Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3524 12.12.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На тридесети октомври Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка А.
като разгледа докладваното гр.д. № 2151
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявената от С.Й.М.
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД и
допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи на ответника суми по изп.д. № 1395/2012 г. по
описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 802 на КЧСИ, евентуално да бъде прието
за установено, че ответникът няма изискуемо вземане срещу ищеца за каквито и да
е суми по същото изпълнително дело, както и на ищеца да бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че горепосоченото
изпълнително дело е било образувано на 23.08.2012 г. въз основа на молба и
приложен към нея изпълнителен лист, издаден в полза на „Обединена българска
банка“ АД по ч.гр.д. № 6066/2012 г. по описа на БРС, а на 15.11.2012 г.
кредиторът е присъединил по изпълнителното дело вземанията си по още два
изпълнителни листа, като ищецът – длъжник не е бил уведомен за това
присъединяване. Твърди се също така, че на 09.07.2018 г. ищецът е получил от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД по куриер споразумение
за обединяване и разсрочване на парични задължения, ведно със съобщение за
извършена на 31.01.2018 г. цесия, като в проведен разговор със служител на
ответното дружество му е било обяснено, че е длъжен да подпише изпратените му
книжа, а едва след консултация с адвокат през м. август 2018 г. ищецът разбрал,
че има задължения не по един, а по три изпълнителни листа. Ищецът твърди, че
вземането по първия изпълнителен лист е напълно погасено поради извършени
плащания в резултат на запор върху трудовото му възнаграждение и доброволно
извършени от него плащания, евентуално се твърди, че на 03.06.2015 г. изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона на осн. чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното предприето от взискателя изпълнително
действие е от 03.06.2013 г., съответно и извършените след тази дата
изпълнителни действия са незаконосъобразни. Отново при условие на евентуалност
се твърди, че вземанията по този изпълнителен лист са погасени по давност.
Относно втория и третия изпълнителни листи, издадени съответно по ч.гр.д. №
9058/2012 г. и по ч.гр.д. № 9063/2012 г. на БРС, ищецът твърди, че вземанията
на взискателя по тях са погасени по давност, изтекла през периода 15.11.2012 г.
– 15.11.2017 г. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с
правно основание чл. 439
от ГПК, като същият е допустим. По отношение на евентуално
предявения в исковата молба отрицателен установителен
иск, съдът намира, че същият е недопустим и производството по него следва да
бъде прекратено, тъй като предметът му изцяло се покрива с предмета на главния
иск, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявяване и на този иск.
Ответното дружество е подало отговор
в законоустановения срок, в който твърди, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018
г. вземанията на „Обединена българска банка“ АД към ищеца са били прехвърлени
на ответното дружество. Оспорени са твърденията на ищеца, че задълженията му по
първия изпълнителен лист са погасени изцяло, както и че той не е бил уведомен
за другите два изпълнителни листа. Твърди се, че по изпълнителното дело са
извършени множество изпълнителни действия, всяко от които е довело до
прекъсване на погасителната давност, като същата е била прекъсвана многократно
с постъпването на суми от запора върху трудовото възнаграждение на С.М. и
последното прекъсване е през 2018 г. В случай, че съдът приеме, че вземанията,
за които е образувано изпълнителното дело, са погасени по давност, ответникът
твърди, че ищецът е направил отказ от изтеклата погасителна давност и за трите
вземания по силата на изрична клауза (чл. 8) от сключеното между страните
извънсъдебно споразумение за обединяване и разсрочване на парични задължения,
след което е започнала да тече нова погасителна давност. Моли се искът да бъде
отхвърлен, както и на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв. При условие на евентуалност, а именно ако предявеният иск
бъде уважен, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, като се моли то да бъде намалено до минималния
размер. В съдебно заседание не се явява
процесуален представител на ответното дружество. Представено е писмено
доказателство.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изп.д. № 20128020401395 по
описа на ЧСИ Н.
Г.,
рег. № 802, с район на действие ОС – Бургас, същото е образувано на 23.08.2012
г. по молба на взискателя „Обединена Българска Банка“ АД против длъжника С.Й.М.
въз основа на изпълнителен лист от 24.07.2012
г., издаден по ч.гр.д. № 6066/2012 г. по описа на БРС, с който длъжникът е
осъден да заплати на взискателя сумата от 6 987,88 лв. – главница по
договор за кредит от 06.03.2008 г., сумата от 506,63 лв. – договорна лихва за
периода 28.07.2011 г. – 19.07.2012 г., сумата от 609,18 лв. – наказателна лихва
за периода 28.07.2011 г. – 19.07.2012 г. и законната лихва върху главницата за
периода от предявяване на заявлението на 20.07.2012 г. до изплащане на
вземането, както и 621,80 лв. – разноски по делото. В молбата за образуване на
изпълнително производство взискателят е поискал изпълнението да бъде насочено
срещу вземанията на длъжника за трудово възнаграждение, както и за всяко друго
възнаграждение, получавано за труд.
На осн. чл. 458 от ГПК ЧСИ Георгиев е
уведомил ТД на НАП – Бургас за започнатото принудително изпълнение против С.Й.М.,
като след постъпване на съответното удостоверение, с Постановление от
03.09.2012 г. ЧСИ е приел за присъединени по право следните публични държавни
вземания: 34,65 лв. – ДОО, 58,80 лв. – здравно осигуряване и 36,75 лв. – УПФ.
На длъжника е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която са вписани както сумите, присъдени в полза на
„ОББ“ АД с изпълнителния лист, така и присъединените по закон публични вземания
на държавата, като поканата е била получена на 26.09.2012 г. от сестрата на
длъжника.
Впоследствие по делото са постъпвали
суми за погасяване на дълга, като на гърба на изпълнителния лист частният
съдебен изпълнител е отразил изплатените от него в полза на „ОББ“ АД суми, като
преводи са били извършвани от работодателя на ищеца ежемесечно през периода
21.11.2012 г. - 19.01.2018 г.
На 15.11.2012 г. по искане на
взискателя към изпълнителното дело са били присъединени още два изпълнителни
листа, издадени в полза на „Обединена Българска Банка“ АД против ищеца С.Й.М., а именно изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 9063/2012 г. на БРС, и изпълнителен лист от 09.11.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 9058/2012 г. на БРС. Липсват обаче доказателства на длъжника да е
била изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията по тези
допълнително присъединени изпълнителни основания, нито той да е бил уведомен по
какъвто и да е начин за задълженията му по тези изпълнителни листи.
С молби от 22.02.2018 г. и от
30.03.2018 г. взискателят „ОББ“ АД е уведомил ЧСИ Н. Г., че е прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си към длъжника С.М. и е поискал
постъпващите по делото суми да бъдат превеждани по банкова сметка ***.
С три молби от 04.06.2018 г. „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителното
производство в качеството му на цесионер по сключен с „ОББ“ АД договор за цесия
от 31.01.2018 г., като съдебният изпълнител е разпоредил това дружество да се
конституира като взискател след представяне на доказателства за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Липсват обаче доказателства впоследствие цесионерът да е бил конституиран като взискател в
изпълнителното производство.
На 25.06.2018 г. длъжникът С.М. е
депозирал молба по изпълнителното дело, в която е заявил, че признава вземането
на взискателя, както и че е готов да го погаси на месечни вноски в размер на по
120 лв.
На 17.07.2018 г. длъжникът е депозирал
нова молба, в която е посочил, че ще плаща по 40 лв. на месец, като моли сумите
да бъдат разпределяни само за такси и разноски по изпълнителното дело. Към
втората молба длъжникът е приложил и екземпляр от Споразумение за обединяване и
разсрочване на парични задължения изх. № 18-С-01929/04.07.2018 г., страни по
което са „ЕОС Матрикс“ ЕООД – кредитор и С.Й.М. – длъжник, но това споразумение
е подписано само от представител на кредитора, но не и от длъжника.
С постановление от 09.05.2019 г. ЧСИ е
спрял изпълнителното производство на осн. чл. 432, ал. 1, т. 1, вр. чл. 397,
ал. 1, т. 3 от ГПК – поради допуснато по настоящото дело обезпечение на иска
чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“ по изп.д. №
1395/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г..
Към отговора на ответника е представен
екземпляр от сключеното между страните споразумение за обединяване и
разсрочване на парични задължения, който е подписан и от ищеца. В
споразумението е посочено, че към 27.06.2018 г. задълженията на длъжника към
кредитора са в общ размер от 14 791,55 лв., като същите произтичат от три
договора, сключени между „Обединена Българска Банка“ АД и длъжника М., и са
придобити от кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД въз основа на договор за цесия от
31.01.2018 г. Съгласно чл. 4 на споразумението, кредиторът обединява плащанията
на задълженията по трите договора и ги разсрочва на 6 равни месечни вноски и
една седма вноска, равняваща се на остатъка от задължението, а длъжникът
признава задълженията по основание и размер и се задължава да ги погаси на 6
вноски в размер на по 120 лв., дължими през периода 20.07.2018 г. – 20.12.2018
г., и една последна вноска в размер на 14 071,55 лв., дължима на
20.01.2019 г.
Съгласно чл. 8 от горепосоченото
споразумение, с подписването му длъжникът на осн. чл. 113 от ЗЗД упражнява
правото си на отказ от последиците по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД по отношение на
описаните в чл. 3 от споразумението задължения, настъпили до датата на
подписване на споразумението.
Ищецът не оспорва подписа си върху горепосоченото
споразумение и признава, че го е подписал, но твърди, че не е имал възможност
да го прочете преди да го подпише и не е знаел какво е неговото съдържание. Поради
това счита, че съдържащият се в него отказ от изтекла давност е невалиден.
По делото е разпитана свидетелката Е. К. – практикуващ адвокат. Същата
заявява, че на 01.08.2018 г. ищецът М. отишъл за консултация в кантората й,
като й казал, че против него има образувано изпълнително дело за задължения към
„ОББ“ АД. Показал й сключеното с „ЕОС Матрикс“ ЕООД споразумение и й казал, че
нищо не разбира от него. Свидетелката заявява, че според М. сумите, които до
онзи момент е платил по изпълнително дело, включително и удържаните от
заплатата му, са били достатъчни да погасят задължението му към банката, поради
което той не можел да разбере защо трябва да плаща и на „ЕОС Матрикс“.
Свидетелката се запознала със споразумението и обяснила на ищеца, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на три, а не на един изпълнителен
лист, като до тогава той не знаел това. Впоследствие свидетелката се запознала
с изпълнителното дело, след което обяснила на ищеца, че действително има три
изпълнителни листа, издадени против него, като той отново й казал, че не знае
за другите два изпълнителни листа, тъй като никой не го е уведомявал за
задълженията по тях. Свидетелката попитала ищеца дали е прочел споразумението,
което е подписал с „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като той й обяснил, че не е имал
възможност да го прочете, тъй като му е било изпратено чрез куриерска фирма, а
когато отишъл в офиса на тази фирма, било в края на работния ден и служителят
му казал, че спешно трябва да подпише документите, за да ги върнат на
изпращача, тъй като били забавени, а след това да си ги чете в къщи. Тогава
свидетелката разяснила на М. съдържанието на това, което е разписал.
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, по изп.д. № 1395/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г. са били събрани суми в общ размер от
5 240 лв., от които на взискателя „ОББ“ АД са били разпределени 4250,80
лв., а 989,20 лв. - на ЧСИ за такси и разноски, като видно от изготвената от
вещото лице справка (Приложение № 1 към експертизата) първата сума е постъпила
на 12.10.2012 г., а последната на 06.11.2018 г. Вещото лице също така е
установило, че при разпределяне на сумите, получени по банковата сметка на ЧСИ
Г., не е отразено задълженията по кой от
трите изпълнителни листа се погасяват, а е било посочвано, че се погасяват
задължения на ищеца по изп.д. № 1395/2012 г., както и са отнасяни суми за
плащане на такси и разноски.
При
така ангажираните от страните доказателства съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е частично основателен по следните
съображения:
По отношение на вземанията по
изпълнителен лист от 24.07.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 6066/2012 г. на БРС, за
които ищецът твърди, че са погасени чрез плащане, съдът намира следното:
Видно е, че с този изпълнителен лист
в полза на „ОББ“ АД са присъдени 6 987,88 лв. - главница по Договор за
кредит от 06.03.2018 г., 506,63 лв. – договорна лихва за периода 28.07.2011 г.
– 19.07.2012 г. 609,18 лв. – наказателна лихва за периода 28.07.2011 г. –
19.07.2012 г., законната лихва върху главницата за периода от 20.07.2012 г. до
изплащане на вземането, както и 621,80 лв. – разноски по делото. От приетата по
делото експертизата се установи, че в полза на взискателя „ОББ“ АД са били
разпределени суми в общ размер от 4 250,80 лв., която сума очевидно не е
достатъчна да погаси всички задължения на ищеца към кредитора по горепосочения
изпълнителен лист. С оглед на това съдът намира за неоснователно твърдението на
ищеца, че задълженията му по този изпълнителен лист са погасени в пълен размер
чрез плащане.
По отношение на следващото твърдение
на ищеца, а именно, че на
03.06.2015 г. е настъпило прекратяване на изпълнението по силата на закона -на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното предприето от взискателя изпълнително
действие е от 03.06.2013 г., съдът намира същото за неоснователно, тъй като с
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изпълнението
да бъде насочено срещу получаваното от длъжника трудово възнаграждение, в
резултат на което през периода 12.10.2012 г. – 06.11.2018 г. по делото редовно
са постъпвали суми за погасяване на дълга, както от наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, така и от внесени от него суми. С оглед на
това съдът намира, че в случая не е било необходимо взискателят да предприема
други изпълнителни действия, съответно неоснователно е твърдението на ищеца, че
изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от 03.06.2015
г.
Що се
отнася до евентуално наведеното от ищеца основание на предявения иск за
недължимост на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 24.07.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 6066/2012 г., а именно поради изтекла погасителна давност,
съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, годни да
прекъснат течащата по отношение на вземането погасителна давност са изпълнителните
действия по налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
други действия по принудително изпълнение, но не и образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
С
т. 10 на Тълкувателно решение 2/2013 е обявено за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителната давност се
прекъсва с образуване на изпълнителното производство и такава не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
В Решение № 170/17.09.2018 г., постановено
по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на Постановление
№ 3/1980 г., извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 2013 г. от 26.06.2015
г., като е прието, че отмяната на Постановление № 3/ 1980 г. поражда действие
от датата на обявяване на тълкувателното решение, а именно от 26.06.2015 г., и
даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това.
С оглед на горното и тъй като в случая
изп.д. № 1395/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г. е
образувано на 23.08.2012 г., т.е. преди приемане на
Тълкувателно решение № 2/2013 и при действието на Постановление № 3/1980 г.,
следва да се приеме, че с образуването на изпълнителното производство давността
относно вземанията по първия от изпълнителните листи е била прекъсната и не е
текла през периода от 23.08.2012 г. до 26.06.2015 г. (датата на постановяване
на тълкувателното решение, с което е отменено действието на постановлението), и
от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност. Същата обаче е
била прекъсвана многократно с извършването
на преводи на суми от работодателя на длъжника въз основа на наложения от
съдебния изпълнител запор върху трудовото му възнаграждение, като видно от
изпълнителното дело работодателят „ИНТЕРЦИТРУС“ ООД е превеждал по сметка на
ЧСИ суми от трудовото възнаграждение на ищеца ежемесечно през периода
14.11.2012 г. – 18.01.2018 г. и с всеки превод погасителната давност е била
прекъсвана, съгласно възприетото в т. 10 от горепосоченото тълкувателно решение.
Поради това съдът намира, че към момента на предявяването на иска на 30.11.2018
г. и към момента на приключване на устните състезания не е изтекла нито
5-годишната погасителна давност по отношение на главницата, нито 3-годишната
погасителна давност по отношение на лихвите.
Предвид горното съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан в частта
относно задълженията на ищеца по изпълнителен лист от 24.07.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 6066/ 2012 г. по описа на БРС.
Що се отнася до задълженията по допълнително
присъединените два изпълнителни листа, съдът намира, че по гореизложените
мотиви с присъединяването им към изпълнителното дело на 15.11.2012 г. е
прекъсната погасителната давност по отношение на тези вземания и до 26.06.2015
г. давност не е текла, а след тази дата е започнала да тече нова погасителна
давност, която по отношение на главницата е 5-годишна (на осн. чл. 110 от ЗЗД),
а по отношение на лихвите е 3-годишна (на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД).
Видно от молбите на взискателя, с
които е поискано присъединяване на тези изпълнителни листи, същият не е посочил
начин на изпълнение, поради което не може да се приеме, че с наложения преди
присъединяването запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и с постъпващите
в резултат на този запор суми са били погасявани и задълженията по тези
изпълнителни листи, още повече, че при извършването на преводи на суми в полза
на взискателя ЧСИ не е посочвал какви задължения се погасяват, нито е
отбелязвал на гърба на допълнително присъединените изпълнителни листи изплащане
на суми за погасяване на задълженията по тях, както е правил върху първия
изпълнителен лист. Поради това и тъй като запорът е наложен по искане на
взискателя, съдържащо се в първоначалната му молба за образуване на
изпълнителното дело, то следва да се приеме, че с постъпващите от запора суми
са били погасявани задължения само и единствено по първия изпълнителен лист.
Поради това съдът намира, че тези ежемесечни преводи от страна на работодателя
не са били годни да прекъснат течащата погасителна давност по отношение на
вземанията по допълнително присъединените два изпълнителни листа. Ето защо и
тъй като липсват доказателства по изпълнителното дело да са били предприети каквито
и да било изпълнителни действия, годни да прекъснат течащата погасителна давност
по отношение на допълнително присъединените в изпълнението вземания на взискателя към длъжника, съдът намира, че задълженията за
лихви, присъдени с допълнително присъединените два изпълнителни листа, са
погасени по давност на 26.06.2018 г. на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, а задълженията
за главниците по тези изпълнителни листи не са погасени, тъй като по отношение
на тях се прилага общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която
все още не е изтекла.
Във връзка с възражението на
ответника, че ищецът е направил
отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност по силата на чл. 8 от
сключеното между тях извънсъдебно споразумение за обединяване и разсрочване на
парични задължения, съдът намира същото за неоснователно, тъй като от
ангажираните по делото свидетелски показания се установи, че ищецът не е имал
възможност да прочете това споразумение преди да го подпише и не е бил запознат
с неговото съдържание, включително с клаузата на чл. 8, а ответникът не
ангажира други доказателства, от които да се установи наличието на воля у ищеца
за отказ от изтекла погасителна давност. С оглед на това съдът намира, че
ищецът не е направил валиден отказ от изтеклата в негова полза погасителна
давност.
Предвид горното, съдът намира, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан единствено по
отношение на присъдените лихви, които са предмет на допълнително присъединените
по изпълнителното дело два изпълнителни листа, поради което следва да бъде
уважен само в тази част, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: по изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 9063/2012 г. по описа на БРС: 142,07 лв. - договорна лихва по Договор
за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 06.12.2010 г.,
дължима за периода 28.02.2012 г. – 05.11.2012 г. вкл., 79,73 лв. – наказателна
лихва, дължима за периода 28.02.2012 г. – 05.11.2012 г., както и законната
лихва върху главницата от 2 056,22 лв., дължима за периода от 06.11.2012
г. до 26.06.2018 г., а по изпълнителен лист от 09.11.2012 г., издаден по
ч.гр.д. № 9058/2012 г. по описа на БРС: 158,99 лв. – договорна лихва по Договор
за кредитна линия от 27.12.2010 г., дължима за периода 21.11.2011 г. до
05.11.2012 г. вкл., 5,11 лв. – наказателна лихва за периода 21.11.2011 г. –
05.11.2012 вкл., както и законната лихва върху главницата от 988,38 лв.,
дължима за периода 06.11.2012 г. – 26.06.2018
г. В останалата му част искът е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид частичната основателност на
иска, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните така,
както са направени, тъй като в случая разноските на двете страни са равни
(ищецът е направил разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на вещото
лице, а на ответника се полага ЮК възнаграждение в същия размер), а на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните дължи на другата страна част от
разноските съобразно уважената/отхвърлената част от иска, които части в случая
се компенсират. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие №
1/26.11.2018 г., сключен между ищеца и процесуалния му представител адв. А., в който е уговорено възнаграждение за адвоката в
размер на 1 000 лв., но липсват доказателства това възнаграждение да е
било платено от ищеца, поради което разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от С.Й.М.,
ЕГН **********,***, против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо
Петков-Казанджията” № 4, иск, че С.Й.М. не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД следните
суми по изп.д. № 20128020401395 по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 802 на КЧСИ:
по изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 9063/2012 г.
по описа на БРС: 142,07 лв. (сто четиридесет и два лв. и седем ст.) -
договорна лихва по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 06.12.2010 г., дължима за периода 28.02.2012 г. – 05.11.2012 г.
вкл., 79,73 лв. (седемдесет и девет лв. седемдесет и три ст.) – наказателна
лихва по същия договор, дължима за периода 28.02.2012 г. – 05.11.2012 г., както
и законната лихва върху главницата от 2 056,22 лв. за периода от
06.11.2012 г. до 26.06.2018 г., и по изпълнителен лист от 09.11.2012 г.,
издаден по ч.гр.д. № 9058/2012 г. по описа на БРС: 158,99 лв. (сто петдесет
и осем лв. и деветдесет и девет ст.) – договорна лихва по Договор за кредитна
линия от 27.12.2010 г., дължима за периода 21.11.2011 г. - 05.11.2012 г. вкл.,
5,11 лв. (пет лв. и единадесет ст.) – наказателна лихва по същия договор,
дължима за периода 21.11.2011 г. – 05.11.2012 вкл., както и законната лихва
върху главницата от 988,38 лв. за периода 06.11.2012 г. – 26.06.2018 г., като в
останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.Й.М. против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по евентуално
предявения от С.Й.М., ЕГН **********,***, против
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
кв. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-Казанджията” № 4, отрицателен установителен иск за приемане за установено, че „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД няма
изискуемо вземане срещу С.Й.М. за суми по изп.д. № 20128020401395
по описа на ЧСИ Н. Г., рег. № 802 на КЧСИ.
В частта, с която производството по
делото е частично прекратено, решението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Окръжен съд-Бургас в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
В останалата му част решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА