№ 666
гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330200653 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-1030-010028/18.10.2021г.
на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на И.М.С., ЕГН:********** на основание чл.174, ал.3, пр.2
от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото
да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно и се
иска отмяната му. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се
явява лично и се представлява от процесуален представител - адв. К.У., като
жалбата се поддържа и се прави същото искане. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмено становище са изложени съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се
1
прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на
жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на
адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, изхожда от надлежна страна
/санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Съдът намира
за необходимо да отбележи, че наказващият орган неправилно е приложил
разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. За да намери приложение посочената
разпоредба на закона е необходимо нарушителят да не е намерен на
посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Касае се за
кумулативно предвидени предпоставки, т.е. да не е намерен на посочения
адрес и новият му адрес, ако има такъв, да не е известен. В конкретния казус
адресът на нарушителя, известен в хода на административнонаказателното
производство, е този в г***. Наказващият орган е следвало да положи усилия
за намиране на нарушителя именно на посочения адрес, тъй като не се
установява той да е имал нов адрес и същият да е бил неизвестен. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 21.09.2021г. около 09.40 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят И.М.С.
управлявал по ул. „Васил Левски“ лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. №
***. До №180 на посочената улица жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейски служители на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив, между които
свидетелката Т. Р. М.. Последните установили самоличността на водача и
отвели същия в районното управление, за да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употребата на наркотични вещества.
Жалбоподателят бил поканен да бъде изпробван с техническо средство Drug
Test 5000, номер ARKF – 0023 за установяване на употреба на наркотични
вещества, но отказал да му бъде извършена такава проверка. След това свид.
К.К. съставил Талон за медицинско изследване с бл. №***, който връчил на
И.С., в който му било указано, че следва до 40 мин. да се яви в УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД, гр. Пловдив за предоставяне на кръвна проба. Той подписал
така предявения му талон, от който му бил връчен екземпляр в 10.55 часа, но
2
не се явил в медицинското заведение за изследване и не дал кръвна проба.
Наред с това жалбоподателят не представил на полицейските служители
контролен талон към СУМПС.
За констатираните нарушения свид. К. М. К. съставил срещу
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с бл. №004976/21.09.2021г., в който квалифицирал нарушенията по чл.174,
ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Екземпляр от акта, в
присъствието на свидетели очевидци, бил връчен на нарушителя, който го
подписал като посочил, че има възражения.
В законоустановения тридневен срок жалбоподателят не направил
писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа така съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – изцяло от показанията на свидетелите К.К.
/актосъставител/ и Т. Р. М. /свидетел очевидец/. Свид. М. е възприела, че
именно жалбопадателят С. е управлявал моторното превозно средство, като тя
е била част от екипа полицейски служители, спрял го за проверка. Както свид.
М., така и свид. К. лично и непосредствено са възприели и отказа на
жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за установяване на
употребата на наркотични вещества. И двамата свидетели дават ясни
показания за своите възприятия, които не само, че се явяват непротиворечиви
и взаимодопълващи, но не се опровергават от наличните по делото писмени
доказателства. Доколкото в случая не се констатираха каквито и да е
основания показанията на двамата свидетели да бъдат подлагани под
съмнение, то същите се кредитират от съда. Тези показания се намират в
съответствие и със съставения АУАН, чиято презумптивна сила,
регламентирана в нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се
разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП:
Правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна И.М.С. е осъществил всички съставомерни признаци на
административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
3
посочената разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.
Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали
да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни
предписанието за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за наличие в кръвта на наркотични вещества или техни аналози,
което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата
проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е
да прецени кои и колко от посочените в закона способи да избере, но
същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в
противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП е с две форми на
изпълнителното деяние като проявлението, на която и да е от тях
възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В
процесния случай безспорно жалбоподателят е притежавал качеството водач
на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Не се
оспорва и обстоятелството, че на процесната дата и място И.С. е отказал да се
подложи на първично установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози посредством техническо средство, нито пък се установяват
данни и се твърди от жалбоподателя, да е извършил химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На същия е бил даден оптимален срок за явяване
в лечебното заведение УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив от 40 минути.
Не може да се сподели възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че срокът задължително следва да бъде 45 минути. В чл.6,
ал.6, т.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
4
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози е разписано, че контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва срок на явяване до 45
минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
кръв и урина за химическо или химико – токсикологично лабораторно
изследване. Предоставеният на жалбоподателя срок от 40 минути е не само
оптимален, но и съобразен с предоставената на контролния орган преценка по
чл.6, ал.7 от цитираната Наредба.
Неоснователно е и възражението, че неизпълнението на предписанието за
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване за наличие в
кръвта на наркотични вещества или техни аналози следва винаги да бъде
оформено при отказ, съобразно чл.15, ал.7 от Наредбата. Оформянето на
отказ по посочените правила на Наредбата се прилага единствено когато
лицето се е явило или е доведено в съответното медицинско заведение.
Неизпълнение на предписанието за медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване за наличие в кръвта на наркотични вещества или
техни аналози обаче е налице и когато лицето въобще не се яви в посоченото
от контролния орган място за изследване.
Предвид изложеното в условията на кумулативност С. е реализирал и
двете форми на изпълнително деяние по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението е на формално извършване и със самия факт на обективиране на
отказа и възпрепятстване на проверката, същото се явява довършено, за което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя.
В настоящия случай в обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление ясно е
посочено в какво се състои противоправното поведение на нарушителя,
поради което той своевременно е бил запознат с фактите, срещу които е
трябвало да се защитава и е била обезпечена възможността му да упражнява
адекватно и в пълен обем правото си на защита (така Решение № 2340 от
12.11.2018 г. по к.а.н.д. № 2548/2018 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 724 от 29.03.2018 г. по к.а.н.д. № 478/2018 г. на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по к.а.н.д. № 1755/2016 г. на
5
Административен съд – Пловдив). В НП действително е вписано и
обстоятелството, че водачът не е дал кръвна проба, което е резултат от реда
на издаване на талон за медицинско изследване, което се осъществява, на
основание чл.3, ал.2, и чл.3а от НАРЕДБА №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, въз основа съставен АУАН,
съответно – горното не може да бъде оценено като нарушение на
процесуалните правила, доколкото в наказателното постановление се
посочва, неизвестното към момента на съставяне на АУАН, съответно
установено по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Точно поради тези причини и в
АУАН не е било посочено, че жалбоподателят не е бил изпълнил даденото с
талона за изследване предписание, тъй като това обстоятелство е последващо
съставянето на АУАН, поради което то няма как да бъде включено в него.
Самият закон също не предвижда установяването му по определен начин и не
урежда писмено доказателство, чрез което да се установява този отрицателен
факт – неявяването на лицето за изследване с доказателствен анализатор или
за даване на проба за медицинско изследване. Такива нарочни писмени
доказателства са предвидени само за установяване на положителния факт на
явяването на водача за изследване.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от Закона за
движението по пътищата за същото нарушение е предвидено
административно наказание с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца и глоба 2000 лева. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се установиха никакви
обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на
жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние,
6
засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този
вид административни нарушения. Процесното деяние не представлява и
изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на
жалбоподателя, поради което степента на лична обществена опасност на
дееца също не може да се определи за пренебрежимо ниска.
Относно нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. По силата на
посочената законова разпоредба водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят, в качеството му на водач на лек
автомобил „Субару Легаци“, с рег. № ***, по време на проверката не е носил
контролния талон към СУМПС от съответната категория.
С оглед извършеното административно нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на
Ковачев на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, като му е било наложено
административно наказание глоба в размер от 10 лева. И тази санкция е
определена от законодателя във фиксиран размер и не подлежи на корекция
от страна на съда.
И това нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното
наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ЗАНН.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1030-
010028/18.10.2021г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.М.С., ЕГН:********** на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн.
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8