Р Е Ш Е Н И Е
№320 29.10.2020
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на първи октомври две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка
Петкова и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №289 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Т.П.- главен
юрисконсулт в Изпълнителна
агенция „Медицински
надзор“, в качеството му на процесуален
представител на агенцията против решение №231 от
29.05.2020 год.,
постановено по а.н.д. №566 по описа за 2020 год. на Старозагорския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №ИАМН-НП-13-399/13.01.2020
год. В жалбата се твърди, че в производството по реализиране на
административнона-казателната отговорност на д-р П.И.Я. не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице, както и обжалваното наказателно
постановление. В него ясно, конкретно и недвусмислено е описано
административното нарушение, а събраните по делото писмени и гласни
доказателства се допълват взаимно и кореспондират помежду си. При постановяване
на решението съдът не се е съобразил с императивната разпоредба на чл.46, ал.1
от ЗНА. Твърди се също така, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
тъй като се касае за особен вид обществени отношения, свързани с постоянен риск
за живота и здравето на хората. По същество релевира
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и да се потвърди изцяло наказателно
постановление №ИАМН-НП-13-399/13.01.2020 год. на Изпълнителния директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София.
Ответника по касация – д-р П.И.Я.,
в представеният отговор на касационната жалба, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, като
взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателите, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на
същото, за наличие на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледано по същество същата е
основателна.
Производството пред Районен съд Стара
Загора се е развило по жалба на д-р П.И.Я.
против Наказателно постановление №ИАМН-НП-13-399/13.01.2020 год. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при Министерство
на здравеопазването, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лв. на основание чл.229,
ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) за нарушение на
чл.86,
ал.1, т.3
от същия закон във връзка с чл.81, ал.2, т.1 от същия закон.
Административното обвинение почива
на фактическа обстановка, подробно описана в АУАН №ИАМН-А-13-399 от 02.12.2019 год., съставен от д-р К.Г.Г.– главен инспектор в ИАМН и съответно
възпроизведена в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт,
а именно наказателно постановление
№ИАМН-НП-13-399/13.01.2020
год., издадено от
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ гр. София.
Административното обвинение е
повдигнато на д-р П.Я.
за следното:
В края на месец Април 2019 год.
пациентката И.Н.е извършила ехографски преглед в доболничната помощ. При
прегледа е диатностицирана с десностранна еднокамерна яйчникова киста /при
ехографията е установена само десностранна киста - описанието на ляв яйчник е
б.о./. По данни на пациенкатата е било обсъдено и евентуално консервативно
лечение, но без гаранция за категоричен успех. Пациентката е потърсила второ
мнение от д-р Я., специалист по Акушерство и гинекология. При прегледа е
потвърдена същата ехографска находка с локализация само в десен яйчник.
На 22.05.2019 год. г-жа И.Н.Н.на
24 год. е постъпила в Отделението по акушерство и гинекология при „МБАЛ-Тракия“ЕООД,
гр. Стара Загора с предварителна диагноза в Историята на заболяването /ИЗ/
„Kysta ovarri dextra“.
Приложеният в ИЗ фиш за
ехографско изследване е отбелязано наличието на яйчникова киста /един брой/ със
същите размери, като от втория преглед при д-р Я., но без посочване на точна
локализация /яйчник/.
На 23.05.19 год. екип в
състав: оператор - д-р П.Я. и асистент - д-р Б.В.е предприел лапароскопска
оперативна интервенция, при която е извършена: „Друга лапароскопска локална
ексцизия или деструкция на яйчник.“ Видно от Оперативния протокол, приложен към
ИЗ, е описана лапароскопската находка от д-р П.Я.., който е извършил
оперативната интервенция на г-жа И.Н.: „Маточно тяло - Нормални размери,
подвижна. Аднекси: Десен - маточна тръба - б.о., яйчник - б.о.; Ляв-маточна
тръба - б.о. яйчник: кистозна формация с размери 10см./9см. Cavum Douglasi -
свободни. Други коремни органи - б.о.“ В протокола е описана предприетата
операция: „Направи се лапароскопия. Визуализира се кистозна формация,
произхождаща от ляв яйчник с размери 10 см/9 см. Направи се LAK sinistra.
Изпрати се материал за хистологично изследване - гефрир - Муцинозен кистаденом.
Направи се щателна хемостаза. Направи се лаваж. Постави се дренаж. Обща
кръвозагуба - 30 мл. Окончателна диагноза: Киста оварии синистра. Лаважна
течност - бистра.“ Оператор: д-р П.Я. (подпис).
При прегледа на документите се
установява несъответствие между предоперативната ехографска находка, установена
от двама различни лекари, единият от които е оператора д-р Я. - „Киста на десен
яйчник“ и документираната в Протокол „Диагностична/оперативна лапароскопия“
лапароскопска находка - кистозна формация на ляв яйчник, която е отстранена.
Няколко дни след като
пациентката е изписана от Отделението по акушерство и гинекология като
„клинично здрава“ при преглед (на 02.06. 2019 год., според написаното в
жалбата), в присъствието на д-р И. Ц., д-р В. вторият оператор е установил
ехографски наличието на кистозна формация с размери 8 см /5 см. на десния
яйчник.
Д-р Я. не е осъществил
качествен диагностично - лечебен процес, включващ интраоперативно диагностично
изясняване на съществуващото заболяване /киста на десния яйчник/ и е предприел
оперативна интервенция в несъответващ /недостатъчен/ обем за решаване на
здравословния проблем.
Нарушението е извършено на
23.05.2019 год. по време на извършване на оперативната интервенция в
Отделението по акушерство и гинекология при „МБАЛ- Тракия“ ЕООД. гр. Стара
Загора.
Нарушението е установено на
01.09.2019 год. в сградата на ИА „Медицински надзор“, гр. София, ул. „Георги
Софийски №3.
Въззивният съд е отменил наказателното постановление
като незаконосъобразно, приемайки, че посочената като нарушена разпоредба
на чл.86, ал.1, т.3
от ЗЗ е абстрактна и бланкетна,
както и че няма самостоятелно приложение. Термините
„качествена“ и „достъпна“ са характеристика на дължимата здравна помощ към
пациентите. Следвало и наказващият орган да обвърже нормата на чл.86, ал.1, т.3
от ЗЗ със съответната разпоредба от Медицинския стандарт, като вместо я е
обвързал с нормата на чл.81 от ЗЗ, която също е абстрактна и бланкетна. Въз
основа на гореизложеното е приел, че правната квалификация е непълна и няма
самостоятелно приложение. Дължимите действия, които ответника по касация не е
извършил за да удовлетвори изискването за достъпна и качествена здравна помощ следва
да намерят своята конкретизация и в правната квалификация, което обаче не е
сторено.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК, касационната инстанция
извършва проверка и относно допустимостта на оспореното решение
на Старозагорския районен
съд.
Съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН,
нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в
седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу
него в двуседмичен срок от издаването му. В настоящия случай, наказателното
постановление е изпратено по пощата и получено лично от д-р П.Я. на 12.02.2020
год., което обстоятелство е собственоръчно отразено от наказаното лице – лист
54 от АНД №566/2020 год., поради което и седемдневният срок за обжалването, съгласно
правилото на чл.183, ал.2 от НПК започва да тече от следващият ден – 13.02.2020
год. и изтича на 19.02.2020 год., сряда, работен ден. Жалбата е била подадена
по пощата на 20.02.2020 год., видно от приложената разписка за изпращане на
жалбата, находяща се на лист 7 от АНД №566/2020 год. Следователно жалбата е
просрочена и като такава не подлежи на разглеждане от страна на районният съд.
Производството по делото е следвало да бъде прекратено, като недопустимо,
поради просрочване на жалбата, а не да се разглежда по същество.
В предвид изложено, настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение на Районен съд Стара Загора е
недопустимо, тъй като съдът е бил сезиран с недопустима жалба, подадена след
изтичане на преклузивния срок. Обжалваното решение следва да се обезсили и да
се прекрати производството по делото. Всички останали възражения и доводи за
наличие на процесуални нарушения и по съществото на спора не следва да бъдат
обсъждани.
Водим от тези мотиви и на основание
чл. 221, ал.3, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №231 от 29.05.2020
год. постановено по А.Н.Д.
№566/2020 год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на д-р П.И.Я. против наказателно
постановление №ИАМН-НП-13-399/13.01.2020 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при Министерство на здравеопазването,
като просрочена.
ПРЕКРАТЯВА производството
по АНД №566/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
На база установената фактическа
обстановка касационния съд намира решението като за правилно, по следните
съображения:
Районният съд в обжалваното решение е отговорил
подробно и изчерпателно на всички наведени възражения. Настоящият съдебен
състав изцяло споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение,
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. втора от АПК препраща към тях.
Районният съд правилно е тълкувал нормите,
съобразно изискванията на Закона за нормативните актове, като е приел, че
посочената
от административнонаказващия орган разпоредба на чл. 86, ал.1, т.3 от Закона за здравето установява принципите, които
следва да се спазват при реализиране правата на пациента и предоставяне на
здравна помощ за него. Тя
не вменява конкретни задължения за лицата, а очертават обща правна рамка, общ
принцип, който следва да се спазва, но който детайлно е разработен като правила
за поведение в други конкретни норми. За да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на конкретно лице, следва да бъде
посочена като нарушена норма от закон или подзаконов нормативен акт, която има
ясно и конкретно предписание на задълженията, които са вменени на това лице.
Затова, както правилно е посочил районният съд в решението си, наказващият
орган, след като е описал факти, които счита за съставомерни, е следвало да
посочи конкретните разпоредби от медицинския стандарт, които са нарушени, а не
да се позовава на общи правни принципи.
Следва да се посочи, че съгласно
чл.80, ал.1 от Закона за здравето, качеството на медицинската помощ“, съставляваща принцип
по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по
реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добрата
медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от ЗСОЛЛДМ. В
нормативната уредба липсва легална дефиниция за „достатъчност на медицинската помощ“, с оглед на което
следва да бъдат съобразени видовете и обема на медицинските дейности, утвърдени
с гореописаните медицински стандарти. Предвид на това, посочената в наказателното постановление
като нарушена норма на чл.86, ал.1, т.3 – правото на достъпна и качествена
медицинска помощ, във вр. с чл.79 от ЗЗ няма самостоятелно приложение. Същата не съдържа конкретен състав
на административно нарушение, а регламентира един от принципите посочени в
чл.81, ал.2 от ЗЗ на правото на всеки български гражданин на достъпна
медицинска помощ, този на зачитане на неговите права и само нейното посочване
не е достатъчно за индивидуализацията на нарушението. Посочената разпоредба
следва да се прилага във връзка с чл. 80 от ЗЗ, чрез посочване на конкретното
нормативно установено задължение от съответния утвърден медицински стандарт,
което наказващия орган приема, че е нарушен.
Изложеното в касационната
жалба, че не може да бъде посочен като нарушен съответния медицински стандарт,
тъй като същия е издаден в изпълнение на Закона за лечебните заведения, е
неоснователно. Същият има задължителен характер съгласно чл.6 от ЗЛЗ за всички
медицински специалисти и за неизпълнението му е предвидена санкция по същия
закон, като компетенцията за това отново е на служителите от ИАМН.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че не са налице твърдените в касационните жалби касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и
съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Направено искана за присъждане
на разноски от двете страни, като при този изход на делото, основателно е това
на ответника по касация. В кориците по делото, приложение към възражението е
представен договор за правна защита и съдействие, с договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.