Определение по дело №1052/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1403
Дата: 2 юни 2020 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20202100501052
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ- 1403                                                        02.06.2020 г.                                      град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                 втори въззивен гражданска състав

На:              втори юни                                                             две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                  мл.с. КРАСЕВ ВЪЛЕВ

Секретар

Прокурор

разгледа въззивно гражданско дело номер 1052  по описа за 2020 година.

 

На основание чл.17, ал.4 ЗЗДН, вр. чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.17 ЗЗДН, вр. чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.А.З. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.К., против решение № 587/13.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 10642/2019 г. по описа на БРС, с което съдът е задължил К.А.З. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си А.И.З. и малолетното им дете Р.К.З., двете живущи на същия адрес; отстранил е К.А.З. от съвместно обитаваното със съпругата му А.И.З. и малолетното им дете Р.К.З. жилище, находящо се на адрес ***, за срок от шест месеца, начиная от 13.02.2020 г.; забранил е на К.А.З. да приближава жилището, местоработата – съответно училището, и местата за социални контакти и отдих на съпругата си А.И.З. и малолетното им дете Р.К.З., за срок от шест месеца, начиная от 13.02.2020 г.; наложил е на К.А.З. глоба в размер на 200 лв.

 

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, в противоречие със закона. Сочи се, че поведението на въззивника не представлява домашно насилие по смисъла на закона, а взетите мерки за защита са твърде драстични и не отговарят на интензитета и вида на извършеното от него, както и в решението не е посочено на колко метра той не трябва да доближава молителките, което го прави уязвим от недобросъвестно поведение на въззиваемата. Според въззивника, от събраните по делото доказателства се установява, че случилото се между страните на 16.12.2019 г. представлява един обикновен битов инцидент между тях, а не негово системно поведение, което не е установено от никой от свидетелите, дори и от сестрата на молителката. Счита, че не са доказани твърденията в молбата за упражнявано от негова страна физическо насилие, че е употребявал алкохол и е забил нож в дивана, които твърдения са опровергани от разпита на свидетелите. Счита се също, молителката се възползва от разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, тъй като веднага след това е завела дело за развод и е посочила именно процесния инцидент като основание за прекратяване на брака. Оспорват се и твърденията на молителката, че въззивникът страдал от психично заболяване, като в тази връзка е представил към жалбата писмени доказателства.  Според въззивника, районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и представения социален доклад, като неправилно е приел доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, въпреки изявленията на молителката, които се моли да бъдат взети предвид от въззивния съд. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на молбата за защита, тъй като става въпрос за инцидентно поведение, което не представлява домашно насилие и наложените мерки са несъответни.

Към въззивната жалба са приложени приложени писмени доказателства, които се моли да бъдат приети по делото. Претендират се разноски.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи, че въззивната жалба е депозирана в седмодневния срок по чл.17, ал.1 ЗЗДН и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна А.И.З. – лично и като законен представител на детето Р.К.З., не се взема становище по жалбата.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН не е постъпило становище от Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, заинтересована страна по делото.

 

Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.17, ал.4 ЗЗДН

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1052/2020 г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника К.А.З..

 

 

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                    2.