Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 229/18.05.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 101
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във
вр. чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по искова молба подадена от Ф.И.Б.,***,
чрез процесуалния му представител адвокат Ц.Д. от МАК със съдебен адрес ***
против Заповед № 49/16.02.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, с която на
основание чл.107, ал.1,т.5 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност „старши експерт“ ранг IV младши в
Областна дирекция на ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“,
считано от 16.02.2021г. Предявен е и иск за обезщетение с правно основание чл.
122, ал. 3 от ЗДСл изменен досежно размера в проведено съдебно заседание от
11.05.2021г. за сумата от 209,85 лв. /двеста и девет лева и осемдесет и пет
стотинки/ претендиран за периода от 12.02.2021г. до 16.02.2021г., през който не
е бил допуснат до работа след отмяната на заповедта му за прекратяване на
служебното правоотношение, ведно със законната лихва от предявяването му.
По отношение на оспорената с исковата молба Заповед №48/16.02.2021г. издадена от
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София за възстановяване и
допускането му до работа на заеманата преди отмяна на уволнението длъжност
„старши експерт“ ранг IV младши в Областна дирекция на ДФЗ – Монтана, отдел
„Регионален технически инспекторат“, считано от 16.02.2021г. предявения иск е
оттеглен и в тази част производството е прекратено в о.с.з. от 11.05.2021г.
В жалбата наименувана искова молба и
уточнението по нея се излагат твърдения относно незаконосъобразността на
заповедта. Посочва се, че заповедта e издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, тъй като не е спазена процедурата по
утвърждаване на нова длъжностна характеристика. Твърди, че не е налице
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията си, тъй като не са
настъпили обективни обстоятелства, които не зависят от волята на страните.
Моли, съдът да постанови решение, с което да се отмени оспорената заповед. Твърди,
че след отмяната на заповед №1630/16.07.2020г. на изп. директор на ДФ
„Земеделие“ с която е било прекратено служебното му правоотношение след
инстанционен контрол по постановено Решение по адм. дело №13180/2020г. по описа
на ВАС в сила от 01.02.2021г. в законно установения срок е подал заявление до
изп. директор на ДФ „Земеделие“ за възстановяването му на работа на 12.02.2021г.,
като реално е бил възстановен на работа на 16.02.2021г., за които период
претендира и полагащото му се обезщетение, ведно със законната лихва от
предявяването му.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован, се явява лично и с адвокат Ц.Д. ***, като поддържа
жалбата на заявените в нея основания. Подробни доводи излага в представена
писмена защита по делото, като моли за отмяна на заповедта и присъждане на
обезщетение в изменения размер в о.с.з. Претендира сторените по делото разноски
по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът - изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие /ДФЗ/, чрез надлежно
упълномощения юрисконсулт Н.Й. оспорва жалбата, като моли за нейното отхвърляне
по отношение на оспорената Заповед № 49/16.02.2021г. издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Излага доводи, че същата е издадена от компетентен
орган в предвидената от закона форма като при издаването й не са допуснати
нарушения на административно производствените правила и същата съответства на
материалния закон, тъй като длъжността, на която е възстановен жалбоподателят е
определена за служител с длъжностна характеристика, вариант 2, изискваща
специална квалификация свързана с изготвяне на контролна компетентност на ДФ
„Земеделие“ по отношение контрола на изискванията за кръстосани съответствия за
всички приложими законоустановени изисквания. По отношение на предявения иск за
претендираното обезщетение твърди неговата неоснователност, тъй като ищецът е
подал заявление за възстановяване на 12.02.2021г. в ОД на ДФ „Земеделие“ – гр.
Монтана в петъчен ден, а не до органа по назначаване, който е изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“,
чието седалище е гр. София. Заявлението е изпратено на същия ден към органа по
назначаването, където е получено на 15.02. и на следващия ден е постановена
заповедта за възстановяване на ищеца поради което органът по назначаването е
действал добросъвестно по повод обезпечаването отношенията между страните. В
случай, че се приеме, че са налице предпоставките на чл. 122, ал.3 от ЗДСл то
моли за отхвърляне на предявения иск по отношение на периода от три дни, тъй
като счита, че следва да се претендират два работни дни, в който ищецът се е
явил, подал е заявлението, с което е поискал да бъде възстановен и съответно
периодът приключва до деня, предхождащ издаването на заповедта, когато всъщност
е бил допуснат до работа. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана
встъпил в производството, в подробно писмено заключение навежда доводи за
основателност на жалбата по отношение на оспорената заповед и претендираното
обезщетение.
Жалбата против Заповед №
49/16.02.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр.
София е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, (по аргумент от л.14 по делото) връчена е лично на
жалбоподателката на 17.02.2021г. видно от известие за доставка, а жалбата
/наименована искова молба/ срещу нея е депозирана в съда на 22.02.2021г., от
надлежна страна - адресат
на акта,
имаща право и интерес от обжалването. От друга страна, обжалва се подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт, обективно съединен с иск за
обезщетение.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав
я намира за основателна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка, изискани са допълнителни
писмени доказателства, приета е и неоспорена от страните съдебно – счетоводна
експертиза.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че Ф.И.Б.,***,
след проведен конкурс е назначен на длъжност „старши експерт“ в Областна
дирекция на ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“, считано
от 21.11.2016год., видно от приложената заповед №1744/14.11.2016г. на изп.
директор на ДФЗ на л.124 от делото. На 21.11.2016г. му е връчена и утвърдена
длъжностна характеристика л.125-127 от делото с отразено в нея изискване за
образователна степен – висше бакалавър, професионална област – икономика,
инженерство, агрономство. Видно от приложената диплома за висше образувание Б.
има образователна степен магистър и специалност инженер двигатели с вътрешно
горене. На 06.02.2017г. на Ф.И.Б. е връчена утвърдена отново нова длъжностна
характеристика л.116-118 от делото с отразено в нея изискване за образователна
степен – висше бакалавър, професионална област – икономика, инженерство,
агрономство. На 06.04.2020г. на Ф.И.Б. е връчена утвърдена нова длъжностна
характеристика л.100-102 от делото с отразено в нея изискване за образователна
степен – висше бакалавър, професионална област – социални, стопански и правни
науки, аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки.
Със заповед №1630/16.07.2020г. на изп.
директор на ДФ „Земеделие“, приложена на л.82 от делото е прекратено служебното
правоотношение на Ф.И.Б. на длъжност „старши експерт“ в Областна дирекция на
ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“, считано от 17.07.2020год.
поради съкращаване на длъжността. Издадената заповед е обжалвана от Ф.Б. и е
отменена с Решение по адм. дело №319/2020г. по описа на АС – Монтана потвърдено
с Решение по адм. дело №13180/2020г. по описа на ВАС в сила от 01.02.2021г.
Със заявление вх. № 05-2-120/24 от
12.02.2021г. адресирано до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София на
л.58 от делото Ф.И.Б. е поискал да бъде изпълнено решението на АС – Монтана
потвърдено с решение на ВАС за възстановяване на заеманата от него длъжност
преди освобождаването му. Заявлението е изпратено от ОД на ДФЗ Монтана на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ гр.София. Към досието на Б. е
приложена и утвърдена от 23.09.2020год. нова длъжностна характеристика, където
в професионална област като изисквания за заемане на длъжността старши експерт
са посочени аграрни науки и ветеринарна медицина, технически науки – хранителни
технологии, като същата не е връчвана на Б., видно от л.56 от делото. Със
Заповед №48 от 16.02.2021г. издадена от изп. директор на ДФ „Земеделие“ в
изпълнение решението на АС – Монтана на л.54 от делото Ф.И.Б. е възстановен и
допуснат на работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност „старши
експерт“ в Областна дирекция – Монтана, отдел „Регионален технически
инспекторат“ с месторабота гр.Монтана, считано от 16.02.2021г.
Със Заповед № 49/16.02.2021 г., издадена от
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, на основание чл.107,
ал.1,т.5 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното
правоотношение на Ф.И.Б. на длъжност „старши експерт“ ранг IV младши в Областна
дирекция на ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“, считано
от 16.02.2021г. и двете заповеди са изпратени с куриерска пратка и са получени
от Б. на 17.02.2021г.
В оспорената заповед № 49/16.02.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, като причини за
прекратяване на служебното положение са посочени, че съгласно утвърдена
длъжностна характеристика за длъжността старши експерт в отдел „Регионален
технически инспекторат“, Областна дирекция – Монтана е въведено изискване за
образователна степен – бакалавър,с професионална област – аграрни науки,
ветеринарна медицина и технически науки – хранителни технологии, която Б. не
притежава, поради което е възникнала обективна невъзможност на същият да
изпълнява служебните си задължения като старши експерт в отдел РТИ, тъй като
престава да отговаря на изискванията за заемане на длъжността, регламентирани в
длъжностна характеристика за длъжността „старши експерт“ в отдел „Регионален
технически инспекторат“, Областна дирекция– Монтана.
От изготвената по делото съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и
съответстваща на събраните по делото писмени доказателства и проверка на място,
се установява, че последната определена основна месечна заплата на Ф.Б. е в
размер на 1399,00лева в периода от 12.02.2021г. до 16.02.2021г. За
претендираните три работни дни от 12.02. до 16.02.2021г. брутното му
възнаграждение е изчислено в общ размер на 209,85лева при двадесет работни дни
за м. 02.2021г.
По делото е приложено утвърдено със Заповед
№03-РД/1 от 04.01.2021г. на изп. директор на ДФЗ длъжностно разписание на
администрацията на ДФ „Земеделие“, съгласно приложението на л.13 и сл. от том
две по делото. Утвърдени от изп. директор на ДФЗ на 24.04.2020г. процедура за
назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност в ДФ „Земеделие“ на
л.192-220 от том две по делото, където в Глава 3, раздел XV
т.1 при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по
назначаване е предвидено изготвяне на докладна записка от
директора/ръководителя на съответната дирекция, адресирана до изпълнителния
директор, каквато в настоящия случай липсва. Приложен е устройствения правилник
на ДФ „Земеделие“ приет с ПМС №151/16.07.2012г. последно изм. и доп. Дв. бр.20
от 10.03.2020г. в сила от 01.04.2020г. на л.45-49 от делото, като дейността на
Дирекция „Технически инспекторат“ разписана в чл.41 от правилника е изм. с Дв.
бр.30 от 2015г. На л.185 до 205 е приложен и класификатор на длъжностите в
администрацията приет с ПМС №129 от 26.06.2012г. последно изм. и доп.
бр.105/11.12.2020г. в сила от 11.12.2020г., където в номер по ред 283 е отразен
старши експерт в ДФ „Земеделие“.
Приложени са по делото заповеди и план за
действие за изграждане на контролна компетентност в ДФ „Земеделие“ във връзка
със Заповед №03-РД/1034 от 27.04.2020г. в изпълнение на Приложение II
на Регламент /ЕС/ №1306/2013г. на л.222-230 от делото.
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от
материално, териториално и по степен компетентен административен орган и в
предвидената от закона форма съгласно чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл, но в нарушение на материалноправните разпоредби.
Служебното правоотношение на държавният
служител Ф.И.Б. е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл. Според посочената разпоредба органът по назначаването
прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице
обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си
задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3, т. е. извън случаите на
невъзможност поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска
комисия.
Спорът по делото касае наличието на
основанията по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение и по – конкретно наличие на обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата, на която се
позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която
възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по
правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на
конкретната длъжност. В случая не може да се приеме, че промяната на
изискването за заемане на длъжността, е обстоятелството извън волята на органа
по назначаването. Новото изискване на заемане на длъжността е въведено с
длъжностната характеристика, утвърдена от главния секретар на ДФЗ на 23.09.2020
г., когато Б. е обжалвал издадена и отменена Заповед №1630/16.07.2020г. на изп.
директор на ДФ „Земеделие“, с която е прекратено служебното му положение.
В Закона за държавния служител липсва легална
дефиниция на понятието "обективна невъзможност". В съдебната практика
константно се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи
извън волята на страните по правоотношението, поради което те са непреодолими.
За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от
ЗДСл, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена
нова фактическа обстановка; същата да води до невъзможност служителят да
изпълнява служебните си задълженията и причините за тази невъзможност да не
зависят от волята на страните по правоотношението. Или обективната невъзможност
по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една
от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за
администрацията (ЗА) държавните служители и лицата, работещи по трудово
правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в
Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и
разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за
степен на завършено образование и ранг или професионален опит, необходими за
заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се
заема. В нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗА е предвидено, че за заемане на
определена длъжност в администрацията са необходими задължителна минимална
степен на завършено образование и професионален опит или ранг. Според чл. 14,
ал. 2 от ЗА основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията,
каквото е образованието, се определят със закон. Според т. 283 от Класификатора
на длъжностите в администрацията, минималните изисквания за заемане на
длъжността старши експерт в Държавен фонд "Земеделие" са
образователна степен "бакалавър", без конкретизация на специалността,
ранг – V младши и професионален опит една година. Видно е от доказателствата
по делото, че жалбоподателя отговаря на тези изисквания. Последвалото изменение
в длъжностната характеристика променя единствено изискването за професионална
област на придобитото висше образование, като вместо от широк кръг
професионални области - икономика, инженерство, агрономство същите се свеждат
до аграрни науки и ветеринарна медицина, тихнически науки – хранителни
технологии, при липса на промяна във функциите и задълженията на длъжността.
Това изменение не е настъпило по силата на нормативен акт, а се дължи изцяло на
субективната преценка на главния секретар на Фонда. Именно тази субективна
преценка е довела до стесняване на професионалната област, в която следва да е
придобито висшето образование. Променените изисквания за длъжността очевидно не
стоят извън волята на органа по назначаването, напротив – те са извършени по
негово изрично волеизявление, материализирано в утвърдената длъжностна
характеристика. Изменението на фактическата обстановка е настъпило по волята на
административния орган с обективиране в длъжностната характеристика на нови
изисквания и задължения, относими към квалификацията и уменията на държавния
служител. Тези нови изисквания са преодолими и зависят от волята на страните по
служебното правоотношение в този смисъл е Решение № 9046 от 22.06.2011 г. на
ВАС по адм. д. № 14849/2010 г., V отд., както и Решение № 11169 от 20.08.2020
година по адм. дело № 11958/2019 година на ВАС, V отделение и др. Изложеното
обосновава извод, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5
от ЗДСл, на основание на която разпоредба е прекратено служебното
правоотношение с Ф.Б., а именно – създадената невъзможност да не зависи от
волята на страните по правоотношението.
Наред с това поставянето на допълнителни
изисквания не намира опора в закона, още повече, че се касае за заварен случай
на незаконно уволнен служител. Настъпилите промени в изискванията за заемане на
длъжността не могат да се вменят във вина на Ф.Б., още повече, че с Решение
№447 изрично е установено съществуването на длъжността като система от функции,
задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Наред с това
новата длъжностна характеристика е утвърдена на 23.09.2020г., т.е. преди
влизане в сила на съдебното Решение №447, което е станало на 01.02.2021 г. и не
представлява нов юридически факт, който следва да бъде взет предвид.
По отношение на измененията в длъжностната
характеристика следва да се има предвид, че промените в изискванията за
изпълнение на присъщите функции и задачи на длъжността следва да са обосновани
от обективно настъпили нови фактически и/или нормативни промени и съобразени
със законовите условия за това. По определение от чл. 2, ал. 5 от ЗДСл във
връзка с чл. 2 и 3 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните
служители /приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012
г., в сила от 1.07.2012 г. /, съдържанието на всяка длъжност в администрацията
се определя от конкретните задачи, действия, актове, връзките, които заемащият
длъжността трябва да извърши, за да се постигнат целите на администрацията; от
задълженията и правомощията на служителя; от условията, на които трябва да
отговаря служителят, за да може да изпълни по искания начин определените
задачи, действия, актове. Тези специфики на всяка една конкретна длъжност във
всяка една държавна администрация се установяват с длъжностната характеристика.
По аргумент от чл. 14, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА) е предвидено, че
допълнителни изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят с
устройствения правилник на съответната администрация. След като в Правилника не
е предвидено процесното изискване включването му в длъжностната характеристика
е незаконосъобразно. С оглед на това съдът приема, че промяната в изискваният
за заемане на длъжността на държавния служител, вписана единствено в
длъжностната характеристика, не поражда обективна невъзможност за изпълнение на
служебните задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
От друга страна съгласно чл. 8 от Наредбата
за длъжностните характеристики на държавните служители изменение на
длъжностната характеристика може да се извърши само при наличие на лимитативно
посочените предпоставки: 1. настъпили промени в характера и организацията на
работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения
правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или
технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни
процеси; 4. предписания от контролни органи, докато в случая липсва промяна в
устройствения правлинк на ДФ „Земеделие“, а приложените заповеди и план за
действие за изграждане на контролна компетентност в ДФ „Земеделие“ във връзка
със Заповед №03-РД/1034 от 27.04.2020г. в изпълнение на Приложение II на Регламент
/ЕС/ №1306/2013г. на л.222-230 от делото са били налице и преди издаването на
отменената заповед №1630 от 16.07.2020г. на изп. директор на ДФЗ.
Наред с това при издаване на оспорената
заповед не са спазени и Утвърдени от изп. директор на ДФЗ на 24.04.2020г.
процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване от длъжност в ДФ
„Земеделие“ на л.192-220 от том две по делото, където в Глава 3, раздел XV т.1
при прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по
назначаване е предвидено изготвяне на докладна записка от
директора/ръководителя на съответната дирекция, адресирана до изпълнителния
директор, каквато в настоящия случай липсва.
По горните съображения оспорената заповед е
издадена в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменена.
По отношение на предявения иск за обезщетение
с правно основание чл. 122, ал. 3 от ЗДСл изменен досежно размера в проведено
съдебно заседание от 11.05.2021г. за сумата от 209,85 лв. /двеста и девет лева
и осемдесет и пет стотинки/ претендиран за периода от 12.02.2021г. до
16.02.2021г., ведно със законната лихва от предявяването му.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да
се установи осъществяването на следните елементи от правопораждащия фактически
състав визиран в нормата на чл. 122, ал.3 от ЗДСл: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение; явяване на служителя за заемане на съответната
длъжност в 14 дневен срок от постановяване на отменителния акт; недопускане на
изпълнение на съответната длъжност; вреда, която представлява обезщетение в
размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до
действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.
В случая с влязло в сила съдебно Решение по
адм. дело №319/2020г. по описа на АС – Монтана потвърдено с Решение по адм.
дело №13180/2020г. по описа на ВАС е отменена заповед №1630/16.07.2020г. на
изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е прекратено служебното правоотношение
на Ф.И.Б. на длъжност „старши експерт“ в Областна дирекция на ДФЗ – Монтана,
отдел „Регионален технически инспекторат“. Решението е влязло в законна сила от
01.02.2021г. и е започнал да тече двуседмичния срок за явяването на лицето. Ф.Б.
с писмено заявление вх. № 05-2-120/24 от 12.02.2021г. адресирано до Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София е заявил желанието си за възстановяването
на заеманата от него преди отмяна на заповедта длъжност.
Когато служителят се е явил в администрацията
в рамките на двуседмичният срок по чл. 122, ал.1 ЗДСл, считано от влизане на
решението в сила и е подал молба за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, се завършва фактическият състав на цитираната норма за
възстановяване на държавна служба. Да се приеме, че следва да се яви служителя
в ДФЗ гр.София както се твърди от ответника, а не на работното му място където
изпълнява служебните си задължения, означава да се създаде възможност за
пропускане на преклузивния законов срок за заявяване на желанието за
възстановяване.
Действително законодателят не е предвидил
нормативно предписано поведение на органа по назначението, което да го обвързва
с издаване на нарочен административен акт или с извършване на определено
действие, но волята му да изпълни съдебното решение следва да бъде
демонстрирана по подходящ начин - с действия, с които се осъществява фактическо
допускане на работа. Такива са посочването на работно място, определяне на
индивидуална месечна заплата, поставяне на служебни задачи, като
непредприемането им, респ. неизпълнението на влязло в сила съдебно решение води
до последиците посочени в чл. 122, ал.3 ЗДСл. В конкретният случай, ответника е
изразил волята си за възстановяване с издаването на нарочна заповед №48 от
16.02.2021г. издадена от изп. директор на ДФ „Земеделие“ в изпълнение решението
на АС – Монтана на л.54 от делото, като е възстановил и допуснал на работа Ф.И.Б.
на заеманата по служебно правоотношение длъжност „старши експерт“ в Областна
дирекция – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“ с месторабота
гр.Монтана, считано от 16.02.2021г., като същата заповед заедно със Заповед №
49/16.02.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр.
София, с която отново е прекратено служебното правоотношение на Ф.И.Б. на
длъжност „старши експерт“ ранг IV младши в Областна дирекция на ДФЗ – Монтана,
отдел „Регионален технически инспекторат“, са изпратени с куриерска пратка и са
получени от Б. на 17.02.2021г. При наличието на искане за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност от страна на Б., подадено в двуседмичен
срок от влизане в сила на съдебното решение, за ответника е възникнало насрещно
задължение да го възстанови на работа, като създаде условия за изпълнение на
служебните му задължения, в съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал.1 от
ЗДСл. Следователно безспорно е установено, че в периода от 12.02.2021г. до
16.02.2021г./вкл./, ответника е бездействал относно възстановяването на Ф.Б.,
поради което са налице законовите материалноправни предпоставки на чл. 122,
ал.3 от ЗДСл, за изплащане на обезщетението.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на основното възнаграждение на Ф.Б. за претендираният
период от три работни дни е в размер на 209,85лева до които размер е прието и
изменението на исковата претенция в о.с.з. от 11.05.2021год. и до които размер
същата следва да бъде удовлетворена.
С оглед изхода на делото, направеното искане
от оспорващата страна за присъждане на сторените разноски по делото и чл. 143,
ал.1 от АПК, съдът ги намира за основателни до размера на претендираното
адвокатско възнаграждение от 700.00 лв., видно от представения на л.10 договор
за правна защита и съдействие и 200,00лева внесен депозит за изготвяне на
съдебно – счетоводната експертиза или в общ размер от 900,00лева /деветстотин/.
В съдебно заседание ответната страна оспорва претендираните разноски от
50,00лева за представяне на документи, запознаване с преписката и образуване на
делото, които настоящия съдебен състав споделя, предвид факта, че така поисканите
допълнителни разноски реално се включват в заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, видно от пълномощното за процесуално представителство пред АС –
Монтана, където изрично е отразено и за завеждане на делото, което включва и
запознаване с преписката.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 49/16.02.2021 г., издадена
от Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, гр. София, с която на основание
чл.107, ал.1,т.5 и чл.108 от Закона за държавния служител е прекратено
служебното правоотношение на Ф.И.Б.,*** на длъжност „старши експерт“ ранг IV
младши в Областна дирекция на ДФЗ – Монтана, отдел „Регионален технически инспекторат“,
считано от 16.02.2021г.
ОСЪЖДА
Държавен фонд
"Земеделие гр.София, бул.“Ц*** Б*** III“ №*, да заплати на Ф.И.Б. с ЕГН * ***
сумата от 209,85лв. /двеста и девет лв. и 85 ст./, на основание чл. 122, ал.3
от ЗДСл., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 22.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие гр.София,
бул.“Ц*** Б*** III“
№*, да заплати на Ф.И.Б.
с ЕГН * ***, направените по делото разноски в размер на 900.00 /деветстотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: