Решение по дело №393/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба на В. И. М., с адрес за призоваване: [населено място], [улица], адв. Х. Д. против принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер]. Жалбоподателят счита, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна и нецелесъобразна, вероятно и нищожна, тъй като ПАМ е наложена без да са налице предпоставките по ЗДвП. Излага съображения за липсата на компетентност на органа, издал разпореждането за принудително преместване. Сочи, че автомобилът не е престоял на това място и 15 минути, поради което не са били налице предпоставките за налагане на ПАМ и моли мярката да бъде обявена за нищожна, респективно отменена като незаконосъобразна и нецелесъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Моли за отмяна на разпореждането за преместване на автомобила, от една страна като нищожно, а от друга като неправилно. Намира същото така мярката за твърде тежка, предвид факта, че автомобилът не е бил пречка за движението. Претендира присъждане на разноски и депозира писмени бележки. По делото писмени бележки депозира и упълномощения процесуален представител адв. Х. Д., който намира констатациите в протокола за формални и необосновани. Оспорва извършеното нарушение.

Ответникът по жалбата – инспектор транспортна служба, репатрация в Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас М. К., редовно призована, се представлява от юрисконсулт С. П., която моли за постановяване на решение, с което издадената административна мярка да бъде потвърдена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.02.2024 г.,около 13.00 часа, в [населено място], к-с „С.“, в района на болница „Сърце и мозък“, в платното за насрещно движение, след поставени неподвижен пътен знак B27 (Забранени са престоят и паркирането) и допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите се преместват принудително, жалбоподателят М. паркирал лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер]. Минути по-късно, в отсъствие на М. автомобилът бил преместен с помощта на специализиран автомобил на ОП „Транспорт“ при Община Бургас, като от представения по делото Протокол от 01.02.2024 г., е видно, че принудителното преместване на моторното превозно средство е разпоредено от М. К. - инспектор транспортна служба, репатрация в Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас, в присъствието на свидетели Г. В. и И. М. - служители на ОП „Транспорт“. По-късно същия ден автомобилът е предаден на жалбоподателя след заплащане на изисканата сума.

В хода на проведеното съдебно оспорване на ПАМ към делото са приобщени допълнителни писмени доказателства: 13 броя цветни снимки, ведно със схема на разположението на пътните знаци в този участък, с отбелязване на местонахождението на процесния автомобил; оригинал на Протокол от 01.02.2024 г. за извършено преместване на паркирано ППС, лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер]; 3 броя допълнителни споразумения към трудови договори на служителите в ОП „Транспорт“ – М. В. К., И. Д. М. и Г. Р. В.; Заповед № 1093/04.04.2024 г. на кмета на Община Бургас, с която е възложено на служителите от ОТ „Транспорт“ на длъжност инспектор, транспортна служба към ОП „Транспорт“ при Община Бургас, да прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за движение по пътищата и с която се отменя Заповед №1919/16.07.2018г. на кмета на Община Бургас; график за месец февруари 2024 г. на служителите от ОП „Транспорт“ при Община Бургас на длъжност инспектор, транспортна служба към ОП „Транспорт“ при Община Бургас, да прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за движение по пътищата и в качеството на свидетели са разпитани служителите на ОП „Транспорт“ Г. В. и И. М..

Свидетелят Г. В. сочи, че е шофьор на репатриращия автомобил и отговаря за техническата част. Няма определен маршрут, а просто обикаля и вдига автомобили, паркирани в нарушение. За конкретния случай сочи, че МПС е било паркирано „на“ болница „Сърце и мозък“, където движението е двупосочно и минават автобуси. Потвърждава, че подписа положен под протокола е негов и сочи, че не може да се ориентира по наличната в делото карта къде точно е бил паркиран автомобилът. Сочи, че разпореждането за вдигането на превозното средство е издадено от инспектор М. К., а самото вдигане отнема две-три минути. Относно протокола заявява, че същият се пише в движение, докато се стигне до паркинга. Категоричен е, че и от двете страни на улицата има забранителни знаци, където пише, че автомобилите се вдигат принудително. За конкретното МПС твърди, че е било паркирано в насрещното движение, като в посока на движението автомобилът е бил първа кола след знак В 27. След него имало и други автомобили, но се вдигала винаги първата кола. Снимките се изготвяли от инспектор Карчева.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и И. М., който сочи, че на 01.02.2024 г. е бил на работа, но за конкретния случай не помни дали са били изпратени по сигнал или са констатирали нарушението при обичаен обход. Твърди, че МПС е било спряно в насрещното движение след знак, забраняващ спиране и престой В27.Не може да се ориентира по схемата, приложена по делото и пояснява, че неговата работа е да закача скобите на гумите и да подготвя колата за вдигане. Потвърждава, че подписа положен под протокола е негов и че протокола се пише в движение. Относно репатриращия автомобил пояснява, че в същия има три места, а времето за вдигане на едно МПС може да е две минути, а може и да е пет. Пояснява, че снимките се правят от инспектора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят М. е адресат на оспорената ПАМ, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. ПАМ е наложена на 01.02.2024 година, а жалбата е депозирана на 08.02.2024 год. /в преклузивния 14-дневен срок/, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, след извършена служебна проверка на оспорения административен акт, съгласно чл.168 от АПК, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

По въпросът за компетентността, съдът намира, че принудителната административна мярка е наложена от компетентен орган - инспектор транспортна служба, репатрация в Общинско предприятие „Транспорт“ при Община Бургас.

Съгласно чл.168, ал.1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е дал това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т.1 от ЗР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от ЗДВП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл.93, т.1 от НК, т. к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице по чл.168, ал.1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл.168, ал.1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. В този контекст, със Заповед №1919/16.07.2018г. /л.9/ кметът на Община Бургас е възложил на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за движение по пътищата. Така направеното възлагане на функциите и правомощията, указани в чл.168, ал.1, чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, включва и М. К., която съгласно допълнително споразумение към трудов договор /л.10/ е назначена на длъжност „инспектор транспортна служба, репатрация“, описанието на която се съдържа в приложената по делото длъжностна характеристика. Заповед №1919/16.07.2018г. на кмета на Община Бургас е действала към процесната дата и е отменена със Заповед №1093/04.04.2024 г. на кмета на Община Бургас. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор „транспортна служба, репатрация“ е орган, който е компетентен, да прилага мярката по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП и ПАМ, поради което и възраженията, че ПАМ е наложена от некомпетентен орган, респ. е нищожна се явяват неоснователни.

Съдът не констатира нарушения по отношение на формата на акта.

По силата на изрична законова разпоредба, за процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й постановяване, като нейните мотиви следва да бъдат изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й.

Не са допуснати и нарушения на материалния закон.

Разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.

Следователно, за приложението на принудителната мярка следва да се установи наличието на една от тези три хипотези.

Съгласно чл.6 от ЗДвП, участниците в движението, следва да съобразяват своето поведение с пътните знаци.

Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

В случая, не се спори, че водачът на автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

В съставения протокол за извършеното принудително преместване на автомобила не е посочено на какво правно основание то е било разпоредено, но въз основа на фактическото описание в протокола, следва да се приеме, че органът е приложил хипотезата на неправилно паркиране, предвид обстоятелството, че се е позовал на зоната на действие на пътен знак В27.

Съдът изиска да се представи схема на разположението на пътните знаци в процесния участък, с отбелязване на местонахождението на процесния автомобил, като по делото бе изпратена такава схема с отбелязване с х и изписване с думи – местонахождение на автомобила, ведно с 13 броя цветни снимки на МПС.

В съдебно заседание свидетелите не успяха да посочат точното място на паркиране на МПС по така изпратената схема, а и жалбоподателят не посочи мястото, където е паркирал, според него.

Видно от представените по делото цветни снимки обаче и по-конкретно снимките на л.25, л.26, л.27, л.32, както и от свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели, а и от приложената схема, съдът намира, че лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер] е бил паркиран в района на МБАЛ "Сърце и мозък", в близост до сграда, на пътното платно, в насрещното движение, като в посока на движението автомобилът е бил първа кола след знак В 27 и поставена под него допълнителна табела Т17, предупреждаваща, че нарушителите се преместват принудително. Следователно, МПС към момента на неговото принудително преместване е било паркирано в зоната на действие на забранителен пътен знак В 27 - забранени са престоят и паркирането, с допълнителна табела Т 17 – знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркираното превозно средство. Видно от разпоредбата на чл.80, ал.1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. Видно е, че с поставянето на този знак се обезпечава a priori отстраняването на затруднения и пречки за останалите участници в движението, поради което доводът на жалбоподателят, че автомобилът не е пречел, е без правно значение.

Нещо повече, всеки участник в движението е длъжен да се съобразява с пътните знаци, които са фактически налични на място и следователно по отношение на жалбоподателя е действал знак, забраняващ паркирането и така извършеното паркиране е в нарушение на правилата за движение. Т.е., противно на твърденията на жалбоподателя, материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ, предвидени в нормата на чл.171, т.5, б.б, предл. първо от ЗДвП са били налице, а именно паркирането е било на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, с оглед наличните табели. Ирелевантно се явява обстоятелството, касаещо времето на престой на паркираното МПС преди репатрирането му и причината за паркиране, която макар и житейски оправдана не влияе на преценката за законосъобразност на административния акт.

Действително, по делото не са представени доказателства за уведомяване на районното полицейско управление, от територията на което е преместен автомобилът, от лицата по чл. 168 от ЗДвП, но това нарушение не е от категорията на съществените и съответно не е самостоятелно основание за отмяна на наложената ПАМ.

За пълнота на изложението и с оглед наведените от страна на жалбоподателя и процесуалният му представител възражения, касаещи съставения протокол, съдът намира за необходимо да посочи, както вече и го направи по-горе, че в закона не е предвидена писмена форма относно принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП и доколкото ПАМ по чл.171, т.5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се обосновава от събраните по делото доказателства – съставеният протокол, приложеният снимков материал и свидетелските показания.

Относно приложения по делото протокол, съдът намира за нужно да отбележи, че той не е предмет на оспорване, а е част от административната преписка и има значение единствено да документира изпълнението на оспореното разпореждане чрез репатриране на автомобила и пропуските в него не могат до доведат до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Процесният протокол, който разпоредилият мярката орган е съставил, не е нормативно установен акт. Той не е предвиден като задължителен нито в закона за движение по пътищата, нито в правилника за неговото прилагане, нито в друг нормативен акт. Протоколът е акт, който органът създава с цел отчитане и документиране на дейността за целите на общинското предприятие. Дали органът ще състави или не процесния протокол е ирелевантно за законосъобразността на приложената мярка, поради което възраженията, касаещи протокола, са неоснователни.

Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че са изпълнени всички изисквания на закона, които позволяват преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с прилагането на мярката е нарушена целта на закона и че процесната ПАМ е крайна мярка, приложима в случай на създадена опасност или обуславяща невъзможност за преминаване на другите участници в движението. Както се посочи вече по-горе, в ЗДвП са предвидени предпоставките, при наличието на които административният орган при условията на обвързана компетентност следва да приложи ПАМ по чл. 171, т. 5, б. „б” ЗДвП, като в разглеждания случай тези предпоставки са били налице.

Всички изложени от съда съображения налагат извод, че процесната принудителна мярка се явява законосъобразно, а и целесъобразно наложена, а направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като разноски за жалбоподателя с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. М., с адрес за призоваване: [населено място], [улица], адв. Х. Д. против принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение на лек автомобил „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер] от 01.02.2024 год., наложена от М. В. К. - инспектор транспортна служба, репатрация в Общинско предприятие „Транспорт“ [населено място].

ОСЪЖДА В. И. М., [ЕГН] да заплати на ОП „Транспорт“ при Община Бургас разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.