Решение по дело №23/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 171
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20224210200023
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО, ., в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от П. П. Денев Административно наказателно
дело № 20224210200023 по описа за 2022 година
Жалбоподателя И. К. Д. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление № 35-
0001348, издадено на 16.12.2021 г. от Директор на РД „Автомобилна администрация”
Плевен при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП,
на същия е наложена глоба в размер на сумата от 20 лева, въз основа на чл. 185 от ЗДвП. По
съображения, изложени в подадената жалба и развити в рамките на проведеното по делото
съдебно заседание посредством процесуален представител, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел наказателното постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно. Освен посоченото предложение, тази страна е направила
и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар в случай,
че той надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по
отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя И. Д. е управител на „Десита” ЕООД, БУЛСТАТ *********, което
1
дружество стопанисва учебен център за извършване на обучение на кандидати за придобИ.е
на правоспособност за управление на МПС. Учебния център се намира в гр. Габрово, а за
осъществяване на описаната дейност, на дружеството е било издадено разрешение № 3064,
със срок на валидност до 05.06.2022 година.
На 03.12.2021 година, в сградата на ОО „АА” – Габрово, находяща се на ул. „Стефан
Караджа” № 5 в същото населено място, служители на РД “АА” Плевен осъществили
проверка на „Десита” ЕООД във връзка с осъществяваната дейност по обучение на
кандидати за придобИ.е на правоспособност за управление на МПС. Въз основа на данните,
отразени в проверената (и предварително изискана с писмо с Рег. № 14-00-53-1433 от
24.11.2021 г.) писмена документация, те са установили, че в списък към издаденото
разрешение за тази дейност на учебните ППС на дружеството фигурира МПС – мотоциклет
„Кавазаки ЕР 64” с Рег. № ЕВ 11-72 К, предоставен за ползване на учебния център от
управителя на дружеството с договор за наем от 10.02.2021 г., който е бил с невалидно
удостоверение за техническа изправност, тъй като при промяна на собственика на същото
МПС е сменена и табелата с регистрационен номер от ОВ 12-38 К на ЕВ 11-72 К. По повод
на направените по-горе констатации на 03.12.2021 г. в личното присъствие на
жалбоподателя И. К. Д., против него е бил съставен (а впоследствие – и връчен) акт за
установяване на административно нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП. Въз основа на този
акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 4 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 22.12.2021
година. Жалбата (според отразените дата и входящ номер) против него е постъпила при
наказващия орган на 04.01.2022 г., или на последния ден от предвидения с чл. 59, ал. 2 от
ЗАН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С
оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя
следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна
по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не само въз
основа на изложените съображения, които се поддържат по повод на него.
В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление са отразени данни
за регистрационния номер на съответния мотоциклет и за обстоятелството, че той е бил
вписан в списъка към издаденото разрешение на „Десита” ЕООД във връзка с
осъществявана от последното дейност по обучение на кандидати за придобИ.е на
правоспособност за управление на МПС, след като е бил предоставен на учебния център за
ползване от жалбоподателя с договор за наем от 10.02.2021 г., приложен на л. 15 от делото.
В нито една от тях няма констатации, свързващи този регистрационен номер с конкретно
поведение на жалбоподателя и даващи яснота за това в какво, според актосъставителя и
2
наказващия орган, се е изразило изпълнителното деяние на самото нарушение. Щом като
това е така, то не може да се счита, че възпроизведеното в акта и НП описание съдържа
данни, които сочат за наличие на осъществено нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП или на
такова по смисъла на легалното понятие, дадено в чл. 6 от ЗАНН, тъй като то не е възможно
да се свърже с недвусмислено действие или бездействие на жалбоподателя, което е
нарушило установения ред на държавното управление, извършено е виновно от него и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Нито един от приложените писмени материали не съдържа данни за конкретната
дата, на която е била извършена промяна в собствеността на мотоциклета, но ако се отчете
датата за издаване на свидетелството за неговата регистрация от Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово, следва да се заключи, че към тази дата – 09.02.2021 година, мотоциклета вече
е бил собственост на жалбоподателя по делото. Дори и да се приеме, че МПС е било вписано
в списъка към разрешението преди 09.02.2021 година, както и че това се е случило след
умишлено посочени от Д. неверни данни за неговия регистрационен номер в договора за
наем, това поведение не би могло да доведе до ангажиране на административно-
наказателна, а на наказателна отговорност, тъй като при тази хипотеза извършеното ще се
квалифицира като престъпление по Глава IX-та от Особената част на НК, а не като
административно нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП, още повече и осъществено на
посочената в акта и постановлението дата 03.12. 2021 година, която представлява дата само
за документално установяване на същото по предвидения в ЗАНН ред. Ако се приеме, че
изпълнителното деяние на нарушението се явява свързано с практическото използване на
мотоциклета за дейност по издаденото разрешение на дружеството, която той (заради
липсата на преминат преглед, удостоверяващ техническата му изправност като МПС с Рег.
№ ЕВ 11-72 К) не е имал право да осъществи, това също не би могло да определи
наказателното постановление като законосъобразно. От данните, които се съдържат в
приложените материали, е видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е
обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по
делото няма данни, които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателя е
бил наказван за други сходни на него нарушения, може да се приеме, че извършването на
съответното нарушение се дължи по-скоро на пропуск, касаещ своевременното изпълнение
от него на предвиденото задължение за представяне на мотоциклета на технически преглед
за безопасност, а не на поведение, свързано с целенасочено или умишлено неспазване на
установените във връзка с това изисквания. В полза на това свидетелства и обстоятелството,
че МПС с Рег. № ЕВ 11-72 К е притежавало сключена валидна застраховка гражданска
отговорност и застраховка „злополука на лица в превозни средства”, които са били
действащи от 10.02.2021 година. Тези факти не са били отчетени от наказващия орган, който
(предвид липсата на каквито и да било изложени съображения в наказателното
постановление, които да дават представа за проверка на обстоятелството дали извършеното
не съставлява маловажен случай) явно не е извършил дължимата преценка относно нея по
същество. А основанията за това са били налице, тъй като тези обстоятелства установяват
една действително по-ниска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в
3
сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че
мотоциклета на практика е бил използван за обучение само на една дата – 26.02.2021 г. При
тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение,
наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди
нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и
без да е извършил задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по
т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по
същество, той е издал едно незаконосъобразно НП, което също ще подлежи на отмяна
поради това.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно
влезлите в сила изменения в нормативната база и предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН) ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложения на л. 26 договор за
правна защита и съдействие) от него във връзка с упълномощаване на процесуален
представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в рамките на
производството по настоящото дело. Вписаната в същия сума не надвишава минималния
размер на възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
като се базира на това обстоятелство и вида на самото осъществено процесуално
представителство, което не се характеризира със затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване не би могло да се уважи. При тези съображения прие, че ответната по
жалба страна ще следва да заплати на жалбоподателя действително направените разноски,
възлизащи на сумата от 300 лева.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0001348, издадено на 16.12.2021
година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към
МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП, на И. К. Д. от гр. Габрово,
ул. „Стефан Караджа” № 5, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от
20 (двадесет) лева – на основание чл. 185 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към МТИТС, със
седалище гр. София 1000, улица „Гурко” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д. от гр. Габрово, ул.
„Стефан Караджа” № 5, ЕГН **********, сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща разноски, заплатени от същия на адвокат за осъществено от него
4
процесуално представителство по делото, от дружеството за адвокат, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателя ИВ. К. ДЖ. от гр. Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
35-0001348, издадено на 16.12.2021 г. от Директор на РД „Автомобилна администрация”
Плевен при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП,
на същия е наложена глоба в размер на сумата от 20 лева, въз основа на чл. 185 от ЗДвП. По
съображения, изложени в подадената жалба и развити в рамките на проведеното по делото
съдебно заседание посредством процесуален представител, който е упълномощил според
предвидения за това ред, жалбоподателя е счел наказателното постановление за
незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с
всички законни последици, които произтичат от това. Последните включват и разноски,
заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на
предвиденото в ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно. Освен посоченото предложение, тази страна е направила
и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар в случай,
че той надвишава минималния размер, предвиден в действащата нормативна база по
отношение на него.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя И.Д. е управител на „Десита” ЕООД, БУЛСТАТ *********, което
дружество стопанисва учебен център за извършване на обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Учебния център се намира в гр.
Габрово, а за осъществяване на описаната дейност, на дружеството е било издадено
разрешение № 3064, със срок на валидност до 05.06.2022 година.
На 03.12.2021 година, в сградата на ОО „АА” – Габрово, находяща се на ул. „Стефан
Караджа” № 5 в същото населено място, служители на РД “АА” Плевен осъществили
проверка на „Десита” ЕООД във връзка с осъществяваната дейност по обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Въз основа на
данните, отразени в проверената (и предварително изискана с писмо с Рег. № 14-00-53-1433
от 24.11.2021 г.) писмена документация, те са установили, че в списък към издаденото
разрешение за тази дейност на учебните ППС на дружеството фигурира МПС – мотоциклет
„Кавазаки ЕР 64” с Рег. № ЕВ 11-72 К, предоставен за ползване на учебния център от
управителя на дружеството с договор за наем от 10.02.2021 г., който е бил с невалидно
удостоверение за техническа изправност, тъй като при промяна на собственика на същото
МПС е сменена и табелата с регистрационен номер от ОВ 12-38 К на ЕВ 11-72 К. По повод
на направените по-горе констатации на 03.12.2021 г. в личното присъствие на
жалбоподателя ИВ. К. ДЖ., против него е бил съставен (а впоследствие – и връчен) акт за
установяване на административно нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП. Въз основа на този
акт е издадено и описаното по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящото дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 4 екземпляр на наказателното
постановление водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 22.12.2021
година. Жалбата (според отразените дата и входящ номер) против него е постъпила при
наказващия орган на 04.01.2022 г., или на последния ден от предвидения с чл. 59, ал. 2 от
ЗАН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С
1
оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя
следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна
по отношение на искането за отмяна на обжалваното постановление, макар и не само въз
основа на изложените съображения, които се поддържат по повод на него.
В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление са отразени данни
за регистрационния номер на съответния мотоциклет и за обстоятелството, че той е бил
вписан в списъка към издаденото разрешение на „Десита” ЕООД във връзка с
осъществявана от последното дейност по обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, след като е бил предоставен на учебния център за
ползване от жалбоподателя с договор за наем от 10.02.2021 г., приложен на л. 15 от делото.
В нито една от тях няма констатации, свързващи този регистрационен номер с конкретно
поведение на жалбоподателя и даващи яснота за това в какво, според актосъставителя и
наказващия орган, се е изразило изпълнителното деяние на самото нарушение. Щом като
това е така, то не може да се счита, че възпроизведеното в акта и НП описание съдържа
данни, които сочат за наличие на осъществено нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП или на
такова по смисъла на легалното понятие, дадено в чл. 6 от ЗАНН, тъй като то не е възможно
да се свърже с недвусмислено действие или бездействие на жалбоподателя, което е
нарушило установения ред на държавното управление, извършено е виновно от него и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Нито един от приложените писмени материали не съдържа данни за конкретната
дата, на която е била извършена промяна в собствеността на мотоциклета, но ако се отчете
датата за издаване на свидетелството за неговата регистрация от Сектор „ПП” при ОД на
МВР Габрово, следва да се заключи, че към тази дата – 09.02.2021 година, мотоциклета вече
е бил собственост на жалбоподателя по делото. Дори и да се приеме, че МПС е било вписано
в списъка към разрешението преди 09.02.2021 година, както и че това се е случило след
умишлено посочени от Д. неверни данни за неговия регистрационен номер в договора за
наем, това поведение не би могло да доведе до ангажиране на административно-
наказателна, а на наказателна отговорност, тъй като при тази хипотеза извършеното ще се
квалифицира като престъпление по Глава IX-та от Особената част на НК, а не като
административно нарушение по чл. 147, ал. 10 от ЗДвП, още повече и осъществено на
посочената в акта и постановлението дата 03.12. 2021 година, която представлява дата само
за документално установяване на същото по предвидения в ЗАНН ред. Ако се приеме, че
изпълнителното деяние на нарушението се явява свързано с практическото използване на
мотоциклета за дейност по издаденото разрешение на дружеството, която той (заради
липсата на преминат преглед, удостоверяващ техническата му изправност като МПС с Рег.
№ ЕВ 11-72 К) не е имал право да осъществи, това също не би могло да определи
наказателното постановление като законосъобразно. От данните, които се съдържат в
приложените материали, е видно, че се касае за едно формално нарушение, което не е
обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Доколкото това е така, а по
делото няма данни, които да установяват, че до датата на неговото издаване жалбоподателя е
бил наказван за други сходни на него нарушения, може да се приеме, че извършването на
съответното нарушение се дължи по-скоро на пропуск, касаещ своевременното изпълнение
от него на предвиденото задължение за представяне на мотоциклета на технически преглед
за безопасност, а не на поведение, свързано с целенасочено или умишлено неспазване на
установените във връзка с това изисквания. В полза на това свидетелства и обстоятелството,
че МПС с Рег. № ЕВ 11-72 К е притежавало сключена валидна застраховка гражданска
отговорност и застраховка „злополука на лица в превозни средства”, които са били
действащи от 10.02.2021 година. Тези факти не са били отчетени от наказващия орган, който
(предвид липсата на каквито и да било изложени съображения в наказателното
постановление, които да дават представа за проверка на обстоятелството дали извършеното
не съставлява маловажен случай) явно не е извършил дължимата преценка относно нея по
2
същество. А основанията за това са били налице, тъй като тези обстоятелства установяват
една действително по-ниска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че
мотоциклета на практика е бил използван за обучение само на една дата – 26.02.2021 г. При
тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение,
наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди
нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още повече и
без да е извършил задължителната за него (според приложимото ТР № 1/12.12.2007г по
т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по
същество, той е издал едно незаконосъобразно НП, което също ще подлежи на отмяна
поради това.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че (съобразно
влезлите в сила изменения в нормативната база и предвиденото в нормата на чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН) ответната по жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя стойността на разноските, направени (според приложения на л. 26 договор за
правна защита и съдействие) от него във връзка с упълномощаване на процесуален
представител – адвокат от АК Габрово, който го е представлявал в рамките на
производството по настоящото дело. Вписаната в същия сума не надвишава минималния
размер на възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
като се базира на това обстоятелство и вида на самото осъществено процесуално
представителство, което не се характеризира със затруднения, обективно възникнали заради
фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното искане за
неговото намаляване не би могло да се уважи. При тези съображения прие, че ответната по
жалба страна ще следва да заплати на жалбоподателя действително направените разноски,
възлизащи на сумата от 300 лева.
3