РЕШЕНИЕ
№ 3373
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110112167 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен с искова молба вх. № 26491/20.08.2021 г. от П. к. "Н.", ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ж. к. "В. В.", п. к. ..., срещу "Н. И."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. "....." № ..., осъдителен
иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата в размер на 1600 лева, представляваща незаплатен остатък от наемна цена
за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. К. "В. В.", представляващ заложна
къща с обща площ от 88 кв. м, за периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2021 г., по сключен
между страните Договор за наем от 02.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.08.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба и уточняващите я такива, на 02.01.2020 г. между
ищеца ПК "Н.", в качеството му на наемодател, и ответника "Н. И." ООД - наемател, бил
сключен договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. К. "В. В.", и
представляващ заложна къща с обща площ от 88 кв. м, с уговорена месечна наемна цена в
размер на 800 лева, с падеж 20-о число на месеца, за който се дължи наем. Поддържа се, че
ежемесечно ищцовото дружество е издавало и изпращало фактури на ответника за
дължимото плащане, като последният регулярно е заплащал наемната цена до месец
ноември 2020 г. включително. Твърди се, че за периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2021 г.
1
наемателят е заплатил едва половината от дължимата наемна цена, а именно: по 400 лева на
месец. Излага се, че с оглед дългогодишните търговски отношения между страните, от
страна на ищеца са направени многократни опити за доброволно решаване на спора, но това
и до настоящия момент не е сторено.
Настоява се за уважаване на исковата претенция; претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Н. И." ООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който застъпва становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че
между страните е налице сключен договор за наем от 02.01.2020 г. за процесния недвижим
имот срещу уговорена месечна наемна цена в размер на 800 лева с вкл. ДДС, платима до 20-
о число на текущия месец. Поддържа, че обявеното с решение на НС по предложение на МС
извънредно положение на територията на Република България, считано от 13.03.2020 г., е
довело до почти пълна невъзможност на ответното дружество да упражнява дейността си.
Твърди, че въпреки горното обстоятелство, дружеството е заплатило в пълен размер
дължимия месечен наем за месец март, а за месеците април и май 2020 г. - половината
месечен наем. Сочи, че дружеството е уведомило председателя на ПК "Н." за
невъзможността да упражнява дейността си поради наличието на форсмажорни
обстоятелства, поради което на 28.05.2021 г. ищецът му изпратил по електронна поща анекс
към договора за наем, с който се предвиждало размерът на месечния наем да бъде намален
до 400 лева, но до подписване на същия не се стигнало. Твърди, че с предприетите
противоепидемични мерки в страната било разпоредено затварянето на конкретни обекти,
което направило невъзможно от страна на наемодателя на задължението му да предостави
за временно ползване процесния недвижим имот, а затварянето на обекта, както и
влошаването на икономическата обстановка, поставило наемателя в невъзможност да
изпълни задължението си да заплати наемната цена в пълен размер. С тези аргументи
твърди, че са били налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 ТЗ, за които
ищецът е бил своевременно уведомен многократно, поради което счита, че не дължи
заплащане на претендираната сума.
Настоява за отхвърляне на предявения иск.
Предмет на разглеждане е и предявеният от "Н. И." ООД, ЕИК *********, срещу П.
к. "Н.", ЕИК *********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 231, ал. 2 ЗЗД - за
осъждане на П. к. "Н." да заплати на "Н. И." ООД сумата в размер на 1600 лева, предявена
като частичен иск от общо 3500 лева, представляваща стойността на разходите за извършен
от страна на ищеца по насрещния иск в качеството му на наемател на ремонт в отдадения
под наем недвижим имот, собственост на ответника по насрещния иск, находящ се в гр. В.,
ж. К. "В. В.", представляващ заложна къща с обща площ от 88 кв. м, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на насрещния иск - 25.10.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът по насрещния иск сочи, че през времето, за което е ползвал имота, именно
той се е грижил за поддръжката на същия. Излага, че вследствие на проливни дъждове, са
настъпили поражения по вътрешната страна на покрива и част от ел. инсталацията на имота,
2
които препятствали възможността помещението да се използва по предназначение. Твърди,
че за наличието на теч от покрива и настъпилите поражения наемодателят бил уведомяван
многократно, но въпреки това последният не предприел действия за отстраняването им.
Излага, че бездействието на наемодателя го е подтикнало да извърши ремонт върху 50 кв. м
от покрива, за което е заплатил сумата от 1200 лева, както и 300 лева за подмяна на
инсталацията и 100 лева за боядисване на вътрешната страна на покрива, с цел привеждане
на обекта във вид, годен за ползване. Твърди, че до настоящия момент горните суми не са му
възстановени от наемодателя, въпреки многократните покани за това.
Настоява за уважаване на предявения насрещен иск; претендира стоР.те в
производството разноски.
В законоустановеният срок ответникът по насрещния иск "П. к. Н." е депозирал
писмен отговор, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
насрещната претенция. Твърди, че страните са подписали Анекс № 1 от 05.10.2021 г. към
сключения между тях договор, с който се договорили, че дължимият наем за месеците
октомври и ноември 2020 г. ще бъде намален наполовина поради възникналата извънредна
епидемиологична обстановка и наложените ограничения в този период. В анекс било
предвидено обаче, че считано от месец декември 2020 г., наемателят ще заплаща месечния
наем в пълен размер. Твърди, че в нито един последващ момент кооперацията не е
получавала уведомление от наемателя за наличие на форсмажорни обстоятелства, като
поддържа, че възраженията на наемателя в тази връзка са неоснователни, тъй като
дейността, развивана от последния в наетото помещение, не е била преустановявана по
време на обявената извънредна обстановка в страната. Излага, че част от представената от
наемателя кореспонденция касае период, предхождащ процесния такъв. Поддържа, че след
отправена до "Н. И." ООД покана от 27.04.2021 г. за заплащане на дължимите суми,
дружеството е заявило, че прихваща същите срещу задълженията на наемодателя,
произтичащи от извършен от наемателя ремонт на покрива на сградата, без да уточни в
какво се изразява ремонтът и кога е извършен. Поради това в нарочен имейл от 13.05.2021 г.
кооперацията е заявила, че с оглед липсата на насрещно нейно задължение, не приема така
отправеното изявление за прихващане. Поддържа, че наемателят не е представил
доказателства за извършен ремонт в процесния имот, още по-малко същият да е одобрен от
наемодателя. Твърди, че дори да бъде доказано, че е извършен такъв, то в договора било
предвидено, че същият е за сметка на наемателя, и именно поради тази причина в нито един
момент, предхождащ забавата на наемателя да изпълни собственото си задължение,
последният не е отправял претенции към наемодателя за заплащане стойността на
твърдения ремонт.
Настоява за отхвърляне на предявения насрещен иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв
П. к. "Н.", се представлява от адв. Б. З. - ВАК. Поддържа исковата молба; оспорва отговора
на същата и предявения насрещен иск. Претендира разноски
3
В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещния такъв
"Н. И." ООД оспорва исковата молба, поддържа отговора на същата и предявения насрещен
иск. Претендира разноски
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за наем от 02.01.2020 г., сключен между ПК "Н." - наемодател, и
"Н. И." ООД - наемател, в раздел V, т. 1 на същия е отразено, че наемателят се задължава да
експлоатира добросъвестно, с грижа на добър стопанин, наетите помещения, като за своя
сметка отстранява всички повреди, получени в резултат на използването им, и извършва
текущ и авариен ремонт. Т. 2 на същия раздел предвижда да не се извършва реконструкция,
модернизация и преустройство без изричното писмено съгласие на наемодателя, като
страните подписват двустранен споразумителен протокол, в който упоменават видовете
работи, тяхната стойност, за чия сметка ще бъдат извършени и за коя от страните остават
при освобождаване на обекта, като при неспазване на това изискване, извършените подобР.я
остават в собственост на наемодателя без да бъдат заплащани.
С Анекс № 1 от 05.10.2020 г. към Договор за наем от 02.01.2020 г. наемодателят ПК
"Н." и наемателят "Н. И." ООД се договарят дължимият наем за месеците октомври и
ноември 2020 г. да бъде намален на 50% във връзка с възникналата в страната извънредна
епидемиологична обстановка и наложените ограничения в този период, като считано от
месец декември 2020 г. наемателят се задължава да заплаща наем в размер и срок съобразно
договореното в наемния договор.
За месеците декември 2020 г., януари, февруари и март 2021 г. от наемодателя ПК
"Н." са издадени данъчни фактури с №№ съответно **********/07.12.2020 г.,
**********/12.01.2021 г., **********/09.02.2021 г. и **********/09.03.20201 г., с платец
"Н. И." ООД и основание: наем, всяка за сумата от 800 лева с вкл. ДДС.
По делото е приета като доказателство кореспонденция между страните, осъществена
в електронна среда, възпроизведена на хартиен носител, по отношение съдържанието на
която няма спор между страните. Видно от писмо от 27.04.2021 г., със същото ПК "Н."
уведомява "Н. И." ООД, че задълженията на последното по горецитираните фактури възлиза
на 1600 лева съгласно договор. С писмо от същата дата "Н. И." ООД заявява, че прави
прихващане на дължимата според наемодателя сума в размер на 1600 лева с част от
направените от дружеството за сметка на наемодателя необходими ремонти на покривното
пространство на наеманата сграда през лятото на 2020 г. В писмо от 13.05.2021 г. ПК "Н."
възразява, че такова прихващане не може да бъде извършено, тъй като кооперацията не е
уведомена за подобен ремонт, същият не е одобрен от неин представител, не са й
представени разходни документи, удостоверяващи извършването на ремонта.
В заключението по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза вещото
лице инж. М. А., след извършен оглед на място, установява, че е извършен ремонт: подмяна
на хидроизолацията на 50 кв. м от покрива на заложната къща. Сочи, че от външния оглед
годината, в която е извършен ремонтът не може да се определи. Определя пазарната
стойност на ремонта на 657 лева с вкл. ДДС върху материалите. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че при определяне на цената е използвала Справочник за цените в
строителството, като в посочената цена са включени цена за труд, материали, допълнителни
разходи и 12% печалба на строителя.
От показанията на свид. Д. М., ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - предвид
възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява, че същата е служител на "Н.
И." ООД от 1993 г., като била назначена на длъжността управител игрална зала. Излага, че
дружеството ползвало процесното помещение от 2005 или 2006 г., първоначално като
игрална зала - за период от около 5 години, след това имало период, в който стояло празно,
4
от 2015 или 2016 г. работело като бистро, а от пролетта на 2019 г. - преди Ковид кризата,
било заложна къща. Изтъква, че през годините били правени много ремонти, като основният
проблем бил покривът, тъй като помещението било старо, на една плоча, и периодично се
появявали течове. Свидетелката си спомня, че след поредните дъждове - може би през 2019
г., но помещението било още бистро, течът бил станал много сериозен и работели с кофи по
средата. При консултации с различни майстори собствениците били посъветвани, че няма да
стане с кърпеж. Свидетелката сочи, че след този теч е направен цялостен ремонт - така се
коментирало, „цялостно нещо“ като изолация или посипка. Заявява, че се е направил и
ремонт на инсталацията. Сочи, че помещението не би могло да се ползва без този ремонт.
Коментирало се, че ремонтът ще струва над 2000 лева, но свидетелката не знае колко е било
платено за него. Едно момче, с което работели, но свидетелката не знае дали то е извършило
ремонта, коментирало, че подмяната на ел. таблото може да струва и над 1000 лева. Знае, че
термопанелите, които били правени като ушиР.е отстрани, стрували над 1000 лева. За
другите ремонти - като боядисване, не може да каже колко са стрували, защото не се е
занимавала с това. Свидетелката не била участвала в договарянето на цените за ремонтите,
присъствала, когато майстори са правили оглед, но нямала касателство с разплащането; била
чувала само коментари в офиса какво ще се прави. Сочи, че във връзка с въпросните
ремонти, официална кореспонденция между дружеството и кооперацията не е водена
предварително. Трябвало да се действа бързо, а решенията в кооперацията не се вземали
веднага, трябвало да се събере Управителният съвет. Счита, че тъй като периодично имало
проблеми с покрива, кооперацията е била уведомена за тях още първоначално и е знаела за
съществуването им от самото начало. Заявява, че откакто тя помни, кооперацията
категорично не е правила ремонти на процесното помещение.
В показанията си, ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - предвид възможна
заинтересованост от изхода на делото, свид. Д. Д., служител на дружество, свързано с "Н.
И." ООД, заявява, че като техник е участвал в извършването на ремонти на процесното
помещение от 2010-2012 г. Лично се бил качвал на покрива поне десет пъти през 2017-2018
г., опитвал се да отстрани течовете с частични ремонти, но в един момент станало
невъзможно, защото течът станал огромен - върху ел. инсталация и ел. табло, и за да не
стане по-голяма беля, се наложило цялостно изпълнение на ремонта, вече с майстори.
Направили го перфектно и сагата приключила. Ако не се лъжел, това станало през 2020 г.
Свидетелят не бил присъствал на плащането, но счита, че ремонтът не е бил евтин. Не знае
дали кооперацията е била уведомена за необходимостта от ремонта. Заявява, че той не бил
виждал от страна на кооперацията някога да е правен ремонт на помещението.
От показанията на свид. Н. Д., ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - предвид
възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява, че същата е служител на ПК
"Н." от 1995 г., счетоводител и член на Управителния съвет. Сочи, че е запозната с
договорите за наем между кооперацията и "Н. И." ООД - първият бил за хазартна дейност,
вторият - за тип закусвалня, последният бил от 2020 г., с тригодишен срок - за заложна къща.
Заявява, че има наблюдения върху състоянието на помещението, тъй като засичат
консумативи, и обектът е годен за ползване. Бил в добро състояние и към началото на 2020
г., това се упоменавало и в самия договор. В срока на този договор от кооперацията не били
извършвани ремонти в помещението; от наемателя не били и уведомявани за
необходимостта от такива. Изтъква, че предвид начина на вземане на решения в
кооперацията, ако такова искане за ремонт е постъпвало, то би стигнало до нейно знание.
Излага, че при постъпване на заявление за ремонт, същото се вписва, тъй като ремонти се
поемали с решение на Управителния съвет; по принцип Управителният съвет се събирал
един път месечно, но ако ремонтът бил спешен, решението можело да се вземе и веднага -
нямало как да не отреагират, тъй като ставало дума за тяхна собственост. Имали доста
наематели и при подаване на уведомления, поемали текущи ремонти; не си спомня дали са
правили ремонти в процесното помещение. Заявява, че от началото на Ковид кризата в
5
кооперацията не е постъпвал анекс за прекратяване на дейността на "Н. И." ООД, но по
договорите за наем наемодателят не следял дейността на наемателите, оборота им и дали те
работят. Счита, че не е имало преустановяване на дейността, тъй като служители на
кооперацията са засичали консумативи. По отношение на прихващането, постоянно се
водела кореспонденция. Свидетелката заявява, че не е това начинът като данъчно събитие -
да бъде прихваната сума.
От показанията на свид. Г. К., ценени от съда по реда на чл. 172 ГПК - предвид
възможна заинтересованост от изхода на делото, се установява, че същата е служител на ПК
"Н." от 42 години. Изтъква, че тя прави наемите. Сочи, че "Н. И." ООД е наемател от 2004 г.
за обект на пазарчето във „Владиславово“, който отначало бил игрален дом, след това
заведение за бързо хранене, а от 2020 г. - заложна къща. Заявява, че кооперацията не е била
уведомявана от наемателя за извършване на ремонт в помещението и не са постъпвали
разходни документи за такъв. Свидетелката не е виждала и искане от страна на "Н. И." ООД
за извършването на ремонт, не е и чувала за такова искане. Излага, че по принцип, за да се
извърши ремонт, се подава молба до Председателя и решението се взема от Управителния
съвет. Кооперацията била правила ремонти на много обекти. Заявява, че дейността в
процесното помещение не е спирана по време на пандемията, имало само анекс за два
месеца да се намали наемът. Всеки месец се засичали ток и вода - дружеството си плащало
тока, а кооперацията фактурирала вода и канал. Свидетелката не знае дали кооперацията е
правила ремонт на сградата, в която се намира процесното помещение.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Между страните не се спори, че между ПК "Н.", като наемодател, и "Н. И." ООД, като
наемател, на 02.01.2020 г. е сключен Договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр.
В., ж. К. "В. В.", и представляващ заложна къща с обща площ от 88 кв. м, с уговорена
месечна наемна цена в размер на 800 лева, с падеж 20-о число на месеца, за който се дължи
наем, както и че за периода от месец декември 2020 г. до месец март 2021 г. включително
наемателят е заплатил наемна цена в размер на по 400 лева месечно.
Спори се относно дължимостта на незаплатения остатък от наемната цена за ползване
на недвижимия имот, за който са издадени 4 броя фактури. Съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства обуславя извод за дължимост на същия.
Неоснователно е въведеното правоизключващо възражение от страна на ответника
по първоначалния иск "Н. И." ООД за наличие на обстоятелства, които биха могли да се
определят като непреодолима сила съобразно разпоредбата на чл. 306 от ТЗ.
Непреодолимата сила е легално дефинирана в ал. 2 на горецитирания член - непредвидено
или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се
изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение.
Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, като последиците
му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на
задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на
настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха
могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл.
302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би
могло да се квалифицира като непреодолима сила. Грижата на добрия търговец изисква от
длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната.
Към момента на процесния период 01.12.2020 г. – 31.03.2021 г. не е било налице
извънредно положение, доколкото последното обхваща периода от 13 март до 13 май 2020 г.
Вярно е, че на територията на страната е била обявена извънредна епидемична обстановка,
6
но към процесния период не са издавани заповеди на Министъра на здравеопазването за
ограничаване на дейността на заложните къщи, няма и издадена заповед на МС, която да
предвижда облекчен режим относно обекти, осъществяващи дейност на заложна къща,
какъвто е процесният обект. Още повече, видно от съдържанието на Анекс № 1 от
05.10.2020 г. към Договор за наем от 02.01.2020 г., наемодателят ПК "Н." и наемателят "Н.
И." ООД са се договорили дължимият наем за месеците октомври и ноември 2020 г. да бъде
намален на 50% във връзка с възникналата в страната извънредна епидемиологична
обстановка и наложените ограничения в този период, като считано от месец декември
2020 г., наемателят се задължава да заплаща наем в размер и срок съобразно
договореното в наемния договор. С предвиденото в анекса самият наемател се е съгласил с
уговорката да заплаща пълната цена по наемния договор именно считано от процесния
месец декември. Следва да се отчете обстоятелството, че Анексът е сключен на 05.10.2020
г., когато страната вече се е намирала в извънредна епидемична обстановка и длъжникът е
имал възможност да съобрази последиците и да предотврати тяхното настъпване.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на чл.
306 ТЗ.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен. При това положение
основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва.
По насрещния иск:
Предвид сключения между страните договор, в който са уредени и отношенията им
във връзка с извършване на ремонтни работи, отговорността на наемодателя следва да се
определи според уговорките в договора, а при липса на такива по правилата на чл. 231 от
ЗЗД. Поначало отношенията на наемателя със собственика се уреждат в съответствие с
договора. Наемодателят не дължи обезщетение за извършени в наетия имот ремонти при
наличие на изрична клауза в договора, че същите са за сметка на наемателя ( в този смисъл
Определение № 559/07.08.2018 г. по т.д.№ 749/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
207/19.01.2017 г. По гр. д. № 2584/2015 г. на ВКС, І т.о, Решение № 329/09.01.2013 г. по гр.
д. № 381/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В настоящия случай не се установи кога е извършен процесният ремонт. Но дори и
да беше установен времевият период, както и разходите по извършването му, последните не
биха подлежали на репариране, тъй като отношенията между страните във връзка с
ремонтните дейности по отношение на имота предварително са уредени в сключения
договор между тях. Изразената воля на страните, обективирана в договора, е ясна и
еднозначна. Видно от Договор за наем от 02.01.2020 г., в раздел V, т. 1 на същия е отразено,
че наемателят се задължава да експлоатира добросъвестно, с грижа на добър стопанин,
наетите помещения, като за своя сметка отстранява всички повреди, получени в резултат на
използването им, и извършва текущ и авариен ремонт. Т. 2 на същия раздел предвижда да
не се извършва реконструкция, модернизация и преустройство без изричното писмено
съгласие на наемодателя, като страните подписват двустранен споразумителен протокол, в
който упоменават видовете работи, тяхната стойност, за чия сметка ще бъдат извършени и за
коя от страните остават при освобождаване на обекта, като при неспазване на това
изискване, извършените подобрения остават в собственост на наемодателя без да бъдат
заплащани. С посочените уговорки страните са дерогирали приложението на
диспозитивната норма на чл. 231, ал. 2 от ЗЗД, като с оглед гарантираната им в чл. 9 от ЗЗД
свобода на договаряне са възложили отговорността на наемателя за дължимите разноски за
текущ и авариен ремонт. Подобна договорка е допустима и въз основа на нея следва да
бъдат уредени отношенията между страните.
Следва да се допълни, че дори и да се приеме, че ремонтът е по т. 2 от раздел V на
договора, изводът би бил същият, тъй като не се установи наемодателят да е бил уведомен
7
за ремонта, да е дал писмено съгласие за него и между страните да е подписан
споразумителен протокол, както е предвидено в договора, за да може да бъде ангажирана
отговорността му.
С оглед горното съдът намира предявения насрещен иск за неоснователен и същият
подлежи на отхвърляне.
Относно съдебно-деловодните разноски:
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца ПК "Н." искане, ответното
дружество "Н. И." ООД следва да бъде осъдено да му заплати сторените пред настоящата
инстанция разноски, включващи държавна такса в размер на 64 лева и 400 лева – платено в
брой адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Н. И." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. "....." № ..., да заплати на П. к. "Н.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ж. к. "В. В.", п. к. ..., сумата в размер на 1600 лева, представляваща незаплатен
остатък от наемна цена за ползване на недвижим имот, находящ се в гр. В., ж. К. "В. В.",
представляващ заложна къща с обща площ от 88 кв. м, за периода от 01.12.2020 г. до
31.03.2021 г., по сключен между страните Договор за наем от 02.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
20.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Н. И." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. "....." № ..., срещу П. к. "Н.", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ж. к. "В. В.", п. к. ..., насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
231, ал. 2 ЗЗД за осъждане на П. к. "Н." да заплати на "Н. И." ООД сумата в размер на
1600,00 лева (Хиляда и шестстотин лева), предявена като частичен иск от общо 3500 лева,
представляваща стойността на разходите за извършен от страна на "Н. И." ООД, в
качеството му на наемател, на ремонт в отдадения под наем недвижим имот, собственост на
П. к. "Н.", находящ се в гр. В., ж. К. "В. В.", представляващ заложна къща с обща площ от 88
кв. м, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
насрещния иск - 25.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА "Н. И." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. "....." № ..., да заплати на П. к. "Н.", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ж. к. "В. В.", п. к. ..., сумата от 464,00 лева (Четиристотин шестдесет и четири лева),
8
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, включващи
държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9