Р Е Ш Е Н И Е  № 260182

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ 18 .06.2021 г.

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от 21.05.2021 г. в състав :

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                             ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

с участието на секретаря СТЕФКА ТОШЕВА като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ т. дело № 203 описа на  ПАС за 2021 г., установи следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Повод за започването е въззивна жалба от „З.к. „Д. *** против постановеното по т. дело № 325/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  *****, по отношение на „З.к. „Д. *** в размер на по 15 900 лв. за всеки един, дължимо по силата на Запис на заповед, издаден от „З.к. „Д. – **“ на 01.04.2019 год. в гр. К. с падеж на 01.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното плащане, въз основа на който запис на заповед е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 1712/2019 г. по описа на КРС, като е постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „З.к. „Д. *** да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  ***по 733, 33 лв.  за всеки един, представляващи разноски направени в хода на производството по ч.гр.дело № 1712/2019 г. по описа на КРС, за които вече е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „З.к. „Д. *** да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  ***по 964, 66 лв. за всеки един, представляващи разноски, направени в настоящето производство.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите им претенции.

Насрещната страна е на мнение за неоснователност на жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 27.05.2021 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила предявена от Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********, двамата от гр.К. и М.К.Ц., ЕГН **********, гр. С. против З.к. „Д. *** искова молба.

          В обстоятелствената част на същата се говори, че ищците са наследници на К. Ц., починал на 13.12.2019 г. Сочи се, той приживе предоставил на „З.к.Д. *** парични заеми както следва:

- на 10.10.2016 г. заем от 5000 лв. със срок на връщане 10.05.2016 г.,

- на 04.07.2016 г. заем от 4000 лв. със срок на връщане 04.09.2016 г.,

- на 26.10.2016 г. заем от 6400 лв. със срок на връщане 20.12.2016 г.,

- на 19.07.2017 г. заем от 25 000 лв. по банков път,

- на 12.04.2018 г. заем от 2600 лв. със срок на връщане 10.06.2016 г. и

- на 01.02.2018 г. заем от 4700 лв. със срок на връщане 01.04.2018 г.

          Заемите не били върнати в посочените срокове. Това наложило между К. Ц. и кооперацията да се сключи на 01.04.2019 г. споразумение. С него според ищците отделните заеми били новирани в общ размер от 47 700 лв. и нов падеж за цялата сума – 01.10.2019 г. Те се договорили и плащането да стане по банкова сметка ***, а за обезпечаване на задължението да се издаде и Запис на заповед с нотариално заверен подпис на председателя на кооперацията за сумата от 47 700 лв. с падеж 01.10.2019 г.

          На падежа задължението за плащане на сумата от 47 700 лв. не било изпълнено. Това принудило К. Ц. да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение  на основание документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед. Било образуваноо ч.гр. дело № 1712/2019 г. по описа на КРС. По него съдът издал заповед за изпълнение и ИЛ срещу З.к. „Д. – 96“ за сумата 47 700 лв. дължима на основание Запис на заповед от 01.04.2019 г. с падеж 01.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното изпащане,  за сумата 954 лв . ДТ и за сумата 1246 лв. адвокатско възнаграждение.

          В срока по чл.414 ГПК кооперацията подала възражение. Това от своя страна наложило ищците в качеството им на наследници на К. Ц., починал на 13.12.2019 г. в срока по чл. 415 ГПК с оглед действащото в страната в онзи период извънредно положение да предяват настоящия иск, с който да установят вземането си предмет на заповедта за изпълнение. Уточнено е, че те в качеството си на наследници на починалия К. Н. Ц., който е титуляр на заповедта претендират от общата сума от 47 700 лв. по 15 900 лв. за всеки ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 11.11.2019 г. до окончателното изпащане. Отправено е и искане ответната кооперация да бъде осъдена да им заплати разноските в заповедното производство и направените такива във връзка с производството по установителния иск.

Препис от исковата молба е връчен на ответна кооперация с указания , че може да подаде отговор в двуседмичен срок на 15.06.2020 г. До 29.06.2020 г. вкл. такъв не е подаден. Реално това е сторено на 15.07.2021 г. с изпращане на отговор по пощата, който е постъпил в ПОС на 17.07.2021. В него се говори за срок по чл. 131 от ГПК изразява се становище за недопустимост на осъдителната претенция за разноските и допустимост на тази по чл. 422 от ГПК.

По същество на спора е посочено, че цитираното в исковата молба споразумение имало характер на спогодба по чл. 365-367 от ЗЗД. Доколкото същата е без нотариална заверка на подписите е изразено съмнение за авторството на същите, но истинността на документа не е оспорена.

Досежно съдържанието на същото е споменато, че с него от страна на представляващия кооперацията е направено признание за получените от нея заеми от наследодателя на ищците в общ размер на 47 700 лв. В тази връзка се твърди, че с оглед изискванията на чл. 21, ал.1 т.1 от ЗК за сключване на договори за заем било необходимо предварително решение на УС на Кооперацията. Сочи се , че такова било нужно според чл. 21, ал.1, т. 2 от ЗК и за сключване на съдебна и извънсъдебна спогодба. Такива решения липсвали, което водело до извод, че УС на кооперацията не бил делегирал на председателя й да сключва договори от такъв тип. На тази база се прави заключение за нищожност на същите като сключени в нарушение на императивна разпоредба на закона.

Досежно  записът на заповед е посочено, че с оглед липсата на споменатите по- горе решения следва да се приеме, че председателят на кооперацията с подплисването на същия превишил властта си и не би могъл да ангажира отговорността на кооперацията. В случая се споменава за приложимост на чл. 462 ат ТЗ.

В този отговор е изразено мнение за някои от представените с ИМ писмени доказателства.

Така досежно платежното нареждане от 19.07. 2017 г. за сумата от 25 000 лв. с посочено в него основание за превода „заем“ е споменава, че е нелогично заемът да е от 19.07.2017 г., а поетото задължение за връщането му според посоченото в ИМ да е за същата дата. Този извод се прави от факта, че постъпването на паричният превод винаги става с ден по- късно и е нелогично заемополучателят да се е задължил да върне сумата преди още тя да бъде получена. Посочено е, че в счетоводството на кооперацията няма никакви данни за получаване на същата и основанието за това.

По отношение на представения с ИМ касов ордер за 4 600 лв. е казано, че никъде в него не се виждало, че сумата е предоставена на кооперацията, а и нямало данни за лицето, което я е предоставило.

В отговора е изразено и мнение за нищожност на един от описаните в исковата молба договори за заем за сумата от 6 400 лв. от 26.10.2016 г. с оглед липсата на решение на УС. Посочено е съответно, че с оглед разпоредбите на чл. 164 от ГПК установяването с гласни доказателства на сключването на този договор било недопустимо.

По отношение на този отговор ПОС е приел, че не е в срок и не е извършил размяна на книжа, а в определението по чл. 374 от ГПК е посочил, че няма да разглежда направените в него възражения. Те съответно са преповторени от пълномощника на ответника и в първото по делото заседание.

В него съдът е приел представените доказателства и е обявил делото за решаване.

В постановеното по същото решение след преценка на събрания доказателствен материал е достигнато до извод, че записът на заповед станал основание за издаване на заповедта за изпълнение е редовен от външна страна.

Изследвани са и навадените от ищеца каузални отношения , чието изпълнение е обезпечено със записът. В тази връзка е посочено със споразумение от 01.04.2019 г. председателя на кооперацията е признал, че към момента на сключването му наследодателят на ищците е бил предоставил на представляваното от него ЮЛ заеми в общ размер на 47 700 лв. В тази връзка е прието, че това негово волеизявление е основание за извод, че сумите са реално предадени на заемополучателя.

По отношение на възраженията за нищожност на договорите за заем и споразумението поради сключването им в нарушение на изискванията на чл. 21 от ЗК е посочено, че липсата на такова съгласие не рефлектира върху действителността на сделките, тъй като по смисъла на чл.26 ЗК председателят притежава управляващи, представителни и изпълнителни функции и спрямо третите лица и има неограничена власт в рамките на провоспособността на юридическото лице. Това и липсата на вписване в ТР по партидата на „З.к. „Д. – **“ на ограничения в правомощията му от посочения тип сочело, че изискването за предварително съгласие на Управителния съвет за сключване на договор за заем с трето лице имало значение за отношенията между председателя и кооперацията, но не е и за третите лица.

Така изложеното съобразено с липсата на доказателства за изпълнение на задължението за плащане от страна на ответника е дало основание исковата претенция да се уважи изцяло.

Недоволна от това решение ответната кооперация е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

Изложените в нея данни са напълно идентични с правените пред ПОС възражения и са свързани с доводи за липса на предварително разрешение за сключване на процесните сделки от страна на УС на Кооперацията.

Преди даване отговор на въпроса за съществуване на процесните вземания съдът съобразно разпоредбата на чл. 269, изр.1 от ГПК дължи отговор на въпроса за валидността и допустимостта на обжалваното решение.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне  по  един непредявен иск или нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд. В обобщение може да се каже, че е налице недопустимост във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая решението е постановено от компетентния съд, който е разгледал предявените пред него активно субективно съединени искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва да се посочи, че основанието за предявяване на иск по този ред е наличие на издадени заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на длъжника. В случая тези предпоставки са налице видно от съдържанието на приложеното ч. гр. дело № 1712/2019  г. по описа на КРС и интересът от започване на производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл 415 от ГПК е безспорен.

Съдът от своя страна се е произнесъл по всички наведени в исковата молба факти и обстоятелства касаещи вземането предмет на споменатата заповед и е признал същото за съществуващо.

Това съотнесено с разпоредбата на чл. 271 от ГПК налага съдът да разреши съществуващия между страните спор по същество, като се съобрази с изложените съображения за незаконосъобразност в жалбата.

Той е свързан с даване отговор на въпроса дали в патримониума на ищците в качеството им на наследници на К. Ц. съществува вземане породено от издаден от З.к. „Д. *** запис на заповед на 01.04.2019 г., по който кооперацията неотменимо, безусловно, без протест и предявяване се е задължила да плати на поемателя К. Н. Ц. на 01.10.2019 г. сумата от 47 700 лв.

          От казаното става ясно, че спорът цели да се даде отговор за съществуване на едно облигационно отношение между страните по делото. То от своя страна се състои от вземането на кредитора и задължението на длъжника, като това в цялост представлява благото довело до възникването му. Източник на облигационното отношение е юридическият факт, който от своя страна може да бъде едностранна сделка, договор, административен акт, непозволено увреждане и т.н.

          В случая е нужно да се спомене, че възникване на облигационното отношение, респ. отговорността на ответника за претендираното към него вземане произтича от един ЮФ - издаден на 01.04.2019 г. запис на заповед.

          Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална сделка, с която едно лице ИЗДАТЕЛ обещава безусловно да плати определена сума на друго лице ПОЕМАТЕЛ.

          Абстрактният характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание за извършването му, като предпоставка за действителност. По този начин се създава възможност за бързо и лесно упражняване на придобитите от записа права, което е свързано и с наличието на облекчена възможност за снабдяване с изпълнителен титул за вземания породени от такъв юридически факт. Всичко това е довело до това, че обикновено задължаването на издателя по записа на заповед е обусловено от желание за бързо и лесно събиране на вземане на поемателя породено от каузално правоотношение между издател и поемател, т.е. обвързано е с последното.

          Описаното по- горе предназначение на записа на заповед  не променя неговият АБСТРАКТЕН и ЕДНОСТРАНЕН ХАРАКТЕР. Това и липсата на законов текст изключващ този вид едностранна сделка от източниците на облигационните отношения, респ. поставящ изискване за наличие на допълнителни ЮФ за възникването им води до извод, че за ищеца в производството не съществува задължение да доказва наличието на каузални отношения довели до възникването му. Излагането на такива доводи обичайно е елемент от защитата на издателя и едва при възражения от негова страна ще е налице необходимост да се изследва въпроса за наличие на каузални отношения между страните.

          При липса на такива защитни възражения, а и на твърдения на самия ищец обвързващи записът с някакво каузално отношение следва извод, че редовността на същия, издаването му от ответника и настъпването на падежа  е достатъчно основание да се направи заключение, че спорното вземане съществува на това основание.

          В тази връзка следва да се посочи, че сделката като ЮФ съставлява волеизявление на едно или повече лица насочено към пораждане на гражданско правно действие. В случая, както се спомена по- горе записът на заповед е едностранна, формална сделка. Това сочи, че изводът за това, че той може да породи гражданско правно действие в сферата на даден правен субект е обусловен от наличието на доказателства, че този субект е автор на СЪОТВЕТНОТО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ, както и на такива, че то има определените от законодателя съдържание и форма.

С оглед на изложеното отговорността на дружеството на първо место е обусловена от наличието на редовен с оглед разпоредбите на чл. 535 от ТЗ запис на заповед.

Със същите се определя съдържанието на тази формална сделка:

1. наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан,

2. безусловно обещание да се плати определена сума пари,

3. падеж,

4. място на плащането,

5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати,

6. дата и място на издаването,

7. подпис на издателя.

По отношение на подписа/авторството / следва да се спомене, че то се установява от наличието на подпис или параф, който сам по себе си представлява потвърждение, че посоченото в текста лице е автор на изявлението или пък, че съгласен с него. Това води до логичен извод, че този подпис или параф следва да е поставен под текста материализиращ волеизявлението или в най-лошия случая в края на последното изречение респ. последния ред от същото.

          Процесната видно от оригиналния документ приложен по делото на КРС има наименование запис на заповед и то на езика, на който е написан. Има изявление на издателя за безусловно обещание да се пати определена сума пари, има определен падеж /01.10.2019 г./ , място на плащане /гр. К., ****/, име на лицето, на което трябва да се пати /К. Н. Ц./, дата и място на издаване /01.04.2019 г., гр.. К./, както и подпис на издателя или по-точно на лицето представляващо същия с оглед на факта, че издател е юридическо лице.

Във връзка с това е нужно да се спомене, към 01.04.2019 г. видно от справката в ТР председател на кооперацията е било лицето Т.Г.Д., т.е. записът на заповед е издаден от лице имащо нужната представителна власт.

Това води до извод, че редовността на тази едностранна сделка е налице.

Наличието на такава в случая не е достатъчно основание за уважаване на исковата претенция по простата причина, че самите ищци в исковата молба свързват обсъжданата до тук едностранна сделка с обезпечаване на по-бързото изпълнение на задължения на ответната кооперация по сключени с техния наследодател договори за заем в периода 01.10.2016 г.-01.02.2018 г. за общ размер от 47 700 лв., за които с оглед непогасяване на същите на падежите им е подписано на 01.04.2019 г.  споразумение /спогодба/ между заемодателя и заемополучателя за връщане на общо дължимата сума от 47 700 лв.на 01.10.2019 г.

          По повод на тези каузални отношения е нужно да се спомене, че писмени документи материализиращи съвпадение на волеизявленията на двете страни от  10.10.2016 г. за заем от 5000 лв. със срок на връщане 10.05.2016 г., 04.07.2016 г. за заем от 4000 лв. със срок на връщане 04.09.2016 г., 26.10.2016 г. за заем от 6400 лв. със срок на връщане 20.12.2016 г., 19.07.2017 г. за заем от 25 000 лв. , 12.04.2018 г. за заем от 2600 лв. със срок на връщане 10.06.2016 г. и 01.02.2018 г. за заем от 4700 лв. със срок на връщане 01.04.2018 г. не са представени.

          В споменатото по- горе споразумение от 01.04.209 г. обаче е материализирано съгласие между същите за наличието на сключени договори с такъв предмет, такъв размер, посочените падежи и получаване на сумите. Материализирано е съгласие, че същите не са върнати в уговорените срокове и е определен нов такъв- за връщане на общо получената в заем сума от 47 700 лв. на 01.10.2019 г. Уговорено е и това, че за обезпечаване изпълнението на това задължение Кооперацията ще издаде запис на заповед за същата сума с падеж 01.10.2019 г.

          По повод на споменатите каузални отношения е направено възражение за нищожност с оглед на това, че са сключени в нарушение на императивна разпоредба на ЗК-чл. 21 от същия без предварително одобрение на УС.

          По повод на това възражение е нужно да се спомене, че за ПАС е без значение дали отговорът на Кооперацията е в срок или не по простата причина, че нищожността е фактическо състояние и за нея се следи служебно.

          В тази връзка е нужно да се спомене, че според чл. 21, ал.2, т.1 и 2 от ЗК предварително решение на управителния съвет се изисква за сключване на договор за заем с трети лица и даване на обезпечения в полза на трети лица, респ. на съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават задължения или се опрощава дълг.

          На пръв прочит това съобразено с текста на чл. 26, ал. 4 от ЗК , където се казва, че председателят на кооперацията сключва сделки по чл. 21, ал. 2 въз основа на предварително решение на управителния съвет, а в случаите по чл. 15, ал. 4, т. 10 - въз основа на предварително решение на общото събрание би следвало да доведе до заключение за нищожност на сделки от този тип, ако не е налице такова предварителвно съгласие по причина, че това е императивна разпоредба на закона.

          В случая ПАС се изразява условно по простата причина, че в ТР № 4/2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въведеното с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 от ЗК изискване за предварително взето от общото събрание решение за сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не създава ограничения в представителните правомощия на председателя на кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните отношения между кооперацията и председателя.

          Това изключва извода за нищожност на сключени от председателя на кооперация сделки за разпореждане с НИ без предварително одобрение на Общото събрание. По аргумент за по силно основание за ПАС следва и извод, че не може да се говори за нищожност и на сделки сключени от този председател без предварителното одобрение на по-низш орган на юридическото лице -управителния съвет.

          Казаното съобразено с липсата на доказателства за плащане сочи, че ответната кооперация има валидно и неизпъленно задължения за погасяване на общата сума от 47 7700 лв. получена в заем от наследодателя на ищците, което сочи, че не е налице и пречка за събирането на същата кредиторът да се възползва от издадения за тази цел запис на заповед.

          Това съобразено с факта, че ищците са наследници на поемателя по записа на заповед при равни права води до извод, за основателност на предявената искова претенция.

          В този смисъл е решението на ПОС и следва да се потвърди, кооперацията ще бъде осъдена да заплати направените от въззиваемите разноски в общ размер от 1450 лв.

Водим от това съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 325/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, с което се:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  **** по отношение на „З.к. „Д. *** в размер на по 15 900 лв. за всеки един, дължимо по силата на Запис на заповед, издаден от „З.к. „Д. – **“ на 01.04.2019 год. в гр. К. с падеж на 01.10.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното плащане, въз основа на който запис на заповед е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 1712/2019 г. по описа на КРС, като е постановено незабавното и изпълнение и е издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „З.к. „Д. *** да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  **** по 733, 33 лв.  за всеки един, представляващи разноски, направени в хода на производството по ч.гр.дело № 1712/2019 г. по описа на КРС, за които вече е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „З.к. „Д. *** да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,*** ,  ****по 964, 66 лв. за всеки един, представляващи разноски, направени в настоящето производство.

ОСЪЖДА З.к. „Д. *** да заплати на Н.Т.Ц., ЕГН **********, Н.К.Ц., ЕГН **********,*** и М.К.Ц., ЕГН **********,***  **** общата сума от 1450 лв. направени от тях разноски за настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване в 1 месечен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му пред ВКС.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                                                          

           

                        2.