РЕШЕНИЕ
№ 3900
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20231110200530 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З** „**“ АД /ЗК „***“ АД/, ЕИК *** срещу
Наказателно постановление № Р-10-288/09.12.2022 г., издадено от заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „***, за нарушение на чл. 108,
ал. 6 от Кодекс за застраховането /КЗ/, е наложено административно
наказание – "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1
от КЗ.
С жалбата се релевират аргументи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление като се сочи, че
същото е издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че
дружеството-жалбоподател не е осъществило така вмененото му нарушение
като се изтъкват доводи за неправилно възприемане на разменената между
застрахователя и ползвателя на застрахователни услуги кореспонденция.
Алтернативно се сочи наличието на основание за квалифициране на случая
като маловажен.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща представител. Отношение по настоящото производство
процесуалният представител взима чрез писмена молба, в която поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
1
Процесуалният представител на АНО – юрк. ***, оспорва жалбата и
моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. По-подробни аргументи излага в писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Поради постъпила в КФН жалба на *** г., подадена от лицето ***а,
В. Ш., изпълняващ длъжността „главен експерт“ в отдел „Правоприлагане“,
управление „Застрахователен надзор“ при КФН, извършил проверка на ЗК
„***“ АД. В жалбата било посочено, че пред ЗК „**“ АД е предявена
претенция, регистрирана с № 5000-5000-22-252008, на основание на договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
във връзка с настъпило ПТП. Оплакването, изложено в жалбата касае размера
на изплатеното на *** обезщетение по предявената от същата претенция. С
писмо с изх. № 91-02-721/17.08.2022 г. проверяващите са изискали от
дружеството-жалбоподател документи и информация, относими към така
заведената щета. След постъпване на изисканата от представителите на КФН
документация било установено, че на 21.06.2022 г. пред *** е предявена
претенция, регистрирана с № 5000-5000-22-252008, вследствие на подаден
документ „Уведомление за настъпило застрахователно събитие“ по
задължителна застраховка Гражданска отговорност /ГО/ на автомобилистите
от лицето ****. Преписката била образувана по повод настъпило на *** г.
застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/,
вследствие на което били причинени увреждания на л. а. „***“, с per. № ***, и
на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/121003004693, с период на застрахователно покритие от ** г. до *** г.
включително. На ***г. с предявяване на претенцията били представени и
всички доказателства, необходими за установяване на претенцията по
основание и размер. На дати ***г. и ***г. били извършени огледи на
увредения лек автомобил, като били съставени съответните описи. На 2*** г.
жалбоподателят *** се произнесло по претенция № 5000-5000-22-252008,
като на лицето ****било изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1 201, 59 лв. На ** г. била изпратена жалба срещу размера на така
изплатеното обезщетение. На ** г. *** е изпратил формален отговор,
есенцията от който е, че установеният размер на обезщетението по
претенцията е определен при спазване на действащата нормативна уредба и в
частност изискванията на методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, поради
2
което дружеството-жалбоподател не следва да променя становището си
относно изплатеното застрахователно обезщетение. С писмо с изх. № 6470 от
*** г. *** отново уведомил увреденото лице относно така определения
размер на застрахователното обезщетение, като този път обосновал правно и
фактически достигнатия извод за съответствие между констатираните по
автомобила увреждания и определения от дружеството размер на
обезщетението.
Въз основа на изложеното проверяващият експерт В. Ш. приел, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило в срок задължението си да
предостави на увреденото лице фактическа и правна обосновка на
определения размер на обезщетението, тъй като застрахователят е изпратил
изискваната по закон обосновка едва с писмото от *** г. С оглед
обстоятелството, че първото писмо-отговор от ***г. не съдържало фактическа
и правна обосновка, а било просто бланкетен отговор и поради
несвоевременно изпратеното второ писмо-отговор, вече притежаващо
необходимото съдържание, на *** било вменено извършването на нарушение
на чл. 108, ал. 6 КЗ.
Съставен бил АУАН № Р-06-406/25.10.2022 г. на ***, в който било
отразено, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ за дружеството е
възникнало задължение в 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. № 91-
02-721/15.08.2022 г. от страна на ползвателя на застрахователни услуги, но не
по-късно от *** г. включително да му предостави фактическа и правна
обосновка на определения размер на обезщетението по претенция № 5000-
5000-22-252008.
Съставеният АУАН бил връчен на упълномощен представител на ***.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на
актосъставителя В. Ш., както и от приложените по делото писмени
доказателства /извадки от имейл кореспонденция, жалба от ****, писмо от
КФН до *** от ***г., 2 бр. писма-отговори от ***, 2 броя опис-заключения по
щета № 5000-5000-22-252008, застрахователна полица и други документи,
относими към настъпилото на ***2 г. застрахователно събитие/, които също
изцяло съответстват на изложеното в съдебна зала от свидетеля. Съдът
прецени дадените от свидетеля Ш. показания като последователни, логически
издържани, непротиворечиви и съответстващи в пълна степен на
констатациите, обективирани в съставения АУАН, поради което съдът ги
кредитира напълно.
3
Събраната по делото доказателствена съвкупност е непротиворечива,
поради което се явява ненужно по-подробното й обсъждане - аргумент от
разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която следва да намери
приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
При така установената по-горе фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
При разглеждане на дела по обжалвани НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, наведени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН, констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от
компетентни органи съобразно разпоредбите на чл. 647, ал. 1 и 2 КЗ. Спазени
са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Актът е съставен в рамките на двугодишния
срок от извършване на нарушението и в тримесечния срок от откриването на
нарушителя. Наказателното постановление е било издадено в пределите на
законоустановения шестмесечен срок от съставянето на акта. При съставянето
и на двата процесуални документа не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
дружеството-жалбоподател.
Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и съдържание, като в пълна степен
отговарят на изискванията, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата
процесуални документа съдържат пълно и ясно описание на нарушението,
мястото и времето на извършването му, както и съответната му правна
квалификация.
Съгласно нормата на чл. 108, ал. 6 КЗ: „При жалба от ползвател на
застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение
застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави
фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението“.
Съдът намира за несъмнено доказано, че на ***г. е депозирана жалба от
****в качеството й на ползвател на застрахователна услуга, срещу размера на
заплатеното й на *** г. обезщетение, поради което за дружеството-
жалбоподател *** е възникнало задължение в 7-дневен срок от подаването на
жалбата, но не по-късно от *** г. включително, да предостави изискваната по
закон /ex lege/ фактическа и правна обосновка на определения размер на
обезщетението. С изпращане на второто писмо-отговор, съдържащо
необходимата правна и фактическа обосновка /едва на *** г./, застрахователят
е нарушил законовото задължение, инкорпорирано в разпоредбата на чл. 108,
4
ал. 6 КЗ. За да се отчете като изпълнено задължението на застрахователя е
необходимо своевременно /в рамките на указания 7-дневен срок/ същият да
изложи конкретно и изчерпателно изброяване на всяко едно от уврежданията
по претенцията, подробно описани в протоколите за оглед от **г. и от ***г.,
с посочване на определената парична сума, предназначена за обезщетяване
на всяко едно от тези увреждания. Необходимо е също така конкретно и
изчерпателно да се посочат правните основания, въз основа на които са
определени съответните парични суми, формиращи общия размер на
определеното и изплатено застрахователно обезщетение. Така коментираното
законово изискване за предоставяне на фактическа и правна обосновка е
изпълнено едва на 2---г. от страна на *** спрямо ползвателя на
застрахователни услуги, тъй като на тази дата е реално отговорено на лицето с
нужната обосновка. Съдът констатира, че правилно е определена и датата на
извършване на нарушението – 2***2 г., денят следващ изтичането на
законоустановения 7-дневен срок за изпълнение на задължението.
Относно възраженията за неправилна интерпретация на разменената
между застрахователя и ползвателя на застрахователни услуги
кореспонденция съдът намира, че същото твърдение не намира обективна
доказателствена опора в представените по делото писмени материали и най-
вече в материалите, изхождащи от увреденото лице ***. Аргументът на
жалбоподателя относно буквалното и неправилно тълкуване волята на
застрахованото лице не може да бъде споделен, доколкото видно от
съдържанието на подадената от *** жалба, безспорно се установява
желанието на лицето да получи подробна калкулация за начина на
изчисляване на изплатеното й обезщетение.
Твърдението на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател досежно обстоятелството, че наличието на изпратена
фактическа и правна обосновка на обезщетението има единствено
информативен характер и не променя патримониума на увреденото лице,
съдът оценява като неоснователно. В този смисъл настоящият състав намира
за необходимо да отбележи, че посоченото обстоятелство не подлежи на
преценка от страна на застрахователя, а е въздигнато в законово задължение
за всеки професионален застраховател, независимо от неговата воля.
Посочената като нарушена правна норма има за цел да защити и гарантира в
по-пълна степен интересите на застрахованото лице и преди всичко правото
му да получи мотивиран от фактическа и правна страна отговор относно
начина на определяне размера на обезщетението му при настъпило
застрахователно събитие, в резултат на което лицето е претърпяло
имуществени вреди.
Предвид факта, че обсъжданото нарушение е формално, то не е
5
необходимо да се изследват както евентуално настъпилите вреди при
реализирането му, така и причините за това. Ето защо неприложимостта на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай е извън всякакво съмнение. Отделно от
това, с нарушаване нормата на чл. 108, ал. 6 КЗ се засягат чувствително едни
значими отношения – именно тези, свързани с правото на ползвателя на
застрахователни услуги да бъде информиран своевременно за начина на
формиране на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, в
случай че същият не бъде удовлетворен от него.
При определяне на административното наказание на ***
административнонаказващият орган е наложил „имуществена санкция“ за
нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ при условията на повторност, тъй като
нарушението е извършено от застрахователя в едногодишен срок от влизане в
сила на НП № Р-10-129/22.02.2021 г., влязло в сила на 28.08.2021 г., с което на
дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция за
нарушение на чл. 108, ал. 6 от КЗ. С оглед факта на извършване на
настоящото нарушение на 23.08.2022 г. се достига до извода за приложимост
на хипотезата за повторно нарушение съгласно § 1, т. 51 от ДР на КЗ.
Съгласно санкционната норма на чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ
размерът на предвидената имуществена санкция в случаите на нарушение по
чл. 644, ал. 1, т. 2 КЗ е от 2 000 до 40 000 лева. В случая наказващият орган е
наложил наказание в минимално установения законов размер, поради което е
невъзможно намаляването му.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира последното за основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда, че възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
размер на 100 лева съобразно липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-
288/09.12.2022 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което на Застрахователна Компания
„****, за нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ, е наложено административно
наказание – "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл.
644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от
КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания „**** да заплати на Комисия
за финансов надзор сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава X от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7