Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
При
участието на секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа търговско дело №1491 по описа за
2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени
от М.А.Т., ЕГН **********, А.А.Т., ЕГН ********** и А.А.Т., ЕГН **********, действащи чрез тяхна майка и законен
представител Д.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
В.Д., със съдебен адрес:*** срещу „В.2.“ ООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителни искове с правно основание чл.
125, ал. 3 ТЗ за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 64 012,33
лева, представляваща паричната равностойност на частта от дружествения дял на А.
А.Т. от капитала на ответното дружество, придобита по наследствено правоприемство от всеки от ищците след смъртта на техния
баща А. А.Т., настъпила на 14.05.2019 г., както и осъдителни искове с правно
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата
от по 1564,75 лева, представляваща лихви за забава върху главниците за периода
15.05.2020 г. до датата на исковата молба - 07.08.2020 година.
Ищците твърдят, че
наследодателят им е оставил шестима наследници по закон – съпруга и пет деца.
Същият е бил съдружник в ответното дружество „В.2.“ ООД, притежавайки общо 38
315 дяла с номинална стойност от 10 лв. всеки, представляващи 50% от капитала на дружеството. Във връзка с
посоченото, считат, че всеки от тях има право на 1/6 част от балансовата
стойност на дружествения дял на наследодателя им. Твърдят, че чистият актив се
получава, като от актива по баланса се извади пасива (без собствения капитал и
резерва, а само задълженията на дружеството към трети лица). Оспорват като
недостоверен междинния баланс, изготвен от одитора С.Ш.,
който е бил предоставен на ищците от ответното дружество. В тази връзка считат,
че счетоводните записвания по него (относно ДМА, стойността на активите,
приходите от дейността на дружеството и други извършени счетоводни операции) не
съответстват на вписаните в търговския регистър годишни финансови отчети и
приложените към тях баланси, като излагат подробни доводи в подкрепа на
становището си.
При тези твърдения се претендира
присъждане
поотделно за всеки един от тримата ищци на главница в
размер на 64 012,33
лева, ведно с лихва за забава върху нея от 15.05.2020 г. до
датата на исковата молба - 07.08.2020 година. С допълнителна молба от
08.02.2022г. е поискано
присъждане на лихва за забава от датата на исковата молба до окончателно
плащане.
Направено е искане
за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
Представени
са писмени доказателства.
Претендират
присъждане на направените разноски в производството.
Ответникът „В.2.“ ООД, чрез
пълномощника си адв. И.Б. в отговора на исковата
молба сочи, че исковете са недопустими,
тъй като ищците са малолетни и не е бил завършен фактическият състав по
приемането на наследството от тях. Поради посоченото, счита, че ищците не са активно
легитимирани да водят настоящото дело, а исковете са преждевременно заведени.
Оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Възразява
срещу становището за недостоверност на междинния счетоводен баланс. Счита същия
за изготвен в съответствие с изискванията на счетоводните стандарти. Сочи, че
ответникът не е в забава за изпълнение на задълженията си за заплащане на
стойността на наследствения дял на ищците от имуществото на дружеството, тъй
като вземанията им не са изискуеми, поради което и акцесорната
претенция за лихви е неоснователна.
Моли производството да бъде прекратено
като недопустимо, а в условията на евентуалност, исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Представя
доказателства.
В
законоустановения срок по делото не е постъпила допълнителна искова молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
А.
А.Т. е бил
съдружник в ответното дружество като е притежавал 38 315 дяла с номинална
стойност 10 лева всеки, представляващи 50% от капитала, който е в общ размер на
766 300 лева. Капиталът на дружеството е бил формиран от направена
непарична вноска. Тези обстоятелствата не са спорни по делото и се установяват
от вписванията по партидата на „В.2.“ ООД в търговския регистър при Агенция по вписванията.
Видно от
удостоверение за наследници с изх. № КБР19-169 от 15.07.2019г. А. А.Т. е починал на 14.05.2019г. и е
оставил като наследници по закон съпругата си и пет деца, сред които и ищците.
По повод
смъртта на съдружника в ответното дружество и претенциите на наследниците за
заплащане на равностойността на дружествения дял на А. А.Т. е бил съставен междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г.
Във връзка с
твърденията на ищците, че изготвеният от ответника междинен баланс не е
съобразен с подобренията в имотите на дружеството, тяхното предназначение и актуалната
им пазарната им стойност по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза.
Според заключението,
вещото лице не е установило различия относно конструкцията и разпределението на
вътрешните помещения. Към 2012г., когато имотите са апортирани
в капитала на „В.2.“
ООД, балансовата
им стойност е била 766 300 лева, а към 31.05.2019г. пазарната им стойност
е в размер на 648 549 лева.
По делото е приета и ССчЕ като вещото лице е установило, че счетоводните
записи, намерили отражение в междинния баланс на ответното дружество, са били
извършени в съответствие със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. Посочва се, че съгласно възприетата от „В.2.“ ООД счетоводна политика и приложимите
национални счетоводни стандарти, дружеството няма задължение да извършва периодична
актуализация на пазарната стойност на имотите, а единствено да прилага
заложената амортизационна норма, което е направено. Вещото лице е изготвило
вариант на междинния баланс към 31.05.2019г. при който балансовата стойност на
активите е заместена с изчислената от СТЕ пазарна стойност.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Относно
възражението за недопустимост на исковете и липса на активна процесуална
легитимация на ищците, поради това, че същите не са приели наследството под
опис, съдът счита следното: нормата на
чл. 61, ал. 2 ЗН има защитен характер, от което следва, че недееспособният не
губи наследственото си качество с неприемането на наследството по опис. Целта
на приемането на наследството по опис е да гарантира, че недееспособният, в
случая малолетният наследник, няма да бъде увреден, ако пасивите на
наследството превишават неговите активи. Правното действие на описа е да
ограничи отговорността на недееспособния до размера на полученото наследство,
но бездействието на законния представител да приеме наследството под опис няма
за последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество.
Освен това
следва да се отбележи, че в конкретния случай, ответникът е признал че ищците
имат право да получат наследствените им имуществените права, тъй като от
изявленията в отговора на исковата молба и приложените платежни нареждания е
видно, че ответникът е превеждал на малолетните деца и съпругата на починалия
съдружник наема от съсобствените имоти, съобразно
наследствените им дялове. Предвид изложените съображения съдът счита
възражението за недопустимост на исковете за неоснователно.
Със смъртта на съдружника А. А.Т. е прекратено участието му в ответното
дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, имуществените последици се уреждат въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Според чл.
29 от дружествения договор напускащият съдружник получава като обезщетение
балансовата стойност на дружествения дял, определена към момента на
прекратяване на участието му. В ал. 3 е предвидено изплащането на дължимото
обезщетение в рамките на една година след напускането, като конкретният размер
на обезщетението, начина и срока за изплащането му се определят по решение на
общото събрание на дружеството.
Предвид
наличието на императивна правна уредба относно размера на частта от
наследството за всеки от наследниците по закон, каквито са и ищците, както и
предвид указанията на чл. 125 от ТЗ относно имуществените последици при
прекратяване на участие в дружеството, съдът счита, че извън правомощията на общото
събрание е да приеме различно от законоустановеното
положение, решение относно размера на подлежащия на изплащане имуществен дял.
Срокът от една година от прекратяването на членственото
правоотношение е изтекъл на 14.05.2020г., респ. от 15.05.2020 година
дружеството е изпаднало в забава.
За да се
определи стойността на дружествения дял
следва да се изследва сумата на чистия актив на дружеството, представляваща
разликата между активите и задълженията на дружеството.
Съдът счита,
че в случая не е относима към спора сумата на
активите по междинния баланс, изготвен в изпълнение на ССчЕ,
тъй
като за изчисляването й е съобразена пазарната стойност на дълготрайните
материални активи (имотите на дружеството), а меродавна според чл. 125 от ТЗ е
балансовата им стойност, респ. историческата цена на придобиването. В тази
връзка за изчисляване на дружествения дял на А. А.Т. следва да вземе предвид
стойностите на активите и пасивите, посочени в междинния баланс, изготвен от
ответното дружество към 31.05.2019г. Следователно при обща сума на актива от
774 556,62 лева и задължения в размер на 6 408,19 лева,
чистото
имущество е на стойност 768 148,43 лева. Половината от чистото имущество (,а
именно 384 074,21 лева) представлява стойността на дружественият дял на А. А.Т.,
следователно 1/6
наследствена част, припадаща се на всеки от ищците, предвид чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, е
на стойност от 64 012,37 лева.
Исковете по
чл. 125, ал. 3 от ТЗ за заплащане на претендираната
сума от по 64 012,33 лева за всеки от ищците, с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, са основателни до предявения размер, ведно с
дължимата законна лихва за забава, считано от датата на исковата молба –
07.08.2020 година до окончателното заплащане.
Считано от
15.05.2020г. /съгласно чл.29, ал.3 от дружествения договор/ ответникът е в забава
за плащане на равностойността на дружествения дял на починалия съдружник,
поради което е основателен и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За времето от
15.05.2020г. до датата на исковата молба -06.08.2020 година, включително, върху
сумата от 64 012,33 лева е изтекла лихва за забава в размер на 1493,62
лева. Размерът на
законната лихва за забава се установява служебно от съда посредством калкулатора
за законна лихва чрез сайта www.calculator.bg.
Предявеният
акцесорен иск е основателен за всеки от ищците до размера на сумата от 1493,62
лева като за разликата над този размер до пълния претендиран
размер от 1564, 75 лева исковете, са неоснователни.
При този изход от спора на ищците
следва да бъдат присъдени сторените от тях съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част на исковете или 6534 лева. Представено е платежно
нареждане за внесени депозити за вещи лица в размер на 1200 лева и договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение
от 5400 лева е изплатено в брой.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавната такса по исковете, която е в размер
на 2623,08 лева за всеки един от ищците или в общ размер на сумата от 7 869,24
лева, от заплащането на която ищците са били освободени, съгласно определение
от 26.10.2020г. по делото.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 125, ал. 3
от ТЗ, на М.А.Т., ЕГН **********,
адрес ***, действаща чрез своята майка и законен представител Д.М.Т., в
качеството й на наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********, сумата от 64 012,33 лева (шестдесет и четири
хиляди дванадесет лева и тридесет и три стотинки), представляваща равностойност на дружествения дял на А. А.Т., ЕГН ********** от капитала на „В.2.“ ООД, с ЕИК *****, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1493, 62 лева - лихва
за забава върху сумата от 64 012,33 лева за времето от 15.05.2020г. до 06.08.2020г., ведно със законната върху главницата, считано от датата
на исковата молба - 07.08.2020 година до окончателното й изплащане, като
отхвърля акцесорния иск за разликата над уважената сума до пълния претендиран размер от 1564, 75 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 125, ал. 3
от ТЗ, на А.А.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, действащ чрез своята майка и законен
представител Д.М.Т., в качеството му на наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********, сумата от 64 012,33 лева (шестдесет и четири
хиляди дванадесет лева и тридесет и три стотинки), както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1493, 62 лева лева
- лихва за забава върху сумата от 64 012,33 лева за времето от 15.05.2020г. до 06.08.2020г., ведно със законната върху
главницата, считано от датата на исковата молба - 07.08.2020 година до
окончателното й изплащане, като отхвърля акцесорния иск за разликата над
уважената сума до пълния претендиран размер от 1564,
75 лева като неоснователен..
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати, на основание чл. 125, ал. 3
от ТЗ, на А.А.Т.,
ЕГН **********, адрес ***, действащ чрез своята майка и законен
представител Д.М.Т., в качеството му на наследник по закон на починалия А. А.Т., ЕГН **********, сумата от 64 012,33лева (шестдесет и четири
хиляди дванадесет лева и тридесет и три стотинки), както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1493, 62 лева лева
- лихва за забава върху сумата от 64 012,33 лева за времето от 15.05.2020г. до 06.08.2020г., ведно със законната върху
главницата, считано от датата на исковата молба - 07.08.2020 година до
окончателното й изплащане, като отхвърля акцесорния иск за разликата над
уважената сума до пълния претендиран размер от 1564,
75 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.А.Т., ЕГН **********,
А.А.Т., ЕГН ********** и А.А.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от общо 6 534 лева - разноски по делото, съразмерно на уважената част на
исковете.
ОСЪЖДА „В.2.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 7 869,24 лева - държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: