в Република Т., обл. И., като там е създал семейство.
Известно време преди подаване на молбата, молителят взел решение да предприеме
процедура по Закона за българското гражданство, с цел възстановяване на
българското си гражданство. В тази връзка се снабдил от Община Ш. със заверено
копие от акта си за раждане /Акт за раждане №349/1946 г./, от който установил,
че е допусната грешка относно пола му и окончанията на бащиното и фамилното му
име. В акта, в графата „пол“ било отразено „женски“, а имената били записани „Д.
М. С.“. Допусната грешка създавала сериозни затруднения на молителя при
легитимирането му в двете държави, включително и при кандидатстването му за
възстановяване на българско гражданство. Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, по силата на което да се допусне поправка в Акт за раждане №
349 от 15.05.1946 год., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние
при Община Ш., като в графа „пол" на акта да се впише „мъжки“ вместо
„женски“; да се допусне поправка в Акт за раждане № 349 от 15.05.1946 год.
относно промяна в имената /бащино и фамилно/ на молителя, като се запишат
имената Д. М.С. вместо Д. М. С..
От събраните по делото доказателства, се установява
следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото заверен препис от
Акт за раждане №..., издаден от длъжностното лице при Община Ш., се установява,
че на горепосочената дата е съставен официален документ, удостоверяващ факта на
раждане на дете от женски пол, с родители Х.М.С./по мъж/, майка и М.С.С., баща.
От същия документ става ясно, че детето е родено на *** г., като е записано с имената Д.М.С.. В документа ясно е отразено, че за раждането и пола на
детето е удостоверено от лекаря д-р М. Н., последното установено от представена
бележка от лекаря. Обявяването на раждането е извършено от бащата на
новороденото дете, който заявил, че им се е родило дете от женски пол. В акта е
отразено и, че това дете е седмо по ред на майката. Актът е подписан то
обявителя - бащата на детето М.С., от двама свидетеля и актосъставителя - Д. С.Д.
пом. кмет и длъжностно лице по гражданското състояние на Ш. община. От
представените по делото документи- частно заверени преписи от изселнически
паспорт №6049/26.09.1950 г., удостоверение за идентичност на имена/, се установява,
че през 1951г. семейство с членове М.С.С. роден на ***г., съпругата му Х.
родена 1910г., дъщеря му Ф. родена 1945г. и синът му Д. роден 1946г. са
напуснали територията на Република Б. и се изселили в Р Т.. От представения документ
за самоличност и извлечение от регистрите на населението на Р Турция е видно,
че след изселването си молителят е придобил имената Д.Е. /Celal Efendiler/,
като са отразени родители: майка Х., и баща М., с изрично отбелязана дата на
раждане на молителя - 01.07.1946г., която е отразена и в личната му карта.
Анализът на горната
фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место следва да
се отбележи, че първоинстанционния съд правилно е приел, че делото е образувано
по молба за поправяне на грешки в акт за раждане /документ по чл.542 от ГПК/,
когато закон не предвижда друг ред за поправянето им, по реда на чл.547 от ГПК.
Характера на производството изисква безусловно установяване на твърдяната
грешка, допусната при съставяне на акта. Молителя не е успял, при условията на
главно и пълно доказване, да установи в пълнота сочения от него правопораждащ
фактически състав. Молителя е следвало да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва
всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по
безсъмнен начин сочената грешка, че именно той е лицето записано в представения
акт за раждане. В процесния случай, молителя не само че не е успял да създаде абсолютна
достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически
твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили
изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили
се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.
Единствените индиции за евентуална идентичност на молителя с лицето, на чието
име е било издаден процесния акт за раждане, са личните имена на родителите му,
като името на майка му – Х. наподобява това на майката в акта – Х., както и
годините им на раждане. Името на молителя е Д., това в представения
изселнически паспорт – Д., а отразеното в акта за раждане Д.. Не без значение е
и разликата в отразената дата на раждане на детето в акта за раждане - ***г., и
тази в документите на молителя - 01.07.1946г.
Ето защо молбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1177 от 05.12.2019г. по гр.д.№2256/2019г., по
описа на Районен съд - гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.