Р Е Ш Е Н И Е
№ 413
гр. Плевен, 17.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело
№ 986/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145,
ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл.215, ал.1 от
Закон за устройство на територията /ЗУТ/.
Делото е образувано по жалба на В.В.Г. ***, ЕГН **********,
против Заповед № РД-12-389/14.08.2018 г. на зам. Кмет на Община Плевен, с която
е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване
/ПУП-ПРЗ/ за урегулиран поземлен имот I-660.818,
660.817 в кв.144 по плана на гр.Плевен, на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, във вр.
с чл.136, ал.1 ЗУТ.
Жалбоподателят е направил искане оспорената заповед да
бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи, че не е налице нито една от
хипотезите на чл.134, ал.2 от ЗУТ, и не става ясно какво е продиктувало
провеждането на процедурата и издаването на заповедта. Същият на основание
чл.131, ал.2 от ЗУТ е заинтересовано лице, доколкото е съсобственик в общия
досегашен УПИ, а също и като собственик на апартамент в жилищната сграда.
Липсва съгласие на всички собственици при подаване на заявлението в общината.
Предвиденото в заповедта изменение на ПУП-ПРЗ води до образуване на УПИ, който
не отговаря на изискванията на закона за лице и площ. Твърди, че предвиденото
застрояване в имота, в който е съсобственик, е формално, доколкото няма
отстояние до запазващото се застрояване в новообразувания имот, а още по-малко
за новопредвидено застрояване. Новопредвиденото застрояване е с цел калканната
стена на новообразувания имот с идентификатор V-660.817 да бъде защитена, което обаче нарушава
правата му като съсобственик, и не е съгласен със същото. Свързаната сграда
компрометира новата застройка относно 12-те метра височина, доколкото следва да
се запазят калканните височини, съгласно ЗУТ. Кинт на имота досега е 3, а по
новия план за имот I е 2, а за имот V e 1,2. Моли да се отмени заповедта.
Жалбата е била оставена без движение за внасяне на
държавна такса и представяне на преписи за заинтересованите страни с
Определение № 1455/07.11.2018 г. /л.109/. В определения срок е внесена държавна
таса /л.114/ и са представени преписи. С определение № 1596/29.11.2018 г. /л.л.115,116/
са конституирани страните, и е дадена възможност на ответника за представи
писмен отговор на жалбата, като такъв не е представен.
Жалбоподателят
В.В.Г. – уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. С.П.
с пълномощно по делото. Прави искане да се отмени заповедта на Зам. кмета на
Община – Плевен, издадена във връзка с одобрение ПУП-ПРЗ за поземлени имоти УПИ I-660.818,
660.817, кв. 144 по плана на град
Плевен. Счита, че от изслушаното заключение на вещото лице става ясно, че в
предложения ПУП-ПРЗ е трябвало и е било необходимо да бъде взето съгласието на
собствениците на имот УПИ I 818. Такова в случая не е налице и предвид на това
обстоятелство счита, че е това е достатъчно, за да бъде обявена заповедта за
незаконосъобразна, доколкото не са спазени нормативни изисквания на ЗУТ. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК КМЕТ НА ОБЩИНА – ПЛЕВЕН – архитект Н.И.– редовно уведомена, се
представлява от юрк. Д.С. с пълномощно по делото. Същият изразява становище, че
заповедта на Зам. кмета на Община- Плевен, РД 12-389/14.08.2018 г., с която е
одобрено изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ I-660.818, 660.817, кв. 144
по плана на град Плевен е издадена от компетентен орган, в рамките на
служебните му правомощия, при съобразяване с действащите материални и
процесуални норми. В представена в срок писмена защита твърди, че се предвижда
свързано застрояване по общата регулационна линия, като съществуващите имоти се
запазват, както е по действащия план. Новото застрояване в имот I-660.818
предвижда покриване на калкана на запазващите се сгради в имот V-660.817.
Свързаното застрояване е при съществуваща сграда, не е необходимо съгласие на
собствениците на имот V-660.817 и не е приложим
чл.21, ал.5 от ЗУТ. Сочи, че допълващото застрояване следва да бъде съответно
на основното. Твърди, че гаражите, разположени в имота на жалбоподателите, за
които новопредвиденият строеж препятства достъпа, са такива, построени в
хипотезата на чл.148, ал.1, т.4 от ППЗТЗУ /отм./, като са разрешени до
реализирането на ПУП ПРЗ. Спазени са изискванията на чл.38, ал.2 от Наредбата
за ПНУОВТУЗ, като предвиденото озеленяване е 22%. Моли да се отхвърли жалбата и
да се присъдят разноски.
Заинтересованата страна Л.Л.Т. се явява лично и твърди, че живущите в тази къща не са съгласни да
се изгражда заведение. Изразява становище, че заповедта е незаконосъобразна и
моли да бъде отменена.
Заинтересованата страна В.Ц.Б. се явява лично. Сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, моли да се отмени.
Заинтересованата страна Н.В.И.
се явява лично. Заявява,
че заповедта е законосъобразна, както и че няма да се изгражда заведение, което
очевидно останалите страни по делото не знаят, поради което се противопоставят
на процесната заповед.
Заинтересованите страни
И.Д.Г., Г.М.Г.,
П.И.Г., П.Г.Т., П.Н.Т., В.Р.Т. , Т.Ц.Б., Л.А.П., П.Г.П., С.Ц.В., С.Г.Б., Г.И.Д.,
А.П.Д., Б.П.Т., П.Й.Т., В.И.Й. – М., В.Х.Н., С.Й.Н., Х.Й.Н., С.И. Ш.– уведомени
по чл. 137, ал. 7 от АПК, не се явяват, не се представляват и не ангажират
становище по делото.
Административен съд- Плевен,
втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на настоящото производството е Заповед № РД
12-389/14.08.2018 г. на Заместник- кмет на Община Плевен, с която е одобрено
изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/
за УПИ I-660.818, 660.817 в кв.144 по плана на гр.Плевен, на
основание чл.129, ал.2 ЗУТ, във вр. с чл.136, ал.1 ЗУТ /л.14/. Съществуващият УПИ
I-660.818, 660.817 се разделя, като се образуват нови
УПИ: I-660.818 и V-660.817
- за жилищно и обществено обслужване, като новата вътрешна регулационна линия
между УПИ се поставя по имотната граница между имоти 660.818 и 660.817 по
кадастралната карта /КК/ на гр.Плевен, по зелените и кафявите линии, щрихи и
коти на ПР на приложената скица № 93/23.01.2018 г. С ПЗ на новообразувания УПИ I-660.818 се запазва устройствената зона по действащия
план от тип - Жилищна устройствена зона - Жс; за новообразувания УПИ V-660.817 се установява устройствена зона от тип - Смесена
устройствена зона- Соп, със съответните градоустройствени параметри, отразени в
матрицата на графичната застроителна съставка на плана. Застрояването в
новообразуваните УПИ е свързано по общата им регулационна граница, нанесено до
задължителните и ограничителните линии на застрояване, в червен цвят, отразено
в графичната застроителна съставка на плана. С плана - ПЗ за УПИ V-660.817 не се предвижда ново застрояване. Сградите в
имота се запазват, както е по действащия план. Новото застрояване в УПИ I-660.818 предвижда покриване на калкана на запазващите
се сгради в УПИ V-660.817. Посочено е, че с
настоящия ПУП-ПРЗ се изменя действащия ПРЗ в обхвата на територията, на
основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ.
От
представените доказателства се установява следното:
Заинтересованата страна Н.В.И.,
видно от нотариален акт /НА/ на л.л.97-99 е собственик по покупка на поземлен
имот с идентификатор 56722.660.817, находящ се в гр.Плевен, ул.*** с площ 164
кв.м, както и на две административни, делови сгради с идентификатори
56722.660.817.1 и 56722.660.817.2, а по доказателствени актове за собственост същото
дворното място е с площ 174 кв.м, пл. № 4683 в кв. 144 на гр.Плевен, и в него освен
едноетажна сграда и самостоятелна постройка притежава сервизни помещения и маза.
За същия имот е приобщена скица /л.100/.
От приобщения на л.л. 6,7 НА
е видно, че жалбоподателят Г. е собственик на 1/6 ид. част от дворно място,
находящо се в гр.Плевен, ул***, цялото от 415 кв.м, съставляващо частта от имот
с планоснимачен № 4684, за който в идеална съсобственост с имот с пл. № 4683 е
отреден парцел I с планоснимачни № № 4683 и 4684
в стр. кв. 144 по плана на гр.Плевен, както и ап. №4 в триетажната сграда,
построена в парцел 4683.
По
делото е приобщено предходно частично изменение на ЗП на стр.кв.144, парц. I - 4683,
4684 по плана на гр.Плевен - заповед № РД-15-1187/18.07.1994 г. /л.л.101, 129-131/.
И.
е подала заявление на 20.04.2018 г. /л.55/ по реда на чл.135, ал.1 ЗУТ за
изменение на ПУП, като е поискала от Кмета на общината да бъде допуснато
изменение на действащ ПУП по чл.135, ал.3 ЗУТ и изработване на проект за
изменение на плана – ПУП- ПРЗ за ПИ № I 4683, 4684
в кв.144 на гр. Плевен. Приложила е документ за собственост, скица с
предложение за изменение /л.84 и сл./ и документ за платена такса /л.35/.
По
заявлението е направено обявление от гл. архитект на общината на 27.04.2018 г.
/л.46/, че на основание чл.128, ал.5 от ЗУТ в 14-дневен срок по проекта могат
да се правят възражения. Същото е изпратено на заинтересованите, видно от
обратните разписки на л.л. 26- 44.
По
обявлението от 27.04.2018 г. са постъпили две възражения: 1. От собствениците
на апартаменти на ул.***- общо единадесет души, включително от настоящия
жалбоподател /л.21/, и 2. От собствениците в жилищната сграда на ул.“Кайзерслаутерн“
№ 1 - общо шест души /л.19/. Възраженията са били разгледани на заседание на
ЕСУТ и са били приети за неоснователни, видно от протокол № 28/ 12.07.2018 г. /л.л.11-13/. Изложени са мотиви от ЕСУТ, че
съгласно § 8 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели се прекратява. Съсобствениците на поземлени имоти могат да поискат
вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в
съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Съгласно документ
за собственост, вносителят на предложението за изменение на ПРЗ и е собственик
на ПИ 56722.660.817 с реални граници. Изискванията за минимални площ и лице по
чл.19 от ЗУТ касаят ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два
имота. С изменението на плана се предвижда промяна в отреждането на новопроектиран
УПИ V за смесена устройствена зона. До част от подалите
възражение е изготвено писмо, че възраженията не се уважават /л.л.15,16/, като
няма данни същото да е получено от лицата.
По
делото са приобщени извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти /л.л.47-53/
по отношение на собствениците на поземлени имоти с идентификатори
56722.660.818, 56722.660.817, 56722.660.816, 56722.660.815 и на самостоятелните
обекти в същите. Тази извадка е приобщена към преписката въз основа на искане
на община Плевен до СГКК - писмо на л.54.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, с вещо лице /ВЛ/ –
строителен инженер, като заключението на СТЕ е приобщено на л.л.235-239. Съгласно
същото, за УПИ I-660.818 и УПИ V-660.817 може да бъде приложен § 8, ал.2, т.3 от ЗУТ.
Застроителната зона е „за комплексно обществено обслужване и за жилищно
застрояване със средна височина“ и същата се запазва и с ПУП- ПРЗ, одобрен с
оспорената заповед. Дворищнорегулационния план е влязъл в сила, но не е
приложен. Изискванията на чл.19, ал.1 от ЗУТ важат при урегулиране на ПИ за
ниско жилищно застрояване, а в конкретния случай касае два имота - единия УПИ I- 660.818 - с устройствена зона „за жилищно застрояване
със средна височина“ и УПИ V- 660.817 за
смесена устройствена зона. При новото урегулиране се намалява необходимата
озеленена площ от 52,4% на 40 %, но това не противоречи на нормативните изисквания, заложени в чл.38, ал.1 от Наредба
№ 7 за ПНУОВТУЗ, което е минимално 40 %.
Плътността на застрояване се увеличава от 47,6 % на 60 %, но това не противоречи
на нормативните изисквания, заложени в чл.38, ал.1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ,
което е максимално 60 % по норматив. Имотът на жалбоподателите се засяга, тъй
като съгласно одобрения с оспорената заповед ПУП- ПРЗ, в него се предвижда
изграждане на постройка на допълващото застрояване в УПИ I- 660.818 по южната имотна граница, на калкан с
постройките на основното застрояване в УПИ V-660.817. В о.с.з. ВЛ допълва, че по принцип е
възможно в плана да се допусне допълващо застрояване на калкан, няма пречка, но
трябва да има съгласие на собственика на имота, в който се допуска. Това е
единственото, което не е осъществено от сегашния изготвен ПРЗ. Съгласно
предходния план, одобрен 1994 г., не е съществувала смесена устройствена зона,
такава зона се въвежда със ЗУТ. Предвид съществуването на жилищна сграда и
сграда за комплексно обществено обслужване имотът е бил със смесено
предназначение, смесена устройствена зона в централна градска част. В този
смисъл не се променя предназначението, тъй като остава в новообразуваните два
имота - за единия отреждането става за жилищно застрояване, а за другия - за смесена
устройствена зона. Основното застрояване в УПИ V.817 се запазва, но в графичната съставка на плана е
отразено, че става малко по-голямо.
По
делото е приобщена заповед № РД 10- 2024 от 23.11.2015 г. на Кмета на Община
Плевен /л.10/, съгласно която правомощията на кмета на общината по ЗУТ се
възлагат на зам.кмета арх.Иванчева, с право същата да подписва всякакви актове,
предвидени в ЗУТ.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
03.09.2018 г., видно от служебната бележка на л. 5 и от обратната разписка на
л. 67. Жалбата е подадена на 14.09.2018 г., видно от поставения вх.№ на Община
Плевен /л.2/.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
По отношение срока на обжалване е приложим този по
чл.215, ал.4 от ЗУТ, а именно 14-дневен от деня на съобщаването. Настоящият
състав намира, че жалбата е подадена в законовия срок. Г. като лице, което е
собственик на част от ПИ, попадащ в УПИ, който се разделя с процесната заповед,
както и като собственик на самостоятелен обект в сграда, построена в същия УПИ,
има правен интерес да обжалва заповедта. Следователно жалбата е подадена от
активно легитимирани страна, при наличието на правен интерес от търсената
защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за
обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи
на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административният акт е издаден от компетентен по
степен, място, време и материя орган. Видно от приобщената заповед на кмета на
общината, подписалият процесната заповед зам.кмет Иванчева е надлежно
оправомощена от кмета на общината на основание §1, ал.3 от ДР на ЗУТ, а кметът
е компетентен на основание чл.129, ал.2 ЗУТ, доколкото изменението на ПУП е до
един квартал – отнася се само до един УПИ, който се разделя на два УПИ.
Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена,
доколкото липсват мотиви.
По отношение на
мотивите, спазването на административно производствените правила, материалния
закон и целта на закона съдът съобразява следното:
Възможността за
изменение на регулационния план, на някое от основанията по § 8, ал. 2,
т. 1, 2
и 3,
вр. с ал. 1 ПР ЗУТ
съществува само тогава, когато заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план,
одобрен при действието на ЗТСУ
(отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни
парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за
прилагането на които се изисква изравняване и заплащане. В този смисъл е
Решение № 14837 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 450/2016 г.
В настоящия случай органът не е събрал никакви
доказателства, че заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, одобрен при
действието на ЗТСУ
(отм.), предвижда създаване на съсобствени по регулация дворищнорегулационни
парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или части от такива имоти, за
прилагането на които се изисква изравняване и заплащане. Няма каквито и да е
доказателства, че образуването на такива парцели е станало по време на
действието на ЗТСУ /отм./. Видно от заповедта за изменение на застроителния
план, издадена по време на ЗТСУ /отм./, приобщена на л.129, ново строителството
се предвижда в парцел I 4683, 4684,
като едноетажната сграда за комплексно обществено обслужване се разполага
изцяло в имот с пл. № 4683 по имотната граница с имот с пл.№ 4684 на
уличнорегулационната линия. Следователно към този момент продължават да
съществуват имоти с пл. №№ 4683 и 4684. Видно от приобщените по делото НА,
липсва съсобственост между имоти с пл. №№ 4683 и 4684, които са старите номера
на имоти с идентификатори 818 и 817 /последни цифри/. Като не е събрал
доказателства и не е изложил мотиви дали в случая е налице дворищнорегулационен
план, одобрен при действието на ЗТСУ
(отм.), който предвижда създаване на съсобствени по регулация
дворищнорегулационни парцели или парцели, с придаваеми поземлени имоти или
части от такива имоти, органът не е установил фактите и оттам - не е установил дали
е приложима разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Същата разпоредба не
е посочена като правно основание за издаване на заповедта в самата нея, но
доколкото е посочена в протокола от ЕСУТ, съдът приема, че същата е правно
основание за издаването на процесната заповед. Възможността за приложение на § 8,
ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е установена с експертизата, но не е допустимо
експертизата да мотивира административния акт. Същата отговаря на поставените
въпроси и съдът я цени като компетентна и задълбочена, но същата не може да замести
липсващите в заповедта мотиви за тези обстоятелства.
В самата заповед не е налице посочване на някоя от
хипотезите на чл.134, ал.2 от ЗУТ, нито се сочат факти, които могат да се
подведат под тези хипотези, поради което съдът приема, че заповедта не е
издадена въз основа на някоя от хипотезите на тази разпоредба.
По силата на § 8, ал. 2,
т. 3 ПР ЗУТ при прекратяване на отчуждителното действие на влезлите
в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в
образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти, собствениците на поземлени имоти
могат да поискат поставянето на вътрешната регулационна линия по съществуващата
имотна граница. Съществуваща по смисъла на нормата е границата на имота по
кадастъра. Специалното основание на
§ 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ е за промяна само на
вътрешните регулационни линии.
В случая обаче с процесната заповед не само е изменена
регулацията по вътрешните регулационни линии, но е променено и застрояването в новообразуваните
УПИ. А съгласно разпоредбата на § 8, ал.5 от ПР на ЗУТ: „Строителство в урегулирани поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава до
реализиране на една от възможностите по ал. 2. Строителство в урегулирани
поземлени имоти по ал. 1 не се разрешава и когато в резултат на изменение на
дворищнорегулационния план по ал. 2, т. 3 планът за застрояване за съответните
урегулирани поземлени имоти е влязъл в противоречие с действащите устройствени
правила и норми.“
Следователно едва след влизане в сила на промяна в
регулацията може да се приеме ПЗ. В случая едновременното производство не е
допустимо. Реално със заявлението си И. е заявила какво следва да е
строителството в имот, който не притежава - 660.818, и собствениците на този
имот следва да се съобразяват с възможности за строителство, направени по нейно
предложение.
Хипотезата на изменение на плана за регулация по
§ 8, ал. 2,
т. 3 ПР ЗУТ не предвижда като изискване за одобряването му
съгласието на останалите съсобственици на УПИ. Достатъчно да има заявление само
от собственика на единия имот, за да се одобри исканото изменение при наличие
на законовите предпоставки за това. В тази хипотеза обаче не може да се променя
устройствената зона на имотите, променя се само регулацията по вътрешните
регулационни линии. След такава промяна може да се измени ПЗ, като заявителят
поема риска строителство в новоборазувания УПИ да не може да се разреши, ако в
резултат на изменение на дворищнорегулационния план планът за застрояване за
съответния урегулиран поземлен имот е влязъл в противоречие с действащите
устройствени правила и норми.
Хипотезата на промяна на ПЗ изисква съобразяване с
други разпоредби на ЗУТ. Съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ, свързано ниско
застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на
собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява
свързаното застрояване. В случая такова съгласие, още повече нотариално
заверено, не е налице, а видно от възраженията в хода на административното
производство и пред съда, няма никаква възможност да се постигне. Следва да се
отбележи, че органът е предвидил свързано застрояване с оглед на факта, че не
може да се спазят определените със ЗУТ разстояния.
Съгласно чл.35, ал.1 от ЗУТ, „Разстоянията между
жилищни и нежилищни сгради в съседни урегулирани поземлени имоти се определят
съобразно нормативите за разстояния между жилищни сгради. В този случай
дълбочината на застрояване на нежилищната сграда се определя по реда на чл. 31, ал. 5“. В случая разстоянията,
които следва да са налице между административните сгради в УПИ V-660.817 и границата на същия УПИ спрямо УПИ I-660.818 не са спазени, доколкото самите сгради са
на регулационната линия. Такова
разположение не е допустимо с оглед на посочените разпоредби.
Следва да се отбележи, че видно от таблицата към графичната част от
плана /л.87/ е предвидено стойността на К инт в имот 817 да е различна от
установената с НАРЕДБА № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони /Наредба №7, НПНУОВТУЗ/. Съгласно чл.38, ал.1 от
Наредба №7, за средни градове /какъвто е гр.Плевен към момента на издаване на
оспорената заповед/ стойността на К инт следва да е от 1,5 до 3,0. В случая по
отношение на УПИ V-660.817 е предвиден К инт
1,2, което е по-малко от нормативно предвиденото.
По отношение на останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
Ако беше налице само промяна на ПР, би бил
неоснователен доводът за несъобразяване с изискванията по чл. 19 ЗУТ,
тъй като тази норма е неприложима в хипотезата на изменение на регулационния
план по § 8, ал. 1
във вр. с ал. 2, т. 3
ПР ЗУТ. Доколкото обаче със заповедта се променя и ПЗ, е било
необходимо да се посочи коя от последващите алинеи на чл.19 е приложима в
случая и че същата е спазена. Това не е направено нито от ЕСУТ, нито от органа.
Налице противоречие между посоченото в заповедта, че в
УПИ V-660.817 не се предвижда ново застрояване, и установеното
от ВЛ. Съгласно заключението на СТЕ /л.238/ застроената част от терена в имот
660.817 е 78 кв.м, което се равнява на процент на застрояване 47,2 %, а по
ПУП-ПРЗ се предвижда процент за застрояване 60 %, което е 98,4 кв.м. В същия
смисъл е и посоченото от ВЛ в съдебно заседание - че основното застрояване в УПИ
V.817 се запазва, но в графичната съставка на плана е
отразено, че става по-голямо.
По отношение на твърденията на процесуалния
представител на ответника за наличие на гаражи в имот 660.818 съдът съобразява,
че по делото няма данни за наличието на такива, нито при СТЕ се установява да
има гаражи в този имот.
Височината на допълващото застрояване в
новопредвидения УПИ I-660.818 не е 12 м, посочената в
схемата на л.87 височина е височината на основното застрояване в този имот.
Като не е изяснил фактите, органът е постановил
немотивирано решение. В същото неправилно са смесени различни хипотези - тази
на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ и тази на чл.134, ал.2 от ЗУТ. Така са нарушени
както съществени административно производствени правила, така и материалния закон.
С оглед на изложеното, макар и издадена от компетентен
орган, процесната заповед е немотивирана, издадена е при съществено нарушение
на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон
и следва да бъде отменена. Доколкото със заявлението си И. /л.55/ е поискала
изменение на ПУП-ПРЗ, а не изменение на ПУП-ПР по реда на §8, ал.2, т.3 от ЗУТ,
не следва да се връща преписката на органа, тъй като заповед за изменение на
ПУП-ПРЗ в настоящия случай няма законова възможност да бъде издадена.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се
присъдят своевременно поисканите в хода на производството разноски. Същите са в
размер на 10 лева за държавна такса /л.114/. Липсват доказателства за размера и
за плащането на адвокатски хонорар, поради което такъв не може да се присъди.
За
пълнота съдът отбелязва, че искането на ответника за присъждане на разноски
освен неоснователно с оглед изхода на делото е и просрочено, доколкото е
направено едва с писмена защита след устните състезания.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.В.Г. ***, ЕГН **********, Заповед №
РД-12-389/14.08.2018 г. на зам. Кмет на Община Плевен.
ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на В.В.Г. ***, ЕГН **********
сумата 10 /десет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България чрез
настоящия съд в срок от 14 дни от съобщаването му.
СЪДИЯ: