Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..............Петя
Маринова…….............................и в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 148 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 242 във връзка
с чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 221 ал. 1 и чл. 224 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от К.Н.К. ***,
чрез пълномощник адвокат Х.Б., срещу „ТЕХНОКОРОЗА“ АД – гр. Ловеч, с предявени
осъдителни искове с правно основание, както следва: по чл. 128 т. 2 от КТ – за
присъждане на сумата 2100.43 лева – неизплатени трудови възнаграждения за
периода от 01.09.2019 г. до 16.01.2020 г.; по чл. 221 ал. 1 от КТ – за
присъждане на сумата 610.00 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение и по чл. 224 ал. 1 от КТ – за присъждане на сумата 1680.00 лева
– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г., 2019 г. и 2020
г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на
22.11.2011 г. сключила трудов договор с „ТЕХНОКОРОЗА" АД – гр. Ловеч на
длъжността „Пакетировач". Работила до 16.01.2020 г. в горепосоченото
търговско дружество, като трудовото й възнаграждение се формирало от
минималната работна заплата за страната през съответната година плюс
извънредния труд, който ежемесечно полагала. Поради неизпълнение на
задължението на работодателя да й изплаща трудовото възнаграждение, ищцата
посочва, че на 16.01.2020 г. прекратила, на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, трудовото си правоотношение с „ТЕХНОКОРОЗА" АД – гр. Ловеч.
Пояснява, че от месец септември 2019 г.
работодателят спрял да й изплаща работната заплата. За месец септември 2019 г.
получила 454,55 лв., което е 60 процента от възнаграждението, което трябвало да
получи, тъй като работила извънредно, вместо по осем часа на ден, работила по
дванадесет часа на ден през съответния месец. Остатъкът от дължимото трудово
възнаграждение за месец септември 2019 г. в размер на 303,03 лв., ищцата
твърди, че не е получила до настоящия момент, като не е получила трудовото си
възнаграждение и за месеците октомври, ноември и декември 2019 г., както и за
месец януари 2020 г. Затова прекратила трудовото си правоотношение с ответното
дружество, на основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ.
Посочва, че след подадено от нея
уведомително писмо за прекратяване на трудовото й правоотношение на горното
основание, ответникът издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 16.01.2020 г., като се задължил да й изплати полагащите й се трудови
възнаграждения, обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, както и обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ, но същите не й били изплатени.
Уточнява, че не са й изплатени от ответника
следните месечни трудови възнаграждения:
- за
периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. – 303.03 лева - остатък от полагащото
й се за месеца трудово възнаграждение;
- за
периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. – 581.58 лева;
- за
периода от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г. – 455.41 лева;
- за
периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. – 455.41 лева;
- за
периода от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г. – 305.00 лева.
Ищцата
посочва също, че ответникът не й изплатил и обезщетение, на основание чл. 221
ал. 1 от КТ, в размер на сумата 610.00 лева, както и обезщетение, на основание
чл. 224 ал. 1 от КТ, в размер на сумата 1680.00 лева, за неизползван от нея
платен годишен отпуск за 2018, 2019 и 2020 година.
Въз основа на изложеното, ищцата
предявява настоящите осъдителни искове срещу ответника, с молба за
постановяване на решение, с което да й бъдат присъдени дължимите суми на
посочените по-горе основания, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Претендира присъждане и на направените
разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника „Технокороза“ АД,
представлявано от изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, с който е
изразено становище за неоснователност на исковете, но не са изложени конкретни
факти.
В съдебно заседание, ищцата, редовно
призована, не се явява. Представлява се от адвокат Х.Б., като по негово искане,
направено след изслушване на заключението по съдебно-икономическата експертиза,
съдът, с протоколно определение от 16.06.2020 г., на основание чл. 214 ал. 1,
изр. 3 от ГПК, допусна изменение
в размера на предявените искове, чрез тяхното намаляване, а именно: искът по
чл. 242 във връзка с чл. 128, т. 2 от КТ се счита предявен за сумата 2019.89
лева, искът по чл. 221 ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата 528.19 лева, а
искът по чл. 224 ал. 1 от КТ се счита предявен за сумата 667.19 лева. По
същество, процесуалният представител моли да се уважат предявените искове. Поддържа и искането за присъждане на разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.
Ответникът
„Технокороза“ АД, редовно призован, не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
От
приложените по делото писмени доказателства: заверени преписи от: Трудов
договор № 1406/22.11.2011 г.; Заповед № 5/16.01.2020 г. на „Технокороза“ АД;
трудова книжка на ищцата – серия Г, № 011552 – стр. 1, 3, 5, 6, 7, 8 и 9;
Удостоверение изх.№ 17/20.01.2020 г. на „Технокороза“ АД, от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, както и от становищата на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Видно
от приложените трудов договор и трудова книжка, ищцата К.Н.К. е работила при
ответника „Технокороза“ АД – гр. Ловеч, на длъжността „пакетировач“, като
считано от 01.01.2019 г. основното й месечно трудово възнаграждение е било
560.00 лева, а считано от 01.01.2020 г. – 610.00 лева. Трудовият договор е
сключен на основание чл. 67 ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ, като след
изтичане на уговорения изпитателен срок, договорът се счита за окончателно
сключен за неопределено време.
Със Заповед № 5/16.01.2020
г. на работодателя, трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на
основание чл. 327 ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 16.01.2020 година. Като причини
за прекратяване на трудовия договор е посочено „уведомително писмо“.
Представено е
Удостоверение изх.№ 17/20.01.2020 г., издадено от ответника „Технокороза“ АД – гр. Ловеч, в уверение на това, че към 31.12.2019 г.
ищцата има да получава нетни доходи, както следва: за м. 09.2019 г. – 303.03
лева, за м. 10.2019 г. – 581.58 лева, за м. 11.2019 г. – 455.41 лева, за м.
12.2019 г. – 455.41 лева. Посочено е в удостоверението, че през м. януари на
лицето ще бъдат начислени обезщетения по чл. 224 ал. 1 от КТ – 14 дни и по чл.
221 ал. 1 от КТ – една брутна заплата.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
потвърждава, че ответното дружество дължи на ищцата посочените по-горе суми,
представляващи неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци на 2019
г., а за м. януари 2020 г. /от 01.01.2020 г. до 16.01.2020 г./ дължимото на
ищцата трудово възнаграждение е в размер на 224.46 лева, след направени удръжки
за осигуровки и ДДФЛ, или неизплатеното трудово възнаграждение на ищцата за
процесния период от 01.09.2019 г. до 16.01.2020 г. е в общ размер на 2019.89
лева. От заключението се установява също, че ищцата не е получила обезщетение
по чл. 221 ал. 1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327
ал. 1, т. 2 от КТ, като обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за това обезщетение, или чистата сума за получаване като обезщетение по чл. 221
ал. 1 от КТ е 528.19 лева. Вещото лице е констатирало, че във ведомостите за
заплати за м. 01.2020 г. тази сума е начислена за изплащане и е дължима.
Констатирало е също, че към 16.01.2020 г., неизползваният от ищцата полагащ се
платен годишен отпуск е 24 дни, в т.ч. за 2018 г. – 3 дни, за 2019 г. – 20 дни,
а за периода до 16.01.2020 г. – 0.82 дни. При съобразяване на среднодневното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за предходния месец, както и че
обезщетението по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск подлежи
на облагане с ДДФЛ, вещото лице е изчислило, че дължимото в случая обезщетение
по чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 667.19 лева /чиста сума за получаване/.
Във ведомостите за заплати за м. януари 2020 г. тази сума била начислена за
изплащане на ищцата като обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, но не е изплатена.
С оглед предмета на
спора, следва да се отбележи, че трудовият договор, като най-разпространено
основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение, има двустранен
характер, т.е. за всяка от страните по договора възникват насрещни права и
задължения. Освен това, трудовият договор е възмезден /чл. 242 от КТ/, което
означава, че срещу престацията на работната сила на работника или служителя,
работодателят му дължи трудово възнаграждение в уговорен между тях размер,
платим в определени срокове и периодичност /чл. 270 ал. 2 от КТ/.
От
обсъдените по-горе доказателства следва извода, че работодателят /вече бивш
такъв/ „Технокороза“ АД, е нарушил двустранния и възмезден характер на
трудовото правоотношение, тъй като не е изпълнил своето задължение,
регламентирано в чл. 128 т. 2 от КТ, да плаща на работника в установените
срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Ето защо,
предявеният иск с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 128 т. 2 от КТ, следва
да бъде уважен в пълния претендиран размер след допуснатото изменение в размера
му, т.е. за сумата 2019.89 лева, представляваща неизплатени на ищцата трудови
възнаграждения за периода от 01.09.2019
г. до 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба /28.01.2020 г./ до окончателното й изплащане.
Съдът счита, че са
налице предпоставките на чл. 221 ал. 1 от КТ за уважаване и на този иск, тъй
като трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 327 ал. 1, т.
2 от КТ, т.е. по инициатива на ищцата, без предизвестие, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение, при което работодателят й дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение.
При тези данни, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 221 ал. 1 от КТ, също е
основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер след
допуснатото изменение на иска, а именно в размер на сумата 528.19 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба /28.01.2020 г./ до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 224 ал. 1
от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Съдът
намира, че в случая са налице и материално-правните предпоставки за присъждане
на обезщетение по реда на чл. 224 ал. 1 от КТ, тъй като трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № 5/16.01.2020 г. на
работодателя, считано от 16.01.2020 година, като в заповедта изрично е
отбелязано, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ.
От заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установи, че към 16.01.2020 г. неизползваният от ищцата полагащ се платен годишен
отпуск е 24 дни, в т.ч. за 2018 г. – 3 дни, за 2019 г. – 20 дни, а за периода
до 16.01.2020 г. – 0.82 дни, като дължимото и неполучено от нея обезщетение по
чл. 224 ал. 1 от КТ е в размер на 667.19 лева.
При това положение съдът
счита, че предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 от КТ, също е изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер на сумата
667.19 лева /след допуснатото изменение в размера/, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба /28.01.2020
г./ до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242 ал.
1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта
на присъдените трудови възнаграждения и обезщетения.
При този изход на
процеса и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски
по делото. Установява се, че ищцата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева по договор за
правна защита и съдействие от 17.01.2020 г. и разписка от 10.03.2020 г. за
изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. От страна на ответника, в
отговора му, е направено възражение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита, че възражението е основателно, тъй като заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Това налага да бъде определено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в размер на 455.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредбата, в редакцията към датата на заплащането му - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г./ и в този размер следва да бъде присъдено в полза на ищцата, като до пълния претендиран размер от 900.00 лева, искането на ищцата за присъждането му следва да бъде отхвърлено, поради прекомерност.
На основание чл. 78 ал.
6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия районен съд
сумата 128.61 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважените
искове, както и сумата 180.00 лева - възнаграждение за вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ловеч, ул. „Гурко“ № 1, ет. 4, офис „Технокороза“, представлявано от
Изпълнителния директор Веселина Томчева Томчева, да
заплати на К.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми, а именно: сумата 2019.89 лв. /две хиляди и деветнадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода
от 01.09.2019 г. до 16.01.2020 г., сумата 528.19 лв. /петстотин двадесет и осем
лева и деветнадесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл.
221 ал. 1 от КТ, сумата 667.19 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева
и деветнадесет стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 224 ал.
1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 24 дни за
2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно със законната
лихва върху посочените три суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба /28.01.2020 г./ до окончателното им изплащане, както и сумата 455.00 лв. /четиристотин петдесет и пет
лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата до пълния
претендиран размер от 900.00 лева, поради прекомерност.
ОСЪЖДА „ТЕХНОКОРОЗА“ АД, с
горните данни, да заплати по сметката
на Ловешкия районен съд сумата
128.61 лв. /сто
двадесет и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща държавна
такса върху размера на уважените искове, както и сумата 180.00 лв. /сто и осемдесет лева/ -
възнаграждение за вещо лице.
Решението,
в частта относно присъдените трудови възнаграждения и обезщетения, подлежи на
предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се
обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: