№ 28765
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:********************
като разгледа докладваното от ******************** Гражданско дело №
20241110124469 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от Л. Д. В. искова молба
против **********************, с която са предявени осъдителни искове, както
следва:
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща разликата между изплатените брутни
трудови възнаграждения за месеци Януари, Февруари и Март 2023 г. и дължимите
брутни трудови възнаграждения, предвидени в Анекс *******************г към
Колективен трудово договор за системата на предучилищното и училищното
образование 01-269 от 06.12.2022 г.,
иск с правно основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение за 36 дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г., и
дължимото такова съгласно Анекс *******************г. към Колективен трудово
договор за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от
06.12.2022 г.,
иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 100,00 лева, представляваща разликата между изплатеното
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 11,5 месеца и
дължимото по закон обезщетение при пенсиониране след увеличението на работната
заплата, предвидено в Анекс *******************г. към Колективен трудово договор
за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от 06.12.2022 г.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
1
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че от 03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. е била учител по български
език и литература в **********************, **************. На 01.04.2023 г.
трудовото правоотношение било прекратено по взаимно съгласие. Сочи, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение й е изплатено възнаграждение
за 36 работни дни неползван платен годишен отпуск за 2022 г. и 2023 г. в размер на
3 890,83 лева, както и обезщетението, дължимо при пенсиониране в размер на
24 857,48 лева. Сочи, че на 10.08.2023 г. е приет **************** към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от
06.12.2022 г., с който било прието увеличение на основните работни заплати на
учителите, считано от 01.01.2023 г. Аргументира, че в тази част анексът има обратно
действие, поради което счита, че трудовото възнаграждение за месеци Януари,
Февруари, Март, обезщетението за неползван отпуск и обезщетението при
пенсиониране, следва да бъдат преизчислени. Твърди, че е отправила до ответника
искане в този смисъл на 28.11.2023 г., но последният отказал да заплати
претендираните суми. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че от 03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. ищцата е била учител по български език
и литература в **********************, **************, както и че на 01.04.2023 г.
трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие. Не оспорва също и че в
полза на ищцата са изплатени 3 890,83 лв. обезщетение за неползван отпуск, както и
24 857,48 лв. дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Сочи, че към датата на
приемане на Анекса към колективния трудов договор, ищцата не е имала нито
качеството работник или служител, нито е била член на синдикална организация –
страна по договора. Излага, че съгласно становище на Министерството на
образованието /една от страните по КТД, респ. и по Анекса/, наличието на действащо
правоотношение към датата на подписване на Анекса, е абсолютна предпоставка за
реализиране на увеличението. С оглед изложеното, развива подробни съображения в
насока, че не е налице основание за преизчисление на трудовото възнаграждение,
както и на двете обезщетения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и ответника:
предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 222, ал.3 КТ.
2
3 Кои права и кои обстоятелства се признават.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелствата, а именно че: от 03.09.1990 г. до 01.04.2023 г. ищцата е била учител по
български език и литература в **********************, **************, че на
01.04.2023 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно
съгласие; че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени
3 890,83 лв. обезщетение за неползван отпуск, както и 24 857,48 лв. дължимо
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ; че с Анекс *******************г. към Колективен
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование 01-269 от
06.12.2022 г. е прието увеличение на основните работни заплати на учителите, считано
от 01.01.2023 г.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти -
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже по делото, че за процесния период между
страните е било налично валидно трудово правоотношение, по силата на което е
престирал труд в полза на ответното училище. На следващо място ищецът следва да
установи по делото и размера на дължимото му се трудово възнаграждение за
месеците Януари, Февруари и Март 2023 г., както и че е била член на синдикалната
организация - страна по колективния трудов договор към датата на сключването му и
към датата на подписване на процесния Анекс *******************г.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните от ищеца
трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с
ответника, прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение, размера на полагащия се платен годишен отпуск и размера на
обезщетението за неползван такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ
В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, без
значение на какво основание; че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст; че е работил при един и същ работодател през последните 10 години от
трудовия си стаж /в частност при ответника/; размерът на брутното трудово
3
възнаграждение за последния пълен отработен месец.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
УКАЗВА на ищеца, в 1-седмичен срок от получаване на настоящото
определение, с писмена молба с препис за насрещната страна, изрично да посочи
дали претендира единствено законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до плащане на отделните претенции или претендира мораторна лихва
върху всяко отделно вземане за период преди исковата молба, като в случай, че
претендира такава да посочи размер и период с начална и крайна дата на
претендираната лихва върху всяко отделно вземане за неизплатено трудово
възнаграждение, неизплатено обезщетение за неизползван отпуск и неизплатено
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба при депозит в размер на 350.00лв., платим от бюджета
на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ********************* – *****************,
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 27.09.2024 г. от 09.40 часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4