О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер VІ-261039 17.12.2020
година град Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На седемнадесети декември две хиляди и
двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното
от съдията УЗУНОВА
частно гражданско дело номер 2720
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.248 ал.3 ГПК и е образувано по
повод жалба от „Съни Хил Мениджмънт“ЕООД
с ЕИК-********* ,със седалище и адрес на управление
гр.Бургас,ул.“Рилска“№1,представлявано от управителя Е Г Г,подадена чрез
пълномощника адв.М. против определение №261353 от 06.10.2020г.,постановено по
гр.д.№10583/2019г.по описа на БРС,с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на жалбоподателя за изменение на съдебно решение №260040
от 14.08.2020г.по гр.д.№10583/2019г.по описа на БРС в частта му за разноските
чрез осъждане на ответника О.Ж.П. с ЕГН-********** с адрес ***,ж.к.*****“ бл.1 ,ет.5,ап.25 да му заплати на
основание чл.78 ал.1 ГПК направените разноски по делото в размер на 413 лева.
Недоволен
от определението е останал ищецът „Съни Хил Мениджмънт“ЕООД,който го е обжалвал
пред БОС в законоустановения срок,внесена е в срок държавната такса за
обжалването.В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение,като се иска отмяната му и
присъждане на претендираната сума за направени разноски от ищеца.Твърди се,че
преценката на районния съд за наличието на предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК за
освобождаване на ответника от разноски е неправилна и не кореспондира с
доказателствата,събрани по делото.
Препис от
частната жалба е връчен на ответника П.,който е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок,в който оспорва частната жалба и моли определението на
БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В
постановеното по делото съдебно решение БРС е приел,че са налице предпоставките
на чл.78 ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски и
не е присъдил такива в полза на ищеца.Ищецът е депозирал молба по реда на
чл.248 ГПК,с която е поискал съдът да измени решението си в частта досежно
разноските и му присъди такива,като е изложил доводи,че не са налице
предпоставките на чл.78 ал.2 ГПК за освобождаване на ответника от плащане на
разноски. С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането на
ищеца,като е посочил,че според него са налице двете изискуеми предпоставки на
чл.78 ал.2 ГПК – с извънсъдебното си поведение ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и признание на иска.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните доказателства и съобразно
закона,въззивният съд намери частната жалба за неоснователна,а обжалваното
определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:
Ищецът е
предявил срещу ответника искове,квалифицирани от районния съд с правно
основание по чл.61 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- ищецът е претендирал осъждане на
ответника да му заплати сумата 144.45 лева ,представляваща сборна главница за
направени от ищеца разноски за поддръжка и управление на общите части на бл.1
на ж.к.“Съни Хил“- гр.Бургас,ж.к.Меден Рудник,ул.“Слънчеви хълмове-Съни Хил“ бл.1
,за периода месец август-месец октомври 2019г.Твърдял е,че ответникът е
собственик на апартамент № 25 в блок 1 на комплекса , не е подписал
индивидуален договор за управление с инвеститора на комплекса и с фирмата за
поддръжка „Съни Хил Мениджмънт“ЕООД,но като собственик на самостоятелен обект
има задължение да заплаща припадащата се част от направените разходи.Ищецът е претендирал
заплащане на направените разходи за горепосочения тримесечен период през
2019г.в размер на 144.45 лева на основание чл.61 ал.1 ЗЗД,но не е заявил
твърдения за отправена покана до ответника и отказ от негова страна да заплати
полагаемата част от разходите.
Препис
от исковата молба е връчен на ответника,който е представил в срок писмен
отговор ,заедно с платежно нареждане за сумата от 150 лева,с която е заявил,че
заплаща изцяло претенцията по главницата и законната лихва.Заявил е,че не е бил
уведомен по никакъв начин за тези задължения,а е разбрал за тях след
получаването на исковата молба,не е бил информиран за сключване на договор за
поддръжка и управление,а плащане не е направил,защото до момента не му е била
известна нито дължима сума,нито по коя банкова сметка ***.Поискал е в тази
връзка делото да бъде прекратено,без да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Ищецът е
представил становище,в което е изразил несъгласие с искането на ответника,като
е поискал уточнение дали признава иска,оспорено е и твърдението,че не е бил
уведомен за задълженията,като е заявил,че дружеството е уведомило надлежно
всички собственици относно възможността им да сключат договор с
фирмата,ангажирана с поддръжката и управлението на блок 1,като домакинът на
комплекса е комуникирал с всеки собственик,поставял е регулярно съобщения с
отчети за задълженията на собствениците към фирмата,поради което обективно не е
възможно ответникът да не е знаел коя фирма поддържа комплекса.
Ответникът е представил допълнително становище,в което е оспорил иска
като преждевременно заведен,а допълнително е изложил и други доводи в подкрепа
на становището си за неоснователността на исковата претенция.
С
постановеното по делото съдебно решение,което не е обжалвано и е влязло в
сила,БРС е приел,че с писмения си отговор ответникът е признал иска по смисъла
на чл.237 ГПК и е извършил плащане на
задължението си по исковата претенция,а освен това е представил платежен
документ за заплатени задължения за следващите три месеца.Съдът е приложил
разпоредбата на чл.237 ал.4 ГПК,съгласно която признанието на иска е неоттегляемо,като
съобразно чл.235 ал.3 ГПК е отхвърлил исковата претенция поради погасяването и
чрез плащане. При това положение,несъмнено първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК е налице.
Въззивният съд споделя становището на БРС,че
в случая е налице и втората предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК- ответникът да не е
дал повод с поведението си за завеждане на делото. Въпросът относно
приложението на чл.78 ал.2 ГПК не е
разрешен от районния съд и в противоречие с практиката на ВКС,на която се е
позовал жалбоподателят. Правилно районният съд е съобразил,че след като се
претендира вземане на извъндоговорно основание – чл.61 ал.1 ЗЗД,то за да се
приеме,че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото,
следва да са ангажирани твърдения и доказателства ищецът да е отправил покана
до него за заплащане на процесната сума,от който момент задължението става
изискуемо. В случая не са били ангажирани твърдения и доказателства в тази
насока, Неоснователно в жалбата се твърди,че в показанията си св.Христова е
заявила,че ответникът е неколкократно уведомяван за това,че поддръжката и
управлението на комплекса се поема от ищцовото дружество от 01.08.2019г., че е
канен да подпише договор,както и да заплаща дължими такси. В показанията си
тази свидетелка е заявила само,че на видно място са били залепвани списъци с
дължими от собствениците суми,било е залепено на неустановена дата и писменото
уведомление за промяната на фирмата,която ще осъществява поддръжката и
управлението на комплекса от 01.08.2019г. Тъй като с всеки от етажните
собственици е сключван индивидуален договор за поддръжка и управление,писменото
уведомление без дата и подпис,залепено на неустановена дата във входа не може
да се приеме за надлежно отправена покана до ответника за сключване на договор
с ищеца,а залепването на списъци- за надлежно отправена покана да заплати
извъндоговорно задължение. В допълнение следва да се отбележи,че в исковата молба
няма твърдения,че ответникът е бил поканен да сключи договор,нито да е отказал
да заплати процесната сума след отправена му покана,те са наведени във връзка
със спора относно дължимостта на разноските.
Водим от
горните мотиви,БОС намери,че обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно,законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение №261353 от 06.10.2020г.,постановено по гр.д.№10583/2019г.по описа
на БРС.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: