№ 31663
гр. София, 26.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110124917 по описа за 2025 година
I. Искова молба
Ищец: Ц. С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: адрес.
Представлявана от: Адвокат Л. К. Б., със съдебен адрес: адрес тел. **********, имейл:
********.
Ответници:
1. фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: адрес, с представители Г.
Т. и А. М..
2. ФИРМА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: адрес, с управител
П.Б.Д..
Цена на исковете: 2 696 лева. Цена на осъдителния иск: 1 196 лева.
Предявени искове:
1. Иск за обявяване на нищожността на Договор за паричен заем № ******, сключен на
06.04.2023 г., съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради
непосочване на реално дължимия годишен процент на разходите (ГПР) и невключване
на възнаграждението за поръчител, чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД противоречие на закона,
посочените норми по - горе.
2. Иск за обявяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № ******,
сключен на 06.04.2023 г., между Ц. Г. и ФИРМА, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД,
тъй като се твърди, че с него се предвижда кредитополучателят да плати
възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до
неравноправност, липсва основание и е сключен като обезпечение на недействителна
сделка.
1
3. Осъдителен иск срещу фирма за заплащане на сумата в размер на 1 196 лева, която е
изплатена от ищцата по един нищожен договор и представлява неоснователно
обогатяване. Тази сума е разпределена по пера: 1500 лв. главница, 203.44 лв. лихва по
договора и 992.56 лв. възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.
Твърдения на ищеца:
Договорът за паричен заем е нищожен, тъй като в него не е посочен реално дължимия
ГПР и не е включено възнаграждението за поръчител, което е заблуждаваща търговска
практика.
ГПР (40.76%) е увеличен по скрит начин, защото не включва възнаграждението за
поръчител.
Договорът за гаранция е недействителен, тъй като предвижда възнаграждение за
гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва
основание и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Договорът за гаранция формално е отделна сделка, но фактически е част от кредитното
правоотношение и целта му е да уговори допълнително възнаграждение за кредитора,
заобикаляйки закона.
фирма е едноличен собственик на капитала на ФИРМА, а възнаграждението за
поръчителството се плаща в полза на кредитора, а не на гаранта.
Посоченият в договора ГПР не отговаря на действителните разходи, тъй като не
включва сумата за обезпечението.
II. В срока е подадена Отговор на искова молба от фирма, с която:
Ответник: фирма, ЕИК *********, представлявано от Г. Т., изпълнителен директор, чрез
процесуален представител старши юрисконсулт Д. К. оспорва исковете.
Възражения по допустимостта на установителния иск:
Предявеният установителен иск за недействителност е недопустим, поради
идентичност на предмета със съединения осъдителен иск, който съдържа искане за
установяване на спорното материално право.
Липсва правен интерес от установителен иск, когато може да се предяви осъдителен
иск, който ще предостави по-пълна защита и ще гарантира процесуална икономия.
Считат процесуалното поведение на ищеца за злоупотреба с право и опит за
обогатяване за сметка на ответника.
Молят да се прекрати производството по отношение на установителния иск като
недопустим.
Възражения по основателността на исковете:
2
Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като
противоречи на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит е неоснователно.
Клаузите на договора за паричен заем са в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
са посочени ГПР, обща дължима сума и допусканията, използвани при изчислението.
ГПР е изчислен към момента на сключване на договора и включва всички разходи по
кредита (в процесния случай само лихвеното задължение, освен главницата).
Няма задължение за предвиждане на условни разходи при изчисляване на ГПР.
Твърдението за липса на ясно разписана методика за формиране на ГПР е
неоснователно, тъй като законът не изисква такива пояснения.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не следва
да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по
кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не
се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на
заемната сума.
Отделно от това възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е безусловно
дължимо, а е от значение дали гаранцията на ФИРМА ще бъде активирана или не от
действията на заемателя.
Изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно.
Неоснователно е твърдението, че невключването на възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща
търговска практика.
Претенцията на ищеца във връзка със суми, заплатени на ФИРМА по договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство е неоснователна.
Възнаграждението, дължимо по договорите за предоставяне на
гаранция/поръчителство, не е влиза в патримониума на ФИРМА, а в този на ФИРМА.
Възможността за заплащане на възнаграждението по договорите за предоставяне на
гаранция/поръчителство чрез ФИРМА е била предвидена с оглед удобството на
потребителя.
иска се от съда:
Прекратяване на настоящото производство, тъй като предявеният иск е недопустим
или да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани предявените искове от страна на ищеца.
3
Присъждане на сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално представителство в размер на
360.00 лева.
Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и молят
определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по
отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие,
молят, на основание чл. 238, ал. 2 да прекратите делото и да ни присъдите разноски.
Молят в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание делото
да бъде разгледано в наше отсъствие, като съдът да приеме, че поддържаме
изложеното в настоящия отговор.
III. Отговор на искова молба от ФИРМА
Ответник: ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от А. М., чрез процесуален
представител юрисконсулт М. З..
Възражения по допустимостта на установителния иск:
Предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес от
ищеца.
Ищецът разполага с друг, по-ефективен способ за защита – осъдителен иск, който би
му дал защита в по-голям обем.
Предявяването на установителен иск при наличие на осъдителен иск представлява
злоупотреба с право и опит за обогатяване с допълнителни разноски.
Молят да се прекрати производството като недопустимо.
Възражения по основателността на исковете:
Договорите за предоставяне на гаранция, по които дружеството е страна, са
действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона.
Сключеният договор между ФИРМА и ищеца не е договор за поръчителство, каквито
твърдения са наведени в исковата молба, а е договор за предоставяне на услуга по
издаване на гаранция за плащане в полза на кредитора с наредител заемополучателя.
Уговореното между ФИРМА и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение за издаване на гаранция.
Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство/гаранция, като
насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на
задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови
разпоредби или добрите нрави.
4
Инсинуациите на ищеца за заобикаляне или противоречие с разпоредби на Закона за
потребителския кредит е напълно неотносимо към този тип договори, поради факта, че
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и последиците от неспазването им
са относими единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито
договорът за предоставяне на гаранция категорично не е.
Свързаността между ФИРМА и ФИРМА не е основание възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния
процент на разходите по договора за паричен кредит.
Договорът за предоставяне на гаранция е подписан след сключване на договора за
паричен заем и получаване на заемната сума.
Заплащането на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство чрез ФИРМА е предвидено за улеснение на потребителя.
Искания до съда:
Прекратяване на производството по установителния иск, тъй като липсва правен
интерес от предявяването му или да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
като неоснователни и недоказани предявените искове.
В полза на ФИРМА да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в това число и разноски за процесуално
представителство в размер на 360.00 лева.
Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и молят
определеното от съда възнаграждение да бъде съобразено с липсата на правна и
фактическа сложност на делото.
В случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по
отговора на исковата молба и не поиска разглеждане на делото в негово отсъствие,
молят, на основание чл. 238, ал. 2 да прекратите делото и да ни присъдите разноски.
Молят в случай че не се яви представител на дружеството в съдебно заседание делото
да бъде разгледано в наше отсъствие, като съдът да приеме, че поддържаме
изложеното в настоящия отговор.
По редовността на исковата молба: Съдът счита същата за редовна.
По допустимостта на установителния иск:
Действително, съгласно константна съдебна практика, липсва правен интерес от
положителен установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен иск за същото
правоотношение. Това е така, защото осъдителният иск инкорпорира в себе си
установителния елемент и решението по него би имало сила на пресъдено нещо относно
съществуването на правото.
В настоящия случай обаче, предявените установителни искове са за прогласяване на
5
нищожност на договорите. Нищожността е първоначален и абсолютен порок, който води до
липса на правно действие на сделката от самото сключване (ex tunc). Искът за
прогласяване на нищожност е отрицателен установителен иск, чиято цел е да установи
несъществуването на правно отношение (в случая – на валиден договор).
Въпреки че осъдителният иск по чл. 55 от ЗЗД за връщане на суми на отпаднало основание
действително предполага изследване на валидността на правното основание (договорите за
заем и гаранция), решението по този осъдителен иск би имало сила на пресъдено нещо само
относно съществуването на вземането за връщане на сумите. То не би прогласило със
сила на пресъдено нещо нищожността на самия договор, което е предмет на установителния
иск.
Разликите между установителните искове за съществуване на правоотношение и
установителните искове за нищожност (несъществуване на правоотношение) са съществени.
Прогласяването на нищожност има по-широко действие и премахва правните последици на
договора изцяло и завинаги, не само за целите на конкретното осъдително вземане. Ето защо,
наличието на осъдителен иск за връщане на суми, платени въз основа на предполагаемо
нищожен договор, не изключва автоматично правния интерес от установителен иск за
прогласяване на нищожността на самия договор.
Следователно, в конкретния казус, предявеният осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на
суми, платени по договори, чиято нищожност се твърди, не е пречка за допустимостта на
установителните искове за нищожност на тези договори. Ищцата има правен интерес да
получи съдебно решение, което изрично прогласява нищожността на договорите, тъй като
това има по-широки правни последици отколкото само осъждането за връщане на конкретни
суми.
ИСКЪТ Е ДОПУСТИМ.
Предоставям правна квалификация на предявените искове и разпределение на
доказателствената тежест, без препратки към файлове:
Правна квалификация на исковете и разпределение на доказателствената тежест:
1. Установителен иск за нищожност на Договор за паричен заем № ******:
Правна квалификация: Искът се квалифицира като отрицателен установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - противоречие със закона във връзка с чл. 22 и чл. 11, ал.
1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Доказателствена тежест:
Ищецът носи тежестта да докаже наличие на облигационно отношение,
коеот не се спори, твърденията си за наличие на порок, водещ до
нищожност на договора за паричен заем, а именно:
Че в договора не е посочен реално дължимият годишен процент на
разходите (ГПР).
6
Че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител/гарант.
Че това представлява заблуждаваща търговска практика и прави
клаузата за ГПР неравноправна.
Ответникът ФИРМА носи тежестта да докаже, че:
Договорът за паричен заем отговаря на всички изисквания на закона
и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ГПР е коректно изчислен към момента на сключване на договора и
включва всички дължими разходи.
Възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва в
ГПР.
Не е налице заблуждаваща търговска практика.
2. Установителен иск за нищожност на Договор за предоставяне на гаранция № ******:
Правна квалификация: Искът се квалифицира като отрицателен установителен иск
по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради твърдение за противоречие на договора с добрите
нрави и/или заобикаляне на закона.
Доказателствена тежест:
Ищецът носи тежестта да докаже твърденията си за наличие на облигационно
отношение, което не се спори, на порок, водещ до нищожност на договора за
гаранция, а именно:
Че договорът за гаранция противоречи на добрите нрави (например, че е
сключен без реално обезпечение, а с цел допълнително оскъпяване).
Че договорът за гаранция е сключен с цел заобикаляне на закона (напр.
ЗПК) – като скрит механизъм за увеличаване на печалбата на кредитора
или за избягване на нормативни изисквания.
Че договорът е сключен като обезпечение на недействителна сделка.
Ответникът ФИРМА носи тежестта да докаже, че:
Договорът за предоставяне на гаранция е валиден и сключен при спазване
на законовите изисквания.
Не противоречи на добрите нрави и не заобикаля закона.
Дружеството е лицензирана финансова институция за извършване на
гаранционни сделки по занятие и възнаграждението е насрещна престация
за предоставената услуга.
По двата иска - че е налице индивидуална договореност.
3. Осъдителен иск за връщане на сума, получена без основание (неоснователно
обогатяване):
7
Правна квалификация: Искът се квалифицира като осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД.
Доказателствена тежест:
Ищецът носи тежестта да докаже:
Че е извършил плащане на сумата от 1 196 лева.
Че плащането е извършено на ответника ФИРМА.
Че плащането е без правно основание (вследствие на твърдяната
нищожност на договора за паричен заем и/или договора за гаранция).
Ответникът ФИРМА носи тежестта да докаже:
Наличие на валидно правно основание за получаване и задържане на на
сумата
Искането за освобождаване от внасяне на такси и разноски по делото на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК селедва да се , като се вземе предвид, че ищцата е вдовица и единственият
доход е пенсия в размер на 740 лв.
ОПРЕДЕЛЯ ДТ 160 лв. по трите иска.
Следва да се приемат писмените доказателства и да се допусне СЧЕ, като се насрочи осз.
Така мотивиран, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
Приемане като доказателства на документи, предсатвени към ИМ и ОИМ.
1. Назначаване на съдебно-счетоводна експертиза:
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза се допуска.
Вещото лице счетоводител, след като се запознае с договорите, да отговори на
въпросите:
Какъв е размерът на Годишния процент на разходите (ГПР), като се вземе
предвид и дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на
гаранция?
Какъв е размерът на Годишния лихвен процент (ГЛП) по договора и какъв
е основният лихвен процент на БНБ относим към договора?
Каква сума е платена по кредита по пера, кога и на кого и ка е
разпределена?
ОПРЕДЕЛЯ ВЛ Д. В..
ОПРЕДЕЛЯ депзоит в размер на 450 лв., платим от бюджета, тъй като е
направена молба по 83, ал. 2 ГПК.
8
2. Освобождава ищцата от заплащане на държавна такса и разноски.
3. Оставя без уважение за задължаване на ответниците да представят документи:
доколкото договора за потребителски кредит, договора за предоставяне на
гаранция, са представени , а за останалите всички прилежащи към тези договори
приложения и анекси, общите условия за отпускането на този потребителски
кредит, погасителния план по него, е в тежест на ответниците да представят, в
слючай, че искат да докажат твърденията си за лиспа на порочци по сдлеката, а
относно извлечение за всички платени от доверителя суми е допусната СЧЕ
При непредставяне на посочените документи ответниците ще понесат тежестта
от лиспата напълно и главно доказване на факти и обстоятелства разпределени в
тяхна тежест, доколкото не се оспорва да са сключвани таквиа договори и
стакова съдържание, каквото се излага в искова молба.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2025г. от 10:15ч.,
за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на
проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения
за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за
окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9