№ 247
гр. гр. Димитровград, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Д. М. П.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100031 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание – по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът твърди, че вземането на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
произтича от следните обстоятелства: На 10.05.2019 h e сключен Договор за
потребителски кредит № 30036764359 между "ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД като кредитор и Е. Е. К. и М. Е. К. като солидарни длъжници.
Договорът е сключен при следните параметри: - Сума на кредита: 3 350 лв.; -
Срок на кредита: 24 месеца; - Размер на вноската: 197.78 лв.; - Годишен
процент на разходите (ГПР): 44.92 %; - Годишен лихвен процент: 38.30 %; -
Лихвен процент на ден: 0.11 %; - Общо задължение по кредита: 4745.75 лв.
По избран и закvпен пакет от допълнителни vcnvru: - Възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги: 1584.96 лв.; - Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 66.04 лв. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни vcnvru: - Общо задължение: 6330. 68
лв.; - Общ размер на вноска: 263.82 лв.; - Дата на погасяване: 25-ти ден от
месеца. Съгласно Декларации т.А кьм договора за потребителски кредит
(ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени
при подписване на договора и с които длъжниците внимателно са се
запознали преди подписване на договора, приемат и нямат забележки към тях
1
и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си под клаузите на
този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на• български
език, информация във формата на Сrандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството
клиентьт преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово сьстояние. Правят се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството. От своя страна
длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит №
30036764359, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 263.82 лв. и падежна дата всяко 25-то число на
месеца. На основание ОУ към дQговора за потребителски кредит във връзка с
чл. 121- чл. 127 от Закона за задълженията и договорите. М. _Е. К., в
качеството си на съдлъжник по договора за потребитеЛски кредит, се
задълиtава да оrговаря солидарно с Е. Е. К. за задължението по договора при
усrlовията; .посочени в договора. ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД
изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.05.2019 г.
превежда парична•сума в размер на 3350.00 лв. 2 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Gergana Tocheva
Stoyanova на 06.07.2022 г. в 11:30:13 ч. Актът е постановен на 06.07.2022 по
посочена от длъжника Е. Е. К. банкова сметка (документ за кредитен превод с
уникален регистрационен номер: BORD02892898 от дата 14.05.2019 г.). На
13.12.2019г. Е. Е. К. е подал Заявление за промяна на погасителен план към
ДПК № 30036764359, като е пожелала да бъде отложена 1 погасителна
вноска. На 18.12.2019г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, Е. Е. К. и
М. Е. К. е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30036764359, с който страните се
договарят да бъде отложена погасителна вноска № 7 като тя трябва да бъде
заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс
е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 24
на 25 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30036764359
длъжниците дължат на дружеството договорно възнаграждение за изтегления
кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в
погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното
възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на
отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
2
рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е
в размер на 751.30 лв. /седемстотин петдесет и един лева и тридесет
стотинки/. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата
неизплатена вноска - 25.01.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост -
06.01.2021 г. Съгласно сключеното между страните Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по
ДПК, длъжникьт дължи възнаграждение в размер на 1584.96 лв. /хиляда
петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, като
длъжникът е заплатил сума в размер на 462.82лв. /четиристотин шестдесет и
два лева и осемдесет и две стотинки/ и остават да бъдат заплатени 1122.68 лв.
/хиляда сто двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/. В процесния
случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги не е задължително за отпускането на кредита. Сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е опционално, по
избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали желае
искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали
желае да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера
на месечни вноски, да променя датата на падеж и да получава бързо и лесно
допълнителни парични средства. Предметът на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за
потребителски кредит е следният: Кредиторът са задължава да предостави на
КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания,
една unu всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 11. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; 111. Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; 1V. Възможност за смяна
на дата на падеж; V. Улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства; Съгласно т.18.1. от ОУ кьм ДПК и Споразумението
,,Неразделна част от ДПК са ОУ, погасителен план и евентуално другй
приложения, като; но не само Споразумение за предоставяне на допълнителни
услуги, в случай че КЛ1СД е сключил такbва." Съгласно т.18.2 от ОУтъм
ДПК и Споразумението „ДПК трябва да бъде тълкуван винаги заедно с
Приложенията, що се бтмася до въпроси, свързани с тези Приложения или
3
отнасящи се до тях." Всяка една и всички тези услуги потребителят може да
използва, ако пожелае да закупи и ако закупи такьв пакет. В процесния
случай ответникът е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги, като е
декларирал това'в искането си за отпускане на кредит. Пакетъг от
допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които
не са свързани с дейноспа на кредитора по кредитиране, а са свързани с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.
Със закугiуването на пакет от допълнителни услуги, ответникът си е
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит.
Гарантирал си е, че при настъпване на неблагоприятни за него събития, той
няма да изпадне в забава, а кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, а ще може да отложи плащането на определен брой вноски, така че
да може да се фокусира върху стабилизирането на своята платежоспособност,
а не върху утежняване на финансовото си състояние с невъзможността да
плаща кредит и лихвите за забава по него. Гарантирал си е, че ако доходът му
намалее, ще може да си намали размера на определен брой вноски -
длъжникът може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на
определен брой погасителни вноски. Гарантирал си е, че ако сменят датата на
заплащане на месечното му възнаграждение, ще може да промени и
падежната дата по кредита си, така че да е удобна за него. Гарантирал си е, че
ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще може да ги
получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя купища
документи. Всички тези възможности, които длъжника е получил и все още
получава, съответно всички тези услуги, които кредиторът се задължава да му
предостави със закупуването на пакета от допълнителни услуги, в никакъв
случай не могат да се определят като задължителни и като част от общите
разходи по кредита. Очевидно, предоставените допълнителни услуги
гарантират спокойствието на длъжника и възможността му да се справи с
всяка неблагоприятна ситуация. Възнаграждението не е цената на услугите, а
е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникьт да поиска
промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на
договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с
договора за кредит, а са по повод на сьщия. С оглед на гореизложеното,
споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, първо, не е пряко
свързано с договора за кредит, тъй като такьв може да съществува в правния
4
мир и без договорените допълнителни услуги; второ, сключването на
споразумението е в резултат на свободната воля и индивидуално желание на
дпъжника; трето, сключването на споразумението не е задължително условие
за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил
разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита
Основание на вземането: Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е направил само шест пълни и една частична погасителни
вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК №
30036764359, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието
от страните в чл.12.3 от Общите условия кьм договора за потребителски
кредит: "Кредиторът може да обяви предсрочна иаискуемост с писмено
уведомление когато Клиентът/Сьдлъжника, просрочат две unu повече
последоеатёлни месечни еноски е пълен размер.", на 06.01 .2021 г. ДПК №
30036764359 е обявен за предсрочно изискуем от страна на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД. На длъжниците е изпратено уведомително писмо,
с което са информирани, че задължението по заема еобявено за предсрочно
изискуемо. Предсрочната изискvемост е настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил
уведомен. На Е. Е. К. и М. Е. К. са изпратени уведомителни писма с обратна
разписка от страна на дружеството с което е направен опит те да бъде
уведомени, че е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Трябва да се
отбележи, че адресьт, на който е изпратено уведомителното писмо с обратна
разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен на всички
документи в договора. На този адрес, Уввдомителното писмо не е потърсено
от получателите. На посочения от ответниците адрес е направен опит да се
уведомят за настъпилата предсрочна изискуемост и те не са потърсили
изпратените от дРужеството уведомления. Към настоящия момент размерът
на погасеното от Е. Е. К. и М. Е. К. задължение по ДПК е в общ размер на
2148.37 лв. /две хиляди сто четиридесет и осем лева тридесет и седем
стотинкиl. С плащанията си дпъжникът е погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 1839.76 лв. Сумата от 198.61 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ: „В случай, че кпиентът просрочи плащането на месечна вносиа,
нредиторът начислява лихеа за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно,
изчислена на всеки ден забаеа еърху размера на просроченото плащане. ".
5
Сумата от 110.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за
извънсьдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия кьм ДПК, а именно „КЛ/СД заплаща такси за извършени от
КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяеат, че КР има право на обезщетение
за есички разноски, свързани с дейстеията по извънсъдебно unu съдебно
събиране на просрочен дълг на КЛ/СД е това число, но не само разноските за
телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения,
посещения на място, смс-и и други съгпасно дейстеащата Тарифа. КЛ/СД
декларира, че е запознат с действащата кьм датата на подписване на ДПК
Тарифа, като кьм датата на заплащане на съотеетиата такса, същата се дължи
в размер според актуалиата кьм момента на еъзникване на задължението
Тарифа..". Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата Е. Е.
К. и М. Е. К. дължат на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер
на 4947.28 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки/, от които: главница в размер на 2567.07 лв. /две
хиляди петстотин шестдесет и седем лева и седем стотинки/, договорно
възнаграждение в размер на 751.30 лв.lседемстотин петдесет и един лева и
тридесет стотинки/, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер.на 1122.68 лв. /хиляда сто двадесет и два лева и шестдесет и
осем стотинки/, лихва за забава в размер на 284.23 лв. lдвеста осемдесет и
четири лева и двадесет и три стотинки/ и законна лихва в размер на 222.00 лв.
/двеста двадесет и два лева/, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 30036764359. В съответствие с
изложеното, считаме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен. Кредиторъг чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/,
представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски
кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълняг и
проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.
Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. V1 Параметри
на договора за потребителски кредит. Следва да се отбележи сьщо, че ако
потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14
календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно
т.7.1.1 ОУ. Ответнwкът не е сторил това; а е усвоил предоставената в заем
6
сума, което считам за покааателно относно наличието на сыласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Отвегникьт се е сыласил с
цената.на кредита и Със сключването на договора, към който момент е бил
наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже
от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Поради
неизпъпнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Районен съд - гр.
Димитровград. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 1690/2021 г. След като
длъжникът е подал възражение срещу издадената от сьда заповед за
изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането си, получено от заявителя на 08.12.2021 г.
Моли да се постанови решение, с което да се установи съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу
солидарните длъжници Е. Е. К. и М. Е. К. в общ размер на 4947.28 лв. /четири
хиляди деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/, от
които: главница в размер на 2567.07 лв. /две хиляди петстотин шестдесет и
седем лева и седем стотинки, договорно възнаграждение в размер на 751.30
лв. седемстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки/, възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1122.68 лв. хиляда сто
двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки, лихва за забава в размер на
284.23 лв. двеста осемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки и
законна лихва в размер на 222.00 лв. /двеста двадесет и два лева/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30036764359, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Банкови сметки, по която длъжникът
може да плати присъдената сума: ЮРОБАНК България АД 1BAN: BG94
ВРВ1 7940 1057 3790 02; Алианц Банк България АД 1BAN : BG BU1N
95611000316183. Моля да ни бъдат присьдени и направените по делото
разноски.
В срока за отговор ответниците не депозират такъв.В съдебно заседание
се явява процесуален представител на ответника Е. Е. К., който оспорва
исковете, не прави конкретни възражения, искания.Не представя писмени
бележки в указания от съда срок, не прави изрично искане за присъждане на
разноски, нито представя доказателства за реално извършени такива от
7
ответника.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорни и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелствата,
включени във фактическия състав на спорното право - че страните са били в
договорни отношения по договор за потребителски кредит сключен на
10.5.2019 г., като съдлъжници, че в изпълнение на договора ищецът е превел
на ответниците сумата от 3350 лв., което се установява и от платежно
нареждане /л. 20 от делото/. Потребителите са се задължили да върнат
предоставената сума на кредитора, при условията, посочени в договора и
Общите условия към него съгласно погасителен план на 24 месечни вноски.
Съгласно представения по делото договор за потребителски паричен
кредит, сключен между „Профи кредит“ ЕООД и ответниците, ведно с
приложените към него Общи условия на кредитора, страните са уговорили
предоставяне на кредит в размер на 3350,00 лв., с начин на усвояване –
превод по сметка на клиента и начин на връщане: 24 месечни вноски, всяка от
които по 197.78 лв., /първата с падеж 25.5.2019 г./ с краен срок на погасяване
– 25.04.2021 г. По делото е представен и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от дата 10.5.2019 г., с което страните по него
/ищеца и ответниците/, са се съгласили срещу предоставянето на услуги от
ищеца, ответникът да дължи сума в размер на 1584.96 лв.
От приложеното ч.гр.д. №1690/2021 г. по описа на Димитровградски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Профи кредит“ ЕООД
срещу двамата ответници Е. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково и
длъжникът М. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, които
да заплатят солидарно непогасена предсрочно изискуема главница в размер
на 2567,07 лева, непогасено падежирaло договорно възнаграждение в размер
на 751,3 лева, дължимо за периода от 25,01,2020 г. до 06,01,2021 г.;
непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер на
8
1122,68 лева; 284,23 лева непогасена лихва за забава от 26,05,2019 г. - дата на
изпадане на длъжника в забава до 06,01,2021 г. - дата на предсрочна
изискуемост. Законна лихва: В размер на 222 лева, дължима от 06,01,2021 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 27.10.2021 г., ведно със законната лихва
от 27.10.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото-98.95
лева-ДТ и 180/сто и осемдесет/ лева-юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за
потребителски кредит № 30036764359 от 09,05,2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който
ищецът цели да установи, че ответниците му дължат солидарно парична сума
по договор за потребителски кредит № 30036764359 от 10,05,2019 г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжниците са
уведомени за издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирали
са възражения срещу дължимостта на тези суми.
„Профи кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Уважаването на иска е обусловено от наличието на следните
предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено
от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответникът - на кредитополучател; 2/ реалното
предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата,
претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на
задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, и 4/
неизпълнение на това задължение.
Както се посочи по-горе безспорно е между страните, че между ищеца и
ответниците е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен
между тях договор за потребителски кредит и общи условия към него, по
силата на които ищецът, като кредитор, се е задължил да предостави на
9
ответника, като потребител, кредит в размер на 3350 лева, със срок на кредита
– 24 месеца, а кредитополучателите са поели задължение да погасят кредита
до 25.04.2021г. /така погасителен план, л. 19 от делото/. Също е безспорно, че
на 14.5.2019 г. ищецът е предоставил на ответника сумата от 3350,00 лв. /така
и платежно нареждане от 14.5.19 г., л. 20 от делото/. Ищецът изпълнил точно
и в срок задълженията си по договора.
Сключен е Анекс към този договор от 18.12.2019г., с който
ответниците са поискали отлагане на вноски по погасителния план, като е
приет нов погасителен план/л.24/ с отложена погасителна вноска от №7 от
25.11.2019г. до вноска №25-25.5.21г.
Видно от Извлечение по сметка към процесния потребителски кредит се
установи безспорно, че двамата ответници са заплатили част от
погасителните вноски, предмет на погасителния план до вноска №8/вкл./, като
общата платена сума по договора е в размер на 2148.37 лева.
От представените Общи условията на „Профи Кредит България“ ЕООД
към договор за потребителски кредит е видно, че ответниците не са
изпълнили задълженията си, като не са погасили останалите месечни вноски,
поради което ищецът обявил целият кредит за предсрочно изискуем.
Следователно страните по делото са обвързани от процесния договор за
потребителски кредит. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за
това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответниците дължат на ищеца сума в размер на 3350 лв. - неизплатена
главница, т.е. за ответниците е възникнало задължение, по силата на така
сключения договор, да погасят предоставения им потребителски кредит в
срока и при условията, посочени в договор за предоставяне на кредит, но
само по отношение на сумата от 3350,00 лв., която им е била реално
отпусната от ищеца по делото. Предвид факта на безспорно установеното
плащане по този кредит в общ размер на 2148.37 лева, дължимата остатъчна
неплатена главница е в размер на 1201.63 лева.
Установи се по делото, че от обективна страна са налице условията за
предсрочна изискуемост на кредита по чл. точка 12. 3 от Общите условия на
кредитодателя, съгласно която в случай, че кредитополучателят просрочи две
или повече последователни вноски в пълен размер, КР може да обяви
10
предсрочна изискуемост с писмено уведомление, при настъпване на някое от
изброените обстоятелства.Не са установени обаче условията за настъпването
на предсрочната изискуемост от субективна страна – по делото не са
представени доказателства, че кредиторът е обявил на длъжниците и е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като
надлежно са връчени уведомленията.Последните, макар и изпратени до
ответниците, не са били връчени/видно от извлеченията по делото/.При това
положение съдът приема, че изявлението на кредитора за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем не е доведено до знанието на
кредитополучателите, поради което не са настъпили последиците от
трансформиране на остатъка от кредита в предсрочно изискуем. Съгласно
чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, договорът се сключва в
писмена форма, а в ал.З от същия текст, писмената форма е предвидена като
изискване за валидност и на всички изменения на договора за потребителски
кредит. Отчитайки обстоятелството, че обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита по своята правна същност представлява изменение на
договора, то съгласно цитираната по- горе норма, за да породи своите правни
последици, изявлението на кредитора трябва да бъде обективирано в писмена
форма и да е стигнало до знанието на кредитополучателя, доказателства за
което не са представени. Изложените по-горе доводи за това, че не са
настъпили последиците на предсрочна изискуемост на сключения между
страните договор за потребителски кредит, сами по себе си обаче не
обуславят извод за неоснователност на иска, предвид задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по
т.д. № 8 / 2017 год., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда
на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по
договор за банков кредит /в случая потребителски кредит/ поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ -
хипотеза, в която попада и разглеждания казус.
Изхождайки от съдържанието на представения ПО делото договор за
потребителски кредит, съдът приема, че не е спазено изискването, визирано в
чл.11, ал.1, т.9 а от ЗПК - за посочване на методика за изчисляване на
референтен лихвен процент, съгласно чл.ЗЗ а, липсата на която обуславя
11
недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Предвид разпоредбата
на чл.23 от ЗПК когато договорът е обявен за недействителен, потребителят
;
връща само чистата стойност на кредита след приспадане на заплатените
вноски с настъпил падеж освен за главница, още и за лихва и пакет
допълнителни услуги, с което се погасява вземането за главница. В подкрепа
на този извод, съдът изхожда и от това, че искът за установяване
съществуването на вземане за 751.30 лева, представляващо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, се явява недоказан, предвид липсата
на доказателства, установяващи както реалното предоставяне на услугата от
страна на кредитора, така и възможността за ползването й от страна на
потребителя.
Настоящият съд, като взе предвид съображенията изложени в
цитираното решение на ВКС, които напълно споделя, намира, че тъй като
кредиторът не установи, че преди подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем като е обявил на длъжниците предсрочната
изискуемост, претенциите му за събиране на парични суми по кредита в
резултат на настъпила предсрочна изискуемост са неоснователни.
Съдът обаче е длъжен да съобрази решението си с приетото по т. 2 от
ТР № 8/ 02.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК, съгласно което:
Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението на
вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по
чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за
12
уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато
тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Следвайки приетото по задължителното за настоящия съд тълкувателно
решение, независимо от извода, че предсрочната изискуемост не е надлежно
обявена на длъжника, което е пречка за уважаване на исковете на това
основание, настоящият съд следва да уважи предявените искове за вноските с
настъпил към настоящия момент падеж /така и решение № 7/19.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 60053/16 г., І т.о., решение № 180/31.07.2017 г. на ВКС по т.
д. 1357/16 г., решение № 103/07.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 851/16 г., І т. о.,
решение № 208/09.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/17 г., І т.о./.
Съобразявайки приложения по делото погасителен план настоящият съд
констатира, че към момента е настъпил падежа на всички, включително и на
последната погасителна вноска предвидена за плащане на 25.5.2021 г. Ето
защо и предявеният в настоящото производство иск се явява основателен до
размера на падежиралите незаплатени вноски за главница – на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, /така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/, като в настоящия случай са падежирали всички незаплатени вноски по
договора за кредит, тъй като последната от тях е била с дата на погасяване –
25.5.2021 г. Както се посочи по-горе, след безспорно установеното плащане
по този кредит в общ размер на 2148.37 лева, дължимата остатъчна неплатена
главница е в размер на 1201.63 лева.
Останалите претендирани суми по посочения договор за потребителски
кредит, а именно за договорна лихва в размер на 751.30 лв. за периода на
договора и за възнаграждение в размер на 1122.68 лева по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, както и лихва за забава в
размер на 284.23 лв. двеста осемдесет и четири лева и двадесет и три
стотинки и законна лихва в размер на 222.00 лв. /двеста двадесет и два лева/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30036764359 са недължими от ответника, поради следните съображения:
Ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
13
случая с отпускането на кредит в размер на 3000 лева в полза на ответника
като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По
отношение задължението на националния съд да преценява служебно
неравноправния характер на договорните клаузи, включени в
потребителските договори следва в допълнение на гореказаното да се добави,
че е налице категорично установена съдебна практика /решение №
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.
д. № 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са: 1/
клауза, сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
или доставчика и потребителя.
1/ По отношение на претендираната договорна лихва в размер на 751.30
14
лв. съдът намира, че от доказателствата по делото се установи, че в процесния
договор за потребителски кредит, за отпуснат на ответника заем от 3350 лева
и срок на погасяване 24 месеца е договорен годишен лихвен процент 38.30%,
и ГПР 44.92% от стойността на заема, лихвения процент на ден е 0.11.
Лихвата по договора е възнаградителна за ползване на дадената парична сума.
Договорената между страните годишна лихва надхвърля значително размера
на законната такава, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2019
г. и 10 пункта надбавка, поради което уговорката противоречи на добрите
нрави и е нищожна. Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения
ГПР, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника. В този смисъл заплащане на
договорно възнаграждение под формата на възнаградителна лихва в
посочения размер годишно, което е близо до 50%, противоречи на добрите
нрави. В процесния договор уговорените размери на фиксиран годишен
лихвен процент по заема /ГЛП/ и годишен процент на разходите /ГПР/
многократно и значително надвишават трикратния размер на законната лихва.
По делото не се установява, не се и твърди наличие на обстоятелства, които
да дават основание за очакване на завишен размер на вреди за заемодателя от
неизпълнение задължения на заемателя. Следователно, уговарянето на
възнаградителна лихва в размер неколкократно над законната значително
надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга /предполагащ недостиг на парични
средства у едната от страните/, следва да се приеме, че процесните уговорки
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. В тези
случаи се дължи само законната лихва. Уговореният ГПР по договора
надвишава над 4 пъти размера на най-високата законна лихва, действала за
периода на договора, както и уговореният годишен лихвен процент
надвишава над 4 пъти този размер на законната лихва. Поради това
неоснователна се явява претенцията на ищеца за договорно възнаграждение в
размер на 751.30 лв. Освен това в договора кредиторът – настоящ ищец се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения
процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои
15
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в
случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи
за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е
включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги.
Ето защо клаузите на договора, с които е уговорен ГЛП и лихвен
процент на ден накърняват договорното равноправие между страните,
противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки нямат
правно действие.
2/ По отношение на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от 10.5.2019 г. следва да се посочи, че то не може да
бъде възприето като отделен договор от договора за кредит дори и само
поради обстоятелството, че възнаградителното задължение по този договор е
изрично включено в параметрите на договора за кредит при формиране на
дължимата от длъжниците по него сума - погасителната вноска по договора за
кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по
този допълнителен пакет услуги. От друга страна разпоредбите на чл. 10а, ал.
1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски
кредит между страните е сключено и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, които, според посоченото в споразумението, се
изразяват в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали
посочените „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и
16
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да
събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита /вж.
легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР на ЗПК/, или пък тези услуги
действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното
заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.
При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на
дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира
безрезервно декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи:
„Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за разглеждане и
усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни
услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или
за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т. 15 от
общите условия „услуги“ налага категоричния извод, че те касаят именно
усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на
падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги“ в самостоятелно
споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит
писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право за кредитора да
претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено
заобикаляне на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за
конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от
настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му
„възможности“, които така или иначе той има по силата на самия закон. На
„възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от посочените в
споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно задължение на
кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. С това споразумение на практика длъжника е поел
17
задължение за заплащане на възнаграждение за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като с
уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл. 19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния
процент на разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за
т. н. предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка
от услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е
предвидено като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този
смисъл са нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето, които изискват заплащане на такса при реалното ползване на
определена услуга. Изводът, който се налага е, че услуга, за която да се
дължи такса не е предоставяна, липсва конкретно поето задължение в този
смисъл от страна на кредитора. По делото няма данни ответникът да се е
възползвал от тази допълнителна услуга. Следва да се приеме, че тази клауза
е нищожна поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще
става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те
следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Договорено е предварително заплащане
на възнаграждението от потребителя, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените услуги, както е посочено и в
самото споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не
бъдат ползвани, т.е. да не бъдат предоставени, но това в нито един момент
няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет
услуги и оттам следва извод, че така уговорени клаузите поставят
изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това са
неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда
задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата
на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на
договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една
или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на
страните, тъй като на практика излиза, че потребителят, заплаща правото си
да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор,
като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от
18
волята на кредитора. Принципите на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.
По изложените съображения съдът намира, че претендираната сума от
1122.68 лв., представляваща възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги, също не се дължи от ответника.
Тъй като съгласно чл. 22 ЗПК процесния договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на
чистата стойност на кредита в размер до размера на усвоената главница. При
това положение съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като се
признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от
1201.63 лв. – остатъчна и неизплатена главница, представляваща задължение
по договор за потребителски кредит № 30036764359/10.5.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.Исковата претенция до претендирания размер за главница 2567.07
лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по
тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото съдебни разноски/ДТ-203.73 лева, 300 лева-юрисконсултско
възнаграждение/, които му се дължат съобразно изхода на спора и съразмерно
уважената част от иска за исковото производство в размер на 122.35 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в заповедното
производство в размер на 67.80 лв., които следва да бъдат възложени в тежест
на ответниците съразмерно уважената част от иска.
Доколкото по делото не са претендирани и не са представяни
доказателства за направени такива от процесуалния представител на
ответника Е. К., разноски не следва да бъдат присъждани.
19
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Димитровградски
районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, че Е. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково и М. Е.
К. ЕГН: ********** гр. Димитровград, *****************************,
общ. Димитровград, обл. Хасково дължат солидарно на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. „В“, сумата от 1201.63/хиляда
двеста и един лева и 63 ст./ – неизплатена главница, представляваща
задължение по договор за потребителски кредит № 30036764359/10.05.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 27.10.2021 г. до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 606/29.10.2021 г. по ч.гр. д. №1690/2021 г. по
описа на ДРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх. В срещу Е. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково и М. Е.
К. ЕГН: ********** гр. Димитровград, *****************************,
общ. Димитровград, обл. Хасково, иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно
сумата над 1201.63 лв. /хиляда двеста и един лева и 63 ст./ до 2567.07/две
хиляди петстотин шестдесет и седем лева и 7 ст./ главница по договор за
потребителски кредит № 30036764359/10.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 27.10.2021 г. до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № №
606/29.10.2021 г. по ч.гр. д. №1690/2021 г. по описа на Димитровградски
районен съд като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу
Е. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково и М. Е.
20
К. ЕГН: ********** гр. Димитровград, *****************************,
общ. Димитровград, обл. Хасково, иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно
сумата, представляваща договорно възнаграждение в размер на 751.30 лв.
/седемстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки/, възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1122.68 лв. /хиляда сто
двадесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/, лихва за забава в размер на
284.23 лв./ двеста осемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ и
законна лихва в размер на 222.00 лв. /двеста двадесет и два лева/,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30036764359, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № № 606/29.10.2021 г.
по ч.гр. д. №1690/2021 г. по описа на Димитровградски районен съд като
неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Е. К. ЕГН: ********** гр. Димитровград,
*****************************, общ. Димитровград, обл. Хасково и М. Е.
К. ЕГН: ********** гр. Димитровград, *****************************,
общ. Димитровград, обл. Хасково, да заплатят солидарно на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. „В“, сума в размер на 122.35/сто двадесет и два лева и 35 ст./,
представляваща част от направените в исковото производство съдебни
разноски и сума в размер на 67.80/шестдесет и седем лева и 80 ст./,
представляваща част от направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
1690/2021 г. по описа на Димитровградски районен съд съдебни разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Хасковски окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
21