Определение по дело №476/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4786
Дата: 26 ноември 2013 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600476
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 21 ноември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 563

Номер

563

Година

2.12.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

12.02

Година

2013

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Станислав Стефански

дело

номер

20134100101211

по описа за

2013

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Жалба с правно основание чл.435 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят Б. Р. Т., ЕГН – *, от гр. В. Търново, ул. „Б.”, 70-Б не е доволен от бездействията на съдебния изпълнител при Районен съд гр. В. Търново по изпълнително дело № *0186, по описа на съдебния изпълнител при Районен съд гр. В. Търново, които бездействия представляват непредприемане на принудителни действия спрямо съдружниците в осъденото събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р.. Излага съображения. Моли съда да разпореди на съдебния изпълнител да извърши действия спрямо съдружниците в осъденото събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р. по събиране на дълга.

Длъжникът по изпълнителното дело събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р. не е депозирал становище.

Държавният съдебен изпълнител в обясненията си посочва, че жалбата е неоснователна.

Съдът служебно провери изпълнително дело № *0186 по описа на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр. В. Търново и след като взе в предвид доводите на страните, събранÞте по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното:

Делото е образувано от Държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр. В. Търново и е със страни: Б. Р. Т., ЕГН – *, от гр. В. Търново, ул. „Б.”, 70-Б - взискател и събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р. – длъжник, с предмет на делото: частно – паричен, по вземане произтичащо от неизпълнение на договорно задължение за изплащане на възнаграждение.

Не е спорно по делото, че частният съдебен изпълнител в хода на изпълнителното производство е предприел и осъществил различни изпълнителни действия, след което не е предприел принудителни действия спрямо съдружниците в осъденото събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р.. Предмет на обжалване в конкретния случай е именно не извършване на действия спрямо съдружниците в осъденото събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р. по събиране на дълга.

Изпълнителното производство е образувано срещу събирателно дружество, като в хода на производството е установено, че дружеството не притежава имущество срещу което да се насочи изпълнението за да се удовлетвори вземането на взискателя. Самият взискател многократно е сезирал съдебния изпълнител с искания да насочи изпълнението срещу съдружниците в дружеството и останал недоволен от „бездействието” на съдебния изпълнител по отношение на неговите искания.

За поетите задължения от страна на събирателното дружество отговарят и неговите съдружници, като тяхната отговорност съгласно чл.76, изр.2 от Търговския закона е неограничена и солидарна. Съгласно разпоредбата на чл.88 от ТЗ събирателното дружество отговаря не само със своето имущество, но и с имуществото на своите членове и по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. В чл.88 от ТЗ изрично е предвидена възможността кредитор на събирателно дружество да насочи иска си както срещу него, така и срещу един или няколко от съдружниците в него. Именно това е начинът за ангажиране на тяхната имуществена отговорност - по исков ред. Едва при наличие на издаден изпълнителен лист срещу съдружник в събирателно дружество, съдебният изпълнител следва да се съобрази с особената разпоредба на чл.88, изр. второ от ТЗ, която предвижда поредността при насочване на действията по принудително изпълнение. В рамките на изпълнителното производство кръгът на лицата, срещу които то може да се насочи, се определя от изпълнителния лист и от нормите на чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК, които сочат изчерпателно случаите, в които изпълнението може да се насочи срещу имущество на лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист и сред тях не са неограничено отговорните съдружници в дружество.

Смисълът на Закона е, че съдружниците отговарят солидарно и неограничено за задължения на дружеството само и единствено тогава, когато искът е насочен не само срещу дружеството, но и срещу съдружниците. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес Законът е предоставил на кредитора /взискателя/ правото да прецени дали да предяви иска освен срещу дружеството и срещу един или няколко от съдружниците и по този начин да определи субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение. С оглед на горното събирателното дружество като правен субект е осъдено за задължения на дружеството, но това не означава, че е налице автоматично осъждане и на съдружниците в дружеството за това задължение, и че за да бъде реализирана отговорността на съдружник за задълженията на дружеството, същият е следвало да бъде осъден, наред с дружеството за възникнали задължения. В конкретния случай взискателят е насочил своята претенция само срещу събирателното дружество, но не и срещу неограничено отговорните съдружници, поради което не притежава изпълнителен титул спрямо съдружниците и не би могъл да търси принудително удовлетворение от тяхното имущество. В решение от 19.04.1999 г. на ВКС, IV г. о., докладчик съдията Ж. Н. /Съдебна практика - Бюлетин на ВКС, бр. /99 г., стр. 29/ се отбелязва: ”Неправилно е прието, че е недопустимо образуването на исково производство за осъждане отделно на съдружниците в събирателното дружество. Както се посочи по силата на закона - - те отговарят и тогава, когато дружеството не може да удовлетвори кредиторите. Отговарят солидарно и неограничено. Вярно е, че съдия-изпълнителят е длъжен да предприеме изпълнение само въз основа на издадения изпълнителен лист, в който като длъжник да фигурира не само СД, но и неговите съдружници”. Само въз основа на констатацията обаче, че отговорността е неограничена и солидарна не би могла да се приеме, че принудителното изпълнение е възможно и срещу тях, ГПК сочи изчерпателно случаите, когато изпълнителният процес е можел да бъде насочен срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник (примерно наследници на починалия длъжник, когато правоприемството е настъпило след издаване на изпълнителния лист, а така също и срещу третото лице, дало своята вещ в залог или ипотека за обезпечаване дълга на длъжника). В други случаи на отговорност на чужд дълг е нужен изпълнителен лист, издаден срещу отговарящите лица. Изпълнителният лист е съдебен акт, удостоверяващ право на принудително изпълнение и разрешаващ то да бъде упражнено от кредитора за притезание, доказано с изпълнителното основание. Като едно от най-важните изпълнителни основания предвижда осъдителното решение на съда, то е универсално изпълнително основание и може да се получи само с помощта на осъдителния исков процес.

В друго Решение от 03.05.2007 г. на ВКС по I т. о., докладчик съдията Т. К. уточнява, че съдружниците в събирателното дружество са неограничено и солидарно отговорни, но че това не ги прави необходими задължителни другари: ”По силата на , съдружниците в събирателното дружеството отговарят солидарно и неограничено, като по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници - ”. Възможността на конституиране и на съдружниците в събирателното дружество като ответници, наред с дружеството, е предоставена на избора на ищеца по иска, без законодателят да е предвидил съвместна процесуална легитимация на съдружниците и на дружеството по искове срещу събирателни дружества. Нормата на с настоящото си съдържание е в сила от изменението на с ДВ, бр. 103 от 1993 г. Правото на отмяна по е предоставено на лицата, които са в положение на другари с конституирания ответник по делото, съгласно , но само в хипотезата на задължително необходимо другарство. При солидарната отговорност всеки от длъжниците отговаря спрямо кредитора за целия дълг, като отношенията между солидарните длъжници се уреждат според вътрешните им отношения. Разпоредбата на определя и поредността на принудителното изпълнение - най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение - срещу съдружниците. Характеристиката на отношенията между длъжниците и кредитора при условията на пасивна солидарност обуславят извод, че солидарните длъжници имат качеството на другари в процеса, но не са от категорията на задължително необходимите другари. Задължително другарство не произтича и от специална материалноправна или процесуално правна норма, поради което насочването на иска и спрямо съдружниците в събирателното дружество, и конституирането им като ответници не е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск.

Поради което съдебния изпълнител правилно и законосъобразно не предприема действия по направените от взискателя искания.

В този смисъл и при тези данни, съдът намира, че жалбата е неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. Р. Т., ЕГН – *, от гр. В. Търново, ул. „Б.”, 70-Б жалба против бездействията на държавния съдебен изпълнител при Районен съд гр. В. Търново по изпълнително дело № *0186, по описа на съдебния изпълнител при Районен съд гр. В. Търново, които бездействия представляват непредприемане на принудителни действия спрямо съдружниците в осъденото събирателно дружество „Р. – 90”, с. Р., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО съобразно чл.437, ал.4 от ГПК е окончателно ине подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Решение

2

552A4020EE7FFC62C2257C35004C4E88