Мотиви към присъда по НОХД № 396 по
описа за 2021г. на ШРС
На 24.02.2021г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД № 36/2021г., по който в същия ден е образувано
производство пред първа инстанция срещу А.В.П.
с
ЕГН ********** ***, за извършено от него престъпление от общ характер
наказуемо по чл.207 ал.1 от НК В диспозитивната част на обвинителния акт е
посочено, че на 10.02.2020г. в гр.Шумен намерил чужди
движими вещи – мобилен телефон “Самсунг Галакси А3” с ИМЕЙ 357334070927464 със
сим карта и карта памет 8 ГБ на обща стойност 95.00лв., собственост на А.В.К. ***
и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика или на
властта, – престъпление по чл.207 ал.1 от НК
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимият наказание
глоба в размер на на 300 лева.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен, дава обяснения. В
последната си дума заявява, че съжалява.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа
страна следното:
Подсъдимият А.В.П. *** и не работел. Той бил осъждан многократно
предимно за престъпления против собствеността. След изтърпяване на наложените
му наказания „лишаване от свобода“ по влезли в сила присъди, повечето от които
не били отложени на основание чл. 66 от НК, подс. П. продължил престъпната си
дейност.
В гр. Шумен живеел и пострадалият А.В.К.. Той имал мобилен телефон
марка „Самсунг Галакси АЗ“ с ИМЕЙ: 357334070927464 и постановена към апарата
карта памет от 8 ГБ. Използвал телефонен номер **********. Към 10.02.2020 г.
телефонът бил работещ, но с пукнат дисплей /екран/.
На 09.02.2020 г. вечерта, пострадалия – св.К. и неговия приятел С.М.М.
се черпили с алкохол на адрес ***. Малко след полунощ, вече на 10.02.2020 г.
двамата тръгнали да се прибират по домовете си. Вървейки стигнали до
кръстовището в близост до магазин „Кауфланд“, в кв. „Боян Българанов“. През
цялото време св. К. носил мобилния си телефон във вътрешния джоб на якето си. В
близост се намирали подс. П., св. Р.М.М. – брат на С.М. и М. М. Б.. Между св К.
и С.М. от една страна, и подс. П. от
друга възникнал вербален конфликт, който прераснал във физическа саморазправа
от страна на подсъдимия. Последният нанесъл юмручни удари в областта на лицето
на пострадалия и С.М., след което побягнал в посока ромската махала. Тичайки
св. Р.М. и М. Белал също напуснали мястото на инцидента. От друга страна пострадалия
К. се свлякъл на земята, при което горепосоченият мобилен телефон изпаднал от
джоба на якето му. На мястото на инцидента пристигнал екип от РУ – гр. Шумен,
който потърсил съдействие от ЦСМП – гр. Шумен при МБАЛ – Шумен. Пострадалият К.
бил откаран за преглед в ЦСМП – гр. Шумен. Там той установил липсата на
телефона си. След приключването на прегледа, пострадалият К. се върнал на
мястото на инцидента, но там намерил само връзката с ключовете си и шапката,
която преди това носил, тъй като междувременно телефонът бил намерен и взет от подс.
П..
Същият ден, на 10.02.2020 г. подсъдимият поставил собствената си сим – карта с №
********** в намерения телефон и провел няколко разговора.
На 11.02.2020 г. подс. П. продал намерения от него телефон на св. Н.
А. А. за сумата от 50.00 лева
Видно от заключението на изготвената по делото оценителна
експертиза общата стойност на мобилния
телефон, сим картата и карта за памет възлиза на 95.00 лева.Причинените
с деянието вреди не са възстановени.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия, показанията на свидетелите
А.В.К., Р.М.М.,
показанията на св. Н.А.А. приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 пр.1 от НПК, заключението на съдебно икономическата експертиза, събраните в досъдебното
производство писмени доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.207 ал.1 от НК. защото:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимият чрез
своите действия – намирайки вещ собственост на св.К. в продължение на седмица
не съобщил на собственика или на властта, а се разпоредил с веща като я продал;
* субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - задържайки чужда вещ, подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи незачитане от страна на подсъдимия обществените отношения, гарантиращи
неприкосновеността на чуждата собственост.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на дееца ,която с оглед данните по делото съдът
намира за висока, както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Ахмедов:
*смекчаващите
вината обстоятелства –самопризналия, осъзнава вина си, добросъвестно поведение
в наказателното производство;
* отегчаващи вината обстоятелства
– предходни осъждания;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието бъде определено при
условията на чл.54 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключително такова. За престъплението по горепосочената квалификация,
извършено умишлено, Наказателният кодекс предвижда наказание глоба от 100 до 300 лева. Предвид наличието и
на отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да се
наложи наказание «глоба» над минимално предвидения размер, а именно –
200 лева.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо и съответстващо на тежеста,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите
нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по
делото разноски.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: