Определение по дело №118/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 175
Дата: 30 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20223000500118
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. Варна, 30.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500118 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника
на КР. К. Ч. и на М. ХР. Ч., чрез процесуален представител – адв. Д.В. срещу
определение № 260032/26.01.2022 г. по гр.д.№ 2434/2018 г. на ОС - Варна, с
което е отхвърлена като неоснователна молбата им за издаване на
удостоверение по чл.53 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и
изпълнението на решения по граждански и търговски дела въз основа на
влязло в сила решение по същото дело. Оплакванията са за неправилност, с
молба за отмяна.
В частната жалба се оспорва изводът на съда, че издаденият изпълнителен
лист № 260038 въз основа на влязлото в сила съдебно решение е пречка за
издаване на удостоверение съгласно формуляра, установен в Регламент /ЕС/
№1215/2012 г. за допускане на изпълнение на постановеното решение.
Изложено е, че единствено известния адрес на длъжника е на територията на
Федерална република Германия, което възпрепятства реализацията на правата
на въззнивниците по Решение № 31/06.03.2020 г. по в. гр. д. № 573/2019 г., по
описа на АпС – Варна.
Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
С влязло в сила решение № 31/06.03.2020 г. по в. гр. д. № 573/2019 г. на
АпС – Варна АН. БР. е осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от
4769.04 лв., представляваща разноски по водене на гр. д. 2434/2018 г., по
описа на ОС – Варна и в. гр. д. № 573/2019 г., по описа на АпС – Варна, на
осн. 78 ГПК.
Безспорно е, че на 02.04.2021 г. е получен изпълнителен лист
изпълнителен лист № 260038/02.02.2021 г., издаден по гр. д. № 2434/2018 г.,
1
по описа на ОС – Варна.
С молба вх.№ 260172/11.01.2022 г. по реда на чл.620 ГПК К.Ч. и на М.Ч.
са сезирали съда с искане за издаване на удостоверение на основание чл.53 от
Регламент №1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и
търговски дела против АН. БР., с единствено известен адрес във Федерална
република Германия.
С обжалваното определение Окръжен съд – Варна е приел, че молбата е
неоснователна, тъй като удостоверението по чл.53 от Регламент №1215/2012
г. представлява изпълнителен титул; в полза на ищците вече е издаден
изпълнителен лист /изпълнителен титул/ въз основа на влязлото в сила
решение, поради което повторното издаване на изпълнителен титул въз
основа на същото решение противоречи на нормата на чл.408, ал.1 от ГПК.
Определението е неправилно. Съгласно чл.620, ал.1 от ГПК, вр. с чл.53 от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г., първоинстанционният съд, разгледал делото,
издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или
допускане на изпълнение на българско съдебно решение в друга страна-
членка. Предпоставка за издаването му е наличие на влязло в сила съдебно
решение на български съд е молба от надлежна страна и правен интерес.
Предназначението на удостоверението по посочените текстове е да бъде
допуснато изпълнение на българско съдебно решение на територията на друга
държава – членка на ЕС. Изпълнителният лист, издаден по реда на чл.407, вр.
с чл.404 от ГПК служи за образуване на изпълнително дело и представлява
изпълнителен титул за територията на Република България, поради което
удостоверението по чл.620, ал.1 от ГПК, респ. чл.53 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 г. не представлява втори изпълнителен титул по смисъла на чл.408
от ГПК. То предоставя правно уредена от нормите на общностното право
възможност страната да осъществи принудително изпълнение против
длъжника на територията на друга държава – членка на ЕС и да реализира
притезанията си.
В случая ищецът няма възможност да реализира правата си по издадения
изпълнителен лист на територията на ФР Германия, което е предназначението
на исканото удостоверение. За образуване на изпълнително дело на
територията на друга държава – членка на ЕК удостоверението по чл.53 от
Регламента е задължителна предпоставка и не е възможно да бъде
осъществено въз основа на изпълнителен лист.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд намира, че са
налице предпоставките за издаване на исканото удостоверение – молба от
надлежна страна и влязло в сила решение. Частната жалба е основателна и
следва да бъде уважена, като обжалваното определение бъде отменено и
делото – върнато на първоинстанционния съд за издаване на исканото
удостоверение.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение № 260032/26.01.2022 г. по гр.д.№ 2434/2018 г. на
Окръжен съд – Варна.
УКАЗВА на Окръжен съд – Варна ДА ИЗДАДЕ удостоверение съгласно
формуляра, установен в приложение 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. за
допускане на изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 177/2019 г. на СОС
по реда на чл.620, ал.1 от ГПК, на молителите КР. К. Ч. и на М. ХР. Ч..
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за изпълнение на горните
указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3