ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260652
гр.
Пловдив, 09.03.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО,
XIV състав в закрито
заседание на девети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от съдия И.
Анастасов възз.ч.гр.д. № 414 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Ай тръст“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261819/10.11.2020г. по ч.гр.д.№ 14079/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което подаденото от жалбоподателя заявление е отхвърлено в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 107,46 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 34,97 лева- обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.06.2019г.- 09.10.2020г.; 44,42 лева- административни разноски, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претенцията за възнаграждение по договора за поръчителство се основава на неравноправна клауза. Кредитополучателят имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство. Възнаграждението за жалбоподателя се дължало за срока на действие на договора за кредит, но не произтичало от този договор. Възнаграждението представлявало насрещна престация за предоставена от жалбоподателя гаранционна услуга. Позовават се и на разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП, като твърдят, че в случая е налице индивидуално договаряне, защото на кредитополучателя била дадена възможност да избере какъв кредит да ползва, дали същият да бъде обезпечен и с какво обезпечение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 14079/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Ай тръст“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против И.Н.Х. за следните суми: 800 лева– главница, дължима по Договор за кредит № 2034946 от 28.05.2019г., сключен между длъжника и „Кредисимо”ЕАД, заплатени от „Ай Тръст”ЕООД като поръчител по договор за поръчителство от 28.05.2019г.; 189,76 лева– договорна лихва за периода от 28.05.2019г. до 20.05.2020г.; 48,84 лева– обезщетение за забава за периода 21.06.2019г.– 09.10.2020г., 107,46 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 34,97 лева– обезщетение за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода 21.06.2019г.– 09.10.2020г.; 44,42 лева– административни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда– 27.10.2020г.. За да отхвърли заявлението в горепосочената част, първоинстанционният съд е приел, че клаузите на договора, уговарящи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски, при предоставената заемна сума, са неравноправни на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от ЗЗП, тъй като допълнителното възнаграждение и административните разноски, заобикалят забраната на чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК.
В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК се сочи, че ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълняват сключените между кредитодателя и кредитополучателя договори с „Ай тръст“ЕООД, с които следва да са обезпечени задълженията на въззиваемия. Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено заплащане на дължимото на поръчителя възнаграждение по сметка на кредитодателя, като при това в случаите, когато извършеното от кредитополучателя плащане е недостатъчно за погасяване на вноската по договора за потребителски кредит и на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, с приоритет се ползват вземанията на поръчителя. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се направи обосновано предположение, че информацията в договора за потребителски кредит относно ГПР и общия размер на дължимите от кредитополучателя суми е некоректна, т.е. че съдържанието му не е в съответствие с императивните изисквания на закона и същият вероятно е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което приемайки, че задълженията, за които е поръчителствано, вероятно се основават на недействителен договор, съдът приема също така, че договорът за предоставяне на поръчителство не поражда задължение за заплащане на уговорените в него суми. Ето защо, частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Ай тръст“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 261819/10.11.2020г. по ч.гр.д.№ 14079/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което подаденото от жалбоподателя заявление е отхвърлено в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 107,46 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 28.05.2019г.; 34,97 лева- обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 21.06.2019г.- 09.10.2020г.; 44,42 лева- административни разноски, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: