Решение по дело №752/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП чрез проц.представител Д.Ч., против решение № 212 от 19.03.2024г. постановено по АНД № 4123/2023г. по описа на РС Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 679604-F687085/20.12. 2022г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ТЕО 65“ ЕООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Н. МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН, дружеството е предупредено че при извършване на друга адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

С касационната жалба се иска постановяване на решение с което да се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление. Излагат се съображения за направен неправилен извод относно приложимите законови разпоредби довели до отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че нарушението се изразява в нерегистриране във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ на суми и плащането на доставчик не следва да се възприема като обстоятелство мотивиращо прилагането на чл.28 от ЗАНН, а обстоятелството че нерегистрираната в паметта на фискалното устройство разлика е отрицателна т.е. по малко пари в касата, а не положителна е напълно несъотносимо към съставомерността и към обществената опасност на нарушението. Не се представят доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище, поддържа жалбата и сочейки, че източникът на отрицателната разлика е несъотносим към съставомерността на деянието, моли решението на БРС да бъде отменено и съдът да потвърди НП. Претендира и направените разноски.

Ответникът по касация –„ТЕО 65“ ЕООД представлявано от Т. Г. – управител представя отговор на касационната жалба. Счита, жалбата за изцяло неоснователна и моли съдът да я отхвърли и да потвърди решението на БРС. Сочи, че с липсващата сума в касата е заплатена стока на доставчик и случаят се отличава с ниска степен на обществена опасност и маловажност. В съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението на РС да бъде оставено в сила.

Представителят на прокуратурата счита решението на БРС за правилно и законосъобразно и счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Бургас е започнало по подадена жалба от на „ТЕО 65“ ЕООД, ЕИК ********* [населено място] против Наказателно постановление № 679604-F687085/20.12. 2022г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ТЕО 65“ ЕООД за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил наказателното постановление, като е приел, че случаят е маловажен и на основание чл. 63, ал.4 от ЗАНН е предупредил „ТЕО 65“ ЕООД, че при извършване на друга адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За да постанови решението съдът е приел фактическата обстановка за безспорно установена, а именно, че по време на проверка в търговски магазин находящ се в [населено място], [улица] стопанисван от жалбоподателят се установила отрицателна разлика във фискалната наличност и направените на фискалното устройство записи, като наличността в касата била с 73.95лв. по малко от записаните. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е ангажирана отговорността му, но че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение и счита, че същото е валидно и допустимо.

Настоящия състав, намира, че жабата е основателна.

От фактическа страна е установено, че при извършена проверка на 21.11.2022г. в 13.58ч. в търговски обект – пакетирани стоки , находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството жалбоподател било установено, че съгласно дневен финансов отчет „Х“, отпечатан от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство, разчетената касовата наличност е в размер на 104.80 лв. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект, съгласно представен опис на паричните средства е в размер на 30.85 лв., въведени пари в касата – 0 лв., изведени пари от касата – 0 лв. и била налице разлика в касовата наличност - 73.95 лв. по малко , която не е регистрирана чрез операциите „служебно изведени“, с каквато ФУ разполагало. Бил изготвен опис на паричните средства в касата, с дата 21.11.2022 г. За извършената проверка бил съставен протокол, въз основа на който бил съставен АУАН и издадено процесното НП. В производството пред РС Бургас е разпитан св. К. който е посочил, че в деня на проверката е чакал реда си пред магазина когато дошъл доставчик на стока, при което той доставил стока и след като управителката приела стоката и платила продължила да работи, а веднага след това дошли проверяващите и въпреки „опашката“ пред магазина една жена не изчакала реда ски и влязла в магазина и така започнала проверката.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС /към момента на извършване на деянието/ предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 [рег. номер].

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи ФУ и имат за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.

В конкретния случай безспорно е установено, че при извършената проверка е установена разлика между фактическа наличност в касата и тази разчетена от ФУ / отрицателна разлика от 73.95лв. /. Тази стойност не е била отбелязана във ФУ и търговецът не изпълнил задължението си по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-33/13.1.22006г. Така посоченото правна норма е императивна, като се регистрира и отбелязва всяка промяна, като е без значение е какво е основанието.

Нарушението по чл. 33 от Наредба № Н-33/13.12.2006г. е формално и не изисква като елемент от състава настъпването на вредни последици, поради което е правно ирелевантно по делото, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи и фикса не е ощетен.

В тази връзка съдът не споделя изводите на РС Бургас, че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН и наложената санкция в размер на 500лв. е несъразмерно тежка. Дружеството осъществяващото търговска дейност и следва да спазва данъчното законодателство и незнанието или натовареността в обекта не е основание за допускане на нарушения. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по ниска степан на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Дори да се касае за първо по вид нарушение, това не обосновава извод за ненаказуемост или маловажност на същото.

Извършването на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-33/13.1.2006г. се потвърждава от събраните доказателства и правилно АНО е наложил имуществена санкция на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС доколкото в случая нарушението не води до наотразяване на приходи. С оглед липсата на каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства, следва извода, че наложената санкция е правилно определена. Решението на РС – Бургас, следва да бъде отменено и потвърдено НП.

С оглед направеното искане от касатора за приъсждане на юрисконсултско възнаграждение и изхода по делото, на основание чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид правното сложност и извършените действие съдът счита, че следва да присъди възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, А. съд – гр. Бургас,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 212/19.03.2024г. постановено по АНХД № 20232120204123 по описа на РС – Бургас.

П. Н. № 679604-[рег. номер] от 20.12.2022г. издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП с което на „ТЕО 65“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 / петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ТЕО 65“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по приходи разноски в размер на 80 / осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.