Определение по дело №586/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 498
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Галина Христова Нейчева
Дело: 20222200200586
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 498
гр. Сливен, 15.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Й. Г.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело
№ 20222200200586 по описа за 2022 година
На основание чл. 440 ал. 1 от НПК, вр. чл. 70 от НК, Сливенският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената С. Е. С., ЕГН
********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното й с влязла в сила на 16.03.2020г.
Присъда № 4/29.01.2020г. по НОХД № 2714/2019г. по описа на Районен съд
Шумен, наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест
месеца, с размер на остатъка ТРИ МЕСЕЦА И ЕДИН ДЕН.
Определението може да бъде обжалвано и/или протестирано в 7-дневен
срок, считано от днес, пред Апелативен съд – Бургас.
Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на
Началника на Затвора – гр.Сливен и на Окръжна прокуратура – гр. Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Производството е образувано по молба на осъдената С. Е. С., с
която моли да бъде условно предсрочно освободена. Твърди, че в момента
търпи наказание Лишаване от свобода, наложено й с присъда на РС Шумен в
размер на 3 години и 6 месеца от 19.09.2019г. Изтърпяла повече от 2/3 част от
наказанието, нямала наложени наказания при престоя си в затвора досега.
Била на 62 години, пенсионерка, инвалид с ТЕЛК, с много заболявания –
диабет, сърдечно-съдови заболявания, хипертония, тахикардия, гонартроза,
биполярно разстройство, прекаран микроинсулт. Докторите й забранявали
тежък физически труд, затова не можела да участва в доброволен труд на
полето. Почти всяка седмица й слагали инжекции срещу гонартроза, за което
прилага медицински лист. Друга, по-лека работа, съобразена със
здравословното й състояние и възрастта не й била предлагана. С висше
образование била, многодетна майка. Най-малкото й дете било непълнолетно,
на 15 години и за него се грижел по-големият й син. Също така имала и 90-
годишна свекърва, за която трябвало да се грижи. Нямала друго дело, имала
постоянен адрес. Дълбоко съжалявала за извършеното престъпление. В
затвора се поправила и никога повече нямало да престъпва закона. Ако
бъдела условно предсрочно освободена, щяла да се лекува ефикасно. Към
молбата са приложени медицински документи – решение на ТЕЛК, епикриза
от СБАЛЛС, амбулаторен лист.
Молбата е внесена за разглеждане в съда с приложени към нея
Становище на началника на Затвора – Сливен; Система за оценка на осъден
правонарушител; План за изпълнение на присъдата, както и затворническото
досие на осъдената С. Е. С..
В съдено заседание осъдената поддържа молбата си. Заявява, че желае
предсрочно освобождаване, за да се лекува и да се грижи за непълнолетно си
дете и възрастната си свекърва. Имала постоянен адрес и пенсия като доход.
Моли за снизходителност.
Процесуалният представител на Началника на Затвора – Сливен
поддържа изготвеното от него писмено становище. Счита, че не са изпълнени
кумулативните предпоставки за условно предсрочно освобождаване в частта
за поправянето на осъденото лице. При осъдената се наблюдавали
характеристични особености, подробно описани в становището, поради които
тя допускала нарушения, за които не била наказана, но били приложени
корекционни мерки на въздействие. Избрана била за групов председател, но
срещала системни трудности при изпълнение на ангажиментите.
Дистанцирала се от конфликтните лица и се предпазвала от допускане на
сериозни нарушения. Усилията за поправяне били отчетени от
администрацията на затвора, като бил променен правния й статус в
положителна посока и била наградена за конкретен повод. Проявявала
пасивно отношение в дейностите за осмисляне на свободното време.
Декларирала желание за работа в определени периоди, като в същото време
отказвала да работи поради здравословни причини. Не била включвана в
образователния процес, тъй като е със завършено висше образование. Взела
участие в няколко групови програми. Наблюдавала се намалена
самокритичност, което водело до повтаряне на грешките. Рискът от рецидив
1
се запазвал в границите на среден, като се наблюдавало задържане на
промяната по разделите с изключение на раздел „Начин на живот и
обкръжение“, с оглед успешно завършване на специализирани програми.
Моли съда да остави без уважение молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдената С..
Прокурорът също счита, че молбата за условно предсрочно
освобождаване на осъдената С. е неоснователна поради липса на втората
кумулативно изискуема предпоставка по чл. 70 ал.1 от НК. Не били налице
доказателства за поправянето на осъдената. В поведенческо отношение тя
демонстрирала в пенитенциарното заведение ниска степен на
последователност, лесна манипулируемост. С цялостното й отношение към
трудовата активност в условията на затвора показала слаба мотивация и
търсене на конкретни ползи. По време на престоя й в затворническото
заведение показала и демонстрирала минимални усилия в процеса на
поправителното въздействие, поведението й имало съхранително отношение,
а не желание за сътрудничество. Не била настъпила трайна положителна
промяна в съзнанието, характера и поведението на осъдената сочеща, че се е
превъзпитала и поправила. Позовавайки се на становището на
затворническата администрация, счита че при осъдената С. липсва трайна
положителна промяна, сочеща на извод за последователно законосъобразно
поведение в живота на свобода, поради което по отношение на същата била
налице необходимост от продължаване на поправителното въздействие.
Доколкото се излагали здравословни причини като основание за допускане на
предсрочното освобождаване, счита че здравословното състояние не може да
бъде самостоятелно основание за приложението на института на условно
предсрочно освобождаване, тъй като не попадало измежду обстоятелствата,
визирани в разпоредбата на чл. 439а от НПК, служещи за доказване
поправянето на осъденото лице. Предлага съдът да не допуска предсрочното
освобождаване на осъдената С. от изтърпяване на останалата част от
наложеното й наказание Лишаване от свобода.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Молителката - осъдената С. Е. С. е на 62 години, българска гражданка, с
висше образование, вдовица. Има четири деца, последното от които
непълнолетно. Осъждана:
1.С влязла в сила на 04.04.2007г. присъда № 1810/18.12.2006г. по НОХД
№ 378/2005г. на PC Шумен е осъдена на 3 години 6 месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 500 лв. за извършено престъпление по чл. 155,
ал.3, вр. чл. 155, ал.2 от НК;
2. С влязла в сила на 13.07.2007г. присъда № 231/12.02.2007г. по НОХД
№ 156/2005г. на PC Шумен е осъдена на 4 години лишаване от свобода за
извършени три престъпления – по чл. 155, ал. 3 от НК, по чл. 142а от НК и по
чл. 293, ал.1 от НК;
3. С влязла в сила на 22.10.2007г. присъда № 880/08.06.2007г. по НОХД
№ 415/2007г. на PC Шумен е осъдена на 11 месеца лишаване от свобода и
2
Глоба в размер на 2500 лв. за извършено престъпление по чл. 155, ал.3 от НК.
На основание чл. 25, ал.1 от НК е постановено едно общо наказание по
трите присъди в размер на 4 години лишаване от свобода и Глоба в размер на
5000 лв., като наказанието лишаване от свобода е изтърпяно в затвора от
16.12.2006г. до 29.07.2010г. На 28.01.2011г. е платена глобата в размер на
5 000 лв.;
4. С влязла в сила на 03.01.2014г. присъда № 114/18.10.2013 г. по нохд
№ 1075/2013 г. на PC Шумен е осъдена на 1 година 8 месеца лишаване от
свобода за извършено престъпление на основание чл. 155, ал.5, т.3 и т.5 от
НК. Наказанието е изтърпяно в затвора за времето от 10.10.2013г. до
27.12.2014г.
5. С влязла в сила на 16.03.2020г. присъда № 4/29.01.2020г. по НОХД №
2714/2019г. на PC – Шумен, потвърдена с решение № 12/16.03.2020г. по
ВНОХД № 54/2020г. на ОС – Шумен за извършено престъпление по чл.155,
ал.5, т.5 от НК, вр. чл.155, ал.3от НК, вр. чл.155, ал.2 от НК, вр. чл.29, ал.1
б.“а“ от НК - в периода от 09.09.2019г. до 18.09.2019г. в гр. Шумен, при
условията на опасен рецидив, предоставяла систематически помещение -
жилище (апартамент) в гр. Шумен на различни лица - на М.И., Ф. Х. и А. А.,
за полови сношения и блудствени действия, като деянието е извършено с
користна цел. За това престъпление й е наложено наказание лишаване от
свобода в размер на 3 години 6 месеца при първоначален строг режим, което
понастоящем осъдената С. търпи в Затвора – Сливен. Със същата присъда й е
наложено и наказание глоба в размер на 10 000 лв.
Началото на наказанието лишаване от свобода е 19.09.2019г. В Затвора
– Сливен постъпва на 10.01.2020г. Видно от приобщените доказателства, към
датата на съдебното заседание - 15.12.2022г. осъдената С. е изтърпяла всичко
3 години 2 месеца и 29 дни, от които фактически - 3 години 2 месеца и 26 дни
и от работа – 3 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 3 месеца и 1 ден.
Осъдената е придобила право на условно предсрочно освобождаване на
15.09.2022г., а право на промяна на режим на 04.10.2022г. Със заповед № РД-
2/15.03.2022г. на началника на затвора, режимът на изтърпяване на
наказанието е заменен от строг на общ. Със заповед № РД-10/23.06.2022г. на
Началника на затвора е преместена в ЗО ОТ.
След постъпването й в Затвора, от 15.01.2020г. осъдената е
разпределена в група за обвиняеми и подсъдими. На 08.04.2020г. е
разпределена в група от закрит тип за рецидивисти. В затворническата
общност представя ниска степен на вградимост, трудно се ориентира в
поддържаните взаимоотношения. Представя се като непоследователна, лесно
манипулируема личност, която често променя мнението си под влияние на
останалите. От една страна поради по- високата й образованост и добри
материални възможности е приемана от останалите, за да обслужва
конкретни техни интереси, но от друга страна, поради недобри хигиенни
навици и поведенческа непоследователност е отхвърляна от тях. Допуснала
дребни нарушения на реда в институцията, изразяващи се в следното:
- манипулиране на документ - на 17.06.2021г. саморъчно дописва в
3
официален документ, преминал проверка и подписан от служител - заявка за
пазаруване на осъдена с интелектуална непълноценност;
- системни нарушения забраните на чл. 97 ЗИНЗС, свързани с размени
на вещи и предмети, които са в основата на възникване на напрежение и
конфликти между лишените от свобода.
До момента няма наложени наказания, използвани са индивидуално-
корекционни средства на въздействие. При проведено на 29.07.2021г. общо
събрание в групата за рецидивисти за избор на нов групов председател, тя е
избрана за отговорник. Отчетена е пасивност и системни трудности при
изпълнението на ангажиментите като участник в СОЛС. Въпреки по-високата
степен на образованост (има висше образование) трудно организира своето
поведение в изпълнение на поетите ангажименти, отговорности и инициативи
като групов председател. Полага усилия да се дистанцира от силно
конфликтогенната среда и съумява да се предпази от допускане на по-
сериозни нарушения и съответно налагане на наказания.
Общопенитенциарното третиране отчита усилията на осъдената, поради
което последователно настъпва промяна на правния й статус в позитивна
посока - преминаване на режима в следващия по-лек и настаняване в
затворническо общежитие от открит тип. Еднократно е наградена на
основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - „писмена похвала“. От 07.07.2022г. е
настанена в ЗО ОТ „Рамануша“, където осъдената се представя по идентичен
начин, което показва липса на поведенческа пластичност и слабо използване
на наличните ресурси в процеса на личностова промяна и израстване.
Въпреки проведените консултативни интервенции, които да
активизират потенциала на осъдената и да стимулират личностовото й
развитие се наблюдава пасивно отношение към рехабилитиращите дейности
— присъства предимно като зрител и слушател на провежданите инициативи.
В условията на свободен живот в периода 1982-1990г. е упражнявала
придобитите знания по специалността „Руска филология“ в различни
училища в гр. Шумен. По нейни данни, в периода 1993-1998г. е работела като
лаборант в гр. Баку, Азербайджан. След 2001г. е трайно безработна. При
предходни престои в институцията е работила в Цех „Конфекция“ и Цех
„Домакински почистващи средства“. През настоящия престой осъдената С. не
е включвана в трудова дейност. С двойнствено отношение към трудова
активност - от една страна непрекъснато афишира желание да работи, за да
редуцира престоя си в затвора, но от друга страна демонстрира здравословни
проблеми, които според нея я възпрепятстват да бъде устроена на работа.
Въпреки декларираното желание в определени периоди от изтърпяване на
наказанието, не са отчетени работни дни. При провеждани разговори
аргументира отказите си с влошено здравословно състояние. Възможностите
за полагане на доброволен неплатен труд, също са пренебрегвани от страна на
осъдената.
След справка с Медицински център при затвора е видно, че осъдената
С. може да осъществява определен вид трудова дейност. Предвид завършена
степен на образование в условията на свободен живот, в Затвора не е
4
включена в образователен процес.
При постъпване в затворната институция завършва програма за
адаптация към условията на изолация.
След отчетените дефицити в раздел „Мисловни умения и поведение“
завършва успешно специализирана програма „Умения за мислене“, а през
2022г. и програма за повишаване на родителския капацитет „Професия
майка“.
През м.октомври и м. ноември 2022 г. участва в групова работа
“Насърчаване на толерантността“. По време на груповите програми
периодично проявява инициативност и сътрудничество, но изпитва
трудности при изграждане на алтернативи и обективизиране на аналитико-
синтетичната дейност.
В хода на пенитенциарното третиране са изготвени общо 4 оценки на
правонарушителя. Първоначалната оценка от 04.08.2020 г. - 66 т. , показва
среден риск. При последващите оценки рискът от рецидив е снижен
съответно до 65 и 60 точки, като отново е в стойностите на среден. Разликата
в стойностите на актуалната и първоначалната оценки се дължи на отчетени
промени в понижаваща посока в раздел 7 - „Начин на живот и обкръжение“.
Всички останали раздели в оценката на правонарушителя имат стойности
идентични с тези при първоначалната оценка, което показва задържане на
промяната.
Заложените цели в индивидуален план на въздействие са съобразно
диагностицираните проблемни зони от оценката на риска: - Мотивация за
включване в подходяща трудова дейност или полагане на доброволен труд;
- Дисциплинираност и спазване изискванията за престой; активност по
отношение позицията в СОЛС;
- Осъзнаване на факторите, които стоят в основата на престъпното
поведение.
С влязло в сила на 04.04.2022г. определение № 81 / 01.03.2022г. по ЧНД
№ 61 / 2022г. на СлОС е оставена без уважение подадена от осъдената С.
молба за условно предсрочно освобождаване и същата е уведомена, че
съгласно чл. 441 от НПК ново предложение или молба за условно
предсрочно освобождаване могат да се направят не по – рано от шест месеца,
считано от влизане в сила на определението. Към момента на подаване на
молбата по повод на която е образувано настоящото дело този шестмесечен
срок е изтекъл.
Въз основа на изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т. 2 от
НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената С. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
5
Лишаване от свобода, а именно към настоящия момент тя е изтърпяла
фактически 3 години 2 месеца и 29 дни, т.е. повече от 2/3 от наказанието 3
години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено влязла в сила на
16.03.2020г. присъда № 4/29.01.2020г. по НОХД № 2714/2019г. на PC –
Шумен. Придобила е право на условно предсрочно освобождаване на
15.09.2022г.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл. 70, ал. 1 от
НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. С разпоредбата на чл. 439а от НПК законодателят е
определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Тази разпоредба налага
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
изтърпяване на наказанието Лишаване от свобода. Затворническата
администрация е тази, която има непосредствен и пряк контакт с лишените от
свобода и следва да формира извод, относно резултатите от пенитенциарното
третиране и настъпването на положителни нагласи в осъдените лица. В
конкретния случай, становището на затворническата администрация е, че
молбата за условно предсрочно освобождаване не следва да бъде уважена.
Индивидуализираното въздействие при осъдената С., акцентиращо върху
динамични параметри от оценката на риска, свързани с отношение към труда,
мисловни умения и нагласи на личността, с оглед постигане на корекция е с
ниска резултатност поради нейните специфични личностови особености. При
осъдената С. се наблюдава слаб интерес и понижена мотивация за усвояване
на нови знания, умения и стратегии за справяне, които да подобрят нейната
самоефикасност и да я подпомогнат да води законосъобразен начин на живот.
Уменията на осъдената за самоанализ, включващи оценка на собствените
знания, умения, способности и компетентности не провокират разгръщането
на вътрешния й потенциал и не допринасят за профилактика на рисковото
поведение.
От приобщените доказателства не може да се направи извод, че в
рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е
дала убедителни доказателства за своето поправяне, т.е., че е настъпила
трайна положителна промяна, от която да се заключи за последователно и
законосъобразно поведение в живота на свобода. Успешното постигане на
целите и решаване на професионалните задачи, свързани с изпълнение на
наказанието лишаване от свобода при осъдената С. е силно затруднено
поради липсата на активно сътрудничество и целенасочена активност от
нейна страна за разгръщане на персоналните й ресурси. Това е фактор, който
силно задържа настъпването на промяна в ценностната система на осъдената
6
и би затруднил ефективната й социална интеграция.
Цялостното отношение на осъдената към трудовата активност в
условията на контролирана среда е показало слаба мотивация и търсене на
конкретни измерими ползи са самата нея, а не осъзната и приета вътрешна
ценност и убеденост в смисъла и значението на дейността. В този аспект от
поправителното въздействие осъдената е насочена към съхранение и
себещадене, което задържа промяната й. Намалената самокритичноcm при
осъдената води до често повтаряне на едни и същи грешки, до липсата на
осъзнаване ползите от учене, извличане на поука, което е фактор,
възпрепятстващ настъпване на желаната промяна.
Минималните усилия, които осъдената влага в процеса на
рехабилитация показват сьхранително отношение и стремеж за оставане в
комфортни позиции въпреки заявеното привидно желание за сътрудничество.
Това намира изражение и в оценката на правонарушителя, която има
снижение едва с 6 т. от първоначално определената й. Налице е оставане на
оценката в средния диапазон, което говори за вероятност от ново осъждане и
за трудности при повторното социално включване.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав не може да
формира извод за наличие на втората предпоставка, изискуема от
разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. Не е настъпила трайна положителна
промяна в съзнанието, характера и поведението на осъдената сочеща, че се е
превъзпитала и поправила. Налице е необходимост от продължаващо
поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив. При
осъдената липсва самокритичност и адекватна преценка на обстоятелствата.
Отчетеното минимално понижение на стойностите в оценката на риска от
рецидив и вреди говори за незавършен процес на промяна и необходимост от
допълнителни пенитенциарни въздействия спрямо осъдената.
Заложените в плана на присъдата цели не са изпълнени. Прегледът на
постигнатото и отчетените минимални усилия от страна на осъдената да
съдейства при третирането, ясно говори за слаба активност в поправителния
процес.
Визираните от осъдената в молбата обстоятелства, отнасящи се до
здравословното й състояние, налагащо адекватно лечение, необходимостта да
полага грижи за непълнолетното си дете и възрастна свекърва, нямат
отношение към института на условно предсрочно освобождаване. Липсват
доказателства в подкрепа на твърденията й, че се е поправила в затвора.
Изложените от осъдената доводи, на основата на които претендира, че следва
да бъде предсрочно освободена са неоснователни и съдът остави молбата й
без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:

7
Съобщи за изтекли лични данни