Определение по дело №875/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по повод депозирана частна жалба с вх. № 865/12.02.2013г. от А. А. Н., чрез процесуалния си представител адв. Г, против определение № 196/09.01.2013г., постановено по гр. дело № 3292/2012г. по описа на Районен съд Б., с което е прекратено гражданско дело № 3292/2012 г. на Районен съд Б. и делото е изпратено на Окръжен съд Б. по родова подсъдност.

С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания акт и връщане делото на Районен съд Б. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия. Навеждат се доводи, че предявените искове имат вещен, а не облигационен характер, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК.

Окръжният съд след като се запозна с приложените по делото доказателства намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, имаща правен интерес, съдържаща необходимите реквизити и е насочена спрямо определение, което подлежи на самостоятелно обжалване. Разгледана по същество, същата е частично основателна макар и не по изложените в нея доводи, поради следните съображения:

Ищцата А. А. Н. е предявила пред Районен съд Б. следните искове:

1./ иск за прогласяване нищожността на покупко-продажба на право на строеж, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижим имот № 124, том 2, рег. № 4639, дело № 289 от 07.07.2005г. на нотариус К, поради липса на предмет и липса на съгласие за прехвърляне на имота на К. и Р. Н.

2./ иск за прогласяване нищожността на дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том IV, рег. № 9394, дело № 562 от 17.11.2006г. поради липса на съгласие и липса на предмет;

3./ установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на всички ответници, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12, представляващ жилище, апартамент, ведно с мазе № 5 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част.

4./ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Н. К. Н. и „Н. М.” Е., че магазин № 4, със застроена площ от 65.10 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.30.1.19 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част.

5. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Н. К. Н., че лек автомобил Тойота Ярис с ДК № Е 22 28 КА е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част.

Пред РС е представено актуално удостоверение за данъчна оценка, от което е видно, че данъчната оценка на процесното жилище /апартамент/ е 50 598.10 лв., а на търговски обект /магазин/ - 46 761. 50 лв.

С оглед на така установените данни районният съд е приел, че родово компетентен да разгледа всички предявените искове е Окръжен съд Б., предвид на това, че данъчната оценка на процесния апартамент е 50 598.10 лв. В мотивите си, доколкото може да се приеме, че са налице такива, районният съд е посочил, че исковете за нищожност са облигационни, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК. Приел е, че останалите искове са евентуални и зависят от това какво ще бъде решението по исковете за нищожност, което също налагало извода, че всички искове следва да се разгледат от окръжния съд.

Настоящата съдебна инстанция споделя извода на районният съд, че исковете, които касаят нищожност на сделките са облигационни по своя характер, като е неоснователен доводът на жалбоподателя, в обратния смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК когато исковете за нищожност имат за предмет вещни права върху имот цената на иска е данъчната оценка. В конкретния случай данъчната оценка на процесното жилище е 50 598.10 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата с цена на иска над 25 000 лв. Посочената разпоредба касае и облигационните искове за признаване нищожността на договори, които имат за предмет вещни права. С оглед на гореизложеното правилно районният съд е приел, че искът относно нищожността на дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том IV, рег. № 9394, дело № 562 от 17.11.2006г. е родово подсъден на окръжен съд.

Първоинстанционният съд не е събрал необходимите доказателства по отношение на това каква е цената на иска за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на правото на строеж, обективирана в нотариален акт № 124, том 2, рег. № 4639, дело № 289 от 07.07.2005г. на нотариус К. Същият не е съобразил, че предмет на посочената сделка е правото на строеж, а не правото на собственост. Макар и да не са събрани посочените доказателства настоящата съдебна инстанция счита, че и този иск също следва да се разгледа от окръжния съд предвид на това, че е налице връзка на обусловеност между двата иска за нищожност, тъй като и двете сделки касаят един и същ недвижим имот.

По отношение на собственическите претенции, касаещи недвижимите имоти, настоящата съдебна инстанция смята, че същите по правилата на родовата подсъдност следва да се разгледат от районния съд. Цената на собственическите искове на процесния апартамент и магазин с оглед разпоредбата на чл. 69, ал.1, т. 2 от ГПК се равнява на половината от данъчните оценки, тъй като ищцовата претенция е за 1/2 идеална част от имотите, която цена е под 50 000 лв. Следователно и с оглед разпоредба на чл. 105, т. 3 от ГПК родово компетентен да разгледа тези искове е именно районният съд. Поради това обжалваният съдебен акт в частта, с която е прекратено производството по отношение на двата вещни иска е неправилно и следва да бъде отменено.

По отношение на установителния иск за собственост на 1/2 от процесния автомобил районният съд също не е предприел необходимите действия и не е събрал доказателства за неговата цена. По искове за собственост на МПС, респ. за съществуване, унищожаване или разваляне на договори за прехвърляне на МПС, цената на иска е ¼ от застрахователната стойност на автомобила, съответно самата застрахователна стойност. Същата се установява с удостоверение, което е издадено от застраховател. Предвид на това, че липсват такива данни няма как настоящата съдебна инстанция да направи преценка дали искът по правилата на родовата подсъдност е подсъден на районен или окръжен съд. Районният съд следва да изпълни задълженията си като събере доказателства за цената на този иск и едва след това да прави преценка на кой съд е подсъден искът. Поради това обжалваното определение в частта, с която е прекратено производството по отношение на този иск е неправилно и следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изложеното от районния съд, че собственическите искове имат характер на евентуални такива и зависят от това какво ще бъде решението по исковете за нищожност. Това е така, тъй като при евентуалното съединяване, ако се уважи главният иск, съдът изобщо не дължи произнасяне по евентуалния. В конкретния случай е налице не евентуално, а кумулативно съединяване, като съдът е длъжен да се произнесе по всички искове независимо от това дали уважава или не някой от тях.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд счита, че следва да отмени обжалваното определение в частта, с която е прекратено производството по предявените установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на всички ответници, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12, представляващ жилище, апартамент, ведно с мазе № 5 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част; установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Н. К. Н. и „Н. М.” Е., че магазин №4, със застроена площ от 65.10 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.30.1.19 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част; установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на Н. К. Н., че лек автомобил Тойота Ярис с ДК Е 22 28 КА е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част и в тази част делото следва да се върне на районния съд за предприемане на следващите се съдопроизодсвтени действия. В частта, с която е прекратено производството по исковете за нищожност обжалваният акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 196/09.01.2013г., постановено по гр. дело № 3292/2012г. по описа на Районен съд Б. В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по предявените установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на всички ответници, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12, представляващ жилище, апартамент, ведно с мазе № 5 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част; установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответниците Н. К. Н. и „Н. М.” Е., че магазин № 4, със застроена площ от 65.10 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.30.1.19 е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част; установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответника Н. К. Н., че лек автомобил Тойота Ярис с ДК № Е 22 28 КА е СИО, по силата на която ищцата е собственик на 1/2 идеална част и в тази част ВРЪЩА делото на Районен съд Б. за продължаване на следващите се съдопроизводсвтени действия по горните искове.

ПОСТАНОВЯВА отделяне на материалите по горните искове, с оглед изпращането им на Районен съд Б. по компетентност.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението, в частта с която е потвърден първостепенния съдебен акт, подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: