Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260234,
12.12.2022 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На
15.11.2022 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 91 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното :
Ищцата М.Х.К. с ЕГН **********,***, твърди, че с влязла в сила присъда
постановена от Окръжен съд – Стара Загора по нохд № 204/2018 г. третото лице С.А.Т.
е признато за виновно в това, че около *** ч. на ***** г. при управление на МПС
– товарен автомобил – влекач „Мерцедес Аксор“, рег. ******, с прикачено
полуремарке марка „Кроне“ рег. № ******, при навлизане на първокласен път ***,
километър ***, в землището на Община ******, област ****, е нарушило чл. 49 ЗДвП, задължаващ го като водач на ППС, което навлиза от земен път на път с
настилка да пропусне движещите се по този път превозни средства, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.К., а на М.Х.К. – многостепенна
телесна повреда - контузия на белия дроб,
кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на
опората на червата, перитонит, травматичен шок, счупване на шест броя ребра,
загуба на слезка.
В резултат на получените травматични увреждания последната търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването от получените увреждания продължава и
към датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2018 г., като тя не се
чувства добре физически и емоционално. Трябвало дълго време да спазва режим на
покой, да не се натоварва физически, имала оплаквания за болки, като за известен
период от време разчитала изцяло на помощ от близки. Преди инцидента тя била в
добро здравословно състояние, работоспособна и активна жена, която се грижила
за всичките си домакински задължения и за семейството, но след случилото се
дълго време е лишена от обичайния си динамичен начин на живот. Изпитвала
цялостен дискомфорт вследствие на травмите, като оплакванията й продължават и
към 15.08.2018 г. Преживяла изключителен стрес при инцидента, в който загубила
съпруга си и това преживяване ще остана за цял живот в съзнанието й, като към
датата на подаване на исковата молба в съда продължава да изпитва болки в
наранените области, има нарушения на съня, напрегната е, не е в състояние да се
натоварва психически и физически.
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 2/15
Вследствие на пътнотранспортния инцидент ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за заплащане на такса за снабдяване с медицински
документи по ИЗ от МБАЛ „*******“ – гр. ****** – 10 бр., на стойност 58 лв.,
както и за закупуване на лекарства по фактури №№ **********/11.09.2016 г. за
сумата от 7.58 лв., **********/09.12.2016 г. за сумата от 16.49 лв.,
**********/25.01.2017 г. за сумата от 26.61 лв., **********/02.02.2017 г. за
сумата от 15.26 лв. и **********/17.02.2017 г. за сумата от 49.75 лв. или на
обща стойност от 115.69 лв.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие
гражданската отговорност на третото лице С.А.Т.
за причинените вреди на трети лица във връзка с притежаването и
ползването на влекач „Мерцедес“ рег. № ********* и прикачено към него
полуремарке рег. № ********, била застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен със ЗД „Асет
Иншурънс“ АД във формата на полица № *********** г. със срок на валидност от 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г., то ищцата
предявила към последното застрахователна претенция, по която дружеството е
отказало плащане, поради което с настоящата искова молба тя моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетения за
претърпените вреди в размери както следва : 250 000 лева за неимуществени вреди
и 173.69 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка
главница от 28.08.2016 г. - датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3
във връзка с чл. 430, ал. 1 КЗ, до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски, а пълномощникът на ищцата – адвокат П.К., е направил
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35, представляван от пълномощника
му юрисконсулт В.Б., не оспорва твърденията за съществуващо застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите обективирано в полица № ***********, а също и че ищцата е
предявила претенция за плащане на застрахователно обезщетение, но: оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП и твърдението, че произшествието е
настъпило единствено по вина на водача на товарния автомобил С. Т., като
твърди, че поведението на водача на лек автомобил марка „Рено“ Г.Н.К. – съпруг
на ищцата, е основна причина за настъпване на произшествието, тъй като въпреки,
че е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез предприемане
на аварийно спиране, не е предприел такова; оспорва тежестта и размера на
причинените на ищцата неимуществени вреди; прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, основаващо се на твърдението, че тя е
била без поставен предпазен колан, което е довело до
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 3/15
получаване на
по-тежки по вид и характер увреждания на здравето в сравнение с това, ако беше
с поставен колан; оспорва размера на предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като същият е прекомерно завишен и несъответстващ
на реално претърпените вреди, на критериите за справедливост и на съдебната
практика; оспорва и началния момент на претендираната законна лихва, като
твърди, че дружеството не е изпаднало в забава, тъй като е поискало
допълнително документи, които не са представени. Претендира присъждане на
разноски.
Третото лице – помагач на
страната на ответника
ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от пълномощника му адвокат М.Г., не
оспорва настъпването на пътния инцидент, при което е пострадала ищцата, но
оспорва твърдението на ответника, че вина за настъпване на ПТП имат както
водачът на влекача С.Т., така и водачът на лекия автомобил марка „Рено“, рег. №
***** Г. К., като твърди, че последният е управлявал лекия автомобил с
разрешената от закон скорост, а вината на водача Т. е установена по безспорен
начин от влязлата в сила присъда и само неговото виновно и противоправно
поведение е довело до тежкия пътен инцидент, при който е починал водачът К. и е
пострадала като пътник ищца; оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди по размер, като намира претенцията в пълния заявен
размер от 80 000 лв. за силно завишена, като заявява, че при определяне на
размера на обезщетението следва да се отчете и датата на настъпване на
инцидента, към която съдилищата са присъждали обезщетения за подобни и дори за
по-тежки травми от тези на ищцата между 12 000 лв. и 15 000 лв., още
повече че в случая не е ясно дали ищцата не е допринесла за настъпване на
уврежданията за това, че е пътувала без поставен колан.
Съдът като обсъди твърденията, признанията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Предмет на делото са обективно съединени искове за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
съставляващо и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди
да е покрит посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, предявени срещу застрахователя на причинителя
на вредите, поради което за уважаването им следва да се установят както
елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и
договорите : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в
причинна връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното
събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането
/КЗ/ за предявяване на писмена застрахователна
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 4/15
претенция
за плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в
съда.
Не е налице спор, а и се установява от
изпратените от Окръжен съд – Стара Загора с писмо изх. № 62647/06.07.2021 г. и
приети като доказателства заверени преписи на присъда № 50 постановена на
17.12.2019 г. по нохд № 204 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за 2018 г.,
на решение № 260045/16.11.2020 г. на Апелативен съд – Пловдив по внохд № 127/20
г. и на
решение № 52/09.06.2021 г. на
ВКС на РБ, ІІІ н. о. по н. д. № 159/2021 г., че с влязла в сила на 09.06.2021
г. присъда постановена по нохд № 204 по описа на Окръжен съд – Стара Загора за
2018 г. третото лице С.А.Т. е признато за виновно в това, че
около **** часа на ***** г., при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил – влекач марка „Мерцедес Аксор“ с рег. № ***** с прикачено
към него полуремарке марка „Крьоне“ с рег. № *****, при навлизане на
първокласен път ****, километър **** в землището на Община *****, Област ******,
е нарушило правилата по Закона за движение по пътищата : чл. 49 от ЗДвП –
„Водач на пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка
е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и
пешеходци“, като с деянието си по непредпазливост причинил смъртта на Г.Н.К. от
гр. *****, а на М.Х.К. *** многостепенна телесна повреда – средна и тежка
телесна повреди, изразяващи се в контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема,
разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на опорака на червата,
перитонит, травматичен шок, които поотделно, така и по съвкупност са причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота, счупване на шест броя
ребра, с което е причинено трайно затруднение на движението на снагата за повече
от 30 дни, както и загуба на слезка, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите - престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. „г“ във връзка с чл. 343, ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във
връзка с ал. 1 във връзка с ал. 4 във връзка с чл. 342, ал. 1 Наказателен
кодекс.
Така квалифицираното престъпно деяние е резултатно,
поради което както вредата, така и причинно-следствената връзка между
увреждането и вредоносния резултат са елементи от фактическия му състав.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо по силата на закона и на
постановената от Окръжен съд – Стара
Загора по нохд № 547/2020 г. присъда, влязла в сила на 09.06.2021 г., съдът приема за установено, че е налице противоправно
деяние – престъпление по транспорта, извършено виновно от третото лице С.Т., в причинно-следствена връзка с което противоправно деяние
са произтекли и следните травматични увреждания по ищцата - контузия на белия
дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото черво, разкъсване на
опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които поотделно, така и по
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 5/15
съвкупност са причинили разстройство на здравето временно опасно
за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно затруднение
на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на слезка.
В депозирания по делото отговор на исковата молба
ответникът изрично призна факта, че към ***** г. за влекач марка „Мерцедес“, модел „Аксор“ с рег. № *****, е
имало сключен между собственика му и дружеството договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на
застрахователна полица № ******* г.
Съобразно чл.
479, ал. 1 Кодекс за застраховането вредите, нанесени от ремарке
по чл. 481, ал. 1,
изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално
зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство, с оглед на което и въз основа на горе установената
фактическа съдът приема, че са налице визираните в закона – чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс
за застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са
настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от
настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което следва да
се пристъпи към изясняване на другия спорен по делото въпрос за размерите на
претендираните обезщетения през призмата на наведените в отговора възражение за
наличие на принос на пострадалата
за настъпване на вредоносния резултат и твърдение за прекомерност на
обезщетението за неимуществени вреди.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в
тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на
обезщетението /в този смисъл Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на
ВС/.
В настоящия случай възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата се основава на твърдението, че
към момента на пътнотранспортното произшествие тя не е била с поставен
предпазен колан.
В действителност законът – чл. 137а, ал. 1 Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, от която е и лек автомобил марка
„Рено“, рег. № *****, в който съобразно приетия като доказателство заверен препис
на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен на ***** г. от Д.И.
– дежурен по ПТП при участък *****, разпитан като свидетел, се е возила ищцата
в момента на пътнотранспортното
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 6/15
произшествие, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.
За установяване на обстоятелството дали в
момента на произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан
последната даде обяснения по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК, при което тя заяви, че
след произшествието двама мъже отворили вратата на лекия автомобил от нейната
страна с щанга, срязали колана и я изкарали от автомобила. Също така, бе
допуснато извършване и на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, според заключението на вещите лица по която : в изследваното ПТП
предпазен колан е ограничил инерционното движение на пътник на предна седалка
вдясно и го е предпазил от високо енергиен удар в арматурното табло и обзорно
стъкло на автомобила; към момента на настъпване на процесното ПТП пострадалата
е била с правилно поставен предпазен колан; ако тя не е била без правилно
поставен предпазен колан, то със сигурност същата щеше да има и други
травматични увреждания по главата и предната повърхност на гръдния кош.
При разпита на свидетеля на ответната
страна – С.А.Т., водач на увреждащия влекач, който макар и допуснат за други
обстоятелства, същият даде и следните показания : „…Отидохме до колата с
колегата. Имаше жена на дясната седалка и шофьора. Жената викаше : „Помощ,
помощ, помогнете ми.“ Опитахме да отворим вратата. Вратата не се отваряше, беше
смачкана. Отидох до моя камион, взех една щанга голяма, здрава и разбихме
вратата. Отворихме вратата. Опитах да извадим жената от дясната страна, но
колана не се отключваше. Тичах пак до камиона, с едно ножче джобно изрязахме
колана, извадихме жената и я сложихме долу до колата да легне. …“
Тези показания не могат да бъдат
игнорирани, като те са и в пълен синхрон както с обясненията на самата ищца,
така и с мнението на експертите, поради което и предвид становището им, че при
липса на правилно поставен колан биха произтекли и други травматични увреждания
по главата и по предната повърхност на гръдния кош на ищцата, то настоящият състав приема, че в момента на инцидента тя
е използвала обезопасителен колан, а от тук и възражението, че е допринесла за настъпването на вредоносния резултат - за недоказано.
В унисон с твърденията на ответника от приетия като доказателство
заверен препис на разпечатка от Единната информационна система за оценка управление и контрол на риска
/том 1, лист 183 от делото/ се установява, че към **** г. за лек автомобил марка „Рено“, рег. № ******,
управляван съобразно приетия като доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от Г.Н.К. – съпруг на ищцата, е имало сключен с третото
лице-помагач на страната на ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. В тази хипотеза, предвид заключението на
вещите лица по комплексната съдебно-медицинска експертиза, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да задейства спирачната система и да спре
преди мястото на удара, но не е направил това, поради което съдът приема, че
той също има вина за
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 7/15
настъпването
на вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 5, ал. 1
Закон за движението по пътищата не е контролирал непрекъснато управлявания от
него автомобил, с което е поставил в опасност както собствения си живот, така и
здравето на ищцата, по силата на закона - чл. 53 ЗЗД, възниква солидарна
отговорност за причинителите на вредите, а също и за техните застрахователи по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 7
Кодекс за застраховането. Ето защо при уважаване на предявения иск и в случай
на плащане на застрахователно обезщетение в правната сфера на ответника ще се
породи вземане за разликата, надвишаваща неговата част от общия дълг съгласно
чл. 127, ал. 2 ЗЗД срещу застрахователя на другия причинител на вредите, но
вината на трето лице за настъпване на процесния вредоносен резултат няма
отношение към размера на отговорността на ответника спрямо ищцата по настоящото
дело.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51,
ал. 1 ЗЗД/, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно
дадените задължителни разрешения в т. ІІ от Постановление
№ 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е абстрактно,
а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика
при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
отчитат и конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване
на произшествието /решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение № 1 от 26.03.2012 г.
по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г.
по т. д. № 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г.
по т. д. № 1154/2013 г., II т. о, решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. №
3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от
12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
Констатира се още от заключението по комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че : разкъсването на слезката с
последващо оперативно премахване на същата е довело до загуба на слезката;
разкъсването на опорака на червата и разкъсването на тънкото черво и сляпото
черво и образувалият се в резултат на това дифезуното възпаление на коремната
кухина по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; счупването от ІV до VІІІ леви ребра е довело до
трайно затрудняване на движенията на снагата; контузията на белия дроб е довела
до разстройство на здравето временно опасно за живота; наличието на 1 литър
кръв в коремната кухина е довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота; във връзка с разкъсването на слезката е преведено оперативно премахване
на същата; разкъсването на опорака на червата е бил оперативно
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 8/15
зашит;
разкъсването на тънкото черво е наложило извършването на оперативно изрязване
на разкъсания участък и извършването на латеро латерална анастомоза;
разкъсването на сляпото черво е наложило оперативно едноетажен шев на
същото; по отношение на дифузния
перитонит е било извършено перитонеален лаваж до чисто и поставянето на дренове
– двата в латерални канала, субфренично ляво и кавум Дъгласи; относно счупените
ребра вляво и контузията на белите дробове лечението е амбулаторно с постелен
режим и дихателни упражнения с цел раздуване на белите дробове; обичайният
въстановителен процес при такъв вид травматични увреждания трае около 5 - 6 месеца
при благоприятен ход на същия, без настъпването на усложнения за каквито
липсват данни по делото; предвид липсата на писмени и гласни доказателства за
настъпили усложнения във възстановителния процес се приема, че след неговото
изтичане пострадалата се е възстановила напълно; загубата на слезка може да
доведе до по-чести вирусни боледувания за каквито липсват писмени доказателства
в кориците на делото.
Съобразно изявленията на вещото лице д-р Б. направени
при изслушването му в открито съдебно заседание проведено на 15.11.2022 г. :
всяко едно от травматичните увреждания е съпроводено със значителни по сила и
интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно
са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване; премахването на
слезката води до засягане на имунитета и възможност пострадалата да страда
по-често от възпалителни заболявания, както и до невъзможност за тежки
физически натоварвания пожизнено.
Според показанията на свидетелите К. Г.П., живееща на
семейни начала със сина на ищцата от повече от 10 години, и Д. Г. Ц. – дъщеря
на ищцата : състоянието на последната след инцидента било тежко, с опасност за
живота й; тя била контактна; около 18-20 дена била в болница, като след
изписването й не можела сама да се движи – била превозена до дома й с помощта
на инвалидна количка; наложило се някой да се грижи за нея, тъй като сама не
можела да се повдига и да се обслужва, трябвало постоянно до нея да има човек;
близо месец след като я изписали тя не можела изобщо да се вдигне сама от
леглото, като се изправяла с помощ, бавни крачки правела сама, но не можела да
седне и да се надигне сама; оплаквала се от болки, което било видимо; постоянно
си пъшкала; през този едномесечен период не можела сама да ходи до тоалетна,
къпането и воденето до тоалетна ставало с чужда помощ; тъй като счупените ребра
застрашавали да спукат белия й дроб, лекарите й предписали упражнения
-постоянно да надува една ръкавица със сламка, които правела постоянно, за да
може да стои разгънат белия дроб, да не се сгъне и да го нарани някое от
ребрата и да стане нещо фатално; много време след инцидента не спяла спокойно;
първоначално приемала лекарства за сън – „Атаракс“, около два-три месеца, след
което започнала постепенно да го отказва, тъй като не е добре да се привиква
към такива съставки, но въпреки приема им през нощта ищцата се будила с викове,
изпотявала се, пребледняла; видимо изживявала случилото се много тежко; била в
болнични 7 месеца; няколко
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 9/15
месеца
преди инцидента тя започнала работа на ****, във ****, като работела в една *****
като **** - откакто е завършила това е нейната професия, винаги се е занимавала
с това, тя е *****; след болничните тя
не започнала работа на пълен работен ден, дори не се чувствала добре, за да
тръгне на работа, но нямало как; първоначално започнала да работи на 4 часа;
може би половин година била на половин работен ден, защото самото й състояние
не позволявало да стои нито седнала, нито права по цял ден и затова работела по-малко;
доста от проблемите й останали впоследствие - не може да вдига тежко, не може
да издържа дълго време нито права, нито седнала, при изкачване на стълби много
се изморява, трябват й около пет минути да поседне, докато може да започне да
говори, има проблеми с имунитета /всяка година лекарите са я посъветвали да
приема лекарства под формата на ваксина – „Респивакс“, за дихателните пътища,
за да я предпазят от вируси, защото всеки един вирус, според лекарите, може да
го понесе доста по-тежко организма при положение, че е отстранен далакът й/,
благодарение на които до сега не е боледувала; психически е доста лабилна;
преди инцидента ищцата нямала някакви здравословни проблеми, била деен човек,
дори работела и в извънработно време; сега не продължава така да работи.
Като доказателства по делото са приети и заверени
преписи на Епикриза, издадена на 20.08.2016 г. от д-р Д. Т. – **** в МБАЛ „*****“
– гр. ***** а също и на три болнични листа №№ Е20166194135/07.09.20216 г.,
издаден от същото лечебно заведение, Е20166444724/07.10.2016 г., издаден от МЦ
„****“ ЕООД – гр. **** и Е20167183338/07.11.20216 г., издаден от МЦ „*****“
ЕООД – гр. *****, видно от които в деня на пътнотранспортния инцидент - *****г.,
ищцата М.К. е постъпила по спешност в МБАЛ „******“ – гр. ****** и на същата
дата е извършена оперативна интервенция, като на ****** г. е изписана с
подобрение и за периода 07.09.2016 г. до 05.12.2016 г. включително е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност.
Съобразно трайната съдебна практика медицинската
епикриза съставлява официален писмен документ, тъй като е изготвен от
длъжностно лице, в кръга на службата му и удостоверява факти с правно значение
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК /решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС, ІІІ г.
о., по гр. д. № 1504 от 2011 г./ Такъв съставлява и болничният лист, тъй като
също е издаден от длъжностно лице и по определени в закона – Наредба за
медицинската експертиза, форма и ред, с оглед на което коментираните в
предходния абзац епикриза и болнични листове се ползват с обвързваща
доказателствена сила и съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК съставляват доказателство за
изявленията пред лицето, които ги е съставило и за извършените от и пред него
действия.
Въз основа на тези медицински документи съдът приема за
установено, че в деня на пътнотранспортното произшествие - ******* г., ищцата е
приета в МБАЛ „******“ – гр. ******, в което лечебно заведение е пролежала до *******
г. или общо 18 дни, след което е изписана с подобрение и е ползвала отпуск
поради временна неработоспособност от 07.09.2016 г. до
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 10/15
05.12.2016
г. включително, а от тук доколкото по делото липсват други документи,
удостоверяващи появата на усложнения в оздравителния процес, съответно
продължаването на отпуска поради временна неработоспособност, че оздравителният
процес при ищцата е приключил към 05.12.2016 г., т. е. за около 4 месеца и
половина – 5 месеца – така, както заключава вещото лице д-р Б. по допуснатата
по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. Ето защо
съдът не кредитира показанията на свидетелите К. П. и Д. Ц., че ищцата е била в
болнични 7 месеца.
Не кореспондират на удостовереното в приетия като
доказателство заверен препис на Трудова книжка № **** на М.К. и показанията на
свидетелите К. П. и Д. Ц., че преди катастрофата К. е работила на две работи,
тъй като съобразно вписаните в трудовата книжка на ищцата обстоятелства тя е работила по трудов
договор като „контрольор качество“ в „*****“ ООД до ***** г., когато трудовото
й правоотношение с дружеството е прекратено, след което в този документ липсват
други отбелязвания, с оглед на което съдът не кредитира показанията и в тази
част.
Базирайки се на анализа на коментираните в предходното
изложение доказателства съдът приема за установено, че : произтеклите от
противоправното деяние на застрахования травматични увреждания са причинили на
ищцата болки, страдания и неудобства – непосредствено след инцидента тя е
изпитвала значителни по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на
оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след
неговото приключване, продължило около 5 месеца; за период от около 50 дни след
пътнотранспортното произшествие ищцата е била зависима от чужди грижи – не е
можела да се изправя и придвижва самостоятелно, поради което е имала нужда от
помощ, включително и при къпане, и при
посещение до тоалетната, което й е създавало неудобство; преди катастрофата тя
не е имала здравословни проблеми, а след това тя е по-уязвима от инфекции,
лесно се уморява, не може да стои дълго време права или седнала, поради което
след като започнала работа в продължение на половин година работила по половин
работен ден. Инцидентът се отразил и на психиката й – дълго след него не спяла
спокойно, будила се с викове, потна и пребледняла, поради което се наложило да
приема и лекарства за сън в продължение на 2 – 3 месеца, като и към датата на
разпита на свидетелите – месец май 2022 г., въпреки, че има силен характер е
изключително тревожна.
Или в случая не
дългият възстановителен период за тези тежки телесни повреди – около 5 месеца и
кратката продължителност на значителните болки
не могат да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания в
исковата молба пълен размер.
Същевременно, макар и оздравителният процес да е
приключил в рамките на около 5 месеца, то непреодолима остава психическата травма
от инцидента, както и пожизненото засягане на имунитета й и на възможността й
да издържа на по-тежки физически натоварвания поради отстраняването на слезката
й.
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 11/15
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки
икономическата обстановка в страната през 2016 г. в сравнение с която към
датата на приключване на съдебното дирене е налице съществено повишаване на
цените в ***** и на минималната работна заплата с 40.80 % /минималната работна
заплата през 2016 г. е 420 лв., а към октомври 2022 г. – 710 лв./, в
съответствие критериите за справедливост настоящият състав намира, че искът за
заплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде уважен до размера на
сумата от 80 000 лв., над който до пълния предявен от 250 000 лв. същият като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за имуществени вреди :
Като доказателства по делото са приети заверени копия
на : фактура № /не се чете/07.09.2016 г. за сумата от 58 лв. издадена от МБАЛ „******“
ЕООД – гр. ******за заплатена потребителска такса; фактура №
**********/11.09.201 6г. за сумата от 7.58 лв. с включен ДДС издадена от „******“
ООД за закупуване на „******“; фактура № **********/25.01.2017 г. за сумата от
26.61 лв. издадена от едноличен търговец с фирма „******“ – гр. ***** за
закупуване на „Афламил“ – прахчета на стойност 1.71 лв., „Семакс S 15“ на стойност 13.90 лв. и на „Афламил“ саше на
стойност 11 лв.; фактура № **********/02.02.2017 г.
издадена от „*******“ ООД на стойност 15.26 лв. за закупуване на „Семакс S 15“ на стойност 13.64 лв. с включен ДДС и на „Афламил“
сашети на стойност 1.62 лв. с включен ДДС и
фактура № 17661000472/17.02.2017 г. на стойност 49.75 лв. издадена от „*******“
ООД за закупуване на „Хермес Биолектра магнезий“ на стойност 11.17 лв. с
включен ДДС, „Реновакс ефф табл“ на стойност 26.98 лв. с включен ДДС, „Алора“
таблетки на стойност 5.31 лв. с включен ДДС и „ИБУТОП гел“ на стойност 6.28 лв.
Горните фактури са придружени от фискални бонове,
заверени преписи на които също са приети като доказателства по делото. Съгласно
чл. 118, ал. 3 Закон за данък върху добавената стойност фискалният бон
съставлява хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Следователно същият съставлява доказателство за извършено плащане.
Според заключението по комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза от така представените фактури във връзка с лечението
на К. е само потребителската такса за престоя в лечебното заведение, пробиотика
след изписването, донякъде „Алората“ и „Семакс 15“.
В тази част заключението е в пълен синхрон както с
обстоятелствата, които се установяват от приетите като доказателства заверени
преписи на Епикриза и фактура издадени от МБАЛ „******“ ЕООД – гр. ****** на ******
г. ведно с фискален бон към последната, че ищцата е пролежала в МБАЛ „*******“
ЕООД – гр. ******* от
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 12/15
20.08.2016
г. до 06.09.2016 г., за което е заплатила потребителска такса в размер на 58
лв. и че в деня на инцидента в посоченото лечебно заведение са й били извършени
оперативни интервенции по тънко и сляпо черво, така и с показанията на
свидетелите, че около 2 – 3 месеца след катастрофата ищцата е била тревожна и
напрегната, будила се вечер, което наложило прием на препарат за успокоение, с
оглед на което в съответствие с изводите на експертите съдът приема, че за
постоперативното възстановяване на К. е бил нужен приемът на посочените в
заключението три фармацевтични продукта на обща стойност 40.43 лв.
Предвид
гореизложеното настоящият състав намира за установено, че за лечението и
възстановяването си от процесните травматични увреждания ищцата е направила
разходи в общ размер на 98.43 лева, съставляващи имуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, тъй като са непосредствена
последица от увреждането, поради което претенциите за имуществена обезвреда
като доказани следва да бъдат уважени до този размер, а за разликата до пълния
претендиран такъв от 173.69 лева същите като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя
за задължения, произтекли от непозволено увреждане, в който случай съобразно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие
с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с
чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в рамките на
застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за забава,
когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна, то законната лихва върху определеното от съда
обезщетение следва да бъде присъдена от по-ранната дата измежду посочените две.
Съобразно
изпратеното от третото неучастващо в производството поделото лице „*****“ ООД -
собственик на увреждащия влекач марка „Мерцедес“, рег. № ******, писмо изх. №
5439/27.05.2022 г. в изпълнение на задължението му по чл. 192, ал. 1 ГПК за настъпилото на *******
г. ПТП с влекача не е подадено уведомление към ЗД „Асет Иншурънс“ АД по
причина, че щетите не са били по влекача, а по полуремаркето, с което са били в
състав, което е застраховано в „Евроинс“ АД. Или за настъпилото произшествие
ответникът не е уведомен от застрахования. Същевременно в депозирания по делото
отговор дружеството признава, а този факт се установява и от представения с
исковата молба и приет като доказателство заверен препис на Известие за
доставяне обр. 243 /приложен на лист 19 от изпратеното по подсъдност гр. д. №
110961 по описа на СГС за 2018 г./, а също и от представения с отговора на
исковата молба и приет като доказателство заверен препис на Молба вх. №
901/233/08.03.2017 г., че ищцата е
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 13/15
предявила пред него претенция за репариране на
произтеклите вредни последици от процесното непозволено увреждане, съставляващо
и застрахователно събитие, на ******* г., с оглед на което и предвид
гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
законната лихва върху всяка главницата от тази дата, като без уважение следва
да бъде оставено искането за присъждане на законната лихва за периода ****** г.
– ***** г.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата във
връзка с чл. 7, ал 2, т. 1 и т. 5 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на процесуалния представител на ищцата – адвокат П.К.,
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 5897.62 лв. съразмерно на
уважените искове /32% за иска за неимуществени вреди = 80 000 лв. х 100% :
250 000 лв.; 56.67% за исковете за имуществени вреди = 98.43 лв.х100% :
173.69 лв./, в която сума в съответствие с § 2а от Допълнителни разпоредби на
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е включен и данък
върху добавената стойност, тъй като видно от представения в последното
проведено по делото открито съдебно заседание заверен препис на Удостоверение
за регистрация от 16.08.2011 г. /лист 503, том 3 от делото/ адвокат К. е
регистрирано по ЗДДС лице /за иска за неимуществени вреди възнаграждението се
формира както следва – 8 650 лв. + 4 % върху разликата над 100 000 лв. до 250
000 лв., възлизаща на 150 000 лв. х 1.2 ДДС х 32 %; за исковете за имуществени
вреди възнаграждението се формира по следния начин – 400 лв. х 1.2 ДДС х
56.67%/, като за заплащането на така определеното възнаграждение на адвокат К.
ответникът следва да бъде осъден.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 5798.80 лв. разноски по
производството съразмерно на отхвърлените искове /7840.16 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение с включен ДДС + 650 лв. депозит за вещи лица + 80 лв.
депозит за свидетел х 67.98%; последният процент се формира по следния начин –
общ размер на уважените искове 80 098.43 лв. х 100% : общ размер на
предявените искове 250 173.69 лв. = 32.02% уважени искове; 100 % - 32.02
%/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 3250 лв.
държавна такса по производството /3200 лв. държавна такса по производството по
иска за неимуществени вреви + 50 лв. държавна такса по производството по
исковете за имуществени вреди/ и сумата от 96.06 лв. бюджетни разноски по
допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
съразмерно на уважените искове /300 лева бюджетни средства х 32.02 %/.
По изложените мотиви съдът :
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 14/15
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на М.Х.К. с ЕГН **********,***,
обезщетения за вреди, произтекли от следното
престъпление, в извършването на което С.А.Т. е признат за виновен с Присъда №
50/17.12.2019 г. постановена от Окръжен съд - Стара Загора по нохд № 204/2018
г., влязла в сила на **** г. : на **** г., около **** ч., при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил – влекач марка „Мерцедес Аксор“ с рег. № ****** с прикачено към него
полуремарке марка „Крьоне“ с рег. № *****, при навлизане на първокласен път ****,
километър ****в землището на Община *****, Област ******, е нарушил правилата
по Закона за движение по пътищата : чл. 49 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно
средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне
движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“, при което
по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.К. от гр. *****, а на М.Х.К. ***
многостепенна телесна повреда – средна и тежка телесна повреди, изразяващи се в
контузия на белия дроб, кръвоизлив в корема, разкъсване на тънкото и сляпото
черво, разкъсване на опорака на червата, перитонит, травматичен шок, които
поотделно, така и по съвкупност са причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, счупване на шест броя ребра, с което е причинено трайно
затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, както и загуба на
слезка, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ във връзка с
чл. 343, ал. 3, б. „Б“, предложение 1 във връзка с ал. 1 във връзка с ал. 4 във
връзка с чл. 342, ал. 1 Наказателен кодекс, рискът от настъпването на
което застрахователно събитие е покрит посредством сключен със ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна
полица № ******* г., в размери както следва :
80 000
лв. /осемдесет хиляди лева/ за неимуществени вреди, като над уважения до пълния претендиран размер от
250 000 лева - отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1
Кодекс за застраховането като неоснователен;
98.43 лв.
/деветдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ за имуществени вреди,
представляващи разходи за : заплащане
на потребителска в размер на 58 лв. по фактура № /не се чете/07.09.2016 г.
издадена от МБАЛ „******“ ЕООД – гр. ******; закупуване на фармацевтични
продукти, в това число - на „Пробиотик Биобаланс“ на стойност 7.58 лв. по
фактура № **********/11.09.2016 г. издадена от „**** *****“ ООД; на „Семакс S 15“ на стойност 13.90 лв. по фактура №
Продължение на решение по т. д. № 91/19 на ОСПд – стр. 15/15
**********/25.01.2017
г. издадена от едноличен търговец с фирма „***** ******“ – гр. ******; на
„Семакс S
15“ на стойност 13.64 лв. с включен ДДС по
фактура № **********/02.02.2017 г. издадена от „**** **** *****“ ООД и на
„Алора“ таблетки на стойност 5.31 лв. с включен ДДС по фактура №
17661000472/17.02.2017 г. издадена от „**** ****“ ООД, като над уважения до
пълния предявен общ размер от 173.69 лв. отхвърля предявените искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането за заплащане на обезщетения
за имуществени вреди като неоснователни;
ведно със
законната лихва върху всяка главница от 08.03.2017 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърля искането за
присъждане на законната лихва върху присъдените обезщетения за периода *******
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на адвокат
П.К.,***, с адрес на кантората – гр. ****, ул. „****“ № ****, ап. ****,
сумата от 5897.62 лв. /пет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и
шестдесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на ищцата по т. д. № 91 по описа на Окръжен съд – Пловдив,
ІV гр. с. за 2019 г. М.Х.К. съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35, да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата
от 3250 лв. /три хиляди двеста и петдесет лева/ държавна такса по
производството и сумата от 96.06 лв. /деветдесет и шест лева и шест стотинки/
бюджетни разноски по допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА М.Х.К. с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „АСЕТ
ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Шар планина“ № 35, сумата от 5798.80 лв.
/пет хиляди седемстотин деветдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ разноски
по производството съразмерно на отхвърлените искове.
Решението е постановено при участието на ЗД „БУЛ ИНС“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – бул. „Джеймс Баучер“ № 87, като трето лице –
помагач на страната на ответника ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – ул. „Шар планина“ № 35.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да
се връчат на страните.
СЪДИЯ
: