№ 115
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. М. С. против Наказателно постановление
№ 20-1030-009653, издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна
полиция, с което на А. М. С. е наложена глоба в размер на 3000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По конкретно се сочи, че приетата в АУАН и НП фактическа
обстановка е останала недоказана, доколкото:
-актосъставителят не бил непосредствен очевидец на извършване на
нарушението;
-св. Н. свидетелствал предимно по слух;
-изводите за извършен дрифт се опровергавали от доведените от
жалбоподателя свидетели.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 21.08.2020 г. в 00:30 часа в гр.Пловдив, на ул. Ландос пред № 95
жалбоподателят управлява лек автомобил БМВ528И с регистрационен номер
******** лична собственост, като използва пътищата отворени за
обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение, като с действията си застрашава останалите водачи на пътя
и преминаващите пешеходци. Извършва резки маневри, като по този начин
преднамерено изважда автомобила извън контрол чрез предаване до загуба на
сцепление на задните гуми\дрифт\ и блокира движението.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства- показания на актосъставителя, който в съдебно заседание
изрично потвърди констатациите в АУАН.
Действително се установи, че актосъставителят не е бил очевидец на
извършване на нарушението, но същевременно при непосредствения си
разпит пред съда същият потвърди, че отразената в АУАН фактическа
обстановка е възприел, като е съобразил приложените по делото писмени
доказателства (докладна записка) и разказаното му от непосредствените
очевидци- полицай З.Н. и полицай З.В.. Поради изложеното съдът намира, че
не са налице основания да не се отдаде пълен кредит на доверие на
показанията на актосъставителя.
2
На следващо място, възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка
намира пълно потвърждение и в показанията на свидетеля очевидец З.Н..
Същият е полицейски служител, не са налице основания, които да поставят
под съмнение достоверността на изложеното от него, което е подробно,
последователно и логично, поради което съдът изцяло кредитира показанията
му.
Напълно неоснователни са възраженията на защитника, че свидетелят
Н. излагал възприятия само по слух. Действително св. Н. сподели, че
първоначално вниманието му било привлечено към извършваното
нарушение, докато бил на съседна улица “Бъндерица“, откъдето чул свистене
на гуми. След това, обаче свидетелят уточни, че отишли с колегата му З.В.
до мястото на нарушението, където лично и зрително е възприел
действията на жалбоподателя по доста умело „въртене на колата“ в края на
ул. „Ландос“. Колата правела кръгови движения с пищене на гуми и
изнасяне странично.
На следващо място свидетелят Н. установи по един несъмнен начин
авторството на деянието, като засвидетелства, че при пристигането му на
местопроизшествието именно жалбоподателят управлявал процесния
автомобил. Нещо повече, към този момент жалбоподателят бил
единственото лице в автомобила, като след като съзрял идващите
униформени полицейски служители мигновено спрял автомобила,
изскочил от него и направил опит да се укрие.
Свидетелят Н. установи и интензитета на засягане на обществените
отношения, изразяващ се в дългата продължителност на т.нар дрифтиране:
-първоначално възприето от него само слухово, доколкото от съседната
улица „Бъндерица“ свид. З. лично чул продължителни като време свистене на
гуми и звук, характерен именно за процеса по дрифтиране;
-след което и зрително възприел края на процеса по дрифтиране,
като в негово присъствие жалбоподателят направил ¼ до ½ от последния кръг
с автомобила, наричан от св. Н. пирует, както и действията по укриване на
нарушителя.
Противно на твърденията на защитника, за съда не възниква абсолютно
никакво съмнение, че слуховите и зрителните възприятия на св. Н. се
3
отнасят до едно и също идентично деяние, извършено именно от
жалбоподателя:
-доколкото уловените от свидетеля Н. звукове по свистене на гуми
идвали от същото място, където е констатирано нарушението;
-веднага след слуховите си възприятия свидетелят се отправил към
местопроизшествието;
-при пристигане на местопроизшествието заварил именно
жалбоподателят да извършва действия по дрифт;
- други МПС в движение и водачи на МПС на местопроизшествието не
били установени.
С показанията си св. Н. установи и че в случая с извършените действия
от жалбоподателя реално е била създадена опасност за хора и имущество ,
доколкото макар да е нямало други движещи се МПС:
-са били налице паркирани автомобили, което създава реална
предпоставка за причиняване на материални щети;
-е била налична тълпа от хора, които наблюдавали действията, което
създава предпоставка за нанасяне на телесни увреждания по тях.
Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на св. Н. се
открива в заявеното от него, че е имал добра видимост към случващото се,
доколкото макар да не били налице улични лампи, мястото било осветено от
съседните складове, както и от пълното съответствие на заявеното от него
в съдебно заседание с изготвената по делото докладна записка.
Показанията на св. Н. не се опровергават и от заявеното от доведените
от защитата свидетели А. и К.. Това е така, доколкото между заявеното от тях
и от св. Н. съществува само мнимо, но не и действително, реално
противоречие, предвид обстоятелството, че показанията на тримата
свидетели касаят различен времеви момент.
Така св. А. и св. К. с положителност установяват, че докато са били в
МПС управлявано от жалбоподателя, не са усетили поднасяне на
автомобила и въртене и свистене на гуми. Ключовият момент обаче е, че
след направения обратен завой, двамата свидетели слезли от автомобила,
за да изпушат цигара. Точно в този момент започват възприятията на св.
4
Н., който е категоричен, че когато възприел пируетите /кръговете/ с
процесното МПС, в колата нямало други лица, като всички се били събрали
наоколо и гледали.
Видно е, че дори да се кредитират изцяло показанията на св. А. и св. К.,
че дрифт, докато са били в колата не е имало, това не изключва той да е
осъществен след като те са слезли да пушат цигара и да наблюдават, както
свидетелства полицейския служител Н..
За периода от време след слизането им от автомобила до идването на
полицейските служители свидетелите на защитата не излагат каквито и да
било твърдения. Това всъщност е и изцяло логично и обяснимо предвид
заявените от тях близки приятелски отношения с нарушителя, което
естествено обуславя стремеж да се изложат само фактите, които обслужват
неговата защитна позиция, но не и тези които обуславят отговорността му.
Не на последно място следва да се отчете, че дори и самите св. А. и К.,
въпреки стремежа да оневинят жалбоподателя, всъщност споделят за
осъществен от нарушителя рязък завой и един кръг с автомобила, при
което се вдигнал прах от гумите, което изцяло кореспондира на показанията
на св. Н..
Допълнителен аргумент, че в случая се касае за преднамерени действия
по дрифтиране, а не за случайно поднасяне на автомобила, както заявяват
свидетелите на защитата, съдът намира:
-в даденото описание от св. Н. на мястото на извършване на
нарушението, а именно в края на улицата, на път без изход-тоест на място,
което е идеално пригодено за действия по дрифтиране;
-в засвидетелстваната от свид. Н. продължителност на пищенето и
свистене на гуми, която изключва еднократно и инцидентно поднасяне на
автомобила;
-в засвидетелстваното от св. Н., в качеството му на дългогодишен
полицай с опит, че шумът при инцидентна загуба на контрол е качествено
различен от този при преднамерено дрифтиране;
-в засвидетелстваното от св. Н., че на място се била събрала тълпа,
която наблюдавала случилото се, което изцяло съответства на твърдението, че
се е извършвало дрифтово представление.
5
Не на последно място следва да се отговори на възражението на
защитата, че доколкото на улицата нямало движещи се МПС, то в случая
нямало блокиране на движението, както е посочено в АУАН и НП. Този
довод е неоснователен, доколкото е служебно и ноторно известено, че в този
случай фразата „блокира движението“ се отнася не до движението по
пътното платно, а до движението на гумите на автомобила, доколкото
именно чрез:
-рязко подаване на газ;
-пренавиване на волана;
- и блокиране на движението на гумите
се достига до загубата на сцепление на автомобила и странично
поднасяне характерно за дрифта. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, която ще се цитира при анализа от правна страна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от приложените по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и заповед № 8121з- 825/19.07.2019г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 21.08.2020г., а
НП - на 16.09.2020г., тоест преди погасяване на административно
наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която
възможност реално е реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради
което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания
6
субект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло
покриват административния състав на чл. 104б, т.2 ЗДвП.
В този смисъл е и трайната съдебна практика- Решение № 37 от
07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к.
адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2287 от 10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
При прегледа на цитираните решения е видно, че описаните в АУАН и
НП факти, за които се прие че съотвествсват и на доказателствата по делото,
кореспондират на типичния случай на дрифт по чл. 104б, т.2 ЗДвП , който
се характеризира с извършване на резки движения с автомобила, форсиране,
блокиране движението на колелата, което води до загуба на сцепление и
странично поднасяне (преднамерено изваждане на автомобила от контрол).
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 175а, ал.1 ЗДвП, като
наложената санкция кореспондира с фиксирания размер, определен със
законовата норма.
В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства
за наличие на обстоятелства които да обуславят извод за по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с типичните по тази
правна квалификация. Нещо повече предвид установената реална опасност
от причиняване на материални щети и увреждания по хора,
обществената опасност се явява даже завишена, поради което чл. 28 ЗАНН
7
няма как да намери приложение.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началника на
сектор пътна полиция в лично качество. Не са изложени твърдения, а не са и
представени доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
8
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
По делото обаче са сторени 40 лв. разноски на съдебна фаза, заплатени
на явяващ се свидетел. Предвид изхода на спора тези разноски на основание
чл. 189, ал.3 НПК и във връзка със задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК
следва да се възложат върху жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-009653,
издадено от Началник група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, с което на
А. М. С. е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 40 лева,
представляваща разноски по делото, направени на съдебна фаза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
9
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10