РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря
ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 459/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК (уточнени и изменени с Молба вх. № 3582/27.09.2019 г. - л. 20) от ищците С.М.А. и А. О.А., упълномощили с пълномощно адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 6 и л 26),
1.1. за установяването на правото им
на собственост, придобито
въз основа на осъществено в периода от 1964 г. - 2019 г. давностно владение, върху
реална
част от Поземлен имот с
идентификатор № 31406.1.13 (тринадесет и една хиляди четиристотин и шест, точка, едно, точка, тринадесет), по
кадастралният план на землището на с. Зарица, общ. Главиница, начин на трайно ползване – „Гробищен парк“,
която част е с площ 3 000 кв. м., находяща се в североизточната
част на посочения имот и е защрихована в
оранжево върху скицата на л. 25 от делото.
1.2. Твърди се, че до 1964 г. собственик на имотът се обработвал
от бащата на ищеца С.М. - М. М., бивш жител ***. Семейството на М. М. живеели в
друг имот в с. Зарица, а въпросното място използвали като допълнителен двор.
Докато семейството на ищеца стопанисвал имота, в него се сеели различни
земеделски култури - памук и рицин. По това време имотът се намирал в границите
на с. Зарица, общ. Главиница, в самия му край. Мястото било оградено отвсякъде
с ограда от колове и пръти. От т. н. „гробищен парк” на с. Зарица незаетите от
гробове места се обработвали до настъпването на т. н. „демокрация” - от ТКЗС, а
след това, от земеделската кооперация в с. Звенимир.
1.3. Ищецът твърди, че през 1962 г. завършил образованието си и
се върнал да живее в с. Зарица, общ. Главиница. През 1964 г. се бил оженил и
баща му, му дарил въпросния имот. За дарението не бил оформен официален писмен
документ. По това време двамата съпрузи възнамерявали да построят в имота къща.
Междувременно ищецът С. бил назначен на постоянна работа в с. Звенимир, община
Главиница, което отстои на около 2 км. от с. Зарица. Двамата ищци закупили
дворно място в с. Звенимир, пренесли там готовите тухли, и построили къща, в
която живеели и до днес.
1.4. Твърди се, че през годините след това двамата ищци продължили
да обработват имота в с. Зарица.
1.5. В проведеното на 21.07.2020 г. открито съдебно заседание по
делото ищецът С. А. признава, че имотът в
периода 1970 г. - 1994 г. не е обработван от него, тъй като бил внесен в ТКЗС.
2.
Ответникът О. Г.е
подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез С. А. – и.д. Кмет на
община Главиница, с който оспорва изцяло
иска. Общината е упълномощила като проц. представител адв. С. Д.от АК - гр.
Силистра (л. 73). Твърди, се че
имотът е бил публична общинска собственост, тъй като бил част от гробищен парк.
От
фактическа страна
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са изслушани показанията на свидетелите: М. М. Г., Т.Р. Г., Х. М.А. (брат на ищеца) (л. 92).
4. Според свид. Г. мястото на ищеца се намирало до „парцелите” (същият го индивидуализира върху представената скица на л. 53 от делото). Гробището било „под парцелите” и съществувало отделно от имота на ищците.
5. До 1970 г. според свидетелите и самият ищец С. А. (л. 93) имотът се обработвал от семейството на ищеца А.. След това имотът бил предоставен на ТКЗС.
6. След 1994 г. ищецът А. отново започнал да обработва имота, което се установява от показанията на свидетелите и твърденията самия ищец А. (л. 93).
7. По делото е изслушана съдебна техническа
експертиза (СТЕ - л.
74), която е установила следното:
7.1. Защрихованата на л. 25 част от имота съответства на имотът, заключен
между точки 3, 4, 5 и 6 на комбинираната скица (приложена към заключението)
между кадастралната карта и владения от ищеца имот. Обработвания имот има
установена граница на север и на изток (има остатъци от ограда).
7.2. Имот с идентификатор № 31406.1.13
съответства на имот с пл. № 66 по кадастралния и регулационен план от 1993 г.
За имота липсват предвиждания в плана относно предназначението му, тъй като
имотът се намира извън регулационните граници на населеното място.
7.3. В югозападната
част на имот с идентификатор № 31406.1.13 (до средата на имота) има
гробове.
8. На 17.04.2013
г. е съставен акт за публична общинска собственост на имота (л. 49).
9. Имот № 001013
по плана за на землището на с. Зарица е идентичен с имот с идентификатор №
31406.1.13 по кадастралната карта на землището, видно от отбелязването върху
представената скица (л. 25).
От така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
10.
Съдът намира,
че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по
същество.
II.
По основателността
11. От показанията на свидетелите се установява, че имотът е бил внесен в ТКЗС през 1970 г., което налага извода, че упражняваното от ищеца владение е изгубено в този момент. (Правото на собственост не е било придобито от ищеца в този момент, доколкото в периода 1964 - 1970 г. не е бил изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 от ЗС).
12.
За имота е
съставен акт за публична общинска собственост, като ответникът е уточнил, че
статута на имота е определен от ползването му като гробище. Това твърдение е
оспорено от ищеца, което прехвърля върху ответника доказателствената тежест да
установи настъпването на законовите предпоставки, определящи статута на имота,
като публична общинска собственост (доколкото АОС съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС
няма правопораждащо действие).
12.1.
От самият АОС
не може да се определи на какво основание общината е придобила собствеността
върху имота.
12.2.
Съгласно
допълнителните уточнения, дадени от вещото лице в проведеното открито съдебно заседание, имотът попада извън
регулационните граници на населеното място, поради което с регулационния план
не е определено предназначение на имота. Няма данни решение за такова отреждане
на имота да е взето с акт на компетентен орган (напр. съгл. § 5, ал. 2 от ПЗР
на ЗОС).
12.3.
От
свидетелските показания се установява, че южната част от имот с идентификатор №
31406.1.13 се ползва действително като гробище, но не и процесната част от
имота, намираща се в североизточната му част.
12.4.
В
тази връзка съдът приема, че имот с идентификатор № 31406.1.13 няма характера
на публична общинска собственост.
13.
Доколкото имота е бил включен в ТКЗС, с одобряването на
плана за земеразделяне на с. Зарица, обн. ДВ бр. 60 от 13.07.1993 г. имотите са
включени в общинския поземлен фонд съгл. чл. 19 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 17 от 1991 г.). Впоследствие с изменението
на чл. 19 с ДВ, бр. 98 от 1997 г. е предвидено, че общината
стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на
правата на собствениците, като след изтичането на 10-годишен срок земите стават
общинска собственост (впоследствие в ДВ, бр. 99 от 2002 г. е конкретизирано, че
срокът тече от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска
собственост).
14. Поради
тази причина на осн чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ,
бр. 98 от 1997 г.) съдът намира, че през 2003 г. имот с идентификатор №
31406.1.13 е станал общинска собственост (ex lege).
15. Съгласно свидетелските показания и твърденията на ищеца С. А., последният е започнал да упражнява отново фактическата власт върху имота през 1994 г.
16. Съгл. чл. 86 от ЗС (отм., ред. ДВ бр. 92 от 16.11.1951 г.) не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Същата разпоредба е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г., като е забранено придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г., като е останало ограничението за завладяване единствено на вещ, която е публична държавна или общинска собственост. В същият смисъл и чл. 7, ал. 1 от ЗОС.
17. Съгл. § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 46 от 2006 г., последното изменение ДВ, бр. 7 от 2018 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече считано от 31.05.2006 г. до 31 декември 2022 г.
18. В тази връзка спирането на давността е осуетила възможността имотът да бъде придобит на осн. чл. 79 от ЗС от ищеца.
Разноски
19. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв., платими поравно от ищците.
20. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен исковете, предявени от ищецът С. М.А., с ЕГН ********** и А. О.А., с ЕГН **********, и двамата с посочен по делото адрес: **********, срещу ответника О. Г.за установяване на правото им на собственост върху реална част от Поземлен имот с идентификатор № 31406.1.13 (тринадесет и една хиляди четиристотин и шест, точка, едно, точка, тринадесет) по кадастралната карта на землището на с. Зарица, общ. Главиница, която част е с площ 3 000 кв. м. и заключена между т. 3, 4, 5 и 6 от изготвена по делото Комбинирана скица между имот на С. А. към 29.04.2020 г. и ПИ 31406.1.13, изготвената по назначената по делото съдебна техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА всеки от ищците С. М.А., с ЕГН ********* и А.О. А., с ЕГН ********* да заплати на ответника О.Г.припадащата му се от направените разноски
по делото в размер на по 150 лв. (сто и петдесет лева) за
всеки ищец.
ОПРЕДЕЛЯ
на страните шестмесечен срок за
отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на
основание чл. 115, ал. 2 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: