РЕШЕНИЕ
№ 3785
гр. Варна, 27.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110109081 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК
********* срещу М. Д. К. с адрес в гр.В. за следните парични вземания– сумата в размер на
500 лв., представляваща главница, произтичаща от Договор за предоставяне на паричен заем
№ 191765/26.06.2018г; сключен между Сити Кеш ООД М. Д. К., като впоследствие
вземането е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г. ,сумата в размер на
171,30лв., представляваща такса за експресно разглеждане съгласно чл. 3.10 Договор за
потребителски кредит; сумата в размер на 16,70 лв., представляваща възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 26.06.2018 г. до 27.07.2018 г. и сумата в размер на 73,59 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 27.07.2018 г. до
19.05.2023г. Претендира съдебно деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 26.06.2018 година М. Д. К. е сключила Договор за
потребителски кредит № 191765 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата
от 688 лева, срещу което се съгласил да върне една вноска в размер на 688 лв., в срок до
27.07.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен
процент в размер на 40.08%, както и годишен процент на разходите в размер на 47.23%.
Сключването на договора е в съответствие с изискванията на ЗПФУР, като инициативата за
встъпване в облигационното правоотношение е на ответника. Описва конкретните действия
по сключване на договора. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него
настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, със СМС на посочения от него телефонен номер. В
евентуалност моли съда да приеме, че с исковата молба длъжника е уведомен за
1
извършената цесия. Предвид изпълнение на задълженията си по договора ищеца предявява
иска си пред съда.
Претендира съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата, чрез назначен от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на иска.
Оспорва, че претендираните вземания не са заплатени, както и че конкретно тези
вземания са цедирани на ищеца. Също така твърди, че горепосочените клаузи, обуславящи
претенциите за лихви и за такса за разглеждане на искането за предоставяне на заем
представляват неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП, поради което същите
съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП се явяват нищожни. В допълнение към това,счита претенцията
за неустойка за забава е прекомерна и в този смисъл води до неоснователно обогатяване и
респективно съответната клауза съгласно трайно установената практика на ВКС се явява
нищожна и на това основание. При условията на евентуалност възразява, че претендираните
вземания са погасени по давност.
Оспорва извършената цесия да е съобщена на длъжника.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Представен по прието в настоящото производство ч.гр.д.№186623г. е Договор за
паричен заем кредирект № 191765, сключен на 25.06.2018г., между Сити Кеш ООД и М.Д. К.
по който Сити Кеш ООД се задължава да предостави на ответника потребителски кредит,
като общия размер на главницата възлиза на 500 лева, уговорения между страните срок за
погасяване на задължението е 1 вноска, уговорения лихвен процент в размер на 40,08 %,
ГПР в размер на 47,23 %, като общия размер, който кредитополучателя следва заплати на
кредитора е уговорен в размер на 688 лева. Посочен е падеж 27.07.2018г., съответно се сочи
и начинът на формиране на погасителната вноска от 516,70 лева, включваща отделните
компоненти главница и договорна лихва и отделно такса за експресно разглеждане от 171,30
лв. Представен е и лог-файл –л.15 от делото по отношение на договор №191765 с
ответницата Маринела К..
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) от 13.01.2022г.,
който е сключен между Сити Кеш ООД в качеството му на цедент и ищцовото дружество,
като цесионер. По делото липсва приложено соченото в договора Приложение №1 относно
индивидуализиране на вземанията.
От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните ССЕ се установява, че
съобразно представените документи от страна на „Сити Кеш“ ООД главницата по договора в
размер на 500.00 лева е получена чрез системата „Ипей“ на 26.06.2018 г., като първичен
документ на основание на който е извършено плащането не ми бе представен. Към
материалите по делото на стр. 105 е представен документ от „Ипей“ съобразно който от
страна на ищеца чрез „Ипей“ са предоставени 500.00 лева на 26.06.2018 г. Липсва документ
за получена сума с подпис на ответницата. Общият размер на дължимите суми към
14.07.2023 г. е 697.45 лева, като по отделни елементи данните са следните: Главница –
500.00 лева; Редовна договорна лихва за периода от 26.06.2018 г. до 27.07.2018 г. – 16.70
лева; Такса за експресно разглеждане от 27.07.2018 г. – 107.16 лева; Законна лихва от
26.09.2018 г. до 11.09.2019 г. – 2.80 лева; Законна лихва от 13.01.2022 г. до 19.05.2023 г. –
70.79 лева. Към датата на изготвяне на експертизата общото задължение е в размер на
760.83 лева, като по отделни компоненти задълженията са следните: Главница – 500.00 лева;
Редовна договорна лихва за периода от 26.06.2018 г. до 27.07.2018 г. – 16.70 лева; Такса за
експресно разглеждане от 27.07.2018 г. – 107.16 лева; Законна лихва от 26.09.2018 г. до
11.09.2019 г. – 2.80 лева; Законна лихва от 13.01.2022 г. до 23.08.2024 г. – 133.87 лева.
2
Размерът на обезщетението за забава за периода от 27.07.2018 г. до 19.05.2023 г. е описан в
предходната точка и общата му сума е 73.59 лева. Към момента на извършване на
проверката общото задължение е в размер на 760.83 лева, като по отделни компоненти
задълженията са следните: Главница – 500.00 лева; Редовна договорна лихва за периода от
26.06.2018 г. до 27.07.2018 г. – 16.70 лева; Такса за експресно разглеждане от 27.07.2018 г. –
107.16 лева; Законна лихва от 26.09.2018 г. до 11.09.2019 г. – 2.80 лева; Законна лихва от
13.01.2022 г. до 23.08.2024 г. – 133.87 лева. Горните задължения са към 23.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и има за
предмет да се установи съществуване на вземането по Договор за паричен заем кредирект №
191765, сключен на 25.06.2018г., че е предоставена сумата на уговореният кредит,
размерите на претендираните суми, наличието на валиден договор за прехвърляне на
вземане сключен между ищеца и „Сити Кеш ООД и уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор ищецът –
заявител твърди, че е придобил по силата на договор за цесия вземане от кредитора на
ответника, което вземане произтича от договор за потребителски кредит. По делото се
представя Договор за паричен заем кредирект № 191765, сключен на 25.06.2018г., като Сити
Кеш ООД се задължава да отпусне на ответника сумата от 500 лева, при условия посочени в
договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено
плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал.
1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от
страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по
правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от
чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението
за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от
разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК.
Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена
или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.
Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде
инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието
3
по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23
юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано
в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето,
което се сочи като негов извършител.
В случая процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Това се
потвърждава от приложените писмени доказателства, в това число и представения лог –
файл по кредит № 616770.
От страна на длъжника М. К. е извършено кандидатстване за кредит. В случая, по
делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като
възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Представеният по делото препис, заверен от страната, е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. от чл.
184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от
страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена
сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на
електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/12 г. на ВКС, IV г. о.). В случая е доказано получаването на електронното изявление за
кандидатстване, което е обработено от кредитодателя и той отново чрез два имейла,
съгласно лог файла, които също представляват електронни изявления е изпратил проекта на
договора за кредит. Същият е одобрен от кредитополучателката и е наредено плащане за
сумата от 500 лв., видно от вписването в лог – файла.
Изложените мотиви обуславят крайния извод за спазена писмена форма, съгласно
изискването на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и шрифта на текста не е
видимо по – малък от 12. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по
него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за
издължаване на кредита.
Получаването на сумата по договора се потвърждава и от представена на л.105 от
делото ел. справка за наредена сума от 500 лв. от Изипей в полза на М. К..
Установи се сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания (
цесия) от 13.01.2022г. Ответницата с отговора на исковата молба е оспорила извършената
цесия, вкл.същата да й е била съобщена.
На първо място ищецът не ангажира доказателство със сочения договор за продажба
и прехвърляне на вземания ( цесия) от 13.01.2022г. Цедентът Сити Кеш да е прехвърлил
именно вземането на ответницата М. К. със сочените параметри по порцесния договор.
Представената на л.106 от делото разпечатана страница, по никакъв начин не доказва това
обстоятелство, т.к. същата не е подписана, нито е ясно по какъв начин е съставена.
Същевременно прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на
едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е
страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т. е. с постигане на съгласие
между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права -
арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на
трето лице цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие
4
съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие,
съобщението трябва да бъде извършено от цедента - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица -
цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента) е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента).
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му,
т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Тъй като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор,
като няма пречка това да се осъществи и от цесионера като негов пълномощник. Съгласно
приетото в съдебната практика /решения на ВКС по т. д. № 362/2015 г. на ІІ ТО, и по т. д. №
12/2009 г. на ІІ ТО/, предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В случая не се установи
предишния кредитор Сити Кеш да е уведомил ответника за извършената цесия, както и
същият да е упълномощил цесионера АПС Бета България ЕООД, поради което следва да се
приеме, че не е налице редовно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.
Действително в т.4.3 от представения по делото договор за продажба и прехвърляне
на вземания ( цесия) от 13.01.2022г., цедентът упълномощава изрично цесионера да изпраща
писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците по чл.99 от ЗЗД, като за бързина
и процесуална икономия, при уведомяването на длъжниците съгласно чл.99 от ЗЗД от името
на цедента, той ще разпише и писмено пълномощно във формата в Приложение 3, с което
изрично упълномощава цесионера с посочените права и в което потвърждава настъпилото
прехвърляне, като не са ангажирани по делото доказателства за изрично такова
упълномощаване, както и изпращане на уведомление от цесионера до длъжника. Не се
установява представеното по делото уведомление за цесия до ответника /л.104 от делото/ да
е достигнало до адресата.
Следователно активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща от
качеството му на цесионер на вземане по Договор за паричен заем кредирект № 191765,
сключен на 25.06.2018г., сключен между Сити Кеш ООД и Маринела Д. К., не се установи и
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва да се присъдят разноски на ответницата, но предвид
липсата на ангажирани доказателства за извършването на такива, не се присъждат.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв. Н. В. Д., назначена с определение №6548 на ВРС за особен
представител на ответника в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АПС Бета България ЕООД , ЕИК *********, със
седалище гр.София срещу М. Д. К., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.В. искове с
5
правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца
сумата от 500 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на паричен заем №
191765/26.06.2018г., сключен между Сити Кеш ООД и М. Д. К., като впоследствие вземането
е прехвърлено в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ********* по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 13.01.2022г., сумата в размер на
171,30лв., представляваща такса за експресно разглеждане съгласно чл. 3.10 Договор за
потребителски кредит, сумата в размер на 16,70 лв., представляваща възнаградителна лихва
върху главницата за периода от 26.06.2018 г. до 27.07.2018 г. и сумата в размер на 73,59 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 27.07.2018 г. до
19.05.2023г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Н. В. Д. от ВАК, възнаграждение в размер на 400
лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на ответника, за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6