РЕШЕНИЕ
№. 2355
гр. Пловдив, 09.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 2635 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.
София към Министерство на правосъдието и касационна жалба от Б.Т.В., ЕГН **********,
чрез адв. С., срещу Решение № 1388 от 18.07.2022 г.,
постановено по адм. д. № 377 по описа за 2022 г. на Административен съд –
Пловдив.
Жалбоподателят ГДИН – София оспорва решението в частта, с която по искова
претенция на Б.Т.В. е осъден да му заплати сумата от 1 430 лв. за периода от
15.06.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл. и сумата от 1 266 лв. за периодите от
25.11.2020 г. до 03.12.2020 г. вкл.; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020 г. вкл.; на
21.12.2020 г.; от 06.01.2021 г. до 07.01.2021 г. вкл.; от 12.01.2021 г. до
01.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до
13.05.2021 г.; от 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл.; от 30.12.2021 г. до
13.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до
изплащането на сумите, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ищеца при престоите му в Затвора - Пловдив.
ГДИН - София счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка,
съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и
причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на
неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Иска се съдебният акт да бъде отменено
в осъдителната му част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде
изцяло отхвърлен, респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в
размер над 500 лева.
Ответникът по касационната жалба – Б.Т.В.,
не взема становище до допустимостта и основателността
на същата.
Жалбоподателят
Б.Т.В.,***, чрез адвокат В.С., оспорва решението в частта, с която съдът е отхвърлил исковата
му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София: за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и за всички останали
периоди в обхвата на първия претендиран период от
07.05.2018 г. до 01.06.2019 г. вкл., касаещ Затвора -
Пловдив; за сумата в размер на 20 000 лв. за периода от 01.06.2019 г. до
01.11.2020 г. вкл., касаещ ЗО „Смолян“; за разликата до
пълния предявен размер от 20 000 лв., както и за всички останали периоди в
обхвата на третия претендиран период от 01.11.2020 г.
до 14.02.2022 г. вкл., касаещ Затвора - Пловдив.
Оспорващият твърди, че съдът
неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на
основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се и срещу
размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се явява
занижена и несъответстваща на степента и интензивността на увреждането. Иска се уважаване на исковата претенция в
цялост.
Ответникът по касационната жалба –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на жалбата
на В..
3. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата на В. е
неоснователна, а тази на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София следва да бъде уважена.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
4. Касационните жалби са подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страни с надлежна
процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол,
поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите
по делото:
5. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Б.Т.В., изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на
наказанията", с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до
изплащането на сумата, за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействия
на затворническата администрация, от които 10 000 лв. за периода от 07.05.2018
г. до 01.06.2019 г., когато твърди да е пребивавал в Затвора Пловдив; 20 000
лв. за периода от 01.06.2019 г. до 01.11.2020 г., когато твърди да е пребивал в
ЗО „Смолян“ и 20 000 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 14.02.2022 г. (датата
на предявяване на исковата молба), когато твърди да е пребивавал в Затвора
Пловдив. В исковата молба се поддържа, че през посочения период ищецът бил в
пренаселени килии и нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; имало наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи, както и липсвала течаща топла вода в килиите, с
което на лицето са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
6. От фактическа страна първата съдебна инстанция
установила, че ищецът е постъпил в Затвора - Пловдив на 15.06.2018 г., където е
пребивавал до 11.06.2019 г. На 17.06.2019 г. е преместен в ЗО „Смолян“, където
е пребивавал до 24.11.2020 г., като на 25.11.2020 г. отново е върнат в Затвора -
Пловдив, където е пребивавал до 14.02.2022 г. (датата на исковата молба).
При тези
данни съдът е приел, че претенциите за периодите от 07.05.2018 г. до 14.06.2018
г. вкл. (когато не се установява да е бил на територията на Затвора - Пловдив),
от 01.06.2019 г. до 16.06.2019 г. вкл. (когато не се установява да е бил на
територията на ЗО „Смолян“) и от 01.11.2020 г. до 24.11.2020 г. вкл. (когато не
се установява да е бил на територията на Затвора - Пловдив) са неоснователни,
тъй като през тези периоди няма доказателства В. да е бил в посочените от него
затворнически заведения.
7. По отношение на първия исков период се установява, че
В. е пребивавал на територията на Затвора - Пловдив от 15.06.2018 г. до
01.06.2019 г. и е бил настанен, както следва: от 15.06.2018 г. до 24.01.2019 г.
вкл. на Пети пост в килия № 63, която е с площ от 26,99 кв.м. (т.е. за 6
л.св.), с два отваряеми прозореца и санитарен възел с
площ от 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец.
За периода
от 15.06.2018 г. до 31.12.2018 г. вкл., т.е. 200 дни, не са представени данни от
затворническата администрация с колко други лишени от свобода е бил настанен в посоченото
спално помещение ищеца. Удостоверено е, че в Затвора - Пловдив и в системата на
ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за
броя на лишените от свобода по спални помещения, е „Сведение за разпределение и
движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на
делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ –
ТС-НО-5, утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН
и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, е съхраняван за срок от три години.
За периода
от 01.01.2019 г. до 04.01.2019 г. вкл. в помещението са
били настанени 4 л.св.; от 05.01.2019 г.
до 24.01.2019 г. вкл. са били настанени 6 л.св.; от 25.01.2019 г. до 01.06.2019
г. вкл. ищецът е бил настанен на Пети пост в килия № 65, с площ от 27,24 кв.м.
(т.е. за 6 л.св.), с два отваряеми прозореца и
санитарен възел с площ от 2,65 кв.м. с един отваряем
прозорец, където през целия период са били настанявани между 3 и 6 л.св.
Установява
се, че за този исков период, на всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, който в случая е всяка сряда и всеки петък от
09,30 часа до 11,30 часа (л. 89).
Хигиената в
спалните помещения се осъществява от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си, утвърден със заповед на Министъра на
правосъдието.
Представени
са също доказателства за извършвани дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация /ДДД/, отразени в протоколи за извършени услуги
от „Д.Д.Д.-1“ ООД на 04.07.2018 г., 17.09.2018 г.,
27.11.2018 г., 06.03.2019 г., 08.04.2019 г. и 22.05.2019 г. (л. 15 и сл.).
8. По отношение на втория исков период се установява, че
ищецът е пребивавал на територията на ЗО „Смолян“ от 17.06.2019 г. до
01.11.2020 г. вкл., последователно в
стая № 311, Приемно отделение с площ от 38,16 кв.м. (т.е. за 9 л.св.), в която
не са били настанявани повече от 7 л.св. включително с ищеца; стая № 309,
Приемно отделение с площ от 23,20 кв.м. (т.е. за 5 л.св.), в която не са били
настанявани повече от 5 л.св. включително с ищеца; стая № 212, състояща се от
две помещения – външно с площ от 14,85 кв.м. и вътрешно от 13,47 кв.м. (т.е. за
7 л.св.), в което не са настанявани повече от 6 л.св. включително с ищеца; стая
№ 213, състояща се от две помещения – външно с площ от 13,64 кв.м. и вътрешно с
площ от 12,85 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в което не са били настанявани повече от
6 л.св. включително с ищеца; стая № 302, състояща се от две помещения – външно
с площ от 15,44 кв.м. и вътрешно с площ от 17,16 кв.м. (т.е. за 8 л.св.), в
което не са били настанявани повече от 7 л.св. включително с ищеца.
Стая № 311 и
стая № 309 не разполагат със санитарен възел, като настанените в тези стаи
ползват общата тоалетна на същия етаж. Останалите стаи разполагат със собствени
санитарни възли. Етажите разполагат с общо помещението, което се използва за
сушилня и обща баня, като и на двете помещения е направен основен ремонт през
2018 г. Достъп до течаща топла вода лишените от свобода имат два пъти в
седмицата (по график) в общото помещение за задоволяване на хигиенните нужди
(л. 100-101).
Представени
са и данни за извършвани дейности по ДДД, а именно протоколи за извършени
услуги от „Д.Д.Д.-1“ ООД на 30.09.2019г., 07.11.2019
г., 04.02.2020 г., 16.03.2020 г., 11.05.2020 г. и 15.07.2020 г. (л. 24 и сл.).
9. По отношение на третия исков период, през който
ищецът е пребивавал на територията на Затвора Пловдив се констатира, че е бил
настанен, както следва: от 25.11.2020 г. до 08.12.2020 г. вкл. в стая „Чужда
делегация“ с площ от 27,04 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в която от 25.11.2020 г. до
03.12.2020 г. вкл. (9 дни) са пребивавали общо между 7 и 10 л.св., а от
04.12.2020 г. до 08.12.2020 г. вкл. между 1 и 5 л.св. Стаята разполага със
собствен санитарен възел с площ от 3,35 кв.м., разполагащ с течаща студена
вода; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020 г. вкл. (8 дни) в стая ОП-1 с площ от
26,47 кв.м. (т.е. за 6 л.св.), в която са пребивавали общо между 7 и 14 л.св.
Стаята разполага със собствен санитарен възел с течаща студена вода; от
17.12.2020 г. до 05.01.2021 г. вкл. в стая „РЦ“ с площ от 27,04 кв.м. (т.е. за
6 л.св.), в която са пребивавали общо между 4 и 6 л.св., с изключение на
21.12.2020 г., когато са пребивавали 7 л.св.; от 06.01.2021 г. до 01.06.2021 г.
вкл. на Пост № 2, в стая № 82, с площ от 56,09 кв.м. (т.е. за 14 л.св.) и
санитарен възел с площ от 2,71 кв.м., като са били настанени от 06.01.2021 г. до
07.01.2021 г. вкл. - 15 л.св., от 12.01.2021 г. до 01.02.2021 г. вкл. – 15
л.св., от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл. – 15 л.св., от 23.04.2021 г. до
13.05.2021 г. – между 15 и 16 л.св., в останалите периоди в това спално
помещение са били настанени между 12 и 14 л.св.; от 02.06.2021 г. до 19.07.2021
г. вкл. на Пост № 3 в стая № 30, с площ от 16,86 кв.м. (т.е. за 4 л.св.), в
която са били настанени между 8 и 10 л.св., поради извършващ се ремонт на
спално помещение № 82. Спалното помещение разполага със санитарен възел с площ
от 1,04 кв.м.; от 20.07.2021 г. до 14.02.2022 г. вкл. на Пост № 2, в стая № 82,
с площ от 56,09 кв.м. (т.е. за 14 л.св.) и санитарен възел с площ от 2,71
кв.м., като са били настанени от 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл., от 30.12.2021
г. до 13.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл. – 15 л.св., а
в останалите периоди общо между 12 и 14 л.св.
Във всички
спални помещения лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен възел
с постоянно течаща вода. Всички работещи лишени от свобода (какъвто е ищецът за
периода от 08.12.2021 г. до датата на исковата молба) имат осигурена възможност
всеки ден да използват баня след приключване на работния ден, като за
неработещите е осигурена възможност да използват баня два пъти седмично по
утвърден от началника на затвора график.
ГДИН сключва
централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има и
утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация
на помещенията в затвора, като в тази връзка са представени Договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги № 650/1 от 20.01.2021 г. (л. 89 и
сл.), график за ДДД дейности (л. 76), както и протоколи от извършени услуги
(л.20 и сл.).
10. При тази неспорна между страните
фактическа обстановка съдът е приел, че за
период от 200 дни през първия исков период, касаещ
пребиваването на ищеца в Затвора Пловдив, а именно от 15.06.2018 г. до
31.12.2018 г. вкл., на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по аргумент от чл.
161 от ГПК, същият е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна
площ – под 4 кв.м., тъй като за този период ответникът не е представил
изисканата му информация относно броя на настанените в едно спално помещение
лишени от свобода.
Този извод
съдът е закрепил и по отношение на третия исков период, касаещ
също пребиваването на ищеца в Затвора Пловдив, за период от общо 177 дни, а
именно от 25.11.2020 г. до 03.12.2020 г. вкл.; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020
г. вкл.; на 21.12.2020 г.; от 06.01.2021 г. до 07.01.2021 г. вкл.; от
12.01.2021 г. до 01.02.2021 г. вкл.; от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл.; от
23.04.2021 г. до 13.05.2021 г.; от 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл.; от
30.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл.,
за който се установява, че ищецът е пребивавал с повече от допустимия брой
лица.
В останалите
периоди (в обхвата на първия и третия исков период), както и за целия втори
исков период, касаещ пребиваването на лицето в ЗО
„Смолян“, съдът е приел за установено, че на ищеца е била осигурена минимално
изискуемата площ от 4 кв.м.
Съдът въз
основа на представените писмени доказателства е приел за неоснователни и оплакванията на ищеца за бездействие на
администрацията по отношение наличието на дървеници, хлебарки и гризачи. В тази
насока съдът е ценил и показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Л. и св. Б. , които подкрепят факта, че периодично
се извършват дейности по ДДД.
За факта на наличието
на течаща топла вода и нейното ползване, съдът се е позовал на представените от Затвора - Пловдив и ЗО
„Смолян“ справки, от които се установява осигуряването на топла течаща вода по
график, които не са оспорени. Съдът е съобразил и обстоятелство, че извън
общите помещения за хигиена за администрацията на затвор не седи и задължение да
осигури топла вода. По тези съображения и тези оплаквания на ищеца са приети за
неоснователни.
11. Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е определен при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Според съдебния
състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 1 430 лв. за първия исков период (средно по 7,15 лв. на ден) и 1 266 лв. за третия исков период (средно по
7,15 лв. на ден) , ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска,
до окончателното изплащане на сумата, като в случая е съобразен периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания от ищеца.
IV. От правна
страна.
12. По отношение на въведените възражения
в касационната жалба на В., съдът е изложил ясни и подробни мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че за съответните
периоди няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално
изискуемите количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отоплението и проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за извършен услуги административния
съд правиолно е установил, че затворническата
администрация, чрез съответните фирми е извършвала дезинфекция, дезинсекция и дератизация на затворническите помещения. Също така е била
създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение на самите лишени от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба,
изразяващи се в пренаселеност.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието й обосновано е формирал правните си изводи. Установената пред
първата инстанция фактическа обстановка не търпи промяна, която да налага различни
правни изводи.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив. Тези условия са несъответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни
умишлени действия и бездействия на служители на затворническата администрация
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото,
пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение. Съобразно Доклада за стандарти на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите
институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел,
и правилно стига до извода, че лишеният от свобода е живеел в условията на
пренаселеност. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Този
извод се подкрепя и в практиката на Европейския съд по правата на човека
/ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата „Йорданов и Джелебов
срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18;
„Иванов и други срещу България“, жалби № № 2727/19, 7036/19, 9835/19,
12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Неоснователни са доводите в касационните жалби и на двете
страни за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен
размерът на дължимото обезщетение. Наличието на фактически и правни основания
за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна основателност в
претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му възприятия. Съдът
следва да прецени
естеството и
характерът на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно
конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост,
съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение
съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
пребивава в Затвора - Пловдив. Правилно и законосъобразно съдът е уважил
частично предявения иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София за сумата от 1 430 лв. за периода от 15.06.2018 г. до
31.12.2018 г. вкл. и сумата от 1 266 лв. за периодите от 25.11.2020 г. до
03.12.2020 г. вкл.; от 09.12.2020 г. до 16.12.2020 г. вкл.; на 21.12.2020 г.;
от 06.01.2021 г. до 07.01.2021 г. вкл.; от 12.01.2021 г. до 01.02.2021 г. вкл.;
от 16.03.2021 г. до 25.03.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до 13.05.2021 г.; от
19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. вкл.; от 30.12.2021 г. до 13.01.2022 г. вкл. и
от 21.01.2022 г. до 27.01.2022 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.02.2022 г. до изплащането на сумите,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца при престоите
му в Затвора Пловдив. Също така правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил
исковата претенция в останалата й част до претендирания общ размер от 50000
лева като неоснователен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС.
Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността
на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от
оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на
неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и
продължителността на това въздействие, първоинстанционният
съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е
частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е
определил конкретният размер на следващото му се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, а именно средно по 7,15 лв. на ден. Определеният размер на
обезщетението не превишава, нито се отклонява съществено от приетата в
практиката на ЕСПЧ справедлива база между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia,
жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn
vs Hubgary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017г.).
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на първоинстанционния
съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
V. По съдебните разноски.
13. Предвид изхода на делото на страните не се следва
присъждане на съдебни разноски.
Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1388 от 18.07.2022 г.,
постановено по адм. д. № 377 по описа за 2022 г. на
Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.