№ 12995
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110109981 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. К. Ч.срещу А. Г. Ч.,
с която се иска съдът да осъди ответника да заплати сумата от 10 000 лв.,
ведно със законна мораторна лихва от предявяването на иска до
окончателното плащане на вземането, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на разпространена на
17.02.2023 г. статия в сайта на .., регистриран и стопанисван от ответника, със
заглавие: „Справка в МВР: Р.И. била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел
„Убийства“ работел за него“, в която е изнесено твърдението, че „Р. К. Ч. – .
се прочу като собственик на „златната лаборатория“ и „златните“ паркинги на
Капитан Андреево, ключови доходоносни точки, свързани с интересите на
Т.“, което според ищецът е клеветническо и невярно, което оказало негативно
емоционално въздействие на ищеца – неприятни чувства, раздразнение, гняв,
неудобство от свързаните с името му клеветнически твърдения и
квалификации, дълбоко притеснение от неоснователното публично засягане
на неговия личностен и професионален авторитет, чест, достойнство и добро
име, отразило се в ежедневието му, на отношението на близките му, което
причинило на ищеца душевна болка, гняв и безсилие, създало му затруднения
и неудобство при общуването с околните.
1
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение
относно публикувана на 17.02.2023 г. на интернет страница с домейн https://..,
собственост на ответника, статия под наименование „Справка в МВР: Р.И.
била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел „Убийства“ работел за него“, в
която се съдържали клеветнически твърдения по негов адрес, по – конкретно:
„Р. К. Ч. – . се прочу (../) като собственик на „златната лаборатория“ и
„златните“ паркинги на Капитан Андреево, ключови доходоносни точки,
свързани с интересите на Т.. Твърди, че в статията изрично са посочени като
автори А. Ч. и Д.С.. Счита, че изложените в статията данни създават невярна
и изключително негативна представа за неговата личност, която била
неоснователно свързана с дейността на други лица, действащи на ГКПП
„Капитан Андреево“. Цитираното от статията твърдение н.ра за обидно,
позорящо и клеветническо, отнасящо се до укоримо от закона и морала
поведение, годно да накърни доброто му име в обществото. Изнесените
клеветнически твърдения излизали извън пределите на журналистическата
свобода, като накърнявали конституционно установеното му право на
неприкосновен личен живот. Счита, че с процесната статия авторите са
поставили под съмнение добросъвестността му, като имали за цел да изнесат
пред читателите лъжлива, непроверена и недостоверна информация.
Публикуването на статията му оказало изключително силно негативно
емоционално въздействие, което се отразило на ежедневието му, както и на
отношенията с близките му и обществеността. Изпитал негативни
емоционални преживявания, изразяващи се в раздразнение, гняв, неудобство
и дълбоко притеснение от неоснователното публично засягане на доброто му
име в обществото. Сочи, че преживяното имало за последица трайно
неблагоприятно въздействие в личен, социален и професионален план. В тази
връзка, моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно със
законната лихва за забава, считано от 24.02.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по основание
и размер. Сочи, че процесната статия не е посветена на ищеца, като името му
било споменато епизодично. Използваните метафорично словосъчетания
„златен паркинг“ и „златна лаборатория“ се ползвали с обществена
2
популярност с оглед осъществяваните доходоносни дейности в района на
ГКПП „Капитан Андреево“. Поддържа, че изнесената информация относно
съпричастността на ищеца към визираните стопански дейности била
фактически и документално вярна и проверена на база журналистическо
проучване. Счита, че не са реализирани елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Оспорва твърденията на ищеца за претърпени
неимуществени вреди като последица от публикуването на процесната статия.
Сочи, че изложените в статията изводи и коментари по никакъв начин не са
увредели професионалата реализация на ищеца, като н.ра твърденията му за
недоказани. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница https://bird.bg/.-.., със заглавие „Справка в МВР: Р.И. била
убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел „Убийства“ работел за него“. В
същата се обсъждат версии и хипотези за изчезването/смъртта на Р.И.,
разследването, свързано с нея и други лица, чиито имена са обвързани с
нейните действия. Основната информация в статията е относно справка от
08.01.2020г., която се твърди да е приложена по пр.пр. 8467/2022г. на СГП, в
която се споменава името на ищеца „ … и Р. К. Ч. „.“. Двамата са поставени
на дискретен контрол, като имената им са подадени на ГПКК от ДНП ...“,
като в заключителната част на статията е направен списък с имената на
споменатите в статията лица и описание към тях, където е посочено
процесното твърдение „Р. К. Ч. – . се прочу като собственик на „златната
лаборатория“ и „златните“ паркинги на Капитан Андреево, ключови
доходоносни точки, свързани с интересите на Т.“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница https://chernakniga.bg/voynata-za-kapitan-andreevo, със
заглавие „Войната за Капитан Андреево“. В нея е изложено, че „Един от
действителните собственици на „..“ до 2021 г. според търговския регистър
„Сиела“ е Р. Ч., по прякор .. Медийни публикации и някои бивши участия в
общи фирми свързват . с определяните за подземни наркобосове от миналото
3
К.К.-К. и Х.А.-Т.. Последно Р. Ч. се появява в медийни публикации по повод
побоя над журналисти от Нова телевизия през 2019 г. на автомагистрала
„Тракия“. Тогава той е посочен като един от нападателите заедно със
служители на охранителната фирма „..“. Гардовете са задържани и обвинени,
но „едно от лицата, свързани с престъплението“, е обявено за национално
издирване, обяви прокуратурата. Обвинителите така и не вкараха името на Ч.
сред обвиняемите и той не е част от делото. Другият действителен
съсобственик на „..“ до 2021 г. според търговския регистър е М.П.. Още през
2015 г. в проучване на фирмата на границата вестник „Капитал“ посочва, че
П. е съдружник със столичния общински съветник от ГЕРБ И.А. във фирмата
„..“. През 90-те П. е бил съдружник със С.Х. от популярния в миналото бизнес
кръг Олимп, който пък по същото време е съсобственик в две фирми с
фигурата от някогашната силова групировка СИК М.М.. Освен като
физически лица, до 2021-ва според регистъра П. и Ч. продължават да държат
собствеността върху „..“ чрез фирми акционери в нея – „..“ и „..“. Нито ., нито
П. откликнаха на поканите на БТВ към „..“ за интервю по случая „Капитан
Андреево“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница https://bivol.bg/ние-ще-разтоварваме-200-мутри-
терори.html, със заглавие „Ние ще разтоварваме. 200 мутри тероризират
Капитан-Андреево с фалшиви пълномощни“, в която са изложени твърдения,
че „ Около 200 души от 4 ключови фирми на К. Ч. – ., К.К.-К. и укриващия се
в Дубай наркобос Х.Н.А. – Т. са с пропуски за достъп на ГКПП Капитан-
Андреево, разкриват източниците на „Биволь“.“, както и че “ На 3 август и.д.
началник отдел ГИП „Капитан Андреево“ към БАБХ, инж. агроном Д.Г.
изпраща официална жалба до МВР „Гранична полиция“, Регионална
дирекция Гранична полиция – Елхово, Гранично полицейско управление –
Свиленград и РПУ – Свиленград“. В писмото пише, че „в последните няколко
дни официалния граничен контрол, осъществяван от БАБХ е изключително
затруднен от лице отговорно за товара – „Евролаб 2011“ ЕООД“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница https://offnews.bg/ politika/deputat-ot-itn-se-obedini-s-gerb-
iskat-ostavkata-na-shefa-na-babh-777703.html, със заглавие „Депутат от ИТН се
обедини с ГЕРБ – искат оставката на шефа на БАБХ“, публикувана на
27.05.2022г., в нея се споменава, че „Преди няколко дни държавата иззе
4
взимането на проби за пестициди на границата от „Евролаб 2011“ и ги повери
на Централната лаборатория на БАБХ“, както и че „ …собственикът на
„Евробал 2011“ В.Д. обвини премиера К. П. за натиск върху фирмата му“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница https://svobodnaevropa.bg/a/31880287.html, със заглавие
„Пет хиляди лева на час“. Защо избухна войната за границата от 06.06.2022г.
с автор Г.Ш., в която е изложено, че „Монополът върху тези решения е даден
от държавата на фирма „Евролаб 2011“. Проверка на сайта BIRD откри връзки
на дружеството с издирвания от Интерпол в миналото за участие в
организирана престъпност Х.А. – Т. и политическа партия ГЕРБ, която
управляваше България до 2021г.“; „ Историята започва преди 10 години,
когато управлява първото правителство на Б.Б. и ГЕРБ. В края на декември
2012 г. министърът на земеделието М.Н. издава заповед, с която отваря пътя
на една конкретна фирма да печели от работата на „Капитан Андреево“ и да
бъде единствена. В заповедта на Н. са изброени само три лаборатории, които
имат право да контролират вноса на някои фуражи, храни от неживотински
произход, плодове и зеленчуци. Наред с Централната лаборатория при БАБХ
и Регионалната здравна инспекция в Плевен, които са държавни, е записана и
частната лаборатория „Евролаб“ към фирмата „..“; „Освен, че получава
правото да извършва лабораторни анализи на границата с Турция, през 2012 г.
фирмата „..“ сключва и договор за наем на помещенията на държавната БАБХ
на пункта „Капитан Андреево“. Пред парламентарната комисия за борба с
корупцията бяха цитирани символични суми за наем - по-малко от 5 хиляди
лева месечно, на фона на приходи от милиони.“; „Въпреки, че твърди, че има
договори с 400 турски фирми за обслужване, фирмата „Евролаб 2011“ е
неоткривама. Нейни контакти се откриват в един от регистрите на БАБХ.
Свободна Европа изпрати питане на посочения електронен адрес, но не
получи отговор. Собственик на фирмата е В.Д.. Фирмата е създадена през
ноември 2021 г., а месец по-късно подписва 10-годишен договор с БАБХ за
наем на помещенията на пункта "Капитан Андреево". Проверка на сайта
BIRD проследява връзките на новата фирма със стари лица от подземния свят
и политиката. В поредицата от свързани компании излизат имената на
издирвания от Интерпол в миналото Х.А.-Т., приближеният до бившата
групировка ВИС К.К.-К., свързаният с него Р. Ч. и М.П.,
когото Капитал свързва с бивши общински служители от ГЕРБ.“.
5
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница
https://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/06/12/2552242_firma_kasichka
със заглавие „Фирма-касичка. Частни дружества събират непоносими такси за
фитосанитарен контрол на свиленградската митница“, публикувана на
12.06.2015г. с автор В.Г.. В нея е посочено, че „ Едноличният собственик на
„..“ е дружеството „..“ АД. Седалището на последната фирма е записано в
търговския регистър така: „Мария Луиза, предгаров площад, комплекс Т.. 67“.
Въпросният комплекс „Т..“ се свърза с някога приближеният до ВИС К.К.-К.,
като там са регистрирани и две от свързаните с него фирми „..“ на съпругата
му С.К. и „Т..“. Името на К.К. се свърза със скандала и около т.нар. златен
гьол на ГКПП Капитан Андреево. Преди две години свързаната със съпругата
му фирма „..“ ЕООД сключи договор с БАБХ да събира държавните такси от
дезинфекцията на превозните средства, влизащи през граничния пункт от
Турция. След скандала договорът беше прекратен, а тогавашният директор д-
р Й.В. напусна поста.“; „Сред останалите фирми, които се сочат като
представители на БАБХ на Капитан Андреево е „..“ ЕООД. Подобно на „..“ тя
също има само един собственик, а седалището й е в блок в столичния квартал
„Дървеница“. Собственикът й Л.М. е сред управляващите сдружението
„Асоциация на вносителите и дистрибуторите на храни“ заедно с управителя
на „..“ Р.К.. В същата асоциация е Р. Ч., който е бил управител на „Т..“ преди
дружеството от ООД да стане ЕООД. Тогава собственик с 20% в него е
фирмата на съпругата на К.К.-К. – С. Сега Ч. е в борда на директорите на
борсата за плодове и зеленчуци на едро „Слатина“. Управител и собственик е
на „..“, което пък притежава половината от капитала на „Еврологистик“ ООД
заедно с М.П..“.
По делото е приложена статия, отпечатана на хартиен носител от
интернет страница
https://capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/25/4383831_advokat_ot_partiiata_na_maia_manolova_napuska
със заглавие „ Член на ръководството на партията на М. напуска заради
връзки с Ч.“ от дата 25.08.2022г. с автор В.Г.. В нея се излага: „Капитал
откри, че компанията „Евролаб 2011“ има още един адвокат, свързан
политическа партия. Това е И.В., който е в ръководството на новата партия на
М. М. „Изправи се, България“ и дори е бил кандидат за депутат от
6
формацията й „Изправи се!Ние идваме!“ за парламентарните избори през юли
миналата година.“; „В. има пълномощно от едноличния собственик на
„Евролаб 2011“ В.Д.. Това е фирмата, която от началото на годината
извършваше фитосанитарен контрол на „Капитан Андреево“ и едновременно
с това ги представляваща. Извършваше и товаро-разтоварна дейност на
к.оните. Пълномощното, подписано от собственика на „Евролаб 2011“, дава
право на В. да представлява дружеството пред Агенция по вписванията.
Фирмата е създадена през октомври 2021г. и наследи на границата друга
фирма, която дотогава дълги години извършваше фитосанитарния контрол по
границата „ ..“. Според Търговския регистър действителни собственици на
дружеството са М.П. и Р. Ч., а управител й е Р.К.. Адвокат В. е упълномощен
от К. да представлява и това дружество. Ч., известен с прякора си ., държи и
буферния паркинг за 600 места на „Капитан Андреево“, от чиято дейност се
възмущава М. М.. Според данни в кадастъра и според публикация на ..
собственик на паркинга е дружество .., в което Ч. през едно от дружествата,
държащи контрола /“П..“/ е собственик. Адвокат В. има пълномощно да
представлява фирмата, подписано от Ч.. Адвокат В. е представлявал и фирма
„..“, чийто собственик е съпругата на някогашния близък до силовата
групировка ВИС К.К.-К. – С. Дял в това дружество до 2001г. е имал и
укриващия се в Дубай Х.А. – Т.. Тези лица неофициално се свързват с
фирмата „..“, която до 2018г. извършва дезинфекция на преминаващите през
турско-българската граница моторни превозни средства, известна като
„златен гьол“. До 2015г. собственик на дружеството е балдъцата на К.-Л.Л..
„..“ и „..“ са регистрирани на един адрес в столичния квартал „..“. Според
различни източници в един момент в бизнеса на границата Ч. и Х.А. – Т. се
еманципират от К.К.-К.. Отношенията се влошават и дори се спрягат заплахи
за убийство.“; „ За няколко месеца през 2017г. „Хуманно отношение към
животните" е била собственост на В.Д., който сега е едноличен собственик на
„Евролаб 2011“. До февруари миналата година почти всички дялове /97%/ във
въпросната компания се държат от „..“, а в нея директно участие е имал Ч. /
до 2017г. е бил управител и собственик през едноличната му компания „..“/.
За кратко дялове е имала и бившата съпруга на К.К.-К., С.К.. Докато Ч. е бил
собственик на дружеството, то се е представлявало от адвокат К. Г., като на
пълномощното му, издадено от Ч. в качеството му на управител на „..“, е
посочен адресът, на който са издадени и пълномощните на В..“
7
Представен е доклад от инж. М.Б., гл. експерт в дирекция ЛК, БАБХ и
Б.Б., началник отдел, дирекция ЦЛХИК, БАБХ относно Извършена проверка
във връзка със Заповед № РД 11-1132/01.06.2022г. на изпълнителния директор
на БАБХ на лаборатория за изпитване „Евро Лаб“, ГП Капитан Андреево –
хладилен терминал, с цел установяване на съответстващ на дейността на
лабораторен капацитет, видно от който заключението от проверката е „В
заключение може да се каже, че наличния персонал, технически средства/не
извършващи изпитвания по време на проверката/ и изразходваните
консумативи и реактиви по документи на Евро Лаб съответстват на
изработените проби, но не са проверени фактури за закупени консумативи.
Прави впечатление, че лабораторията е работила с почти максимален
капацитет в големи периоди от време, без прекъсвания, нормални за всяка
една лаборатория, което буди съмнение за достоверността на данните.
Притеснение буди факта, че са генерирани голямо количество резултати,
излизащи равномерно в продължение на месеци. Факт, който поражда
съмнение за достоверността на резултатите е, че дълъг период от време не се
подновяват калибрационните криви.“
Представена е декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП от Р.К. К. в
качеството му на представляващ „..“ ЕООД, с която същият е декларирал, че
действителни собственици на дружеството са М.Б. П. и Р. К. Ч., както и че
върху представляваното от него дружество се упражнява пряко контрол, чрез
юридическо лице: „..“ ЕООД с представител М.Б. П. и непряко се упражнява
контрол чрез юридическо лице „ ..“ ЕООД, представлявано от Р. К. Ч..
Декларацията е от дата 29.05.2018г. и е с нотариално заверен подпис на
декларатора Р.К. К., с рег. № ..29.05.2018г. на нотариус Р.Р., нотариус с район
СРС, рег. №104 на Нотариалната камара.
Представено е решение №4 от 12.02.2001г. на СГС, фирмено отделение,
с което по партидата на дружество „..“ ООД са вписани следните промени:
заличен е като съдружник и управител Д.С.М., и е вписан като съдружник
Х.А., както и прехвърляне на дружествени дялове в полза на С В.К. и Х.А..
Представен е протокол от заседание на акционерите на „.." АД, от
28.06.2016г., в който е отбелязано, че присъстват всички членове на Съвета на
директорите, както следва: „..“ ООД, представлявано от М.Б. П., и „..“ ЕООД,
представлявано от Р. К. Ч..
8
Съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен
код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и
местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на
публична функция, организации, предоставящи обществени услуги,
включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства,
вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.
Установява се, че Р. К. Ч. е бил член на съвета на директорите и
представител на дружеството „..“ ООД с ЕИК: ...
Установява се, че едноличен собственик на капитала на „..“ ЕООД с
ЕИК .. е „..“ ООД с ЕИК: ... Като юридически лица, упражняващи контрол са
вписани „..“ ЕООД с ЕИК: .. представлявно от М.Б. П. и „..“ ЕООД,
представлявано от Р. К. Ч.. До 16.02.2012 г. дружеството е имало фирмено
наименование „..“ ЕООД.
Установява се, че в „..“ ЕООД, ЕИК: .. съдружник и управител е Р. К. Ч.,
в „..“ ООД, ЕИК: .. съдружник е „П..“ ЕООД, а управител - Р. К. Ч.; в „П..“
ЕООД, ЕИК: ********* едноличен собственик и управител е Р. К. Ч..
Видно от представения Приемо-предавателен протокол от 06.02.2012 г.
между БАБХ и .. ЕООД, представлявано от Р. Ч., на дружество е предадена
фактическата власт върху обектите- 6 броя сгради в зоната на ГКПП Капитан
Андреево/ сграда за живи животни, сграда за контрол на живи животни,
сграда за контрол на продукти за човешка консумация от растителен и
животински произход, сграда за контрол на продукти за нечовешка
консумация и две сгради за контрол на продукти за фитосанитарен контрол/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушването на
свидетеля С.В.П.. Свидетелят е изложил, че познава ищеца от 2012г., когато
се запознали в зала „Лонсдейл“ на борса „Къра“, където тренирали заедно.
Знаел, че бизнесът на ищеца е свързан с ТИР Паркинг на Капитан Андреево и
строителство. Бил запознат с процесната статия, която излязла в средата на
февруари, в която ставало дума за убийството на Р.И.. В статията имало
споменати доста имена, включително ищеца Ч.. Било написано, че имал
връзка с Т., което не било вярно, нямал общо нито с Т., нито с Евролаб.
Ищецът сподели със свидетеля, че след излизането на статията много хора се
свързали с него, за да разберат дали е истина, от което той не се почувствал
9
добре, страдал физически и психически, спрял да тренира, имал високо
кръвно. Притеснявал се как ще бъде приета от бизнес партньорите му и
близките му тази статия. Не му били известни други статии освен процесната,
бил чувал по новините за скандал с лаборатория на границата, в която било
замесено и името на ищеца, но нямал спомен кога е било това.
По делото е изслушан и свидетелят Д.К.С., който е работил по
изготвяне на процесната статия, като е правил проверка на фактите, изложени
в нея. Използвайки, предвидените в закона инструменти за достъп до
обществена информация, проверявал сведения, които изданието получавало,
преди да бъдат публикувани в материал на сайта ... Споменаването на името
на ищеца в статията се дължало на факта, че същият присъствал в
публикуваната справка, която след проверка изданието установило, че е
приложена като доказателство по образувано наказателно производство.
Сочи, че по отношение на темата „златен гьол“ и фирмата, която извършва
обезпаразитяване на Капитан Андреево имало множество публикации, като в
тях ищецът се сочел като краен собственик на фирмата. Излага, че посочената
в статията връзка между ищеца и Х.А. – Т., е установима, тъй като участват в
дружества с едни и същи лица – К.К. и С.К.. Изложеното в статията било въз
основа на проверени факти и вече известна в медийното пространство
информация. Информация за обвързаността на ищеца с монопола на ГКПП
„Капитан Андреево“ и връзките му с Т. била вече известна в публичното
пространство преди процесната публикация.
При така установените факти от значение за спора съдът прави
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител,
извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.
45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената
му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
10
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
В случая от събраните по делото доказателства се установява и не е
спорно между страните, че на регистрираната от ответника интернет страница
.. е публикувана статия с посоченото в исковата молба съдържание.
В чл. 39 - 41 от КРБ и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация
независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на
личността, но същото не е абсолютно. С.те норми, които го прокл.рат,
въвеждат някои ограничения, като не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в
общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях,
както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на
друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от
Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да
бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са
предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в
интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения,
основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство,
добро име.
В решение № 7 от 4.VI.1996 г. по конст. д. № 1/96 г. Конституционният
съд на РБ постановява следното: „Отделните права, предоставени от
разпоредбите на чл. 39 – чл. 41 от Конституцията, задължават държавата да се
въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването на тези права
е допустимо с цел охраната на други, също конституционно защитими права и
интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в
Конституцията. Не се допуска ограничаването им със закон на други, извън
посочените в Конституцията основания. При налагането на тези ограничения
органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да
11
държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява
мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на
информация, поради което ограниченията (изключенията), на които тези
права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само за да
осигурят защита на конкуриращ интерес. Сред тези основания, възможността
да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то
се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-
голяма, тъй като по този начин се охраняват честта и достойнството и доброто
име на личността съгласно чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от Конституцията.
Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде
осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни
служители и държавни органи”.
Следва да се има предвид, че в разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.40, ал.2,
чл.41, ал.1, изр.2 от Конституцията на Република България, чл.10, ал.2 от
ЕКПЧ и чл.19, ал.2 от Международния пакт за граждански и политически
права /МПГПП/ правото на изразяване е прогласено за принцип, а неговите
ограничения – за изключение от принципа. По този начин се извежда
задължение за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително
на това, което е допуснато за защита на неприкосновеността на личността /в
това число нейните чест, достойнство и добро име/. До каква степен отива
това тълкуване е ясно установено от ЕСПЧ в решение от 07.12.1976 г. на
ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство”. В това решение
се казва следното: „Свободата на словото е една от основите на
демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие
и за развитието на всеки човек“. Не на последно място следва да се има
предвид и решение № 7 от 4.VI.1996 г. по к. д. № 1/96 г., в което тълкувайки
съотношението между свободата на изразяване и правото на
неприкосновеност на личността, Конституционният съд приема, че
конституционното ограничение, охраняващо честта, достойнството и доброто
име на личността, не изключва възможността за осъществяване на публична
критика, особено на публични личности. Ето защо публичната критика на
една публична личност по начало е законно действие на всеки гражданин в
демократичното общество.
Според възприетото в трайната практика на ВКС становище, когато не
се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от КРБ на
12
Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се
увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно
произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно
поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39
ал.2 КРБ, но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат
да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения.
Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга
причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или
състава на клеветата. Оценките, направени при спазване на ограниченията по
чл.39 ал.2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат
отговорност за издателя, като тяхната вярност или невярност не може да бъде
проверявана. Съжденията ангажират отговорността на издателя само ако
изразяването им обективно нанася обида на адресата.
Ищецът твърди, вредите за него да са възникнали, от свързването му с
фирми, извършващи дейности на ГКПП „Капитан Андреево“, за които се
създава, че са морално укорими, като твърди, че дружеството, на което той е
собственик няма общо с изложеното в статията. Това се опроверга от
събраните по делото доказателства с оглед участието на ищеца в множество
дружества, които имат отношение към дейностите, с които се сочи да е
свързан в статията. Установи се, че такава информация е била част от
множество публикации от 2015г. насам, като ищецът действително има
участие в посочените дружества. Установи се по делото и, че използваните
изрази „златен гьол“, „златен паркинг“, „златна митница“ са използвани
многократно в различни медийни публикации от 2015 г. насам, като са
станали обществено известни. В приложените по делото други публикации е
налице много по-подробна информация за участие на ищеца в различни
дейности, които се оценяват от авторите им като неправомерни, докато в
процесната същият е само споменат във връзка с документът – справка, който
е обект на журналистическото разследване, резултат на което е процесната
статия.
13
Дори да се приеме, че оценката съдържа внушение, че поведението на
ищеца не е правно регламентирано, то тя на може да се квалифицира като
клевета щом почива на конкретни факти, нито да се окачестви като обида. На
последно място следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че от
значение е и конкретния адресат на мнението - ако се касае до лице, чието
име се коментира във връзка с обществен въпрос /какъвто е и процесния/,
изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с тази
дейност, не съставлява противоправно поведение. В статията се сочи, че
ищецът е станал известен в публичното пространство с посочените дейности,
а не конкретно, че ги е извършвал. От приложението по делото други
публикации се установява, че преди процесната статия, името на ищеца
действително е било известно в публичното пространство и е свързвано
именно с посочените дейности и връзки с лицето Х.А. – Т..
Следва да се посочи, че на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на
ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не
подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността
на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение №
85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от
29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012
г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие /в
този смисъл решение по гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по
чл. 290 ГПК/, както и не може да се носи отговорност за верни фактически
твърдения, макар да позорят адресата на публикация, при положение че
авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статия да
провери достоверността им /в този смисъл е напр. решение № 62/06.03.2012 г.
по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
Установи се по делото, че преди публикуване на статията, е положена
дължимата грижа да бъде проверена изнесената информация, като също така
се установява по делото, включително от свидетеля П., изслушан по искане на
14
ищеца, че същият има ТИР паркинг на ГКПП „Капитан Андреево“.
Съдът н.ра, че с процесната статия не е прекрачена допустимата
граница на чл.39, ал.2 КРБ и предявеният иск е неоснователен.
За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не доказа и вида и размера
на причинените му неимуществени вреди. От свидетелските показания на
свидетеля П. не се установява по несъмнен начин, че наблюдаваните от него
притеснения на ищеца са именно от процесната статия. Съдът н.ра, че с оглед
множеството журналистически статии, представени по настоящото
производство в преписи, пресъздаващи подобна фактология, свързваща
ищеца с корупционна схема на ГКПП „Капитан Андреево“, както и с общи
икономически връзки с Х.А. и К.К., същите от период близо десет години
предхождащ процесната публикация, няма как твърдените от ищеца вреди да
бъдат обвързани единствено с нея.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по
делото. Представен е списък по чл.80 ГПК, в който е посочено, че ищецът е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лева. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което е своевременно и следва да бъде разгледано. Съдът н.ра възражението
за основателно, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е
приключило само в три открити съдебни заседания. С оглед предходното, при
съобразяване с разпоредите на чл.7, ал.2, т.2 и ал.9 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
адвокатско възнаграждение в размер на 1550,00 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. Ч., ЕГН ********** против А. Г. Ч.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, възникнали от
непозволено увреждане, причинено от написване и публикуване на 17.02.2023
15
г. статия в сайта на .., регистриран и стопанисван от ответника, със заглавие:
„Справка в МВР: Р.И. била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел
„Убийства“ работел за него“, в която е изнесено твърдението, че „Р. К. Ч. – .
се прочу като собственик на „златната лаборатория“ и „златните“ паркинги на
Капитан Андреево, ключови доходоносни точки, свързани с интересите на
Т.“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 24.02.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Р. К. Ч., ЕГН ********** да
заплати на А. Г. Ч., ЕГН ********** сумата от 1550,00 лева, представляваща
направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16