Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр.
Варна, ………… .2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито
съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Светла Великова, разгледа
докладваното от съдия Дичева административно дело №2449 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. чл. 203 Административно процесуален
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, уточнена с допълнителна молба с.д. №14362/18.11.2021г.,
на К.Й.Й., ЕГН **********, адрес: *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за
претърпени през периода 10.06.2020 г. – 03.11.2020 г. неимуществени вреди, в
следствие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, в размер на 610,00 лв., причинени от незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията и длъжностни лица на Затвора – Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска – 06.11.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди,
че неимуществените
вреди са му причинени в резултат на противоправното бездействие на
администрацията на Затвора-Варна, което се изразява в липсата на редовно
обезпаразитяване, в резултат на което в спалните помещения и помещенията за
общо ползване в Затвора – Варна са настъпили следните обстоятелства: наличието
на хлебарки, дървеници, бълхи и др. В исковата молба се твърди още, че в
помещенията е извършвана дезинфекция от фирма, но същата никога не е била под
контрола на медицинско лице. Ищецът твърди, че в резултат на изложеното е
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, уронва
човешкото му достойнство и поражда у него чувство на незащитеност, и
малоценност. Твърди, че за процесния период в Затвора – Варна няма Началник на
сектор „Медицинско обслужване“, който да изпълнява функциите на здравен
инспектор. Твърди се още, че това е предпоставка за недостатъчно медицинско
обслужване, тъй като има единствено общо практикуващ лекар, който не носи
отговорност за действия и бездействия по ЗИНЗС или ППЗИНЗС. Лошите хигиенни
условия са се отразили на физическото и психическото му здраве, вследствие
всичко изложено у него се появила симптоматика на психично-стресово
разстройство - тревожност и безсъние.
В съдебно заседание ищецът се представлява
от адв. В.М. и адв. Ц.Л, които поддържат претенцията и молят да бъде уважена
така, както е предявена.
Ответникът в
производството, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
чрез юрк. С.С., оспорва иска по основание и размер. В представен писмен отговор
с вх. № 15962/18.12.2020 г. сочи, че за да се приложи презумпцията на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
ищецът следва да докаже незаконосъобразните действия или бездействия на
специализираните органи по изпълнение на наказанията. В производствата за
обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неправомерни по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС
действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в тежест на ищеца е да докаже: 1/ незаконосъобразно
действие/бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на
наказанията при или по повод административната му дейност, при това, свързано
точно с нарушаването на чл. 3 от ЗИНЗС; 2/
неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на неимуществената му
правна сфера, като конкретно следва да установи в какво се проявява това
засягане. В тежест на ищеца е да установи кумулативно наличието на основните
елементи от фактическия състав: незаконни действия/бездействия на длъжностни
лица, реално претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между незаконните
действия/бездействия и вредата. Счита, че в случая не е установено наличие на
неизпълнение от закона задължение от страна на ответника,
което да ангажира отговорността му, както и настъпили за ищеца вреди. Относно
твърденията за неосигуряване на подходящи битови условия в Затвора-В. сочи, че
не е доказано настъпването на неблагоприятни последици за ищеца и че са
нарушени правата му. Освен това твърди, че е налице противоречие в изявленията на ищеца
относно битовите условия в Затвора – Варна, като прилага протокол от открито
съдебно заседание, проведено на 02.12.2020 г. по адм. дело № 1832/2020 г. по
описа на Административен съд – Варна. Цитираното дело е образувано по жалба на К.Й.
срещу заповед за преместване в лишаване от свобода, от приложения протокол е
видно, че жалбоподателят желае да остане в Затвора – Варна, тъй като условията
са добри. В този смисъл счита, че спорното отношение не е достигнало
минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е
изпълнил законово регламентираното задължение да опази здравето и човешкото
достойнство на ищеца, като го е поставил в условия, отговарящи на всички
европейски изисквания. Представя справка рег. № 161/20/14.12.2020г., от която е
видно, че за процесния период в спалните и общите помещения в Затвора – Варна е
извършвана периодична дезинфекция и дератизация.
Варненска
окръжна прокуратура, конституирана на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, дава
заключение за неоснователност на исковата претенция. Счита, че по делото не са
представени доказателства за наличието на незаконосъобразни бездействия на
служители на ответната страна, с оглед на което не е налице първата
предпоставка искът да бъде уважен. С оглед на изложеното, моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в исковата молба и отговорите на ответниците основания, с доводите на страните
и със събраните доказателства, приема за установено следното:
Ищецът К.Й.Й.,
ЕГН **********, изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна.
Видно от Справка
№ 161/20 от 14.12.2020г. от Началника на Затвора – Варна за периода
10.06.2020г. – 03.11.2020г. са извършени дезинсекция и дератизация, съгласно
договор с лицензирана фирма „Д.Д.Д.-1“ ООД, към справката са приложение
Протоколи №№ 20129115/10.06.2020г., 20127523/14.07.2020г.,
03-006326/14.08.2020г. /л. 37-41 от делото/. Съгласно представените протоколи
са извършени планирано и извънредно услуги по мониторинг,
дезинсекция и дератизация от „Д.Д.Д. – 1“ ООД в Затвора Варна, ежемесечно. Освен
това в писмото е посочено, че освен извършваните от лицензираната фирма
дезинсекции и дератизации в спалните помещения и коридорите на лишените от
свобода се извършва ежедневно почистване и дезинфекция с други биоциди и
дезенфекциращи препарати, разрешени за употреба от Министерство на
Здравеопазването, като Desmol LM, Mollox C 500, Zhivasept Biocide, HMI Q Scrub.
С писмо рег. № 161/20 от
04.02.2021г. от Началника на Затвора – Варна е представена медицинска справка,
изготвена на 03.02.2021 г. /л. 93 от делото/ от д-р Р. Р. , общо практикуващ лекар /ОПЛ/ в МЦ при
Затвора - Варна и е установено, че след проверка в медицинския журнал на
Затвора – Варна, считано от м. юни до настоящия момент – 03.02.2021г. К.Й. няма
нито една регистрация за оплаквания от ухапвания на инсекти /дървеници,
хлебарки и др./. Същият не е търсил медицинска помощ във връзка с подобни
оплаквания. С писмото са представени и медицински документи, от които е видно
какви прегледи и терапия са назначени на лишения от свобода. От амбулаторен
лист № 002585/02.10.2020г. е видно, че след преглед от д-р М.Х.– специалист по
ендокринология и болести на обмяната, е поставила диагноза „неинсолинов захарен
диабет“, като същата е назначила терапия. Видно от амбулаторен лист /а.л./ №
000853/14.10.2020г. Й. е прегледан от д-р Б.А.уролог, който го е насочил за
консулт с кардиолог. Видно от а. л. № 002733/14.10.2020г. лишения от свобода е
прегледан отново от д-р М.Х., която след направени кръвни изследвания /л. 98 от
делото/ е установила, че поради лош контрол на ЗД лицето следва да премине на
„Инсулатард – 50Е“. На 16.10.2020г. Й. е прегледан от д-р Ц.Ж.- кардиолог,
който му е поставил диагноза „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност и му е назначил немедикаментозна терапия. ХДР, видно от
амбулаторен лист №002657. На 15.12.2020 г. е проведена нова консултация с д-р Х.,
която е потвърдила терапията и дозировката на инсулина. Към писмото е приложена
и кардиограма от 15.10.2020г.
По искане на ищеца по делото се приобщени
свидетелски показания на л.св. Д.В.Д..
Пред съда св. Д.Д. заявява, че
през исковия период е пребивавал в Затвора Варна и познава ищеца, били са в
един коридор, но не са били в едно спално помещения – били са в две съседни
килии. Свидетелят твърди, че общите помещения на затвора и столовата има
хлебарки, дървеници и плъхове, както и се носи лоша миризма. Заявява също, че
през лятото на 2020г. е виждал белези и следи от ухапване по тялото на ищеца,
тъй като Й. е търсил помощ и съдействие за намазване на ухапванията с мехлем. Свидетелства,
че ищецът е молил за медицинска помощ, но никой не му е обръщал внимание.
Кремът, с който се е мажел е взел от стационара, но същият е бил с изтекъл срок
на годност. Свидетелят заявява, че лишения от свобода Й. има диабет и е искал
да бъде изведен от затвора, с цел посещение на специалист, но това се е случило
едва след 2 или 3 месеца. Д. твърди, че ищецът е бил депресиран, тъй като
вратът му е бил нахапан и червен. Потвърждава, че в Затвора – Варна се е
извършвала дезинсекция и дератизация, но веднъж на няколко месеца, като след
пръскане хлебарките и дървениците започвали да хапят повече.
При така установените факти, съдът приема
от правна страна следното:
С измененията в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража – ДВ, бр. 13 от 2017г, в сила от 07.02.2017
г., се предвиди специален ред за реализиране на отговорността на Държавата за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС.
Новите разпоредби чл. 284 до чл. 286 от Закона, в сила от 07.02.2017 г.,
въвеждат компенсаторно средство за защита по отношение на условията на
задържане, като заменят досегашния ред по чл. 1 от ЗОДОВ, обявен
за неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото Н. и други срещу България.
Съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС,
искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са
"специализираните органи по изпълнение на наказанията" като ЗИНЗС не
дава определение кои са "специализираните" органи по изпълнение на
наказанията и каква е отликата в техните правомощия спрямо "общите"
органи по изпълнение на наказанията. ЗИНЗС определя единствено кои са органите
по изпълнение на наказанията, каквито без претенция за изчерпателност са
министърът на правосъдието (чл. 10), главният директор на ГДИН (чл. 13, ал. 2),
началникът на затвор (чл. 15), началникът на Областна служба "Изпълнение
на наказанията" (чл. 16а) и началниците на пробационните служби и арести
(чл. 16). Изпълнението на наказанията освен от установените органи се
осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Техните
функции и статут е уреден в глава ІV от ЗИНЗС.
С оглед изложеното и отчитайки
общия характер на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС,
спазването на която е пряко задължение както за административните органи по
изпълнение на наказанията, така и за длъжностните лица (служителите) към
местата за лишаване от свобода, то под "специализирани органи" от част VІІ на ЗИНЗС
следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чиито
правомощия – служебни или трудови, са пряко свързани с изпълнението на
наказанията и постигането на целите по чл. 2 от ЗИНЗС.
Така, тълкувана разпоредбата
на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС в
контекста на общите процесуални правила в глава ХІ от АПК "Производства за
обезщетения" и по арг. от чл. 7 от ЗОДОВ и т.
6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК, налага извод, че искът е предявен срещу надлежен ответник - ГДИН, в
качеството й на юридическо лице по чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС,
осъществяващо прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода.
Ищецът претендира обезщетение
за претърпени през периода 10.06.2020 г. – 03.11.2020 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в наличие на дървеници, хлебарки,
бълхи и други в спалното помещение, и в общите помещения, което
представлява третиране по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
Конкретно твърди, че нарушенията на чл. 3 от ЗИНЗС се
изразяват в следното: незаконосъобразно бездействие, съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗИНЗС - липса на редовно обезпаразитяване, в резултат на което в спалните
помещения и помещенията за общо ползване в Затвора – Варна са настъпили
следните обстоятелства: наличието на хлебарки, дървеници, бълхи и др. В
следствие на лошите хигиенно – битови условия твърди, че е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, уронва човешкото му
достойнство и поражда у него чувство на незащитеност, и малоценност. Всичко
това се е отразило и на психичното му здраве, като у
него се появила симптоматика на психично-стресово разстройство, тревожност и
безсъние.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, в
случаите на претендирани вреди от емоционално страдание причинени от лошите
условия в местата за лишаване от свобода, от значение за основателността на
предявената искова претенция е да се установи дали условията, при които
претендиращия обезщетение е бил поставен да изтърпява наложеното му наказание
са нечовешки и унизителни, и засегната ли е от кумулативния им ефект неговата
личност неблагоприятно, по несъвместим с чл. 3 от Конвенцията и чл. 3 от ЗИНЗС.
В тежест на ищеца е да сочи
доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да
е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл. 3, настъпването
на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Конкретно по наведените от
ищеца твърдения, съдът намира следното:
Съдът намира за неоснователни оплакванията
на ищеца за липса на редовно обезпаразитяване, в резултат на което в
спалните помещения и помещенията за общо ползване в Затвора – Варна са
настъпили следните обстоятелства: наличието на хлебарки, дървеници, бълхи и др.
От ответника са представени 3 бр. протоколи за
извършени услуги по третиране на помещения срещу насекоми и гризачи. Такива
дейности са извършвани планирано и извънредно. Това се потвърждава и от
гласните показания на разпитаният по делото свидетел, който заявява „има фирма,
която идва да пръска веднъж на 2-3 месеца“. Самия ищец в исковата си молба
пише, че идва фирма, която пръска, но това не се осъществява в присъствието на
медицински специалист. От изложеното се налага извод за неоснователност на
твърденията за бездействие от страна на затворническата администрация по
обезпаразитяване на спалните помещения и общите части. Съществуват и други
фактори, които способстват за наличието на насекоми и гризачи в посочените
помещения, въпреки усилията на администрацията да дезинсекцира и дератизира
всички площи в Затвора Варна. Това може да се дължи на неполагането на
достатъчно грижи за хигиената в спалните помещения и в столовата, като следва
да се има предвид, че задължението за поддържане на тази хигиена е възложено на
самите лишени от свобода. В случая, вероятно действително са налице насекоми и
гризачи и именно поради това администрацията на Затвора Варна е възложила както
планирано, така и извънредно предоставяне на услугата по мониторинт,
дезинсекция и дератизация на спалните и на общите площи в сградата. Следва да се
има предвид обаче че е ноторно известно е, че борбата с дървеници и хлебарки,
както и с гризачи (плъхове и мишки) е трудна. От представените от ответника
протоколите за реално извършени услуги по мониторинг, дезинсекция и дератизация
се установява релевантният факт на предприемане на действия от страна на
затворническата администрация, с цел осигуряване на лишените от свобода на
добри условия в спалните и в общите помещения.
Съдът
намира също така, че по делото не са ангажирани доказателства за ухапвания от
насекоми. Свидетелят Д. даде пред съда показания в тази насока, но конкретно за
ищеца липсват данни за регистрирани медицински прегледи по тази причина. През
процесния период ищеца многократно е търсил медицинска помощ и е посещавал
специалисти, включително и извън Затвора – Варна, което е видно от
представената медицинска документация, но нито веднъж не е потърсил медицинска
помощ за ухапване от насекомо. Горното се потвърждава и от медицинското
направление/справка /л.93 от делото/, издадена от д-р Р. Р. –
общо практикуващ лекар на лишените от свобода.
Освен
изложеното до тук, съдът намира за основателни възраженията на ответната
страна, направени с Писмен отговор с.д. №15962/18.12.2020г., че е налице
противоречие в изявленията на ищеца, относно битовите условия в Затвора –
Варна. По адм. дело №1832/2020 г. на Административен
съд - Варна, Й. е обжалвал Заповед №Л-3189/2 от 04.08.2020 г. на Заместник
главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за преместването му в Затвора-Белене,
като в съдебно заседание проведено на 02.12.2020г. /протоколите са публикувани
на https://varna-adms.justice.bg/ е заявил лично, че в Затвора-Варна е настанен
самостоятелна килия. Доволен е от условията в затвора Варна и му обръщат
внимание, за което благодари. В съдебно заседание, проведено на 24.02.2021 г.
отново заявява, че от момента на постъпването 10.06.2020 г. до днес /датата на
съдебното заседание/, се чувства добре, тъй като му обръщат внимание. А
процесуалните му представители заявяват, че в Затвора-Варна се следи неговото
здравословно състояние и се прилага адекватно лечение по отношение на
заболяването от диабет, което му влияе положително.
За пълнота следва да се отбележи, че както правилно представителя
на Окръжна прокуратура – Варна отбеляза в открито съдебно заседание, не е
предвидено в закон при дезинсекцията и дезинфекцията да присъства лице с
медицинско образование, каквито са твърденията на ищеца.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав
преценява, че от страна на ищеца не е доказано бездействие на администрацията
на Затвора-Варна във връзка с изпълнение на задълженията по чл. 128 от ЗИНЗС,
съгласно който при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават
условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от
свобода. Не е доказано извършването от ответника на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, във
връзка с условията, при които е бил настанен в Затвора-Варна за периода
10.06.2020 г. – 03.11.2020 г.
По така
изложените съображения претенцията на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна.
Независимо от
изхода на спора в полза на ответната страна не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС е специална по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, и не предвижда отговорност за ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. С това законодателно решение законодателят
изпълнява посочената в решението Станков срещу България необходимост съдебните
разноски по дела за отговорността на държавата да бъдат "под специален
режим, с цел да се гарантира ефективно на заинтересованите, достъп до
въпросната процедура", т. 59 – В този смисъл: Определение на ВАС №
13551/11.10.2019 г. по адм. д. № 13715/2018г; Определение на ВАС № 10250 от
02.08.2017 г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от
13.10.2017 г. по адм. д. № 9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от
23.10.2017 г. по адм. д. № 5584/2016 г.
По гореизложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, уточнен с
допълнителна молба с.д. №14362/18.11.2021г., на К.Й.Й., ЕГН **********, адрес: ***
срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, за
присъждане на обезщетение за претърпени през периода 10.06.2020г. –
03.11.2020г. неимуществени вреди, в следствие на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, в
размер на 610,00 лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията и длъжностни лица на Затвора – Варна, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 06.11.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред АС- Варна в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: