№ 225
гр. Варна, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20243001000144 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Земеделие БГ“ ЕООД, с.
Дъбрава, обл. Добрич, чрез адв. К. Д., против решение № 122/15.12.2023 г.
постановено по търг.дело № 23/2023 г., по описа на Окръжен съд – Добрич, в
частта, с която е била определена начална дата на неплатежоспособността му
към 01.01.2020 г., при откриване на производство по несъстоятелност по
молба на кредитор „Агро Номер Едно“ ООД.
Във въззивната жалба се излагат твърдения, че първоинстанционното
решение страда от съществени пороци, касаещи неговата валидност и
допустимост. Поддържа се становище и за незаконосъобразност на решението
в обжалваната му част. Въззивникът намира, че началната дата на
несъстоятелността е настъпила дванадесет месеца след посочената в
обжалваното решение на съда по несъстоятелността.
В предвидения в чл. 613а, ал. 1 ТЗ срок не са постъпили писмени
отговори от заинтересовани страни.
Въззивната жалба е депозирана по електронен път в рамките на
преклузивния седмичен срок, считано от оповестяване на обжалваемото
решешние /чл. 613а, ал. 1 ТЗ/. Жалбата е оповестена в търговския регистър по
партида на търговеца. По делото не са регистрирани жалби на други
заинтересовани лица. В срока за писмени отговори такива не са постъпили.
1
Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК и е редовно администрирана. Не са отправени искания за попълване
на делото с нови доказателства.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страната
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение
по молба на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на
търговско дружество. Отправеното към въззивния съд искане във въззивната
жалба се изчерпва само с установяване на различна от възприета от първата
инстанция дата на неплатежоспособност в оспорваното решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт в
неизгодна за въззивника част. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо и като такова ангажира въззивната инстанция с произнасяне по
същество.
Настоящият съдебен състав, след като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалва се постановения съдебен акт по търговско дело № 23/2023 г.,
образувано пред ОС – Добрич по молба вх. рег. № 1130/17.02.2023 г.,
подадена от „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД гр. Добрич, ул. „Генерал Гурко“ №
3, ет. 1, ап. 1, ЕИК ********* с искане за постановяване на решение за
откриване на производството по несъстоятелност на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД
с. Дъбрава, ул. „Седма“ № 13, общ. Балчик, област Добрич, ЕИК *********.
Ищецът в първоинстанционното производство сочи себе си като
кредитор на ответното дружество и твърди неговата неплатежоспособност с
оглед на изложени твърдения, свързани с невъзможността му да изпълни
изискуеми парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски
сделки, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност.
С постановен съдебен акт по реда на чл. 630, ал.1 ТЗ съдът е обявил
неплатежоспособността на ответното дружество, определил е начална дата на
неплатежоспособността, открил е производство по несъстоятелност,
постановил общ запор и възбрана на имуществото му, както и останалите
реквизити на обявителното съдебно решение по чл. 630, ал.1 ТЗ.
С въззивната жалба бланкетно се твърди неправилност, необоснованост
и немотивираност на съдебния акт като изрично е инвокирано твърдение за
немотивираност по отношение на определената от първоинстанционния съд
начална дата на неплатежоспособност – 1.01.12020г., като се сочи, че същата
трябва да е 12 месеца след нея.
Настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното :
Между страните няма спор и с оглед на всички събрани по делото
доказателства е безспорно, че в периода м. октомври 2018 г. - м. април 2019 г.
2
между страните по делото са налични облигационни отношения по договор за
търговска продажба. В изпълнение на задълженията си по тях „АГРО
НОМЕР ЕДНО“ ООД като продавач се е задължил да прехвърли на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД като купувач собствеността на семена и препарати
срещу цена от 200 194.26 лв., която купувачът се задължил да му заплати.
Посоченото обстоятелство се подкрепя от приобщените към доказателствения
материал по делото първични счетоводни документи, неоспорени от страните.
Не се спори и относно обстоятелството, че продавачът е изпълнил
своето задължение да предаде договореното количество стоки, като не е
получил цената им. Тези обстоятелства се установяват включително и от
сключената на 20.05.2019 г. между страните спогодба с нотариална заверка на
подписите на представляващите двете търговски дружества, в което е
визуализирано признанието на ответното дружество „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“
ЕООД досежно дължимостта на сумата от 210 458, 48 лв. на ищеца „АГРО
НОМЕР ЕДНО“ ООД. В представената по делото спогодба е уговорен и
начина на изпълнение на посоченото задължение - плащане на две
погасителни вноски, съответно на 30.06.2019 г. и 30.12.2019 г.
С оглед неизпълнението на задължението на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД
за плащане на първа погасителна вноска и настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението, „АГРО НОМЕР ЕДНО“ ООД е подало до
Районен съд - Балчик заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, по повод на която е образувано ч. гр. д.
№ 540/2019 г., като заповедният съд е издал Заповед № 329/16.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по
силата на който е осъдил „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД да заплати на „АГРО
НОМЕР ЕДНО“ ООД следните суми: 200 194.26 лв., представляваща
задължение по спогодбата от 20.05.2019 г.; 10 264.22 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата; 2 502.43 лв.,
представляваща обезщетение по т. 4 и т. 4 от спогодбата от 20.05.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4 259.22 лв., представляваща
държавна такса и 4 391.52 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
На 17.07.2019 г. по повод молба, подадена от „АГРО НОМЕР ЕДНО“
ООД и приложения към нея изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
540/2019 г. по описа на Районен съд-Балчик, срещу „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД
е образувало изп. д. № 687/2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител Л.Т.
рег. № 7737 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Добрич.
С влязло в законна сила Решение 57/04.03.2022 г. по АНД № 187/2023 г.
И. Д. И. е признат за виновен в това, че към 31.05.2018г. като управляващ и
представляващ на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ООД в 30-дневен срок от спиране на
плащанията на 30.04.2018 г. по задължение към „ЕЛ-СИ“ ООД в размер на 100
155.60 лв., произтичащо от търговска сделка между двете търговски
дружества, документирана с ф-ра 1317/30.04.2017 г., не е поискал от Окръжен
3
съд - Добрич да открие производство по несъстоятелност - престъпление по
чл. 227б, ал. 2 във вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78, ал. 1 НК е освободил
обвиняемия И. Д. И. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 227б., ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като му налага
административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв.
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана ССчЕ,
заключението по която е неоспорено от страните и кредитирано от съда като
обективно, безпристрастно и професионално дадено. Видно от него е , че
общата сума на задълженията на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към кредиторите
възлиза на 4 726 272.63 лв., считано към 31.12.2022 г., а общата сума на
активите - 3 000 504.90 лв., считано към 31.12.2022 г.
Балансовата стойност на краткотрайните активи на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“
ЕООД към 31.12.2022 г. възлиза на 406 000.00 лв., а балансовата стойност на
краткосрочните задължения „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към 31.12.2022 г.
възлиза на 4 726 000.00 лв., като съотношението между краткотрайните
активи и краткосрочните задължения на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към
31.12.2022 г. е 1 към 1.64. Вещото лице е установило, че в баланса на
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД е посочено, че дружеството притежава дългосрочни
финансови активи с балансова стойност 1 404 000.00 лв., представляващи
предоставен заем в размер на сумата от 1 336 000.00 лв. на И. Д. И. с падеж
31.12.2021 г. и начислени лихви в размер на сумата от 68 393.55 лв. Според
експертното мнение на вещото лице, по своята същност и съдържание сумата
не представлява дългосрочен финансов актив, а е текущ актив - друго вземане
с настъпил падеж. В ОСЗ на 24.11.2023г. в своите обяснения, съставляващи
неразделна част от представеното заключение, вещото лице е посочило, че не
й били предоставени документи, удостоверяващи даването на посочения заем
/ стр. 424-425/. Следователно, при коректно отразяване в балансовите
показатели, съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към 31.12.2022 г. е 1 към 2.61.
Вещото лице е констатирало, че към 31.12.2022 г. „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“
ЕООД не разполага с налични парични средства.
Видно от заключението на вещото лице е, че общата сума на паричните
задължения на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към 31.12.2022 г. е в размер от 4 726
272.63 лв., а общата сума на имуществото на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към
31.12.2022 г. е в размер 3 000 504.90 лв.
Вещото лице, на базата на анализа на балансовите показатели е
формулирало извод, че „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД е спряло плащанията
си към търговско - правни сделки и по публични задължения, считано от
01.01.2020 г.
Съдебно-счетоводната експертиза е установила нулеви и отрицателни
стойности на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност за анализирания период, с тенденция за влошаване
4
показателите на ликвидността за изследвания период 2018-2022г. От 2019
година показателите за финансова автономност : коефициент на
фин.автономност и коефициент на фин.задлъжнялост на търговеца за
анализирания период, са отрицателна величина. Налице е превишаване на
пасивите над стойността на активите с повече 1/12 в периода 2021 г. - 2022 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По силата на императивни правни норми на ТЗ откриването на
производство по несъстоятелност изисква съда да достигне до позитивен
правен извод досежно легитимацията на страните и наличието на определени
материалноправни основания. Ищецът, инициирал производството пред
първоинстанционния съд, безусловно попада в категорията лица, за които
законът е признал правото надлежно да сезират съд по несъстоятелността,
визиран в чл. 625 ТЗ във вр. с чл. 608, ал.1, т.1 ТЗ. „АГРО НОМЕР ЕДНО“
ООД, с оглед на всички представени доказателства има качеството на
кредитор на ответното дружество като притежаващ изискуемо парично
вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка.
„ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД – ответник в производството пред ОС –
Добрич и въззивник в настоящото производство, е търговец по смисъла на
чл.1 ТЗ, което удовлетворява една от материалноправните предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност. Другата е
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост с оглед на заявените две - при
условията на евeнтуалност основания, при първоинстанционното разглеждане
на молбата от ОС – Добрич. От събраните по делото доказателства се
установява наличието на една от предвидените в закона оборими презумпции
досежно неплатежоспособността, визирана в чл. 608, ал.3 ТЗ. Страните не
спорят и вещото лице по допуснатата ССчЕ посочва , както в заключението
си, така и в обясненията, дадени в ОСЗ на 24.11.2023г., че от 1.01.2020г.
длъжникът „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД е спряло плащанията си към партньори
по производствено – търговската си дейност и към НАП по публични
задължения. Безспорно, длъжникът би могъл чрез пълно обратно доказване да
обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен.
В конкретния казус ответникът не е проявил никаква процесуална активност в
посочения смисъл. Настоящият съдебен състав, при достигане на своя основен
правен извод съобразява и обстоятелството, че се касае за спиране на
плащанията спрямо всички кредитори на дружеството – длъжник. Независимо
от факта, че ТЗ не дава легална дефиниция на „спиране на плащанията“ може
да се приеме, че в конкретния случай спирането на плащанията е трайно,
продължително състояние, при което длъжникът е изпаднал в обективна
невъзможност да изплаща задълженията си към своите кредитори. В
доктрината се приема, че спирането на плащанията са квалифицирана външно
проявена форма / симптом/ на настъпила неплатежоспособност.
Продължителността на периода – повече от 4 години, дефинитивно изключва
временния характер на затрудненията, както и наличието на бързоликвидно
5
имущество / активи / за покриване на задълженията. Спрените плащания за
толкова дълъг период и по отношение на всички кредитори са категоричен
показател за дълбоко и непреодолимо разстроено имуществено състояние,
което не може да се дължи на причини със случаен, временен или преодолим
характер.
Този извод на съда изцяло намира опора в събраните по делото
доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, доколкото
неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на факти, изведени
от обективни финансово – икономически показатели за имущественото
състояние на търговеца. В доктрината и практиката се е наложило
разбирането, че тази преценка се прави при съпоставяне стойността на две
основни групи активи и задължения на длъжника – коефициенти за
ликвидност и коефициенти за финансова автономност, задлъжнялост и
ефективност на приходите и разходите на длъжника. Водещи при преценката
за имущественото състояние на длъжника са четирите коефициента за
ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна като останалите, посочени
по – горе, са помощни. В практиката на ВКС се поставя акцент върху
действителната ликвидност на краткотрайните активи и скоростта, с която те
могат да се осребрят, което е ключова характеристика на ликвидността като
понятие. Принципът е, че дълготрайните активи не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните / текущите / задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява
своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа….
Предвид горното, с оглед установяването на състоянието на
неплатежоспособност по чл. 608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да
посрещне краткосрочните текущи задължения, на база реалната ликвидност
от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства / в т.см. решение
№ 32 / 17.06.2013г. по т.д. № 685 / 12г., ТК, и решение № 71 / 30.04.2015г. по
т.д. № 4254/13г., ТК /. Видно от допуснатата ССчЕ коефициентите за обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са много под приетите за усреднени
референтни стойности и са извън техния диапазон за целия период от 2018-
2022 година. Те са нулеви или отрицателни, а коефициентът на финансова
автономност на търговеца за анализирания период е отрицателна величина
като съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните
задължения на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към 31.12.2022 г. е 1 към 2.61.
Общата сума на паричните задължения на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към
31.12.2022 г. е в общ размер от 4 726 272.63 лв., а общата сума на имуществото
на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД към 31.12.2022 г. е в общ размер 3 000 504.90 лв.,
т.е. имуществото на „ЗЕМЕДЕЛИЕ БГ“ ЕООД не е в състояние да покрие
задълженията му.
При тези данни настоящият съдебен състав споделя правния извод на
първоинстанционния съд, че затрудненията на длъжника не са временни, а
6
трайни, както и че той не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за
покриване на задълженията си. Всичко гореизложено, в т.ч. посочените
финансови индикатори, разгледани в тяхната систематичност, сочат
еднозначно и безпротиворечиво на състояние на неплатежоспособност на
търговеца. В процесния казус се установява по несъмнен и безспорен начин,
че търговецът не е в състояние да изпълни действителни, изискуеми,
ликвидни, произтичащи от търговски сделки задължения, както и изискуеми
публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с
търговската му дейност, като затрудненията му нямат временен и преодолим
характер.
При този основен краен правен извод на съда следва да се обсъди и
спорната начална дата на неплатежоспособността на длъжника. Настоящият
съдебен състав споделя разбиранията на съда по несъстоятелността, че
началната дата е най-ранната, установена по делото дата, към която са налице
всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично
задължение, при условие, че към този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на
длъжника. Първоинстанционният съд е определил тази най-ранна дата като
01.01.2020 г. Настоящият съдебен състав, с оглед на всички събрани по делото
доказателства, като цени факта, че въззивната жалба е подадена от длъжника в
производството по несъстоятелност и с оглед на обстоятелството, че към тази
дата са налице всички материалноправни предпоставки на
неплатежоспособността, приема за мотивиран и законосъобразен този правен
извод. Въззивният съд съобразява изложените мотиви, които водят до извода,
че при определяне на началната дата на неплатежоспособност съдът по
несъстоятелността е съобразил всички праворелевантни обстоятелства по
делото, като не се е водил единствено от неизпълнение на конкретно парично
задължение по отношение на конкретен кредитор, а от момента, към който е
намерило проявление влошеното икономическо състояние на длъжника,
изразено чрез спиране на обслужване на задълженията му / в т.см. решение №
275 / 13.04.2006 г. по т.д. 26 / 2006т. на ВКС, ТК, I т.о./. Към посочената дата е
налице очертан статус на търговеца на трайно, обективно и необратимо
финансово затруднение.
За пълното на изложението следва да се посочи, че видно от събраните
по делото доказателства, налице е и хипотезата, визирана в чл. 608, ал. 4 ТЗ.
Поради съвпадане на крайните правни изводи, обжалваният съдебен акт
следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение № 122/15.12.2023 г. постановено по т.д. №
23 /2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8