Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав,
в
публичното съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 2460/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба 29/2008
г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Е.Д.Г.Б.
ЕООД твърди, че на 21.11.2011 г. сключил с ответника Д. фонд „З.“ договор за
безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за 2007
г. – 2013 г., мярка 312. Съгласно договора ищецът следвало да извърши
инвестиция по одобрен проект в уговорен срок, за което да получи безвъзмездна
финансова помощ в размер на 70 % от одобрените и реално извършени разходи.
Ищецът поддържа, че е изпълнил точно договорените условия и е подал заявка за
окончателно плащане в нормативно установения срок. Въпреки това обаче ответникът
не изплатил в цялост договорената помощ, тъй като не признал част от разходите
и наложил редукция на основание чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕС) 65/2011 г.
(отм.). Ищецът счита, че неправилно са определени като недопустими разходите
във връзка с изграждането на басейн (6 941,81 лв.) и разходите за консултантски
услуги (9 667,84 лв.), а това е довело и до неправилно налагане на редукцията. Ето
защо ищецът претендира заплащане на сумата от 34 534,98 лв., формирана
като сбор от размера на непризнатите разходи, посочени по-горе, и размера на
наложената редукция, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването. Наред с това претендира и лихва за забава в размер на 10 526,10
лв. за периода 21.11.2015 г. – 21.11.2018 г. (изменение на иска съгласно молба
от 12.07.2019 г., допуснато в о.с.з. на същата дата). Претендира и разноски.
Ответникът Д. фонд „З.“ оспорва иска при твърдението, че съгласно
приемо-предавателния протокол, съставен за извършената от Н. 7 ЕООД работа,
инвестицията във връзка с басейна е осъществена след договорения срок. Поддържа,
че не следва да се субсидират и разходите за консултантска услуга, тъй като не
се установява тя да е извършена от одобреното от него лице Б.Ф.ЕООД, не е
налице първичен счетоводен документ за плащане, издаден от Б.Ф.ЕООД, а
избраният погасителен способ „прихващане“ не е породил ефект, тъй като възникването
на вземането на консултанта срещу ищеца е обуславено от извършена от
административния орган проверка, а и няма насрещност на пасивното вземане. Ответникът
твърди още, че вземането за лихва е погасено по давност. Поради гореизложеното моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта:
С определение от 02.04.2019 г. (л. 96) настоящият състав се е произнесъл по
възражението на ответника за неподведомственост на спора на гражданските
съдилища. Към настоящия момент няма причина за промяна на изложените в
посоченото определение мотиви, поради което исковете следва да бъдат разгледани
по същество.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от
Наредба 29/2008 г.
Безспорно между страните е, че на 21.11.2011 г. е сключен договор за отпускане
на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
г – 2013 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца
безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално
извършени разходи, свързани с осъществяването на одобрен от Фонда проект. Договорът
е изменен с три анекса в частта относно размера на уговореното междинно плащане
и таблицата на одобрените инвестиционни разходи. На 20.12.2013 г. – в срока по
чл. 35, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. в ред. ДВ 72/2013 г. - ищецът е подал
заявка за окончателно плащане, като с уведомително писмо изх. №
01-2600/3434/04.06.2014 г. ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е уведомил
ищеца, че са налице непризнати разходи и е наложена редукция на субсидията в
размер на 35 852,28 лв., както следва: за сумата от 1 316,49 лв.
поради изпълнено по-малко количество фаянсова облицовка от одобреното по
договора; за сумата от 6 941,81 лв. поради извършени след договорения срок
дейности във връзка с изграждане на басейна; за сумата от 9 667,84 лв. за
платено възнаграждение за консултантска услуга по фактура, издадена от лице,
което не е одобрено за доставчик по проекта; за сумата от 17 926,14 лв.,
представляваща редукция на основание чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕС) № 65/2011
г. (отм.).
Спорно между страните е дали разходите, направени във връзка с
изграждане на басейна, и разходите за консултантска услуга следва да бъдат
признати и одобрени от финансиращия орган. Съдът ще разгледа този въпрос за
всеки от разходите поотделно:
1. Съгласно чл. 1.2. от договора Фондът изплаща помощта, при условие че
ползвателят е извършил инвестицията по одобрения проект съобразно условията и
сроковете, определени в него и в действащите нормативни актове. Срокът за
извършване на инвестицията в процесния случай е 24 месеца от подписване на
договора, т.е. до 21.11.2013 г.
Изграждането на процесния басейн е одобрено с договора и с последващите
анекси като вид дейност и като размер до сумата от 11 792,20 лв. (70 % от
одобрените за финансиране разходи в размер на 16 846 лв.). При подаване на
заявката за плащане с цел доказване извършването на посочената инвестиция ищецът
е представил Протокол за монтаж по етапи от 12.12.2013 г., в който е
удостоверено изпълнението и приемането на работата, свързана с басейна, а
именно – облицовка на стените и дъното, на борд с бордови камък, аксесоари за
басейна (подочистачка), стълби, покривало. Представен е и Протокол за проведена
72-часова проба от 16.12.2013 г., а в рамките на процедурата по проверка на
разходите ищецът е представил и втори Протокол за проведена 72-часова проба,
подписан от други лица и с посочена дата на съставяне 17.11.2013 г.
Тъй като протоколите за приемане на работата и извършване на пробите имат
характер на частни свидетелстващи документи, то спрямо ответника в качеството
му на трето лице те нямат достоверна дата (настоящият състав изхожда от
широкото понятие за „трети лица“ по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК като всички
неучастващи в съставянето на документа, както е разяснено в Решение № 228 / 12.04.2019 г. по т. д. № 596/2018 г. на ВКС, ТК,
І т. о.). За
достоверна при условията на чл. 181, ал. 1 ГПК следва да се приеме датата на
тяхното представяне пред органа. Същевременно недопустимо е със свидетели да се
доказва както пряко датата на съставяне на документа (чл. 181, ал. 1 ГПК) ,
така и да се опровергава верността на датата, положена върху първоначално
представения документ (чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК). Няма пречка обаче свидетелски
показания да бъдат изслушани и съответно кредитирани по въпроса относно това колко протокола са съставяни и каква е
възможната причина за това. От събраните в настоящото производство гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Я. и Х. може да се заключи,
че действително са съставени два протокола във връзка с извършване на
монтажните дейности на басейна, както и че възможна причина за съставяне на
втория е възникване на технически проблем в работата на монтираните съоръжения.
Тези показания обаче, както беше посочено, не могат да доведат до пълно
доказване на достоверността на датата на съставяне на протокола от 17.11.2013
г. Въпреки това настоящият състав счита, че удостоверените с него разходи
подлежат на заплащане по следните съображения:
От представените от ищеца платежни документи е
видно, че плащането по договора за
доставка и монтаж на басейна, сключен с Н. 7 ООД, е извършено на
27.08.2012 г., 15.05.2013 г., и 21.11.2013 г. съгласно описаните в заявката за
плащане фактури, т.е. преди крайния
срок за извършване на инвестицията. Същевременно няма спор, че приемането на работата от ищеца е било
осъществено към датата на заявката за окончателно плащане (тъй като към
тази дата е съществувал вторият протокол), а в рамките на проверката по чл. 37,
ал. 1 от Наредба № 29/2008 г. не е
установено, че обектът не е изграден.
Следователно може да се заключи, че към датата на подаване на заявката за
окончателно плащане са се осъществили и двата елемента на инвестицията
– приемането на изпълнението на работата и плащането, като плащането се е
осъществило в срока за изпълнение на договора, а приемането на работата –
най-късно до датата на подаване на заявката за плащане (този момент е приет за
релевантен и в Решение № 919/05.05.2015 г. по т.д. № 895/2015 г. на САС, ТО, 6
състав).
Щом изпълнението безспорно е било налице към
датата на заявката за плащане, а последната
е подадена в срока по чл. 35, ал. 2 от Наредба 29/2008 г. в приложимата
към случая редакция, то нарушението на договора не се явява съществено.
Според настоящия състав значимостта на неизпълнението е факт, относим при преценка правото на
възложителя да откаже заплащане на неизпълнената част. Аргумент за това
е не само разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, но и тази на чл. 24, т. 3 от
Регламент (ЕС) 65/2011 г. (отм.), който сочи, че проверката следва да обхване действителността на разхода и на получената
престация, без да е акцентирано на
срока за това (в настоящия случай безспорно се установява действителността както на извършената престация, така и
на плащането за нея). Срокът не е посочен като основание за отказ от
плащане и в разпоредбата на чл. 39 от Наредба 29/2008 г. Действително, той е
договорно установен и неспазването му би съставлявало нарушение на договора, но
това нарушение в случая не е съществено (тъй като, както беше посочено, ищецът е
получил престацията, за която са направени разходите след срока за извършване
на инвестицията, но преди изтичане на срока за подаване на заявката за плащане).
Ето защо то не следва да обуслови отказ от изплащане на субсидията за този
разход.
2. Неоснователно е отказано заплащане и на
субсидията за сумата от 9 667,84 лв., представляваща заплатено
възнаграждение по консултантски договор. Видно от таблицата за одобрените
разходи, представляваща неразделна част от договора и анексите му, сключването
на такъв договор е одобрен вид дейност, като е посочено, че изпълнител по него
следва да е Б.Ф.ЕООД. Следователно изискванията на бенефициентския договор ще
бъдат изпълнени, ако одобреното лице е престирало и бенефициерът е заплатил
разходите за получена престация.
В настоящия случай тези факти се доказват от
представените писмени доказателства и заключението на ССчЕ. Видно е, че
погасяването на задължението на бенефциера към неговия доставчик е извършено чрез делегация за плащане,
нареждането за което се съдържа в подписания на 28.11.2011 г. тристранен
протокол. Касае се за правна фигура, която не само не е забранена от закона, но
и част от обичайната търговска практика. Същевременно вещото лице по ССчЕ е
установило, че ищецът (делегат) е осчетоводил извършеното по тристранния
протокол плащане като такова към третото лице именно в качеството му на делегатар
(тъй като посоченото основание за плащане е именно протоколът), и цялата
дължима сума е погасена. При тези факти не
може да не прави извод, че е подменен доставчикът на одобрената услуга
– страните са установили престирането от Б.Ф.ЕООД, но са избрали делегацията
като начин на погасяване на дълга. Операцията е надлежно осчетоводена, тъй като
плащането към делегатаря е с основание именно тристранния протокол, а не пряко
договорът за консултантска услуга.
Възраженията на ответника, черпени от института
на прихващането, са неоснователни – задължението на ищеца към неговия
изпълнител възниква и става изискуемо независимо от проверката на
административния орган (тя има отношение към правото да се получи субсидиране
за тази сума); не е необходимо установяване на „насрещност“ на вземанията, тъй
като използваната от страните правна фигура, макар наименована „прихващане“,
съставлява делегация за плащане.
Поради изложеното настоящият състав счита, че не
налице нарушение нито на изискването на чл. 42 от Наредба 29/2008 г., нито на
чл. 26, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) 65/2011 г. (отм.) и разходът подлежи на
одобряване. Дори обаче да се приеме, че е налице нарушение относно начина на
осчетоводяване на договора и на плащането към Б.Ф.ЕООД, то това нарушение не би
било основание за отказ от субсидиране – на първо място, ищецът е изпълнил
дадените с писмо от 27.02.2014 г. указания да се представи писмено обяснение, а
указания за преосчетоводяване не са давани; на следващо място, това нарушение
не е съществено, тъй като е спазено
основното изискване, с което са свързани интересите на възложителя, а именно –
да е договорено и изпълнено от одобрен доставчик.
3. Редукцията, определена от ответника на
основание чл. 30, т. 1 от Регламент (ЕС) 65/2011 г. (отм.), съставлява резултативна величина и няма самостоятелно
значение. Тя е стойност, определена от разликата между заявените за
субсидиране суми и сумите, одобрени от органа, и има характер на неустойка. Ето
защо, след като се установи, че не са налице недопустими разходи в размер на
16 609,65 лв., то в тази част редукцията се явява неоснователно наложена. Не
следва да се налага редукция и за неоспорената като недопустим разход сума от 1
316,49 лв., тъй като тя не съставлява повече от 3 % от подлежащата на
субсидиране сума, а именно това е предпоставката на чл. 30 от Регламент (ЕС)
65/2011 г. (тази сума съставлява 0,9 %, изчислена по използвания от вещото лице
по ССчЕ начин, л. 110).
Поради изложените в т. 1, т. 2 и т. 3 мотиви
искът за сумата от 34 534,98 лв. следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Началният момент на претенцията за лихва е след изпадането на ответника в
забава съгласно чл. 37 от Наредба № 29/2008 г. – към 21.11.2015 г. срокът за
плащане, считано от подаване на заявката за това, е изтекъл.
Претендираното вземане не е погасено по давност, тъй като давността е
спряна с предявяване на иска.
Размерът на законната лихва върху главницата от 34 543,98 лв. за
периода 21.11.2015 г. – 21.11.2018 г. възлиза на 10 526,10 лв. Ето защо искът
в увеличения му размер съгласно допуснатото в о.с.з. на 1.07.2109 г. изменение
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 4 128,79
лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно
предвид минималния размер, определен по реда на Наредба 1/2004 г., и
фактическата сложност на делото, довела до необходимост от извършване на
множество процесуални действия по доказване.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д. фонд „З.“***, да заплати на Е.Д.Г.Б. ЕООД, ЕИК ********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от Наредба 29/2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г. сумата от 34 534,98 лв.,
представляваща неизплатена субсидия по договор от 21.11.2011 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г – 2013 г. от
21.11.2011 г., ведно със законната лихва
от 22.11.2018 г. до погасяването, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 10 526,10 лв., представляваща
лихва за забава за периода 21.11.2015 г. – 21.11.2018 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 128,79 лв.
разноски.
Решението
може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: