Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 85 от 7.11.2014 година по гр.д. № 121/2014 година Районен съд - гр.Е. е приел за установено по иска, предявен от М. И. Г. - М. против Държавата, представлявана от М. на Р. Р., че Държавата не е собственик на следните недвижими имоти, а именно : 1. 1363/3363 идеални части от недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на с. Х., общ.Е. и представляващ по КК ПИ № 77178.353.16, целият с площ от 3363 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници : път и ПИ № 77178.353.15 и 2. недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на с. Х., общ. Е. и представляващ по КК ПИ № 77178.353.25, целият с площ от 1561 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници : път, Б. И. П., като Държавата, представлявана от М. на Р. Р., е осъдена да заплати на М. И. Г. - М. сумата 996,77 лева, представляваща направени от нея разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е ответникът Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и Б., която го обжалва чрез Областен управител - гр.В. Т. в предвидения с чл.259, ал.1 ГПК срок за това.В подадената от него жалба Областен управител - гр.В. Т. развива подробни съображения в подкрепа на твърденията си, че атакуваното решение е процесуално недопустимо, респективно- неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материално - правните норми, респективно - на нормата на чл. 6 ЗС в редакцията й от 1951 г. Твърди и развива съображения, че в полза на ищцата, сега въззиваема, не е изтекла твърдяната от нея придобивна давност. Твърди, че въпреки позоваването си на посочената в обжалваното решение съдебна практика, съдът се е произнесъл и е уважил предявения против държавата иск, без да е изследвал по делото изобщо дали е налице съвпадение между границите на недвижимия имот, описани в процесния нотариален акт и границите на имотите, с посочен в жалбата кадастрален номер, при което съдът е направил напълно необоснован извод, че е налице идентичност между тези имоти. Освен това, по отношение на имот с идентификатор 77178.353.25 искът е неоснователен , тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства както за осъществено от наследодателите на М. И. Г. - М. давностно владение така и от самата нея. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на М. И. Г. М. да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Въззиваемата М. И. Г. - М., чрез своите процесуални представители адв.Н. М. и адв.И. Б., заема становище, че жалбата на Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и благоустройство, е неоснователна и недоказана,респективно - обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че процесните имоти са предмет на отрицателен установителен иск, по силата на който със сила на присъдено нещо и в съответствие със смисъла на Тълкувателно решение № 8 от 2013 година по тълк.д. № 8/2012 година на ОСГТК при ВКС, иска да отрече на всички възможни основания правото на собственост на държавата. Посочва в тази връзка, че Областният управител се е снабдил с акт за държавна собственост върху претендираните от нея имоти в хода на съдебното производство, при което тя е направила искане да се снабди с удостоверение, че имотите не са държавна собственост, с цел снабдяване с акт в едно охранително производство. Оспорва твърдението на Държавата, че по отношение на имоти, които попадат в околовръстния полигон, някога е имало, както и че към момента има забрана за придобиването им по давност. Посочва в тази връзка, че с правна защита са се ползвали категории имоти, но не и такива, които са били в чертите на полигона, при което категорично е лишено от житейска логика твърдението,че всички лица, които не разполагат с писмен титул за собственост, губят правото си eх-lege и тези имоти стават държавни. Посочва, че проблемът за полигона е в липсата на каквито и да било кадастрални и регулационни планове, които да индивидуализират съответния имот. Твърди ,че представеният акт за държавна собственост е официален свидетелстващ документ, но той само констатира права, а не ги конституира, поради което държавата е длъжна да докаже основанията, въз основа на които произтича правото й и по силата на които счита, че е придобила тази собственост. Посочва в тази връзка, че позоваването на законовата норма не е и не може да е фактическото основание за собственост. Твърди, че към датата на съставяне на процесните актове за държавна собственост не е било налице никакво законово правно основание процесните имоти да се третират като държавна собственост. В тази връзка посочва, че Законът изрично предвижда, че имотите, ако не са собственост на ФЛ или ЮЛ, трябва да са общинска собственост, но не и държавна. Моли обжалваното от Държавата решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Подадената от М. на Р. Р. и Б. въззивна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното от М. на Р. Р. и Б. решение е валидно и допустимо, а по същество - обосновано, правилно и законосъобразно. Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр.Е.е предявеният от М. И. Г. - М. против Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и Б., отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено, че Държавата не е собственик на следните недвижими имоти, а именно : 1. 1363/3363 идеални части от недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на с. Х., общ.Е.и представляващ по КК ПИ № 77178.353.16, целият с площ от 3363 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници : път и ПИ № 77178.353.15 и 2. недвижим имот, находящ се в околовръстния полигон на с. Х., общ. Е. и представляващ по КК ПИ № 77178.353.25, целият с площ от 1561 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване, при граници : път, Б. И. П. За да уважи с обжалваното от Държавата решение предявения по делото от М. И. Г. - М. иск, Районен съд - гр.Е. е приел съответно, че предявеният по делото от М. И. Г. – М. иск е процесуално допустим, съответно - от наличните данни по делото ".... не може да се приеме, че имотите са имали статут на безстопанствени и са станали държавна собственост...." Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Съдът правилно е приел че за М. И. Г.- М. съществува правен интерес от предявения от нея по делото иск, респективно - същият е процесуално допустим. Съгласно ТР № 8 от 27.11.2013 година по тълк.д. № 8/2012 година на ОСГТК на ВКС, т.1, което решение по силата на чл.130,ал.2 ЗСВ е задължително за съдилищата, "Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника." В конкретния случай по делото е установено и не се спори, че ищцата сега въззиваема, има възможност да придобие правото на собственост върху процесните идеални части от недвижим имот,съответно - процесния имот, ако отрече правата на Държавата , при което по делото не се спори, че е предприела действия за снабдяването си с нотариален акт за собственост върху тях при условията на чл.587,ал.2 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че предявеният по делото от М. И. Г. - М. иск е процесуално допустим, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. По делото е установено и не се спори, че имотът, идеални части от които са предмет на спора по делото, както и ПИ 77178.353.25, се намират в околовръстния полигон на с.Х.,общ.Е. Не се спори, че ПИ № 77178.353.16 е придобит от М. М. с договор за дарение на недвижим имот по Нотариален акт № ...,том ..., н. дело № ..../1984 година на Районен съдия в гр.Е., но с площ от 2000 кв.м. Не се спори, че действителната площ на имота е 3363 кв.м. Безспорно е, че за процесните идеални части от този имот, респективно - за ПИ № 77178.353.25, Областен управител - гр.В. Т. е съставил Акт № 4265 от 09.08.20132013 година и Акт № 4270 от 15.08.2013 година за частна държавна собственост едва след като М. И. Г. - М. е подала заявление с искане да й бъде издадено удостоверение, че същите не са държавна собственост. В съставените АДС не е посочено правното основание, на което имотите са придобити като държавни; посочено е само основанието за тяхното съставяне. В тази връзка не намира опора в закона твърдението на жалбоподателя, че съставените в случая актове за Държавна собственост са годни да легитимират държавата като собственик на процесните идеални части , респективно - имот, подробно описани в исковата молба и в обжалваното решение. Това е така, тъй като актовете за държавна собственост само обективират права, но не ги пораждат, в какъвто смисъл е и чл.5,ал.3 ЗДС. Вярно е, че съгласно чл.114,ал.1 ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост , съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. АДС има доказателствена сила за правото на собственост обаче само при условие, че в него е посочено конкретно годно придобивно основание, по силата на което имотът е станал държавна собственост. В случая такова основание не е посочено, поради което съставените от Областен управител - гр.В. Т. АДС за спорните по делото идеални части и имот не са годно доказателство за правото на собственост на Държавата върху тях, респективно - тя е длъжна да установи това си право по общия ред, т.е. да установи фактите, от които произтича твърдяното от нея право на собственост върху тези идеални части и имот. Това по делото Държавата не е направила. Не намира опора в събраните по делото доказателства твърдението на Държавата, че имотите са станали нейна собственост на основание чл. 6 ЗС / редакция от 1951г./ , тъй като те нямат друг собственик, още повече, че АДС са съставени когато посочената правна норма е отменена и не съществува ,съответно - едва след подадено от М. М. искане за удостоверение, че претендираните от нея идеални части и имот не са държавна собственост. Вярно е, че съгласно посочената и отменена разпоредба на чл.6 ЗС, ако имотът е с неизвестен собственик, респективно - е безстопанствен, то същият преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Случаят обаче не е такъв, при което от съществено значение е обстоятелството,че за имот № 77178.353.16, но с различна площ, идеални части от които са предмет на спора по делото, М. М. се легитимира като собственик с представения от нея Нотариален акт от 2001 година . В тази връзка следва да се има предвид още , че този имот се намира в околовръстния полигон на с. Х., в резултат на което площта му в Нотариалния акт е посочена ориентировъчно . Ето защо съществен индивидуализиращ белег са границите на имота, а не неговата площ, в какъвто смисъл е и посочената от първоинстанционния съд в обжалваното решение практика на ВКС. Видно от събраните по делото доказателства, ПИ № 77178.353.16 в околовръстния полигон на с. Харваловци по представената и изготвена от СГКК - гр.В. Т. скица на поземлен имот № 15-60731 от 14.03.2014 година, е идентичен с дарения на М. М. имот по коорд./ координатна/ с-ма / система/ 1970г. /л. 182, от първоинстанционното дело/ такъв, при което и съгласно обяснителната записка относно Кадастралната карта и кадастралния регистър .... / л. 186 от първоинстанционното дело/ заснемането на имота и сградите в него е извършено през април,2005 година, а границите на имота са трайни огради, предимно каменни зидове. Изложеното налага извода, че спорните по делото идеални части от ПИ № 77178.353.16 в околовръстния полигон на с.Х. не са държавна собственост. Що се касае до ПИ № 77178.353.25 , следва да се има предвид още: Вярно е, че по делото не са представени каквито и да било доказателства, че този имот има известен собственик , при което следва да се има предвид, че отрицателните факти не подлежат на доказване. АДС за този имот обаче е съставен след като вече соченото от Държавата като придобивно основание / чл.6 ЗС в редакцията му от 1951г./ е отпаднало, при което към датата на съставянето Ýа АДС безстопанствените имоти се владеят и управляват от общините, на чиято територия се намират/ чл.13 ЗОбС/. Към датата на съставянето на процесните АДС, Държавата може да придобива останали без собственик имоти само и единствено при условията на чл.11 ЗН. Случаят не е такъв. Изложеното налага извода, че процесните идеални части, респективно - имот, не са държавна собственост, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от изводите на Районен съд - гр.Е. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на М. на Р. Р. и Б. по делото е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на М. И. Г.- М. направените от нея разноски по делото в размер на 870 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 7.11.2014 година на Районен съд - гр.Е. по гр.д. № 121/2014 година. ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М. на Р. Р. и Б. , да заплати на М. Г. И. - Мартинес , с ЕГН *, от гр.С., ул." "Ц. Г." №..., сумата 870/ осемстотин и седемдесет лева/ представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |